№ 65
гр. Русе, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520202030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. К., депозирана против наказателно
постановление № 38-0001901/22.08.2022г., издадено от Директор на РД „АА“,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.
2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 2 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.
40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените правила. В подкрепа
на тези твърдения се инвокират доводи, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са спазени изискванията, относно задължителното
съдържание на АУАН и НП, реграментирани в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. Посочва се, че отбелязването „Не представя валидно заверено копие
на лиценз на Общността“ не представлява описание на нарушението, а
посочването в НП, че е представено невалидно такова води до вътрешно
противоречие в описанието на нарушението. Развиват се съображения, че не е
посочен превозвачът, чието заверено копие от лиценз на общонстта е
следвало да представи жалбоподателят, нито номерът на лиценза, както и че
1
са описани единствено констатациите, без да бъде посочено, въз основа на
кои доказателства се правят тези изводи и не става ясно на база на какви
редовно събрани доказателства административнонаказащия орган е достигнал
до извода, че представеното заверено копие от лиценза, към момента на
проверката е невалидно, след като в същото е посочено, че е валидно до
31.12.2026г. Твърди се, че не става ясно, въз основа на какви доказателства е
установено, че към момента на проверката жалбоподателят извършва
обществен превоз и това, че управлява автобус, не означава, че извършва
обществен превоз на пътници с автобуси по утвърдени транспортни схеми, за
да се приложи към този превоз нормативните изисквания на чл. 40, ал. 1, т. 1
от Наредбата. Развиват се съображения, че наличието на тези празноти,
нарушават правото на защита на наказаното лице и го лишават от
възможността да се направи преценка има ли извършено нарушение и
правилно ли е квалифицирано същото. По същество се излагат доводи, че
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като към
момента на проверката, същият е разполагал с валидно заверено копие от
лиценз на Общността и по неизвестна за жалбоподателя причина е
представил невалидното копие, вместо валидното и не е доказано, виновно
негово поведние. На последно място се развиват съображения, касаещи
приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението е формално и не са
настъпили вредоносни последици. Моли се да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
2
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 322275 от 11.05.2022г., за това, че на
11.05.2022г., около 15,45 часа, в град Русе, Автогара Юг, управлява автобус
марка Ман, модел Ноге, категория М3, с рег. № СВ 9468 МВ, с който
извършва обществен превоз на пътници по автобусна линия град София –
град Русе, съгласно маршрутно разписание № 22401, възложено с Договор №
СОА17-ДГ55-415/28.08.2017г. от Столична община, като в момента на
проверката не представя валидно заверено копие на Лиценз на общността, а
представя заверено копие с перфо № 039986, което е невалидно, които факти
актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС.
Акта за установяване на административно нарушение е бил
подписан от нарушителя с отразяване, че има възражения.
Такива не са вписани в АУАН и не са представени в срока и по реда
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за
така установеното нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба №
2/15.03.2002г. на МТС, на основание чл. 93, ал. 2 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез
анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните доказателства,
приобщени чрез показанията на актосъставителя А. М. К., а така също и
писмените доказателства събрани в хода на производството – АУАН №
3
322275/11.05.2022г., пътен лист № 395845, маршрутно разписание № 22401,
Заверено копие № ********* на лиценз за международен автобусен превоз на
пътници за чужда сметка и срещу възнаграждение, издаден на „Юнион
Ивкони“ ЕООД с перфо № 039986, Проверка на заверени копия към лиценз
на Общността и удостоверения, справка за нарушител и представеното с
жалбата Заверено копие № ********* на лиценз за международен автобусен
превоз на пътници за чужда сметка и срещу възнаграждение издаден на
„Юнион Ивкони“ ООД се намират в корелативно единство и напълно
подкрепят приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган факти от обективната действителност.
Самият факт, че жалбоподателят при извършената му проверка не е
представил валидното копие, а е представил невалидно такова, не се и
оспорва от него, видно от изложеното в жалбата.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкциониран и както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са
4
твърденията на жалбоподателя, касаещи нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП изрично са посочени всички приети
за осъществили се факти от обективната страна на състава на нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя и нарушението е описано по начин,
който напълно позволява на наказаното лице да организира защитата си,
както по фактите, така и по правото, противно на твърденията в жалбата. Не е
налице твърдяното вътрешно противоречие в изложените в АУАН и НП
фактически рамки на административнонаказателното обвинение. Приетата за
нарушена норма на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС
задължава водачите по време на работа да представят при поискване от
страна на контролните органи на посочените документи, един от които е
заверено копие на лиценз на Общността и описанието на нарушението, че
жалбоподателят не е представил заверено копие на валиден такъв, а е
представил копие на невалиден такъв, който е конкретно индивидуализиран,
макар и с отразен перфо номер на същия, не е нарушило по никакъв начин
правото на наказаното лице да разбере в извършването на какво конкретно
нарушение е обвинен и санкциониран. Не съставлява нарушение на
процесуалните правила, че при описанието на нарушението наказващия орган
не е посочил превозвачът, чието заверено копие от лиценз на Общността е
следвало да бъде представен, тъй като е посочено конкретното маршрутното
разписание, въз основа на което се изпълнява превоза, в което е посочен и
превозвачът „Юнион Ивкони“ ООД. Неоснователни и без опора в
доказателствата по делото са твърденията, че не са посочени доказателствата,
въз основа на които са направени изводите от страна на наказващия орган.
Видно от самия АУАН в него, изрично са посочени доказателствата –
заверено копие на лиценз, копие на пътен лист и маршрутно разписание.
Обстоятелството, че не е посочено, конкретното основание, на което е прието,
че представеното копие на лиценза е невалидно не съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не е елемент от обективната страна на
състава на нарушението. Видно от самия представен от жалбоподателя
лиценз по време на извършената му проверка, на гърба на същия, където са
посочени общите разпоредби на Регламент (ЕО) 1073/2009г., изрично е
посочено, че лиценза е поименен и не може да бъде прехвърлян (т. 4), а в
случая притежател на представения от жалбоподателя лиценз е „Юнион
Ивкони“ ЕООД, а превозът, видно от представеното маршрутно разписание и
5
пътен лист е извършван от „Юнион Ивкони“ ООД, които факти от
обективната действителност са били известни на жалбоподателя, в качеството
му на водач, който извършва превоза, поради и което непосочването в
обстоятелствената част на наказателното постановление, защо представения
от него лиценз е невалиден, не е накърнило правото му на защита, още
повече, че самият той в жалбата си до съда посочва, че е представил
невалидното копие на лиценза на Общността, вместо валидното.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, че в
АУАН и НП не е посочено въз основа на какви доказателства,
актосъставителя, а впоследствие и наказващия орган е приел, че в случая се
касае именно за обществен превоз на пътници с автобус по утвърдена
транспортна схема, за да се приложи разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от
Наредбата. При самото описание на нарушението, изрично е посочена
конкретната автобусна линия по която се извършва обществения превоз, а
именно град София – град Русе, а така също и е посочено конкретното
маршрутно разписание и е индивидуализиран договора, с който е възложен
осъществяването на този обществен превоз.
В заключение, съдът намира, че при описание на нарушението не са
налице „празноти“ и наказаното лице не е лишено от възможността да бъде
запознато с приетите за осъществили се факти и да организира защитата си,
както по фактите, така и по правото.
По гореизложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 40, ал.
1, т. 1 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС, както от обективна, така и от
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба №
2/15.03.2002г. на МТС, при извършване на превоз на пътници по утвърдени
транспортни схеми водачът следва да представи при поискване от страна на
контролните органи на удостоверение на ППС за обществен превоз на
пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на
6
Общността се изисква заверено копие от лиценза). Не се твърди
жалбоподателят да е представил удостоверение на ППС за обществен превоз
на пътници на територията на Република България и такова да е имало
издадена на дружеството превозвач, за да бъде прието, че жалбоподателят е
изпълнил изискванията на наредбата.
По делото не е спорно, а и от всички събрани в хода на
производството доказателства – показанията на актосъставителя, пътен лист,
маршрутно разписание се установява, че се касае за извършване именно на
обществена превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми и че при
поискване от страна на контролни органи – служители на РД „АА“ град Русе,
жалбоподателят, в качеството си на водач не е представил валидно заверено
копие на лиценз на Общността, какъвто е имал издаден дружеството
превозвач „Юнион Ивкони“ ООД и какъвто е представен, впоследствие с
жалбата, а е представен такъв, който е издаден на друго дружество, а именно
„Юнион Ивкони“ ЕООД.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗАП Лицензът за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България и лицензът на
Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.
Това изискване е въведено и с Регламент (ЕО) № 1073/2009г. и
изрично е отразено на втора страница на лиценза.
В настоящият случай дружеството превозвач е именно „Юнион
Ивкони“ ООД и именно на това дружество е издаден лиценз за международен
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнагражение от
Общността, заверено копие на което е имал задължение да представи
жалбоподателят при поискване от страна на контролните органи – служители
на РД „АА“ град Русе.
Жалбоподателят е наказан, за това, че не е представил при
проверката заверено копие на лиценза на Общността, а не за изначалната
липса на такъв, поради и което са неоснователни и без опора в
доказателствата по делото твърденията в жалбата, касаещи липса на виновно
поведение, тъй като дружеството превозвач е имало издаден такъв. В случая в
съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, касаещи
конкретния превозвач и задължението му, да представи именно лиценз на
същия, а не на друг превозвач, което се установява и от изложеното от самия
жалбоподател в депозираната до съда жалба.
7
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е
приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под
приложимата правна норма.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното
нарушение, правилно е издирена и приложена, съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 2 ЗАП, съгласно която на
Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в
размер на 100 лева, какъвто именно размер на административното наказание е
наложено на жалбоподателя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Отделно от това, видно от
приложената по делото справка за нарушител (лист 11) по отношение на
жалбоподателя и друг път са налагани административни наказания, за
извършени от него нарушения на ЗАП и подзаконовите нормативни актове,
във връзка с него, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН в
случая
По изложените мотиви, съдът намира, че
административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон
и наказателното постановление следва да бъде потвърдено, предвид липсата
на основания за неговата отмяна или изменение.
Наказващия орган не е претендирал разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради и което разноски в негова
полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0001901/22.08.2022г., издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на С. Г. К. , ЕГН:
**********, с адрес ****, на основание чл. 93, ал. 2 ЗАП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева, за
нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9