Номер 42913.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело №
20201000600864 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на адвокат Ю. С. от АК – Кюстендил, служебен защитник на осъдения В. Г. Х. ,
срещу обявеното в съдебно заседание определение № 346 от 14.7.2020 г. на Окръжен съд -
Кюстендил (КОС), Наказателно отделение по н.ч.д. № 275/20г. С определението е оставена
без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от
наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 20.7.2020 г.)
защитникът е подал частна жалба, с която иска определението да се отмени. Като аргумент в
подкрепа привежда твърдение за неправилност на извода на съда, че липсват доказателства за
поправянето на осъдения. Адвокат С. счита, че от затворническото досие се установявало, че
през последните няколко месеца лишеният от свобода не е проявявал агресия, не е
злоупотребявал с алкохол и се е фокусирал основно върху влошеното си здравословно
състояние. Допълва, че Х. демонстрирал позитивна промяна в поведението си и следвало да
се приеме, че целите на специалната превенция по отношение на него били изпълнени.
Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в
досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация, които с основание е приел за обосновани.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на
предмета на делото фактология:
В. Г. Х. изтърпява наказание от 8 години лишаване от свобода, наложено с влязла в
сила на 7.7.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 34/2013 г. на ОС – Благоевград. Началото на
наказанието е от 2.12.2014 г., когато е наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“, а корекционната дейност с осъдения е започнала след влизането в сила на присъдата
и при първоначално определения строг режим на изтърпяване на лишаването от свобода.
Към момента на разглеждане на искането пред първата инстанция осъденият е
изтърпял фактически 5 години 7 месеца и 12 дни. За изтърпяване са останали 2 години 4
месеца и 18 дни, от които именно осъденият иска да бъде освободен.
По време на престоя си в мястото за лишаване от свобода осъденият не е работил.
В началото на корекционната работа с осъдения Х. рискът от рецидив е бил определен
на 84 точки, тоест висок, и той не е снижен с нито един пункт до настоящия момент. За
проблемни зони и понастоящем са отчетени осем: настоящо правонарушение (ескалация
спрямо предходно такова); отношение към правонарушението; криминално минало;
взаимоотношения (не контактува с близки и роднини и ги счита за извършители на
престъплението); начин на живот и обкръжение (има проблеми с останалите лишени от
свобода и не може да контактува с тях, което е наложило и настаняването му на основание чл.
60 ЗИНЗС в медико-социална интензивна грижа, считано от 22.5.2020 г.); междуличностни
проблеми (наказван е за физическа разправа с други лишени от свобода); злоупотребата с
алкохол (придобита алкохолна зависимост в резултат на редовна алкохолна злоупотреба на
свобода); умения за мислене (не разбира възгледите и вижданията на другите).
В плана на присъдата като цели са заложени разпознаване на горните проблеми,
формиране на нагласи за адекватно поведение спрямо алкохола и разбиране на вредата от
употребата му, развитие на социално-комуникативните компетентности и повишаване на
взаимоотношенията по хоризонтала и вертикала, повишаване на уменията за адекватно
решаване на проблемите и трудностите и включване в програма за умения за мислене. От
отразеното в първоначалния план на присъдата е видно, че лишеният от свобода е отказал да
го подпише. Отбелязано е също, че той не демонстрира готовност да се съобразява с
корекционните форми на въздействие.
В плана за препланиране на присъдата (от 2018 г.) са набелязани същите цели, към
които е добавена и повишаването на самоконтрол върху поведението, като е отбелязано, че
нито една от предните не е постигнала трайни резултати и е необходимо продължаване на
работата. В следващия план за препланиране на присъдата (от 2019 г.) отново фигурират като
цели формиране на законосъобразно поведение, дистанциране от субкултурата и нейното
влияние, повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите и трудностите.
Въпреки изминалия досега период дефицитите в набелязаните проблемни зони не са
преодолени и не изглежда да има напредък в корекционния процес. Осъденият не е бил
награждаван. Няма данни да е бил включен и в някоя програма. Към настоящия момент
осъденият е ненаказван (налаганите преди наказания са заличени). В контролирана среда
актуалният риск от вреди е определен като висок за служителите от затвора, за самия него и за
останалите лишени от свобода. Рискът от вреди за обществото също е непроменен и остава
висок.
Не са отчетени положителни промени в нагласите на осъдения. Ресурсите му за
ресоциализация не са добри, защото не е налице нужната мотивация за промяна и корекция и
не са добити трайни положителни промени в нагласите му и уменията за мислене. От доклада
на инспектора по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР), изготвен по повод
искането на осъдения за условно предсрочно освобождаване, е видно, че осъденият не е готов
да участва в договарянето на присъдата; че е затруднен да се справя адекватно в конфликтни
ситуации; че е склонен към агресия, проявена в директна физическа саморазправа; че
отношението му към престъплението, за което е осъден (по чл. 124, ал. 1 НК), разкрива
негативноповеденчески модел.
Режимът не е променян от строг в по-лек.
Накратко, съгласно заключенията на отговорните служители, към този момент
корекционната работа не е отбелязала напредък и няма доказателства за поправянето и
превъзпитаването на осъдения.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, но не е налице втората - доказателства за поправянето му.
Апелативният съд намира за обосновани констатациите в доклада на ИСДВР, поради
което и счита, че следва да се споделят отрицателните становища за предсрочно условно
освобождаване. В този смисъл намира за правилен подхода на КОС да постанови отказ. Няма
доказателства, които да сочат на успешно започнал поправителен процес при осъдения Х..
Въззивният съд не се съгласява с изложеното в жалбата, че за такова доказателство следвало
да се приеме отсъствието на проявена физическа агресия от осъдения в последно време.
Липсата на подобни отрицателни прояви, разгледана на фона на реализираните преди,
действително следва да се приеме като позитивна промяна в поведението на осъдения. От
това обаче не следва, че има значение на „доказателства за поправянето“ на осъдения. Както
всички останали граждани, лишените от свобода имат задължение да не засягат личността на
друг. Това е нормата, която разумно се очаква да бъде спазвана от всички, тоест това е
минималният стандарт на поведение, който би следвало да съблюдават осъдените. Фактът, че
осъденият се придържа към него напоследък е положителен, но само той не може да обуслови
извод за цялостно примерно поведение на подсъдимия и честно отношение към труда, сочещо
на поправянето му. При това, следва да се отбележи че със заповед от месец май на тази
година спрямо Х. се прилага мярка по чл. 60 от ЗИНЗС заради зачестили конфликти между
него и останалите лишени от свобода и затруднена социална адаптация, при което е приета
висока степен на уязвимост. Тези данни навеждат на извод за непоследователност и
нестабилност в поведението на лишения от свобода в условията на контролирана среда.
Настоящата прогноза за ресоциализацията на лишения от свобода не е благоприятна. А
за да се постигне обрат в нея, усилията за поправянето на осъдения следва да се концентрират
върху изпълнението на плана на присъдата. Видно е, че предстои работа във всички
дефицитни зони. Без постигането на успешни резултати в тях не би могло да се мисли за
ефикасното социално реинтегриране на лишения от свобода. От съществено значение за
поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на адекватно
отношение към деянието, за което е осъден и на формиране на действително желание за
промяна в поведението, постижима чрез решимост за зачитане на правата на останалите
членове на обществото. Без действително вникване в причините, довели до въдворяване в
място за лишаване от свобода, без осъзнаването на негативната същност на последиците,
причинени от деянието и накърнили обществените отношения, няма как да се формира реално
критично отношение към правонарушението. Настоящият съдебен състав е последователен в
позицията си, че осъзнатото критично отношение е особено значим фактор в корекционния
процес. Именно то би представлявало надеждна за в бъдеще задръжка в поведението на
осъдения, така че то да е съобразено с установения правопорядък. То е и условие, без което не
може да се постигне пълноценна ресоциализация на дееца.
Що се отнася до изтъкнатото в жалбата влошено здравословно състояние на осъдения,
съдът отбелязва, че то поначало не е сред основанията, позволяващи условно предсрочно
освобождаване. Ангажимент на органите, отговорни за изпълнението на наказанието, е да
вземат всички нужни мерки за оказване на своевременна медицинска помощ и лечение при
необходимост. От данните по делото е видно, че такава е била оказвана на В. Х., който е бил
привеждан в болницата на затвора в гр. С. и е бил конвоиран многократно до външно
болнично заведение (частна болница в гр. Д.).
В обобщение на изложените съображения, съдебният състав намери, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание
чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 346 от 14.7.2020 г. на Окръжен съд -
Кюстендил, Наказателно отделение по н.ч.д. № 275/20г., с което е оставена без уважение
молбата на лишения от свобода В. Г. Х. за освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________