РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 886
гр. Пловдив, 17 май 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с
участието на секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ
адм. д. № 1220 за 2021 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Делото
е образувано по жалба на Щ.К.К., срещу Решение № 2153-15-130/22.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-20776-3 от 05.03.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
Производството
е по чл.118 от КСО, във връзка чл.145 и следващите от АПК.
Ответникът по
оспорването – Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от активно легитимирано
лице, имащо правен интерес от оспорването и в рамките на законоустановения срок,
поради което същата е ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят е подал Заявление
вх. № 13793/06.11.2020 г. с per. № 151-00-20776/06.11.2020 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица в
което е посочил, че последната му заетост е във Великобритания, като същата е била
прекратена, считано от 05.11.2020 г.
В хода на административното произвоство
жалбоподателят е представил Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди
от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, формуляр СА3916 и Декларация относно определяне на
пребиваване на лицата във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) №
883/2004 г.
Предвид факта, че от заявеното с Декларацията
за определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. не може да се изведе категоричен извод по отношение на
пребиваването на г-н К., а в т.З - “Your time in the UK
( Вашето време във Великобритания) от
представения Анкетен формуляр СА3916 от
27.11.2020
г., лицето е вписало за дата на влизане в
Обединеното кралство - 15.09.2015 г. и дата на напускане на страната -
05.11.2020 г., чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна
информация между България и ЕС (ESSI), до КИ на Великобритания е изпратен СЕД Н005 - искане за
информация за пребиваване за извършване на проверка и изясняване на данните
относно пребиваването на лицето. Едновременно с това, отново по електронен път,
до КИ на Обединеното кралство са изпратени и формуляри СЕД U001 СВ и U003
за удостоверяване на деклараираните от лицето
осигурителни периоди и доход.
С Разпореждане
№ 151-00-20776-1/16.12.2020 г. Ръководителят на осигуряването за безработица е
спрял производството по отпускане на ПОБ на основание чл.54г, ал.4 от КСО.
След направено запитване, чрез Системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ESSI) на 02.03.2021 г. в ТП на НОИ - Пловдив, е бил
получен СЕД Н006 с вх. № 3206-15-
37/02.03.2021 г. в който КИ на държавата-членка е потвърдила, че по отношение
на жалбоподателя Великобритания се явява държава по пребиваване. С Разпореждане
№ 151-00-20776-2/05.03.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ - Пловдив производството по отпускане на ПОБ е било възобновено
на основание чл. 55 от АПК.
След анализ на постъпилите документи
административният орган е приел, че жалбоподателят не попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския
парламент и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и
държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната
му заетост съвпадат.
С Разпореждане № 151-00-20776- 3/05.03.2021
г. което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, б.”а” и
чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ.
Разпореждането е било обжалвано пред
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, който със свое Решение № 2153-15-130/22.04.2021 е отхвърлил жалбата
като неоснователна.
В съдебно заседание бе разпитана свидетелката
М., която потвърди, че жалбоподателят се е завърнал постоянно в България с
намерение да създаде семейство на територията на страната.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган и в
законоустановената писмена форма.
Спорният въпрос по
делото въпрос се свежда до това коя е
компетентната държава по изплащането на поисканото парично обезщетение за безработица.
Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да
бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и
от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент
тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите
за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване
на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на
вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в
регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко
приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата , и имат
приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните
законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му
се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л"
) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в
т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1,
б."з").
С Регламент (ЕО) № 883/2004г. са
въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на
координацията на системите за социална сигурност на държавите членки.
Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и
обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа:
определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на
периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По
отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на
приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва
да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия
е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения
от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна
държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са
регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.
Спорът в случая е свързан с
тълкуването термина "пребиваване", което е от съществено значение за
определяне на компетентната институция по исканото обезщетение за безработица,
и в тази връзка с приложението на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.
Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в
чл. 1, §3, б. "й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето
обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя,
съгласно чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането) с
оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка
на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и
непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки,
семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и
доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на
упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и
продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се
упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е
намерението на лицето, което намерение произтича
от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на
лицето.
В член 1, букви й) и к) от
Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване"
и "престой".
В изготвения съвместно с
държавите-членки наръчник се изясняват понятията "обичайно
пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези
определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004,
последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012), са необходими, за да се установи
коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по
социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни
държави членки. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на
лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава
членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат
взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено
лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността
и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на
трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната
дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за
работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът
на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата
членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на
лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни
доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.
Наръчникът предоставя също така конкретни примери и
насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване -
например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти,
пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.
В оспореното решение е посочено, че държавата по
пребиваване на лицето и тази по последната му заетост съвпадат, като се има предвид
Великобритания и въз основа но това е прието, че центърът на жизнените интереси
на жалбоподателя по време на последната му трудова заетост не е България. Тези
изводи на административния орган касаят по-скоро мястото на временно
пребиваване на жалбоподателя, но не и това на обичайното му пребиваване, тъй
като това пребиваване е било обусловено от съществуването
на трудово правоотношение, поради което не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за
"обичайно пребиваване".
В оспорваното решение и в потвърденото с него разпореждане незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл. 65, параграф 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който напълно безработно лице, което по
време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е
пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което
продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази
държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в
неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите
по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било
подчинено.
Приложимото законодателство в
настощия казус е това на държавата-членка по
обичайното местопребиваване на оспорващия, като в този смисъл е и т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно
отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на
заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено
или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в
съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се
предоставят от институцията по местопребиваване.
Предвид горното съдът намира, че решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Тъй като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, на
основание чл. 173, ал.2 предл.3 АПК, делото следва да бъде изпратено като
преписка на
административния орган за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при
отчитане на относимите факти и обстоятелства от значения за случая, и при
съобразяване с даденото в мотивите на
настоящото решение тълкуване по прилагането на материалния закон.
При този изход на производството
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски в размер на 300 лв за договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал.2 от КСО, във вр.с чл. 172,
ал.2, пр. второ от АПК и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-15-130/22.04.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, ведно с потвърденото с него Разпореждане №
151-00-20776-3 от 05.03.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по Заявление вх. № 13793/06.11.2020 г. с per. № 151-00-20776/06.11.2020 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица на Щ. К. К., съобразно даденото в мотивите на настоящото решение тълкуване по
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Пловдив
да заплати на Щ.К.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер 300 (триста)
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: