Определение по дело №44288/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5611
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Румена Пенева Фоти
Дело: 20201110144288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5611
гр. София, 30.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА П. ФОТИ
като разгледа докладваното от РУМЕНА П. ФОТИ Гражданско дело №
20201110144288 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Теленор България”
ЕАД против К. СТ. АНГ., с която при условията на чл. 422 ГПК са предявени искове с
правно основание чл. 79, вр. чл. 92. ал. 1 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба в законоустановения срок е
постъпил в срок отговор от назначения особен представител на ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се
произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на
страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства. Съдът намира, че
доказателствените искания на страните са допустими, относими и необходими за
установяване на фактическите твърдения на страните и изясняване на спора от правна
страна. Направено е искане за допускане ССчЕ, произнасянето по което следва да бъде
отложено за открито съдебно заседание, тъй като не са формулирани конкретно задачи към
вещото лице. На ищеца следва да бъде предоставена възможност да уточни поддържа ли
това си искане и в случай, че го поддържа да формулира конкретни задачи към вещото лице.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните
съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и
отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят
спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и
проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото
съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА гр.д. № 53252/2019 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да посочи поддържа ли искането си за допускане изготвянето на ССчЕ и в
случай, че го поддържа да формулира задачи към вещото лице.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.11.2021 г. от 15.10 часа, за когато да се
призоват страните като им се връчи и проект за доклад, като им се съобщят последиците от
1
неявяване в съдебно заседание. Препис от отговора да се връчи на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са
посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от
един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен
адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се
прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявен e установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 92. ал. 1. ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, съществуването на
вземане на ищеца за сумата от 32.97лв., представляваща неизплатено задължение по
фактура **********/05.07.2018 г., сумата от 38,10 лв., представляваща неизплатено
задължение по фактура **********/05.08.2018 г., сумата от 118,62 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор лизинг от 13.03.2018 г. и сумата от 198,79 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор далекосъобщителни услуги № *********
от 16.10.2017 г., ведно със законна лихва от 18.09.2019 г. до изплащане на вземането, за
които суми са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 53252/2019 г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди с ответната страна да са обвързани от валидно правоотношение по Договор
за мобилни услуги *********/16.10.2017 г. и Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги *********/13.03.2018 г. и Договор за лизинг от същата дата, съгласно които
месечната абонаментна такса за мобилен номер ********** била уговорена в размер на
24,99 лв. с ДДС или 20,82 лв. без ДДС и на клиента е предоставен мобилен апарат HUAWEI
Y6 2017 Grey на стойност 151,57 лв. с вкл. ДДС, като лизингополучателят се е задължил да
направи двадесет месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,59 лв.
Поддържа, че за периода м.юли.2018 г. – м.август.2018 г. е издал два броя фактури - фактура
№ **********/05.07.2018 г. и фактура № **********/05.08.2018 г. Сочи, че фактура №
**********/05.07.2018 г. била издадена за отчетния период 05/06/2018г. -04/07/2018 г. и
включвала следните задължения на клиента за мобилен номер ********** – месечна
абонаментна такса 20,82 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., такса
спиране на номер 0,75 лв., както и услуга разговори към „Грижа за клиента“ 0,08 лв., които
са в общ размер 22,89 лв. без вкл. ДДС и 27,47 лв. вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство HUAWEI Y6 2017 Grey – 6,59 с вкл. ДДС. След приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата
била 32,97 лв. Фактура № **********/05.08.2018 г. била издадена за отчетния период
05/07/2018г. -04/08/2018 г. и включвала следните задължения на клиента за мобилен номер
********** – месечна абонаментна такса 20,82 лв., доп. пакет SMS/MMS в мрежата на
Теленор 1,77 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., такса спиране на
номер 0,75 лв., както и други ползвани услуги 1,68 лв., лизингова вноска за мобилно
устройство HUAWEI Y6 2017 Grey – 6,59 с вкл. ДДС. Общата начислена сума била в размер
на 38,10 лв.
Твърди, че договорите за мобилни услуги били предсрочно прекратени, по вина на
потребителя, поради изпадането му в забава, за което операторът е издал фактура №
*********/05.10.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното
му прекратяване в общ размер на 198,79 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизинговите вноски за предоставеното с договора мобилно устройство HUAWEI Y6 2017
Grey в общ размер на 118,62 лв. с вкл. ДДС. Общата начислена сума по фактурата била в
размер на 317,41 лв. Поддържа, че размерът и основанието за възникване на задължението
за неустойка било уредено в чл.4, т.4 от Допълнително споразумение № ********* от
13.03.2018 г., съгласно който в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина или по инициатива на потребителя (преди 13.03.2020 г.), последният дължи
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Сочи, че обявяването на предсрочна
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните
договори за мобилни услуги. Посочва, че предсрочно изискуемият остатък от лизинговите
вноски е в размер на 118,62 лв. Моли да бъде признато за установено спрямо ответника, че
2
същия му дължи сумата от 71,07 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по
фактура № **********/05.07.2018 г. и фактура № **********/05.08.2018 г., както и сумата
от 317,41 лв., представляваща общ сбор по издал фактура № *********/05.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника, с който оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по
договора за мобилни услуги от 16.10.2017 г. и допълнително споразумение към него от
13.03.2018 г. Поддържа, че липсват доказателства, че договорът между страните е валидно
прекратен и за уведомяването на длъжника за това обстоятелство, поради което счита, че
същият не е развален с едностранно изявление от страна на ищеца и не е възникнало право
на мобилния оператор да претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
На отделно основание сочи, че искът за неустойка е неоснователен, тъй като същата е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като
такава е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Оспорва и дължимостта на сумата
от 136,33 лв., представляваща разликата между стандартната цена на мобилното устройство
без отстъпка и цената му съгласно лизинговия договор, тъй като липсват доказателства, че
ищецът действително е предоставил на абоната посоченото мобилно устройство. Счита, че
сумата от 71,07 лв. също е недължима, тъй като фактурите, на които се основава
претенцията са издадени едностранно от ищеца и като частни документи, установяващи
изгодни факти за него обстоятелства, не могат да установят валидно задължение за
ответника. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. По
изложените съображения се отправя искане към съда за отхвърляне на претендираните от
ищеца вземания.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между страните по Договор за мобилни услуги
*********/16.10.2017 г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
*********/13.03.2018 г. и Договор за лизинг от същата дата с посоченото в исковата молба
съдържание; изпълнение от страна на ищеца на задължението за предоставяне на мобилни
услуги; изискуемост на претендираните вземания и техния размер, както и наличието на
условията за настъпване изискуемостта на вземанията по Договора за лизинг.
В тежест на ищеца, предвид релевираното възражение за изтекла погасителна давност, стои
установяването на факти и обстоятелства, имащи значение към спирането и/или
прекъсването на давностния срок.
В тежест на ответника стои установяването на положителния факт на заплащане на дълга.
Ответникът не сочи доказателства за поставените в негова тежест положителни факти на
погасяване на задължението в срок. Ищецът не сочи доказателства за това, че е предоставил
твърдените в исковата молба мобилни услуги на посочената стойност. За останалите факти
страните сочат доказателства.
По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца стои установяването
наличието на валидна клауза в договорите за начисляване на неустойка, размера на
неустойката, както и че са настъпили основанията, предвидени в договорите за
начисляването й – а именно твърденията за предсрочно прекратяване на договорите.
Ищецът не сочи доказателства за това, че е уведомил ответника за предсрочното
прекратяване на договора. За останалите факти сочи доказателства.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация
към Софийски районен съд.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
3
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4