О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260035
08.01.2021 г. град Стара Загора
ОКРЪЖЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА, ІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На осми януари две хиляди двадесет и първа
година
в
закрито заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ……………….
като
разгледа докладваното от съдията - докладчик МИШОВА
частно въззивно гражданско дело № 1008 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на ,,А.“ ЕООД против разпореждане от 29.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
3950/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател против Я.Н.Ф. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният жалбоподател излага доводи
за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата
си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за
изпълнение за отхвърлените суми. Претендира разноски.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от
процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.“ ЕООД ***срещу Я.Н.Ф.
от ***за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 761,12 лв. - главница; 311,16 лв. такса за експресно
разглеждане на документи; 311,27 лв. неустойка за неизпълнение на задължения;
220 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 35,82 лв. лихва за периода
10.09.2019 г. до 25.09.2020 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича
от договор за заем от 31.12.2018 г., сключен между „В.“ ООД и длъжника, като
вземането е претхъвлено в полза на заявителя с договор за цесия от 01.12.2016
г. и приложение № 1 към него от 02.12.2019 г. С разпореждане от 08.10.2020 г.
заповедният съд е указал на заявителя да представи по делото в 3-дневен срок от
получаване на съобщението доказателства за съобщаването му на длъжника. Указано
е, че при неизпълнение на указанията съдът ще откаже издаване на заповед за
изпълнение. С молба от 27.10.2020 г. заявителят е взел становище по указанията
и е представил исканите от съда доказателства. С обжалваното разпореждане
заповедният сд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение.
Отказът е обоснован с обстоятелството, че от представеното известие за
доставяне не е видно, че уведомлението е получено от адресата.
Разпореждането е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато
искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;
когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България
и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Р България. Съгласно чл.419, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря
на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане
на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да
посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните
обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в
заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането
съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на
неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на
заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако
вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от
законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна
клауза или не. В останалите случаи преценката се дали искането противоречи на
закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията,
съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното
правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на
производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е
извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК.
Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за
уведомяването на длъжника за нея е нередовност, подлежаща на отстраняване от
заявителя по реда на чл. 411, ал. 2,
т. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на своята компетентност, като е
указал на заявителя да представя доказателства в производство по издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
С оглед на тези съображения въззивният съд
намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато
на заповедния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията,
предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за
изпълнение.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 29.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3950/2020 г. по описа
на Старозагорски районен съд и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за
изпълнение по заявлението на „А.“ ЕООД, ако са налице
основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на
заповед за изпълнение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: