Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Кърджали, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и пети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря
Мелиха Халил, като
разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №384 по описа на
КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от А.Д. от ***, подадена
чрез адв.С.М., против Решение
№ 2153-08-166/02.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено
възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и противоречие с материалния закон. Прави искане за отмяна на оспореното
решение. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба,
като твърди, че отговаря на изискванията за отпускане на парично обезщетение за
бременност и раждане. Счита, че оспореният акт е немотивиран, тъй като
справката, издадена от ОДМВР – Кърджали, не водела до извод, че не е
упражнявала трудова дейност. Намира информацията в последната справка за
непълна и неточна, защото в нея не били отразени всички нейни влизания и
излизания от страната. Сочи също, че според представената декларация по чл.50
от ЗДДФЛ, заявлението за регистрация и пререгистрация като земеделски стопанин,
се е намирала в страната. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение,
тъй като жалбоподателката е напуснала страната на
12.08.2018 г., и до настъпване на осигурителното събитие на 30.01.2019 г., не е
пребивавала на територията на страната и не е упражнявала трудова дейност като
земеделски стопанин. С оглед липсата на реално упражнявана трудова дейност, за
лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за
бременност и раждане. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема
за установено следното:
Предмет на
производството пред съда е Решение № 2153-08-166/02.10.2019
г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено възражението на А.Д.
срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, на основание
чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане
на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 410 календарни
дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, във вр. с подадено
Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№***
от *** г., поради това, че към 30.01.2019 г. - датата на настъпване на
осигурителното събитие, лицето не е упражнявало дейността, за която е
регистрирано, а регистрацията е извършена единствено с цел придобиване на
осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради горното,
че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря на
условията на чл.48а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право
на парично обезщетение за периода на бременност и раждане, за разликата от 135
до 410 календарни дни. В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането,
административният орган е възприел горните констатации, с оглед представената
от ОД МВР - Кърджали справка рег.№*** /*** г., касаеща
задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение
и правилно е било отказано изплащането му.
Установи се
от приложената по делото справка от информационната система на НОИ /л.25 от
делото/, че на 09.08.2018 г. жалбоподателката е
регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски
стопанин, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд
“Общо заболяване и майчинство“. За извършената регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин, по делото са представени
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице,
регистрационна карта на земеделския стопанин и анкетна карта вх.№***/*** г., ведно с анкетен формуляр.
С
Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощите по ДОО/ с вх.№***/
*** г., жалбоподателката, чрез Осигурителна каса
Черноочене, е заявила изплащането на парично обезщетение по чл.50 КСО за
бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни, считано от 30.04.2019
г., за детето Е. Д., родено на *** г. В горното удостоверение е отбелязано, че
лицето придобива изискуемия осигурителен стаж на 09.08.2019 г.
Видно от
представените БЛ №*** и №***, издадени на 02.05.2019 г., в периода 30.01.2019
г. – 29.04.2019 г., жалбоподателката е била временно
неработоспособна, поради раждане и майчинство. В горните БЛ е отбелязано също,
че детето Е. Д. е родено на *** г., в ***.
Според
т.3 на приложената справка рег.№*** /*** г. на ОД МВР-Кърджали, за относимия към случая период, на 09.08.2018 г. и 01.05.2019 г. са регистрирани влизания на жалбоподателката на територията на Република България, през
ГКПП ***, и излизане на 05.05.2019 г., през същото
ГКПП. Горните данни се установяват и от приложеното по делото копие от
задграничния паспорт на жалбоподателката, като в
паспорта е отбелязано също, напускането на територията на страната на
12.08.2018 г., през ГКПП ***.
От
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от
закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
В случая
между страните няма спор,
че жалбоподателката е регистриран
земеделски стопанин,
избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, както и че за периода
на регистрацията е внесла осигурителни
вноски, като самоосигуряващо
се лице.
За да откаже исканото обезщетение за бременност и раждане, за остатъка от 410 календарни дни, административният
орган е приел, че към 30.01.2019 г. - датата на настъпване
на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало трудовата дейност, за която
е регистрирано, поради което не е осигурена за общо заболяване и майчинство и
не отговаря на условията на чл.48а КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за
общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при
бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като
право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите
се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната
разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването й.
Установи се от приложената по делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката,
както и от приложеното копие от задграничен паспорт, че в периода от
регистрирането й като земеделски стопанин на 09.08.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие на 30.01.2019
г., лицето е пребивавало в страната 4 дни: влязло е в страната на 09.08.2018
г. и на
12.08.2018 г. я е напуснало през ГКПП ***. Следващо влизане в страната е
регистрирано на 01.05.2019 г., като на 05.05.2019 г.
лицето е напуснало Р България, отново през ГКПП ***.
Така отразените в справката данни, не се опровергават от
приложените по делото доказателства. Горните пътувания са отразени и в
задграничния паспорт, според данните в който, за времето от 12.08.2018 г. до 01.05.2019
г., жалбоподателката се е намирала в ***, където на ***
г. е родила детето Е.
При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично
обезщетение по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката
не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на
територията на Република България, за посочените по-горе периоди. Дори да се
приеме, че за времето от 09.08.2018
до 12.08.2018 г. е започнала да извършва
декларираната дейност, то за периода 12.08.2018 г. до 01.05.2019 г., няма
основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като
внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е
достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид
изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.
От изложеното следва че жалбоподателката не е
осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря
на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.
На
следващо място, видно от справка
от информационната система на НОИ и Удостоверение /приложение №11, към чл.11,
ал.2 от НПОПДОО с вх.№***/*** г., жалбоподателката е регистрирана
като земеделски стопанин на 09.08.2018 г. и по
правилото на чл.48а, вр. с чл.50, ал.8 КСО, придобива
изискуемия 12 месечен осигурителен стаж на 09.08.2019 г. Т.е, към датата на
настъпване на осигурителното събитие - 30.01.2019 г., същата няма и изискуемия 12 месечен осигурителен стаж,
който е предпоставка за отпускане на търсеното парично обезщетение.
По изложените съображения, оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и
предвид направеното искане, на ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определени съгласно чл.78, ал. 8 ГПК (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на А.Д. от ***, против
Решение № 2153-08-166/02.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което
е отхвърлено възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Д. от ***,
ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, разноски по делото в размер
на 100 лв.
На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :