№ 353
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110106002 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество
„Автокаско” е заплатил на застрахования сума в размер на 209,80 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Ауди”,
модел „А6”, с рег. № СВ 5483 ВР, настъпили в резултат от ПТП на
11.01.2017г. в гр.София, ул. „Габрово” преди бул. „Сливница”, срещу бл. 379.
Твърди, че причина за настъпване на ПТП е преминаването през
необозначена и необезопасена дупка, намираща се на пътното платно. Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на
пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на 219,80 лв., с включени 10 лв.
ликвидационни разноски, поради което претендира същата, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
61156/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав – 26.10.2021г. до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът Столична община в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва механизма на
1
настъпване на събитието, както и настъпилите увреждания. Твърди, че
протоколът за ПТП е съставен без актосъставителят да е бил свидетел на
въпросното ПТП, поради което и в частта относно механизма на ПТП, не се
ползва с материална доказателствена сила. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че водачът на л.а. марка
„Ауди”, модел „А6”, с рег. № СВ 5483 ВР не е съобразил поведението си с
пътната обстановка. Поддържа, че платеното от ищеца застрахователно
обезщетение е без основание, доколкото не е бил налице покрит
застрахователен риск. Излага доводи, че не е налице бездействие на
служителите на общината, доколкото улицата, на която се твърди да е
настъпило ПТП, е била включена в списъка за абонаментна поддръжка
съгласно договор № СО15-РД-55-338/09.06.2015г., сключен между СО и
консорциум „Амфисия“, като при извършени инспекции се установило, че
пътното платно отговаря на изисквания за експлоатация и не е установено
наличието на дупки и пропадания. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника „Нови технологии на
България“ АД оспорва предявения иск като твърди, че пътното платно
отговаря на изисквания за експлоатация и не е установено наличието на дупки
и пропадания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди.
2
Безспорно между страните, а и от приетата по делото застрахователна
полица № 93001610064459 се установява, че към датата на ПТП –
11.01.2017г. между ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Ауди”,
модел „А6”, с рег. № СВ 5483 ВР е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” на МПС.
От съдържанието на застрахователната полица е видно, че застраховката е
сключена при условията на основно покритие, при която застрахователят
дължи обезщетение за частични щети, настъпили при ПТП по смисъла на
българското законодателство, каквото е налице в настоящия случай, поради
което възражението на ответника, че реализиралият се риск не е покрит, се
явява неоснователно.
От приетите по делото писмените доказателства – протокол за ПТП
№1685897 от 11.01.2017г., уведомление за настъпило застрахователно
събитие, депозирано пред застрахователя на 11.01.2017г., както и от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля В. В. К. се установява, че в срока на застрахователното покритие,
на 11.01.2017г. в гр.София, при движение по ул. „Габрово” преди бул.
„Сливница”, срещу бл. 379, водачът на л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег.
№ СВ 5483 ВР – свидетелят К., претърпява ПТП, като преминава през
несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение. От
преминаването през дупката са увредени предна и задна лява джанта и задна
лява гума, което обстоятелство се установява от заключението на САТЕ, от
преписката по образуваната при ищеца щета, както и събраните гласни
доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на свидетеля К.,
доколкото същите са резултат от непосредствени негови възприятия,
безпротиворечиви са и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, както и от САТЕ. От същите, както и от приетото и
неоспорено от страните по делото заключение на САТЕ се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е преминаването на л.а. марка
„Ауди”, модел „А6”, с рег. № СВ 5483 ВР през дупка, която не е била
обозначена и сигнализирана. Видно от заключението на САТЕ е, че
посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с
рег. № СВ 5483 ВР отговарят на описания в заявлението за щетата механизъм
на ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с описания
механизъм на ПТП.
3
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. В доказателствена тежест
въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства, в
т.ч. гласни доказателствени средства и заключение на САТЕ, съпричиняване
не се установява.
По изложените съображения съдът приема, че причина за процесното
ПТП и щети на застрахованото МПС е необезопасено препятствие на пътното
платно – дупка в гр.София на ул. „Габрово” срещу бл. 379. За претърпените
щети застрахователят-ищец е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 209,80 лв., което обстоятелство не се оспорва от
страните.
За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо установяване
на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при
изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание
за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и
от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление №
9/1966г. на ВС.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано ПТП е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите
по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища, включително да
обозначи неравности по пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и
чл.13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените на
4
процесното ПТП вреди.
Неоснователни са доводите на ответника, че не е налице бездействие на
служителите на общината, доколкото улицата, на която се твърди да е
настъпило ПТП, е била включена в списъка за абонаментна поддръжка
съгласно договор № СО15-РД-55-338/09.06.2015г., сключен между Столична
община и консорциум „Амфисия“, като при извършени инспекции се
установило, че пътното платно отговаря на изисквания за експлоатация и не е
установено наличието на дупки и пропадания. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. гласни доказателствени средства и заключение на САТЕ,
категорично се установява, че щетите по л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег.
№ СВ 5483 ВР се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания
по-горе механизъм на ПТП – преминаване пред неравност /дупка/, находяща
се на платното за движение в гр.София на ул.„Габрово” срещу бл.379.
Действително от представения по делото договор № СО15-РД-55-
338/09.06.2015г., сключен между СО и консорциум „Амфисия“, част от който
е и третото лице помагач „Нови технологии на България“ АД, се установява,
че дейността по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, включително в района, в който е станало произшествието, са
част от основните задължения на изпълнителя консорциум „Амфисия“.
Представени са и два броя констативни протоколи – за XVIII месец от
07.12.2016г. и XIX месец от 20.01.2017г., касаещи район Илинден, ул.
„Габрово“, в които в графа „Индикатори за изпълнение“ е посочено 0
бр./100м дупки и пропадания на настилката. Описаните протоколи са частни
свидетелстващи документи и като такива не се ползват с материална
доказателствена сила. В настоящия случай посочените в тях обстоятелства за
оборени от събраните в хода на делото доказателства, от които категорично
се установява наличие на дупка, находяща се на платното за движение на ул.
„Габрово“ към датата на ПТП – 11.01.2017г., следствие на преминаването
през която са причинени щети на л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. № СВ
5483 ВР, поради което съдът приема, че ответникът следва да отговаря за
причинените от процесното ПТП вреди.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл.49 ЗЗД дължи поправяне на
5
действителните щети, размерът на които според заключението по
изслушаната САТЕ е 310,57 лв. и е по-голям от изплатеното от
застрахователя обезщетение от 209,80 лв., предвид на което правото на регрес
на ищеца е възникнало за по-малката от двете суми, т.е. за сумата в размер на
209,80 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 10 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 219,80 лв.
При тези съображения, съдът намира за доказан по делото фактическия
състав на нормата на чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. По делото не са налице
доказателства претендираната сума да е платена от ответника, поради което
искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по
чл. 410 ГПК са в размер на 75 лв., представляващи заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 450 лв. –
заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и за призоваване на свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, че Столична община, с адрес гр.София, ул.
„Московска“ № 33, дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от
219,80 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. №СВ
5483 ВР, настъпили в резултат на ПТП на 11.01.2017г. в в гр.София, ул.
„Габрово” преди бул.„Сливница”, срещу бл.379, ведно със законната лихва
6
от 26.10.2021г. до погасяването.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Столична община, с адрес
гр.София, ул.„Московска“ № 33, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, сумата от 75 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№61156/2021г. по описа на СРС, 77-
ми състав, както и сумата от 450 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Нови технологии на
България“ АД, ЕИК *********, като помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7