№ 4103
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110151639 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
07.03.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №51639 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД.
Образувано е по повод на искова молба, подадена от Б. П. Ж., чрез адв.Б. З. от САК,
1
срещу поръчителя ......, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от .....- управител, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв.,
предявен като частичен иск от общо 800 лв., платена при начална липса на основание по
нищожен Договор за гаранция №......г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 23.09.2022г., до окончателното й плащане.
Ищецът излага твърдения, че на 17.01.2022г. е сключил Договор за паричен заем №...... с
......, по силата на който кредитодателят е отпуснал сумата от 1 500 лв. в полза на ищеца и
кредитополучател по кредита при ГПР в размер на 49 % и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40 %. Сочи, че в чл.4 от Договора било уговорено предоставяне на
обезпечение – две ФЛ- поръчители, които да отговарят на конкретни условия или банкова
гаранция, в полза на кредитора. Поддържа, че при сключване на договора за кредит ищецът
сключил и Договор за предоставяне на поръчителство №......г., съгласно който ответното
дружество поело задължението да обезпечи изпълнението по договора за паричен заем от
страна на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя, като ищецът заплатил възнаграждение в
размер на 800 лв., което било разсрочено за плащане заедно с месечната погасителна вноска
по кредита. Ищецът следвало да заплаща дължимите парични суми на кредитодателя, който
бил упълномощен от ответника да събира в негова полза възнаграждението му по договора
за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че ищецът е погасил изцяло сумата по
кредита. Поддържа, че действителността на договора за поръчителство е предпоставена от
валидно съществуване на главното правоотношение по договор за кредит или отделни
негови клаузи, сред които и тази на чл. 4. Поддържа нищожност на клаузата за
възнаграждение за поръчителство, тъй като същата целяла заобикаляне на закона. Твърди,
че с възнаграждението по договора за поръчителство се целяло едно допълнително
оскъпяване по кредита. С уговорката за заплащане на допълнителна сума по него се
заобикаляла забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, поради факта, че се касаело за разход по договора
за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР. Посочва, че невключването на
възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече
недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че кредитодателят и поръчителят са
свързани лица, като в случая чрез плащането на възнаграждение за предоставено
обезпечение се осигурява разпределянето на печалба в полза на едноличния собственик на
ответника в лицето на дружеството, отпуснало кредита. По този начин се прикривало едно
допълнително възнаграждение по договора за кредит, което било изначално ясно, но не
било включено в ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като не
се предоставя реална услуга, и същият е сключен в противоречие с добрите нрави и цели
заобикаляне на закона. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство бил
нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, уговорена като
възнаграждение, била в размер на повече от половината сума по отпуснатия заем.
Претендира присъждане на разноски.
В законен срок ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез юрк.М. К., с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е правоприемник на .......
Поддържа, че дори главният договор да е недействителен, то следва да се дължи
възнаграждение по договора за поръчителство в пълен размер, тъй като потребителят
продължава да дължи чистата стойност по кредита. Оспорва твърдението на ищеца
договорът за поръчителство да е лишен от правно основание. Счита дължимото
възнаграждение по договора за еквивалентно на отговорността на поръчителя, която би
могла да се ангажира при евентуално неизпълнение. Претендира се присъждане на разноски.
В о.с.з. от 25.01.2024г. размерът на исковата претенция е увеличен по реда на чл.214,
ал.1 от ГПК до сумата от 793,35 лв., като частичен иск от сума в пълен размер на 800 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения частичен
2
иск за основателен, поради следните съображения:
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на
чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД включва получаване на нещо въз основа на нищожен акт. Видно
от приетото заключение по ССч.Е възнаграждението по гаранционното правоотношение с
ответника е в размер на 793,35 лв., платимо разсрочено на 15 вноски от по 52,89 лв., като
общият размер на постъпилите плащания по двете правоотношения е в размер на 2 530,81
лв., с което е погасено изцяло на 29.08.2022г. заемното правоотношение и сума от 793,55
лв.- по гаранционното правоотношение по сключения договор за гаранция. При
изчислението на ГПР, с включени в него всички платени разходи, вкл. възнаграждение за
гаранция, е видно, че възлиза на годишна база от 395,46 %. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от
ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на
договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна
клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна
неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата
и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Поръчителството
представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да
отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителят е самостоятелен длъжник на
кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено задължение в качеството си на
солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да иска платеното от длъжника.
Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да се обезпечи едно чуждо
задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за неопределен брой
задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с покрит застрахователен
риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва единствено с
лицензирани застрахователни дружества. Свободата в гражданските правоотношения е
ограничена от повелителните правила на закона, като поръчителстване срещу
възнаграждение от ЮЛ представлява изначално нищожно правоотношение на основание
горните разпоредби от ЗЗпотр. По делото е представен неподписан преписи на
гаранционния договор, като не е налице спор в тази насока между страните.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, като в сключения договор е отразен годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, без да се съобрази възнаграждението към гаранта- ЮЛ, което е разход по кредита,
включен в размер на погасителните вноски. Субект на задължението за връщане на
даденото е лицето, което го е получило- т.нар. гарант в случая. С оглед на горното исковата
претенция подлежи на цялостно уважаване.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на следните суми: сума от 50 лв.-държавна такса в производството и депозит за
експертиза от 300 лв. Претендира се адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
3
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 400 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ......, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от .....- управител, да заплати на Б. П. Ж.,, ЕГН:**********, сумата от 793,35 /седемстотин
деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ лв., като частичен иск от сума в пълен
размер на 800 /осемстотин/ лв., представляваща недължимо дадено възнаграждение за
гарант по Договор за паричен заем №......г., сключен с ...... и Договор за предоставяне на
гаранция №......г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2022г., до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА ......, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от .....- управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Б. П. Ж.,, ЕГН:**********,
сума в размер общо на 350 /триста и петдесет/ лв., представляващи сторени съдебно-
деловодни разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „........“ ...., ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от .....- управител, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Д. М. М.
от САК, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4