Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159
гр. Севлиево, 27.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1074/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А.и Т. Я. К. срещу И.И.И., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че
със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №
689/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца
заявление срещу ответника, относно вземания по договор за кредит № 384547 от 25
май 2016 г. между „Фератум България" ЕООД като кредитор и И.И.И. като
кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението
било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и
електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи
отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения от страните
договор, кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за
кредит, кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е
съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на
Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите
условия, неразделна част от същия. По силата на сключения договор за кредит №
384547 от 25 май 2016 г. на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на
2000 лева, който следвало да бъде върнат, ведно с лихва, представляваща печалба
на кредитора от 460 лева, за срок от 360 дни. Поради наложената законова
необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът следвало да оцени кредитоспособността
на кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България" ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от гарант
- „Фератум Банк" ЕООД, което дружество било одобрено от кредитора и същото
фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от
ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 25 май 2016 г. между И.И.И.
/кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /гарант/ бил сключен договор за
гаранция с № 384547, по силата на който гарантът се задължавал в полза на
кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължавал солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на Задълженията на кредитополучателя, дружеството - кредитор имало
право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Съгласно
чл. 5 от Общите условия, които се прилагали към договор за гаранция № 384547,
сключен между И.И.И. и „Фератум Банк" ЕООД, кредитополучателят се задължил
да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в
договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била 1540
лв.. И.И.И. не изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това,
дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на
кредитора и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя. Следвало да се има предвид,
че датата на последната вноска по кредита била на 20 май 2017 г., респективно
вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава и не върне, която и да е от дължимите вноски на кредита до 20
дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост
от просрочието, която за конкретния случай била в размер на 100 лв. и
представлявала административна такса за събиране на вземането. Така
задължението на ответника И.И.И. към дружеството - гарант „Фератум Банк"
ЕООД, произтичало от заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум
България" ЕООД изискуемо задължение по договор за кредит с № 384547,
формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна
лихва, административна такса в общ размер на 2560 лв., ведно с дължимата такса
за гаранция по договор за гаранция с № 384547 в размер на 1540 лева, за която
длъжникът се задължил, но не престирал. На 01.12.2017 г. бил сключен Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, с ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД
(цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14
декември 2017 г. от „Фератум Банк" ЕООД посредством писмо с обратна
разписка. По договора за кредит, ответникът не извършвал плащания, поради което
дългът бил в общ размер на 4201,77 лв., от които главница: 2000 лв., договорна
лихва: 460 лв. за периода от датата на първа вноска 24 юни 2016 г. до 20 май
2017 г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на
вземането: 100 лв., такса за гаранция: 1540 лв., мораторна лихва върху
непогасената главница 101,77 лв., за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 21 май 2017 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Иска постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД има следните вземания срещу И.И.И. по договор за кредит №
384547 от 25 май 2016 г. във връзка с договор за гаранция от 25 май 2016 г. :
2000 лв., главница; 460 лв., договорна лихва, за периода от датата на първа
вноска 24 юни 2016 г. до 20 май 2017 г. - датата на последната вноска; 100 лв.,
административна такса за събиране на вземането; 1540 лв., такса за гаранция;
101,77 лв., мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 21 май 2017 г. до 17 май 2018 г. - датата на
подаване на заявлението; както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми; за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по горепосоченото ч. гр. д. на Районен съд – Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор,
чрез назначеният му особен представител, с който е оспорил исковете като
недопустими и неоснователни. Искът бил недопустим, тъй като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било нередовно. Заявителят
обосновавал, макар и само с твърдения, с оглед ограничението за представяне на
доказателства по чл. 410 от ГПК легитимацията си на нов и надлежен кредитор на
длъжника, тъй като видно от сочените „Обстоятелства, от които произтичало
вземането" било декларирано, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия, но в случая липсало такова уведомление, като не било
посочено как, кога, и от кого е уведомен. За първи път длъжникът се считал за
уведомен в деня, в който получил исковата молба. Това обстоятелство водело до
нередовност на заявлението, независимо от издаденото разпореждане със заповед
по чл. 410. Счита, че представените доказателства са недостатъчни, за да
удостоверят, че е налице валидно, изискуемо и ликвидно вземане от страна на
ищеца спрямо ответника. Представен бил лист, на който пишело информация за
заявка за кредит, информация за заявителя. Липсвал договор за заем и договор за
поръчителство, подписани от страна на ответника, като същевременно липсвали
доказателства за изпълнението на междинните етапи от процедурата по сключване
на паричен заем от разстояние, реалното предоставяне на заема от страна на
заемодателя, както и идентификацията на ответника по представените договори за
заем и поръчителство. Съгласно твърденията в исковата молба и съгласно
действащите Общи условия за предоставяне на финансови услуги от разстояние от
страна на „Фератум България" ЕООД - ОУ (Общите условия за тези договори,
действали към момента на сключване на договора за заем с ответника, както и на
договора за поръчителство по този заем, не били приложени към исковата молба),
за да е налице валиден договор между страните било необходимо да се спази
следната процедура: на първо място кандидат - заемателя следвало да подаде
заявка за заем по интернет, като съгласно чл. 3.4.6 от ОУ той попълвал пълни и
верни данни и собственоръчно подписвал по реда на чл. 6.3 предоставените данни
и своето запознаване, съгласие и приемане на ОУ и индивидуалните условия по
договора за заем. В случая от никъде не било видно дали и как ответникът е
подписал своята заявка, както и запознаването си с общите условия; на следващо
място, съгласно чл. 4 от ОУ дружеството - заемодател имало задължението да
представи на кандидат - заемателя преддоговорна информация, като предоставянето
й се удостоверявало по установения между заемателя и дружеството начин на
комуникация. Същевременно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние постановявал, че доказването на изпълнението на тези
задължения било в тежест на доставчика на тези услуги. В случая не били
представени никакви доказателства и в тази насока от страна на ищеца. В
исковата молба се твърдяло, че за обезпечаване на задължението за връщане на
отпуснатия заем бил сключен договор за поръчителство/за гарант между ответника
и „Фератум банк" ООД, на основание на който договор ответникът дължал такса
в размер на 1540 лева. Същевременно съгласно действащите ОУ на „Фератум
България" ЕООД - чл. 5.3, за да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността си да бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат -
заемателят можел да предложи едно от следните обезпечения - обезпечение,
предоставено от гарант и такова от посочено от кандидат - заемателя и одобрено
от дружеството физическо лице. Видно от представената Информация за заявка за
кредит, в нея липсвало такова предложение от страна на ответника, както и
нямало доказателства заемодателят да е поискал представяне на обезпечение за
отпускане на паричния заем. За да се сключи договорът за заем било необходимо
дружеството да го е одобрило и да е информирало за това кандидат - заемателя.
Доказателства за тези обстоятелства също липсвали. Посочено било само, че
заемът е потвърден, но къде и как пак оставало неясно. Съгласно Общите условия
- чл.6.3, след получаване на одобрението заемателят било необходимо да изрази
своето съгласие за сключване на договора за заем чрез CMC, чрез попълване на
получен код за потвърждение на интернет страницата на дружеството или
собственоръчно. Липсвали доказателства за такова потвърждаване, както и
липсвали доказателства, към исковата молба за реалното предоставяне на сумата в
заем на ответника. От представената информация за заявка за кредит било видно
единствено, че сумата е преведена на дата 24.06, предхождаща с един месец
датата на подаване на заявката и че е платена от банка е-pay. Липсвало обаче
доказателство за направения превод, както и липсвали всякакви платежни
документи за допълнително претендираните такси и неустойки - за таксата за
гаранцията и начислени допълнителни такси съгласно чл. 10 от ОУ. Видно от
приложенията към исковата молба, към нея липсвали Общите условия за
предоставяне от страна на „Фератум България" ЕООД на финансови услуги от
разстояние, действали към момента на сключване на твърдяния от ищеца договор за
заем, макар да били неразделна част от него. Не били приложени самите договори,
липсвали като цяло доказателства, удостоверяващи спазването на механизма за
сключване на такъв договор, посочен в исковата молба и детайлно описан в
действащите към момента Общи условия на „Фератум България" ЕООД за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, публикувани на сайта на
дружеството. Не били налице доказателства, удостоверяващи, че ответникът е
направил валидна заявка за заем, подписана по изискуемия от дружеството начин,
че е получил твърдяното одобрение и самият той е потвърдил желанието си за
сключване на договора за заем, както и че сумата е реално предоставена на
заемателя. С оглед изложеното претенцията на ищеца за заплащане на сумите в
размер на 2000 лева, представляващи главница, 460 лв. дължима възнаградителна
лихва, 100 лв. - адм. такса за събиране на вземането, 1540 лв., такса гаранция;
101,77 лв., мораторна лихва, както и разноски била неоснователна и недоказана.
Липсвали доказателства, от които да се установи наличието на валидно, изискуемо
и ликвидно вземане в полза на „Фератум България" ЕООД, респективно на
„Фератум банк" ООД, което вземане по - късно да е прехвърлено в полза на
ищеца. Ищецът не сочел доказателства и за претенцията си в размер на 100 лева,
представляваща съгласно петитума на исковата молба адм. такса за събиране на
вземането, която след това е прехвърлена в полза на ищеца. Към исковата молба
липсвали Общите условия, действали към момента на сключване на твърдения
договор за заем, съгласно чл. 10.1. от ОУ, публикувани на сайта на „Фератум
България" ЕООД, при забава заемателят дължал обезщетение в размер на
законната лихва за периода на забавата върху неиздължената в срок сума по
заема, ведно с направените за събирането й разноски за телекомуникационни
услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на дружеството
до окончателното изплащане на задължението. Към исковата молба липсвали
доказателства за начина, по който е определена исканата сума в размер на 100
лева, какви са компонентите, от които е съставена, както и доказателства за
реално извършени разходи от страна на заемателя. Претенцията за заплащане на
сумата от 100 лева, представляваща платени такси при неизпълнение, също била
неоснователна, недоказана и напълно необоснована. Липсвали доказателства, че
такива такси са начислени в този размер, както и че са реално направени от
дружеството. Рамковият договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ бил
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД. Упълномощаването от
цедента на цесионера да съобщи цесията на длъжника и ответник по делото било
нищожно (чл. 26, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 44 от ЗЗД). Съгласно чл. 99, ал. 3
от ЗЗД предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като
в конкретния случай това задължение не било изпълнено, поради което между
процесните страни по гр. д. № 1074/2018 г. на РС – Севлиево не възникнала
облигационна връзка.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа доводите в отговора. Допълнително заявявява, че ако ответника
дължи някакви суми, това би могло да се приеме за доказано единствено за
главницата и лихвите, като не са представени документи за начислената
административна такса. Относно така наречената гаранция или поръчителство,
сочи, че е почти в същия размер на главницата, което само по себе си поставяло
потребителя в неравноправно положение, а и нямало доказателства заемателят да е
поискал представяне на обезпечение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за предоставяне на
потребителски кредит № 384547 от 25.05.2016 г., сключен между „Фератум
България" ЕООД като кредитор и И.И.И. като кредитополучател, информация за
заявка за кредит, Общи условия уреждащи отношенията между „Фератум
България" ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити, разписка за получена от И.И.И. сума, чрез системата Изи
Пей от 2000 лв. от 25.05.2016 г., че „Фератум
България" ЕООД е предоставило на И.И.И., сума в размер на 2 000,00 лв., а
последният се е задължил да върне сумата, заедно с лихвите. И.И.И. се е
задължил, с договора за потребителски
кредит № 384547 от 25.05.2016 г., да заплати на кредитора в срок от 360 дни, 12
погасителни вноски в размер на 205,00 лв., с падеж на първата вноска 24.06.2016 г., при лихвен
процент 41,00 %, лихва, в размер 460,00 лв., общ размер на всички плащания 2 460,00
лв. и годишен процент на разходите 42,80 %. Съгласно чл. 5 от договора за
предоставяне на потребителски кредит страните се съгласили, че кредита се
обезпечава с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ ЛТД, като
одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита.
Установява се от договор за гаранция
(поръчителство) между „Фератум Банк“ ЛТД и И.И.И., Общи условия към договора за гаранция и от потвърждение от „Фератум България" ЕООД,
че с договора за гаранция страните са уговорили, че потребителски кредит №
384547 от 25.05.2016 г. се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум
Банк" ЛТД. Уговорена е дължима от кредитополучателя такса за предоставяне
на гаранция /поръчителство/ в размер на сумата 1 540,00 лв., която следва да се
заплати на 12 месечни вноски, в размер на месечната вноски 128,33 лв., като датата
на първото плащане е 24.06.2016 г., а ежемесечния падеж на вноската за таксата е
до 24 число на месеца, крайния срок на издължаване е 20.05.2017 г.. „Фератум
България" ЕООД писмено потвърждава
заплащане от поръчителя „Фератум Банк“ ЕАД на всички дължими суми от И.И.И., по потребителски кредит № 384547.
Установява се от покупко - продажба от 01.12.2017 г. на отписвания на
необслужвани потребителски кредити и приложение, към договора, че между „Фератум Банк“ ЕАД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, е
сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за потребителски
кредит № 384547 от 25.05.2016 г. по отношение на И.И.И. е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД.
Видно от пълномощно от „Фератум Банк“ ЕАД за „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, уведомление от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД и потвърждение за сключена цесия от
01.12.2017 г. между „Фератум Банк“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, че ищеца е упълномощен от „Фератум Банк“ ЕАД да уведоми
длъжниците по вземанията прехвърлени с посочената цесия, като уведомително
писмо, адресирано до длъжника, не е получено от същият преди настоящото
производство, но е приложено към исковата молба.
От приложеното ч. гр. д. № 689/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото
ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу И.И.И., заповед № 356/31.5.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 2000,00 лв. - главница; 460,00 лв. договорна лихва за периода от
24.06.2016 г. до 20.05.2017 г., сумата 100,00 лв. - такси, сумата 1540,00 лв. -
гаранция по кредитната сделка, сумата 101,77 лв. - мораторна лихва за периода
от 21.05.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 84,04 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният
не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия
си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията
на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - икономическата експертиза следното: с разписка за извършено
плащане от 25.05.2016 г.- паричен превод от „Фератум
България" ЕООД към Изи Пей е
наредено плащане в полза на И.И.И. за сумата 2000,00 лв.; няма извършени
плащания за погасяване задължението по кредита; общият размер на задължението по договор за потребителски кредит № 384547 от 25.05.2016 г. е в размер на сумата 4201,77 лв.,
формирано от: главница - 2000,00 лв.,
договорна лихва – 460,00 лв.,
гаранция /поръчителство/ 1 540,00 лв., административна такса - 100,00 лв., лихва за забава до 17.05.2018 г.
- 101,77 лв. или всичко-
4201,77 лв.; на вещото лице не са представени документи за начислената
административна такса, като например за изпратени напомнителни писма.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
валидни договори за кредит и за гаранция между праводателите му и ответника с
посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължения за ответника да заплати
процесните суми; изпълнението на задълженията на праводателите му по тези
договори, включително изпълнението на задълженията на праводателя на ищеца
- поръчител по договора за поръчителство, конкретно, че е заплатил като
поръчител задълженията на ответника по договора за потребителски кредит;
размера на задълженията на ответника за описаните в исковата молба суми,
начислени до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда; наличие на договор за цесия между него и праводателя му; изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от договор за предоставяне на потребителски
кредит № 384547 от 25.05.2016 г., че между
„Фератум България" ЕООД като кредитор и ответника И.И.И. като
кредитополучател се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на
договора за кредит „Фератум България" ЕООД е предоставило на ответника И.И.И.,
сума в размер на 2 000,00 лв., която е получена от И., чрез системата Изи Пей на 25.05.2016 г.. Ответника и
кредитополучател И.И.И. се е задължил с договора да върне предоставената сума,
заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът
намира за доказани съществуването на договор за кредит между ответника и „Фератум
България" ЕООД, в чийто права, твърди, че е встъпил праводателя на ищеца и
изпълнението на задълженията на посоченото дружество по този договор –
заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от договор за потребителски
кредит № 384547 от 25.05.2016 г. и съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, същият е сключен при задължение на ответника И. да върне
заетата сума в срок от 360 дни, на 12 погасителни вноски в размер всяка от
205,00 лв., с падеж на първата вноска 24.06.2016 г., при лихвен процент 41,00
%, лихва, в размер 460,00 лв., общ размер на всички плащания 2 460,00 лв. и при
годишен процент на разходите 42,80 %. Установи се по делото и изискуемостта на
претендираните вземания за главница и лихва, доколкото за всички вноски по
договора е настъпил уговореният в договора краен срок. Установи се по делото
при съвкупната преценка на клаузите на договора за кредит, касаещи обезпечаването
вземанията на кредитора, конкретно чл. 5 от договора за кредит и договора за
гаранция и валидно сключен договор за
поръчителство, като следва да се приеме, че при преценка и на представеното потвърждение
от „Фератум България" ЕООД се доказа и изпълнение от поръчителя „Фератум Банк“ ЕАД на задълженията на ответника И.И.И.,
по процесния потребителски кредит № 384547. Установи се от договора за покупко
- продажба от 01.12.2017 г. на отписвания на необслужвани потребителски кредити
и приложение, към договора, пълномощно
от „Фератум Банк“ ЕАД за „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, уведомление от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и
потвърждение за сключена цесия от 01.12.2017 г., и наличие на договор за цесия
между ищеца и праводателя му и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
– цесията е съобщена на ответника, в конкретният случай с връчване на исковата
молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ищеца (решение
№ 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по
т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо
отделение).
Установи се по делото и уговаряне на твърдяната от
ищеца такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на сумата 1
540,00 лв., като от значение за приемане наличието на валидна уговорка за
поръчителство между кредитора и поръчителя, са както волеизявленията
обективирани в клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит № 384547
от 25.05.2016 г., така и волеизявленията обективирани в договора за гаранция
(поръчителство) между „Фератум Банк“ ЕАД и И.И.И.. По процесния договор за
потребителски кредит на ответника е предоставена сума от 2 000,00 лв., при уговорен годишен лихвен
процент в размер на 41,00 %, и годишен
процент на разходите 42,80%. Уговорено е в чл. 5 от договора за потребителски
кредит № 384547 от 25.05.2016 г., че страните са съгласяват, че кредита се
обезпечава с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ ЕАД, като
одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита. При
съвкупна преценка на посочената клауза в договора за потребителски кредит №
384547 от 25.05.2016 г., заедно с клаузите в договора за гаранция
(поръчителство), предвиждащи такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в
размер на сумата 1 540,00 лв., се установява, че последните клаузи са нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като
нарушаващи принципа на справедливост и създаващи условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Същите създават явна нееквивалентност между престациите
на страните по договорите за потребителски кредит и поръчителство, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на такса за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ в претендирания размер, наред с ГЛП и ГПР по процесния договор за
кредит в посочените по - горе размери. Обсъжданите клаузи, ведно с горепосочените
ГЛП и ГПР водят до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за
срока на договора, които да
оправдават договарянето на такса в такъв висок размер. Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност е необходимо да се установи
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на
едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните
и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са
налице действия, които да правят договорката нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Понятието
добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност -
решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 47/21.03.2018г., по в. гр. д. № 48/2018 г.
на Габровски окръжен съд. В случая е налице такова явно несъответствие и липса
на еквивалентност на насрещните престации - при потребителски кредит за сума, в
невисок размер – 2 000,00 лв., със сравнително кратък срок на ползване – около
година, при договорени високи годишен лихвен процент - 41,00 %, и годишен процент на разходите в
размер на 42,80%, уговорената такса в размер, съизмерим със стойността на
заетата сума – 1 540,00 лв., и то за услуга с предмет предоставяне на
допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които правят
заемодателя и поръчителя, нито с риска, който носят, нито с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба. С оглед всичко изложено в конкретният
случай следва да се приеме, че обсъдените клаузи са нищожни, като иска за присъждане на сумата 1 540,00 лв., основан на нищожните клаузи, предвиждащи дължимост на такава такса е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. Недоказан и
поради това неоснователен е и иска за заплащане на сумата 100,00 лева,
административна такса за събиране на вземането, предвид установеното от
заключението на вещото лице, че на същото не са представени документи за
начислената административна такса, като по делото не се събраха и други
доказателства за извършените услуги или
други действия, които биха обосновали дължимост на претендираната сума, поради което
следва да се отхвърли претенцията за сумата 100,00 лева.
По настоящото дело възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави, изрично не бе направено, като бе заявено относно
претенцията за такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на
сумата 1 540,00 лв., единствено, че размера ѝ е прекалено висок и поставящ
ответника в неравноправно положение и то след изтичане срока за отговор на
исковата молба, но тези обстоятелства са ирелевантни в конкретния случай,
доколкото в трайната си практика ВКС приема, че е налице служебно задължение
съдът да се произнесе по това основание за нищожност, при наличие на
предпоставките за това, без да е от
значение дали такова възражение е заявено и дали това е станало в преклузивните
срокове - решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определение № 96 от
27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение; решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и
решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на
ответника, установи се основателност на исковете за: сумата 2000,00 лева -
главница; сумата 460,00 лева, договорна лихва, за периода от 24.06.2016 г. до
20.05.2017 г. и сумата 101,77 лева,
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.05.2017 г. до 17.05.2018 г.,
за които исковете следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното
искане за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложеното по – горе при обсъждане наличието, респактивно липсата на
предпоставките за уважаване на исковете, не се налага отделното обсъждане на
останалите възражения на процесуалния представител на ответника в отговора,
предвид че същите са ирелевантни за изхода на делото. Неоснователни са исковете
за сумата 1 540,00 лева, представляващи такса за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ и за сумата 100,00 лева, административна такса за събиране на
вземането, поради което същите следва да
се отхвърлят.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и отхвърлянето на друга част, поради неоснователност, съдът намира, че
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 498,46 лева, за заплатена държавна
такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за
заплатено възнаграждение за вещо лице и
за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С
оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 1050/2018
г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до общата сума 81,72 лева. С
оглед изхода по делото, ответника също
има право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е
представил доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил
Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т. Я. К., съществуват парични вземания за: сумата от 2000,00 лева, представляваща главница,
дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит № 384547 от
25.05.2016 г., договор за гаранция
(поръчителство), между „Фератум Банк“ ЕАД и И.И.И., покупко - продажба от 01.12.2017 г. на отписвания на необслужвани потребителски
кредити (цесия) и приложение, към последния
договор; сумата 460,00 лева,
договорна лихва, за периода от 24.06.2016 г. до 20.05.2017 г. и сумата 101,77 лева, мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.05.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, към длъжника И.И.И., с ЕГН **********,***, за които вземания е
издадена заповед № 356/31.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 689/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит,
от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж
Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т. Я. К., против И.И.И., с ЕГН **********,***, за
установяване съществуване на парични вземания: за сумата 1 540,00 лева, представляващи такса за предоставяне на
гаранция /поръчителство/ и за сумата 100,00 лева, административна такса за
събиране на вземането, дължими по
договор за предоставяне на потребителски кредит № 384547 от 25.05.2016 г.,
договор за гаранция (поръчителство), между „Фератум Банк“ ЕАД и И.И.И., покупко
- продажба от 01.12.2017 г. на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) и приложение, към последния
договор, за които вземания е издадена заповед № 356/31.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 689/2018
г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И.И.И.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.
Я. К., направените по гр. д. № 1074/2018 г.
по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 498,46 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, И.И.И., с ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А.и Т. Я. К., направени по ч. гр. д. № 689/2018 г. по
описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на 81,72 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: