РЕШЕНИЕ
№25/09.04.2019г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд I състав
В открито заседание на двадесет и първи юни година
2018
В следния състав :
Председател: Капка Павлова
при секретаря Златка Стоянова и в присъствието на
прокурора ______________________като
разгледа докладваното от член съдията Капка Павлова, търг. дело № 82 по описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба от Д.А.В., В.С.В. и Н.С.В., последните двама,
действащи чрез своята майка и законен представител Д.А.В. против „Екофорсис“ЕООД,
с която се моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците сумата
от 50000лв., представляваща част стойността на притежавания от техния
наследодател дружествен дял от имуществото на ответното дружество след
прекратяване на членственото му правоотношение поради смърт. Твърди се, че целия
размер на дължимата сумата 226074лв. лв., в който се включва и неразпределената
печалба за периода 2011-2015г. Ищците са позовават на публикувания ГФО за
2015г., в който е отчетена печалба в размер на 884 000лв. Претендира се и
законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
Ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва претенцията. Заявява се, че дружеството не дължи никакви суми на ищците
по делото. Алтернативно се оспорва размера на претенциите като се изтъква, че
стойността на дружествения дял се определя на база на баланса на дружеството
към края на месеца, през който е прекратено членството на съдружника като активите се оценяват по тяхната историческа
стойност и не следва да се вземат предвид „неразпределената печалба“, „право на
дивидент“, както и дял от пазарната стойност на недвижим имот и пазарната
стойност от притежаван проект“.
С отговора е предявен насрещен иск за заплащане от Д.А.В., В.С.В. и Н.С.В.,
последните двама, действащи чрез своята майка и законен представител Д.А.В.
на „Екофорсис“ЕООД на сумата 50000лв.,
представляваща част от общо 940112лв. – пълния размер на вредите, нанесени на
дружеството от неговия бивш управител и наследодател на ответниците по
този иск С. В.В.. Сочи се, че същите се
изразяват в изтегляне без основание на суми от сметка на дружеството за
периода 2011г. – 2016г. в лева и в евро, прехвърляне на средства от сметките на
дружеството по негови лични сметки, невнасяне на получената от продажбата на
лек автомобил, собственост на дружеството цена и в раздаване на необезпечени
заеми на физически лица. Направено е изявление за прихващане на сумата, за която
е предявен насрещния иск с претендираната от ищците по първоначалния
такъв.
Ищците по първоначалния иск са подали отговор на насрещния иск, с който го
оспорват. Излагат се съображения, че смъртта на управителя е правопогасяващ
факт за неговата отговорност. На
следващо място е изразено становище, че всички действия на управителя са били
извършени във връзка с осъществяваната от дружеството дейност. Посочва се, че
предоставените заеми подлежат на връщане.
„Екофорсис“ ЕООД е подало и допълнителен отговор на исковата молба Същият
по своето съдържание има характер на допълнителна искова молба по насрещния иск. С него се заявява, че обявените
в ТР финансови отчети на дружеството не отразяват действителното състояние на същото,
че те не са приемани от общото събрание и че едва след смъртта на управителя С.
В. настоящия едноличен собственик на капитала Л.Б. е получила достъп до сметките на дружеството и е установила, че има
неправомерни тегления от същите.
И двете страни претендират да им бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски
Пернишкият окръжен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният първоначален иск е с правно основание чл.125, ал.3
вр.чл.127 от ТЗ, а акцесорният иск е с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Видно от представеното извлечение от акт за смърт № *** и удостоверение за
наследници изх.№***, ищците са наследници на С. В.В.. Същият е бил
съдружник в „Екофорсис“ЕООД, гр.Кюстендил като е притежавал 25% от капитала на
същото. Освен това е бил управител на дружеството. Тези обстоятелства са безспорни между страните, а и се установяват от направените справки на Търговския регистър
относно вписаните обстоятелства за дружеството. Претендира се заплащане на част
от стойността на притежавания от него дружествен дял в размер на 50 000
лв. като се твърди, че стойността на същия е 226074лв., което включва и неразпределената
печалба за периода 2011-2015г., стойността на недвижим имот, притежаван от
дружеството и стойността на проект за
изграждане на МВЕЦ от дъщерно дружество – „Германея Екол“ ООД. Изложени
са твърдения, че съгласно ГФО за 2015г. дружеството е имало активи на стойност
884 000лв. и именно на база на тези данни следва да бъде определена и
стойността на дружествения дял на В..
Тъй като претенцията на е
разграничена за всеки от ищците по отделно, то с доклада по делото е прието, че
всеки от тях претендира по 1/3 от заявения размер на частичния иск съобразно
наследствените им квоти, а именно – по 16250лв.
Като доказателства по делото са представени първични счетоводни документи, годишни
данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за периода 2011г-2015г. счетоводен баланс на
дружеството към 31.12.2015г., справка по лице от Агенция по вписванията.
Приложена е и наличната първична счетоводна документация на дружеството, в
която се съдържат оборотни ведомости, месечни извлечения от сметките на
„Екофорсис“ООД, баланси, фактури, документи за извършване банкови плащания.
Освен това е представено удостоверение изх.№ 182/15.05.2017г., издадено от
„Алианц Банк България“ АД, от което се установява какви средства са изтеглени на каса или преведени по банков път
сметките на „Екофорсис“ ООД в тази банка за периода 30.06.2011г.- 27.01.2016г.
Изискан е счетоводен баланс на „Германия Екоел“ ООД, в което дружество „Екофорсис“ ЕООД притежава дружествен дял.
Ответното дружество е представило
счетоводен баланс към 30.04.2016г. и
втори такъв към същата дата като е заявило, че оттегля първия. При втория
баланс дружеството е осчетоводило като загуба сумите, които изтеглени от
управителя на дружеството или са преведени по негови сметки или такива на трети
лица, както и предоставените на различни лица /физически и юридически/
парични средства в заем.
От приложените данъчни декларации е видно, че „Екофорсис“ЕООД е декларирало
следните финансови резултати:=за 2011г. загуба в размер на 39392,01лв.; = за
2012г. печалба в размер на 1166439лв.; = за 2013г. загуба в размер на
56869,50лв.; = за 2014г. загуба в размер на 49375,01лв. и за 2015г. загуба в
размер на 38118,32лв.
От представения от ответника договор за продажба на МПС е видно, че на
23.02.2016г. управителят на дружеството се е разпоредил с притежаван от същото
лек автомобил при продажна цена 4000лв..
По делото е допусна и изслушана съдебно – икономическа експертиза, изготвена
от вещото лице Я.А.. В заключението са извършени изчисления по поставените от
страните задачи и е направена пазарна оценка на собствения на дружеството
недвижим имот. Изчислена е стойността на дружествения дял съобразно първия и втория
вариант на представения баланс на „Екофорсис“ ЕООД. При финансов резултат от
871 000лв. съгласно първия вариант на баланса стойността на дела е 281359
лв. При втория баланс, при който чистият актив на дружеството е в размер на
13 836лв., стойността на дружествения дял
е 3459лв.
Вещото лице е изготвило таблица, в която са отразени двата варианта на
баланса на дружеството към 30.04.2016г., представени от ответника по
първоначалния иск. Посочено е, че при изготвяне на втория вариант на
счетоводния баланс е съобразено, че част от активите са ненадеждни, не носят
икономическа изгода от обичайната си дейност и са отнесени като загуба. Според
вещото лице това е направено след допълнителни консултации и при съобразяване
на действащите счетоводни стандарти. В този вариант въобще не е работено със
сметка 501 – каса и съответно изтеглените от управителя на дружеството суми не
са осчетоводявани като приход в касата
на дружеството, а вземанията от клиенти и от самия управител са осчетоводени
като загуба. Задължението по сметка 498 на последния е равно на нула.
Вещото лице заявява, че двете обслужващи счетоводни къщи – при предишния управител
и към настоящия момент са използвали различни сметки за осчетоводяване на
вземанията на дружеството.
В баланса към 31.12.2015г. вземанията са посочени като
актив-529 000лв., отразени са парични средства в размер на 339 000лв.
/от които в брой 275 000лв./, а неразпределената печалба
е в размер на 1 00053лв. Тъй като
е имало
непокрита загуба за минал период, то и печалбата е била 917 00лв., а след
приспадане на загубата за 2015г.- 38000лв.
натрупаната към 31.12.2015г. печалбата е 884 000лв.
По задачите, поставени във връзка с предявения насрещен иск експертът
е сумирал преведените суми от сметката на дружеството
по сметките на бившия управител С. В.В.
като по сметка № IBAN:*** са постъпили общо 179 500лв. за периода от 23.08.2011г. до
29.10.2015г., а по втората сметка IBAN : ***. за периода 15.05.2011г.- 28.08.2012г. Посочено е и
какви суми са преведени от сметките на дружество на физически и юридически лица
за периода 12.05.2011г.- 28.10.2015г.
Същите са в общ размер на 601 440,20лв. като в тях се включват и
сумите, преведени по сметка на С. В.В.. За периода 30.06.2011г. до 27.01.2016г.
управителят е изтеглил касово 104100лв. от едната от сметките и 175092,28 евро
от втората сметка, които се равняват на 344036,33лв. При разпита на вещото лице
в с.з. на 21.06.2018г. експертът е заявил, че
по наличните счетоводни документи последните суми са осчетоводени по
сметка 501 – като постъпили в касата на дружеството. По оборотната ведомост, която е относима към
първия вариант на баланса задължението
по сметка 498, партида 1 на С. В. е в размер на 364 518,18лв. По тази оборотна ведомост парите в каса са
269 177,36лв.
Въз основа на така събраните доказателства окръжният съд намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ. При прекратяване на
участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, същият /в случая
неговите наследници/ има право да получи равностойността на притежавания от
него дял от имуществото на дружеството. Отношенията се уреждат въз основа на баланс, съставен към
края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството. В този
баланс, съгласно константната съдебна практика, активите и пасивите се оценяват
по тяхната историческа стойност- цена на придобиване, себестойност справедлива
цена или друга цена съгласно приложимите счетоводни стандарти. Както вече беше
посочено, в случая са представени два варианта на счетоводен баланс към края на
месеца, в която е настъпило прекратяване на членството поради смъртта на
съдружника.
Съдът на основание чл.182 от ГПК дължи самостоятелна преценка на
вписванията на счетоводните книги на ответника с оглед на тяхната редовност и
на установените по делото обстоятелства.
В случая като се вземат предвид останалите данни по делото /най-вече приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, но също и
приложените данъчни декларации и ГФО за 2015г., оборотни ведомости и др./
следва извода, че първият вариант
на междинен счетоводен баланс е
по-достоверен. Данните от същия дават основание да се приеме, че е прилагана
същата счетоводна политика, както и при изготвяне на последния ГФО и че той е
взет като база за счетоводните записвания в междинния баланс. От друга страна няма данни по какви критерии е направена преоценка на активите, които са отнесени като
загуба при втория вариант на баланса, за да се приеме, че същата е обоснована.
Съдържанието на ГФО за 2015г. е оспорено
от ответното дружество, но
доколкото същия представлява частен документ, който изхожда от самата страна и установява неизгодни за нея факти, именно в нейна
тежест е да докаже, че отразените в този документ счетоводни записвания са
неверни. Такива доказателства по делото не бяха ангажирани, а са налице само
твърдения в тази насока. Предвид на това съдът ползва този документ като база
за преценка на верността на двата варианта на междинния счетоводен баланс.
С оглед на изложеното окръжният съд приема, че следва да изчисли стойността
на дружествения дял като вземе предвид счетоводните записвания от първоначално
представения счетоводен баланс.
Самата стойност на дружествения дял се определя на база стойността на
т.нар. чист актив, който се получава като от актива по счетоводния баланс се
вземат стойността на дълготрайните материални активи, други нематериални активи
и краткотрайни материални активи, а от
пасива- задълженията на дружеството,
които се формират от собствения капитал, резервите и финансовия резултат. В случая това сумата е 1218 хил. лв. актив /вземания
876 хил.лв. и парични средства 334 хил.лв. /. В този баланс не са отразени стойността на недвижимия имот,
притежаван от дружеството и притежаваните 66% от капитала на „Германия Екоел“
ООД. Предвид обстоятелството, че по
делото има данни само за пазарната цена на недвижимия имот, а същият следва да
бъде включен в баланса по историческа цена, съдът не може да го включи като
част от актива. Дружественият дял в дъщерното дружество, притежаван към момента
на изготвяне на баланса следва да се отчете като актив по цена на придобиване, а
именно 3300лв. При това положение стойността на актива става 1221хил лева.
Пасивът се формира от размера на капитала - 5 хил.лв., законовите резерви – 336
хил. лв. и непокритата загуба 184 хил.лв. При тези стойности чистият актив е в
размер на 696хил.лв. т.е стойността на дружествения дял е 25% от 696 000лв.
или 174 000 лв. Така всеки от ищците има
право да получи по 58000лв.
С оглед на изложеното предявеният частичен иск се явява основателен за
пълния му предявен размер, тъй като същият е под посочената по-горе сума. На
всеки от ищците ще следва да бъдат присъдени по 16250лв.
По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва: съгласно
чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът на парично задължение дължи на своя кредитор обезщетение
за забавата в размер на законната лихва. Моментът на забавата е определен в
чл.84 от ЗЗД. Това е датата на падежа, а ако такъв не е уговорен- от
поканата. В случая покана за
плащане представлява исковата молба. Ответната
страна развива доводи, че в случая не може да се приеме, че дружеството е в забава от деня на завеждане
на делото, тъй като счетоводната документация, въз основа на която е можело да
бъде изготвен междинен баланс, който от своя страна да послужи за определяне на
стойността на дружествения дял на починалия съдружник се е намирала у ищцата Д.В..
Съдът счита, че тези доводи са основателни. „Екофорсис“ ЕООД е било в
невъзможност да състави междинен баланс преди представяне на счетоводната
документация, която се намирала у един
от ищците. Това е станало на 09.11.2017г. видно от молбата, подадена от
пълномощника на страната. Едва от този момент ответното дружество е изпаднало в
забава, тъй като преди това са налице действия на самия кредитор, които са
възпрепятствали плащането.
Ето защо предявеният акцесорен иск ще следва да се отхвърли за периода от
датата на завеждане на делото- 20.09.2016г. до посочения по-горе момент
-09.11.2017г. като неоснователен и
недоказан.
По отношение на предявения насрещен иск:
Същият е с правно основание чл.145 от ТЗ. Моли се наследниците на починалия управител на дружеството С. В.В. да
бъдат осъдени да заплатят на дружеството
съобразно наследствените им сумата 50 000лв., представляваща част
от общо 940112лв., нанесени вреди на дружеството от неговия управител. Посочената сума се формира от следните вземания:
250 000лв.преведени парични
средства от банковите сметки на „Екофорсис“ ООД по личните банкови
сметки на управителя, касови тегления на парични средства, които не са отчетени
и липсваща касова наличност в размер на 544 382лв., преведени суми на
трети лица без основание и без възможност за съдебното им претендиране-
141 730лв., 4000лв. продажна цена на лек автомобил, собственост на
дружеството, получена от С. В.В., която не е отчетна в дружеството. Иска се
присъждане на законна лихва върху общия
размер на претендираната сума, считано от датата на завеждане на делото до
окончателното й изплащане.
Посочва се, че С. В. е прекратил участието си в дружеството при
непредвидени обстоятелства и поради това не е извършвано каквото и да е
предаване на счетоводна документация, опис на активи, имущество, инвентаризация
и пр. касата на дружеството въобще не е
открита.
Твърди се също, че липсва надлежно съставен, приет и обявен ГФО за 2015г., а
представеният по делото и оспорен от ответника такъв не кореспондира с установените по делото факти. Посочва се,
че преводите от сметките на „Екофорсис“ ООД към личните сметки на управителя са
в размер на 214460лв., а по сметки на трети лица са преведени 729248,20лв.
Касовите тегления на суми са в общ размер на 448136,33лв. без същите да са отчетени
в дружеството е без да е ясно за какво са разходвани.
Относно вземанията на дружеството към трети лица се посочва се, че те се
установят единствено от счетоводните записи /които дружеството е оспорило/ без
да са налични договори, които да ги обосновават.
Възраженията на ответниците се изчерпват с твърдението, че тази отговорност не може да се реализира спрямо
тях, тъй като става въпрос за „лична виновна отговорност“ за извършени от
управителя действия и бездействия и след като той е починал, то същата се
погасява, а искът спрямо наследниците е недопустим. При условията на
алтернативност предявеният иск се оспорва по основание и размер. Посочва се, че
за периода 2011г.- 2014г. ГФО на
дружеството са приети от Общото събрание на същото без възражения и без да е
счетено, че на управителя следва да се търси отговорност за вреди. Заявява се,
че всички негови действия са били извършени във връзка с осъществяваната от
дружеството дейност и в интерес на
същото.
Съдът излага следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.145 от ТЗ управителят
и контрольорът на Дружество с ограничена
отговорност отговарят имуществено за причинените от тях вреди.
Предпоставка за реализиране на тази отговорност е взетото решение от ОС на дружеството в тази насока. В случая
тази предпоставка е налице видно от представения по делото протокол от
06.04.2017г. Това е особен вид имуществена отговорност, която произтича от
мандатното и огранно правоотношение, които съществуват между управителя и
дружеството. Възраженията, че същата
може да се реализира само спрямо управителя и
неговата смърт я погасява са несъстоятелни. След като става въпрос за
имуществена отговорност, т.е наличие на задължение, същото се наследява. Макар
винта да е лична, тя е само един от елементите на фактическия състав и няма
пречка да бъде установена и след като лицето вече е починало.
От събраните и описани по-горе доказателства по делото и по-конкретно представеното удостоверение от обслужващата
дружеството банка, наличните в счетоводната документация книжа и приетата и
неоспорена от страните съдебно-
икономическа експертиза се установява, че за исковия период по лични
сметки на управителя са преведени 214 460лв., На други лица /физически и
юридически/ са преведени 386 980,20лв., а в брой за периода от
30.06.2011г. до 27.01.2016г. са изтеглени 344036,33лв. Последната сума е осчетоводена
като постъпила в касата на дружеството-по сметка 501.
По оборотната ведомост, която е относима към първия вариант на представения
по делото баланс задължението по сметка
498, партида 1 на С. В. е в размер на 364 518,18лв. По тази оборотна ведомост парите в каса са
269 177,36лв.
От представения договор за продажба на МПС от 22.02.2016г. е видно, че на тази дата е осъществена сделка
за покупко – продажба на лек автомобил, собственост на „Екофорсис“ ООД,
действащо чрез своя управител С. В.В. като
продажната цена в размер на 4000лв. е получена в брой от управителя на
същото. Няма данни същата да е внесена в касата на дружеството.
За да се уважи иск с правно основание чл.145 от ТЗ е необходимо да се
докаже виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя на
дружеството и произтекли от същото вреди.
В практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/Решение №42 от 28.07.2017г., постановено
по т.д.№1945/2016г. по описа на ВКС, второ търговско отделение/ е прието, че
само липсата на доказателства, оправдаващо разходването на суми на дружеството
не може да обоснове предпоставки за реализирането на отговорността на
управителя, без да е извършена счетоводна инвентаризация и да са съставени
съответно счетоводни документи. Вредите винаги
трябва да бъдат установени по вид и размер като реално отразили се в
патримониума на дружеството. Доказателствената тежест за това лежи върху ищеца и
само твърдението, че не е имало
възможност да бъде извършена инвентаризация не е достатъчно, за да се приеме, че
е причинена вреда. В случая следва да се посочи, че макар да няма данни за
какво точно са изразходвани средствата, няма и такива, които да установяват как
са покривани нуждите и разходите на това дружество. При внезапно настъпилата
смърт на управителя е логично същият да не е могъл да предаде касата на
дружеството. Това действие обаче не може да му се вмени във вина и без да се
установи поради каква причина липсват средствата от тази каса и дали наистина
липсват не може да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на негови
задължения за тези действия.
Отпуснатите на трети лица заеми са вземания е докато не бъде доказано не
само, че същите са несъбираеми, но и че тази несъбираемост е настъпила в
следствие на виновно поведение от страна на управителя В., не може да се
приеме, че същият /респ. неговите наследници/ носи отговорността за настъпил
вреди в тази връзка.
По отношение на сумите, които са осчетоводени като негово задължение по
сметка 498 съдът приема, че същите са дължими, но не поради извършен деликт,
каквото е основанието на разглеждания иск и не могат да бъдат присъдени в това
производство.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 4 000лв.,
представляваща цена на продаден от дружеството
автомобил относно следва да се посочи, че управителят да е бил
длъжен да внесе същата в касата на
дружеството. Липсата на отчитане е отрицателен факт, който не подлежи на доказване,
а ако насрещната страна твърди, че
сумата е отчетена или е изразходвана за нуждите на дружеството следва да ангажира
доказателства за това. В случая не са наведени твърдения за наличие на отчитане
на тези парични средства и не са ангажирани
доказателства в тази насока. Ето защо ще следва да се приеме, че е
налице неизпълнение на задължението на управителя за
внасянето на получената цена в приход на дружеството и за същото е
налице вреда в следствие на неизпълнението
на това задължение. Тъй като вината при
деликтната отговорност се предполага при
липса на доказателства за противното, то за таза сума са осъществени
предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответниците в
качеството им на наследници на управителя.
По отношение на същата само и единствено липсата на инвентаризация не може да
бъде основание за отхвърляне на претенцията,
тъй като задължението за внасянето на получената цена е съществувало и не се
твърди да е изпълнено.
С оглед на изложеното предявеният насрещен иск с правно основание чл.145 от ТЗ следва да бъде уважен до размера от
4000лв., а в останалата му част ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Само до този размер беше установено по безспорен начин настъпването
на вреди за дружеството –ищец, а това е първата предпоставка за уважаване на
иска. След като тя липсва, то и претенцията в останалата й част се явява неоснователна.
Съобразно наследствените им квоти
всеки един от ответниците по насрещния
иск ще отговаря до размера от 1333,33лв. Върху тези суми се дължи и законната
лихва, считано от датата на предявяването му – 18.05.2017г. до окончателното
им изплащане.
С отговора на исковата молба „Екофорсис“ ЕООД е заявило възражение за прихващане
на насрещния иск с евентуално вземане на ищците по първоначалния иск. В тази връзка следва да се
посочи, че и предявяването на насрещен иск и заявяването на възражение за
прихващане са средства за защита на нарушено право. При заявяване и на двете
искания за един и същ интерес съдът е
длъжен да се произнесе по това, което дава по-всеобхватна защита. В случая това
е насрещният иск, тъй като при възражението за прихващане силата на пресъдено
нещо се разпростира само до размера на по-малкото от двете задължения, а при произнасяне по иск – за цялото предявено
вземане. Ето защо направеното възражение за съдебно прихващане не следва да
се обсъжда, тъй като съдът вече се е
поизнесъл по молбата за защита и съдействие
в изпълнение на задължението си по чл.2 от ГПК.
По отношение на разноските: ищцовата страна
е направила разноски в размер на 4490лв., които с оглед изхода на делото
следва да й бъдат присъдени.
На ответното дружество– ищец по насрещната искова молба следва да се
присъдят разноски съразмерно с уважената част на насрещния иск,а именно
-8% или 371,60лв.
С оглед на всички изложено, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Екофорсис“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ №35, представлявано
от управителя Л.К.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.В.
с ЕГН **********, В.С.В. с ЕГН ********** и Н.С.В. с ЕГН **********, последните
двама, действащи чрез своята майка и законен представител Д.А.В. , с адрес ***
и съдебен адрес *** чрез адв.Е. С.
на основание чл.125, ал.3 от ТЗ по
16250лв. на всеки един от ищците, представляващи съответните на наследствените им квоти части от сумата 50 000лв., предявена като частичен
иск от стойността на полагащия им се в качеството им на наследници на С. В.В. с
ЕГН **********, починал на *** дял от имуществото на „Екофорсис“ ЕООД в размер
на 226074лв., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2017г. и сумата
4490лв. направени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.В. с ЕГН **********, В.С.В. с ЕГН ********** и Н.С.В.
с ЕГН **********, последните двама, действащи чрез своята майка и законен
представител Д.А.В., с адрес *** и съдебен адрес *** чрез адв.Е. С. против
Екофорсис“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил,
ул.“Гороцветна“ №35, представлявано от управителя Л.К.Б. иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата от общо
50 000лв. /или по 16250лв. за всеки от ищците/ за периода от датата на
завеждане на делото- 20.09.2016г. до 09.11.2017г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.А.В. с ЕГН **********, В.С.В. с ЕГН ********** и Н.С.В. с ЕГН **********,
последните двама, действащи чрез своята майка и законен представител Д.А.В., с
адрес *** и съдебен адрес *** чрез адв.Е. С. ДА ЗАПЛАТЯТ НА Екофорсис“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“
№35, представлявано от управителя Л.К.Б.
на основание чл.145 от ТЗ по 1333,33лв. всеки един от тях, които суми представляват
техните части съответни на наследствените им квоти от наследството на бившия управител на ищцовото дружество С. В.В. с ЕГН **********, починал
на *** части от сумата 4000лв. причинени на дружеството вреди от дейността на
управителя, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на
предявяване на насрещния иск – 18.05.2017г. до окончателното им изплащане, както и сумата 371,60лв. разноски по насрещния иск съобразно
уважената част от същия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател :
.