Решение по адм. дело №619/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от В. Г. Г. с адрес: гр.Стара Загора, [улица], ап.11, подадена чрез пълномощника й адв.Г. Г., срещу устно заявения отказ от 16.05.2025г на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, за предоставяне на Персонален идентификационен код /ПИК/ по заявление от 16.05.2025г., подадено по електронен път от упълномощен адвокат, който отказ е бил потвърден с Решение № 119 от 23.05.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. Иска се отмяна на оспорения отказ поради неговата незаконосъобразност, обусловена от противоречие с разпоредбата на чл.25 от Закона за адвокатурата. С подробно изложени доводи се поддържа тезата, че не се касае за редовно упълномощаване на трето лице, а на адвокат, което изключва необходимостта от изрично нотариално заверено пълномощно за представителство пред административния орган по повод издаване на искания документ. Сочи, че в разпоредбата на чл.102, ал.5 от ДОПК законодателят не е въвел изискване относно начина на представителство, а издадената въз основа на тази законова разпоредба Заповед № ЗЦУ-850/ 20.07.2025г. на Изпълнителния директор на НАП, установяваща като условие за получаване на ПИК от упълномощено лице представянето на изрично нотариално заверено пълномощно, не следва да бъде прилагана като противоречаща на Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, чрез пълномощника си по делото - гл.юрисконсулт К., моли жалбата да бъде оставена без разглеждане с доводи, че в хода на съдебното производство жалбоподателката е подала лично заявление и лично е получила искания документ, поради което е отпаднал правният й интерес. По същество поддържа искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката твърди и този факт не се оспорва от ответника, че на 15.05.2025г. упълномощения от нея адвокат Г. Г. е посетил офис за обслужване в град Стара Загора за да подаде заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код, но писменото заявление, подписано от него в качеството му на пълномощник на В. Г., не е било прието от служител на ТД на НАП Пловдив с мотива, че заявлението се подава само с пълномощно, което е нотариално заверено. По тази причина на 16.05.2025г било подадено по електронен път и подписано с КЕП на упълномощения адвокат Заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез ПИК, заведено с вх.№ 24454250265908/ 20.05.2025г. Към заявлението е приложено адвокатско пълномощно, съгласно което В. Г. Г. е упълномощила адвокат Г. Г. да я представлява пред ТД на НАП Пловдив за издаване на ПИК. В самото заявление е направено отбелязване, че заявеният за издаване персонален идентификационен код ще бъде използван за следните електронни услуги, предоставяни от НАП: достъп до информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения и подаване на декларации, документи или данни. Отразено е изявление за упълномощаване на адв.Г. Г. да получи актовете, свързани с издаването на персоналния идентификационен код. Самото заявление е подписано от пълномощника - адв.Г..

На 16.05.2025г. в 14.40ч, адв.Г. получил електронно съобщение от служител на Дирекция „Информационен център“ на НАП, че заявлението е обработено и изпратено към избрания офис на НАП, като в рамките на същия или следващия ден ще получи телефонно обаждане от служител от съответния офис на НАП, към който е заявено желание за получаване на искания ПИК. Дадено е указание да се представи документ за удостоверяване на самоличността на заявителя. Действително на същата дата - 16.05.2025г, адвокатът е получил телефонно обаждане от служителката, която на 15.05.2025г не е приела Заявлението, че документът е изготвен – издаден е искания ПИК и може да бъде получен срещу нотариално заверено пълномощно. По този повод и тъй като на 15.05.2025г същата служителка му обяснила, че документ за упражняване на правото по чл.102, ал.5 от ДОПК и съответно Заявление за неговото издаване се подава само от пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно, на 19.05.2025г е подадена жалба до Директора на ТД на НАП с вх.№ 54-16-5376/ 19.05.2025г. срещу незаконосъобразен отказ да се предостави заявения от В. Г. ПИК на упълномощения от нея адвокат.

С писмо изх.№ 54-24-2062/ 21.05.2025г. на Директора на офис за обслужване Стара Загора, връчено по електронен път на електронната поща на адв.Г. на същата дата, е уведомен, че исканият ПИК е издаден и същият може да бъде получен лично от лицето или от упълномощено лице след представяне на изрично нотариално заверено пълномощно. Направено е позоваване на Заповед № ЗЦУ-850/ 20.07.2015г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл.102, ал.5 от ДОПК, в която са определени условията и реда за издаване, използване и получаване на ПИК. Допълнително е посочено, че с получаването на ПИК НАП предоставя достъп до данъчно-осигурителната сметка, която съдържа данъчно-осигурителна информация и е подчинена на специален ред за предоставяне. Нормата на чл.87, ал.7 от ДОПК осигурявала защита на данъчно-осигурителната информация, която се предоставя само на данъчно регистрираното лице, за което се отнася, а на други лица - по разпореждане на съд или по волята на данъчно регистрираното лице, изразена в изрично нотариално заверено пълномощно или устно пред орган по приходите. Тази законова разпоредба се явявала специална спрямо разпоредбите в други закони, отнасящи се до представителната власт на лицата, включително и тази, съдържаща се в чл.25, ал.1 от Закона за адвокатурата.

С решение № 119/ 23.05.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, постановено на основание чл.94 от ДОПК, е оставена без уважение като неоснователна подадената от адв.Г. Г., в качеството му на пълномощник на В. Г. Г., жалба с вх.№ 54-16-5376/ 19.05.2025г. срещу отказ на служител за получаване на Персонален идентификационен код.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката, образувано по подаденото на 16.05.2025г. Заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез ПИК, заведено с вх.№ 24454250265908/ 20.05.2025г. Към нея е приложено Разрешение № 244562502659091/ 20.05.2025г., издадено от орган по приходите, с което е разрешено ползването на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез персонален идентификационен код в обхвата съгласно заявление с вх.№ 244542502659084 от 20.05.2025г. Приложена е и Заповед № ЗЦУ-850/ 20.07.2015г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, издадена на основание чл.102, ал.5 от ДОПК, с която са определени условията и реда за издаване и използване на персонален идентификационен код, както и видовете декларации, документи или данни, които могат да се подават чрез използването му. Съгласно р. I, б.А на заповедта ПИК се издава въз основа на подадено заявление по образец във всеки офис на НАП, независимо от регистрацията на лицето, или по пощата, като заявлението може да бъде подадено лично или от упълномощено с обикновено пълномощно лице /т.5 и т.6/. В случаите, когато заявлението се подава лично и заявителят желае актовете, свързани с издаването на ПИК да бъдат получени от друго лице, това обстоятелство се отразява пред служителя на НАП, приемащ заявлението. В б.Б на заповедта „Получаване на издаден ПИК“ изрично е посочено, че получаването на ПИК се получава лично или чрез изрично упълномощено за това лице след представяне на изрично нотариално заверено пълномощно /т.9/. От описаните в б.В на заповедта електронни услуги, предоставяни с ПИК, е видно, че същите са свързани с пълен достъп до информацията по чл.87, ал.2 от ДОПК, съдържаща се в данъчно-осигурителната сметка на регистрираното лице.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга – издаване на документ по смисъла на чл.88, ал.1 от ДОПК от значение за упражняване на правото на достъп до електронните услуги, предоставяни от НАП посредством персонален идентификационен код. Оспорването е допустимо като подадена в законоустановения срок по чл. 95, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Настъпилите в хода на съдебното производство факти – подадено на 29.08.2025г. лично от В. Г. последващо заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК и неговото удовлетворяване чрез връчване на ПИК, нямат обратно действие, защото са факти без материалноправно значение за съществуване на оспорения административен акт и без да заличават вече извършеното засягане на правата на жалбоподателката с издаване на обжалвания отказ. Ето защо несподелими са изложените от процесуалния представител на ответника възражения за недопустимост на жалбата поради отпаднал правен интерес.

Разгледана по същество, се явява и основателна.

Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до въпроса следва ли трето лице, в случаите в които действа като адвокат, да представи нотариално заверено изрично пълномощно за получаване на персонален идентификационен код на клиента си или в този случай валидно и достатъчно е представянето на писмено адвокатско пълномощно.

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.5 от ДОПК условията и редът за издаване и използване на персонален идентификационен код, както и видовете декларации, документи или данни, които могат да се подават чрез използването му, се определят със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на НАП. Това е Заповед № ЗЦУ-850/ 20.07.2015г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.9 от която е предвидена възможността персоналния идентификационен код да се получи от пълномощник, при изрично указани два начина: въз основа на представено изрично нотариално заверено пълномощно /т.9.2/ или въз основа на направено от заявителя устно изявление пред служителя от НАП, приемащ заявлението, за упълномощаването на трето лице, което да го получи актовете, свързани с издаването на ПИК /т.9.3 във вр. с т.7 от заповедта/.

Така въведеното със заповедта на Изпълнителния директор на НАП изискване за форма на пълномощното е в корелация със спецификата на персоналния идентификационен код като средство, чрез което се упражнява правото на електронен достъп до информацията, съдържаща се в данъчно - осигурителната сметка на регистрираното лице, която информация попада в обхвата на данъчно-осигурителната тайна /арг. чл.72 и сл. от ДОПК/. Именно по тази причина и в разпоредбата на чл.87, ал.7 ДОПК изрично е предвидено, че правото на достъп до тази сметка се получава лично от субекта, от изрично посочено от него пред орган по приходите лице, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път. Следователно регламентираният в т.9.2 от Заповед № ЗЦУ-850/ 20.07.2015г. начин за получаване на ПИК от пълномощник правилно е съобразен със специалното изискване по чл.87, ал.7 от ДОПК за изрично нотариално заверено пълномощно.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на оспорващата, че изискваната в случая по-тежка форма на упълномощителната сделка – с нотариална заверка на подписите, противоречи на чл.25 от Закона за адвокатурата.

Действително разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от ЗА предвижда, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица, а съгласно чл.25, ал.1 от ЗА адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Правилото на чл.25, ал.1 от ЗА обаче не дерогира въведеното в чл.87, ал.7 ДОПК и т.9.2 от Заповед № ЗЦУ-850/ 20.07.2015г., издадена на основание чл.102, ал.5 от ДОПК, по-строго изискване за представяне на изрично нотариално заверено пълномощно. Въз основа на писмено упълномощаване като форма за валидност адвокатът може да защитава и представлява доверителя си и пред административните органи и служби, но не и да упражнява права, чиято валидност е поставена под условието за личното им извършване от техния носител. В тези случаи само по силата на закон и при спазване на специалните условия е допустимо трето лице да упражни правата или да извърши действия на разпореждане с тях. ДОПК е специален закон по отношение достъпа до данъчна и осигурителна информация, като законодателят е дал превес на правната сигурност, свързана с нотариалното удостоверяване и по този начин е създал гаранции за ограничаване на възможностите от нерегламентирано разкриване на данни, представляващи данъчна и осигурителна тайна. Ето защо изискването за представяне на изрично нотариално заверено пълномощно с оглед получаването на заявения ПИК не може да се счита за изпълнено чрез представяне на писмено пълномощно в полза на избрания адвокат, без то да е нотариално заверено.

Отделно от изложеното по-горе е необходимо да се отбележи, че в конкретния случай обемът на представителната власт на адвоката дори не включва упълномощаване за получаване на ПИК. Видно от съдържанието на приложеното към Заявление вх.№ 24454250265908/ 20.05.2025г. пълномощно в него не се съдържа упълномощаване на адвоката да получи ПИК, а самото заявление е подписано от адвоката, което означава, че е попълнено от него и следователно не съдържа лично изявление на жалбоподателката, направено пред органа по приходите за упълномощаване на трето лице да получи издадения й персонален идентификационен код.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на оспорения акт, визирани в чл. 146 от АПК. Отказът за предоставяне на Персонален идентификационен код по заявление от 16.05.2025г. /вх.№ 24454250265908/ 20.05.2025г/, подадено по електронен път от упълномощен адвокат, е валиден и законосъобразен административен акт, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. Г. от гр.Стара Загора, [улица], ап.11, срещу устно заявения отказ от 16.05.2025г на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, за предоставяне на Персонален идентификационен код по заявление от 16.05.2025г. /вх.№ 24454250265908/ 20.05.2025г./, подадено по електронен път от упълномощен адвокат, като неоснователна.

ОСЪЖДА В. Г. Г., [ЕГН], с адрес: гр.Стара Загора, [улица], ап.11, да заплати на Териториална дирекция на НАП Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно чл. 97 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.