Решение по дело №7840/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260316                              16.05.2022 година                             град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                                               

при участието на секретаря Радка Цекова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7840 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Производството е образувано по искова молба на Е.Т.Ш. в качеството му на ЕТ „Е. Ш.“, ЕИК *********, против „Терамар БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предложение второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6762.90 лева, представляваща разходи необходими за отстраняване на дефекти на р.б. към х. Х. ****.

Предявен е и насрещен иск от „Терамар БГ“ ЕООД, ЕИК *********, против Е.Т.Ш. в качеството му на ЕТ „Е. Ш.“, ЕИК *********, с която са предявени искове по чл. 79 ал. 1, вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати: сумата от 4300 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 05.05.2016 г., както и сумата от 1310.30 лева - мораторна лихва за периода от 19.08.2017 г. до 19.08.2020 г.

В хода на производството по делото са представени доказателства – справки /л.364-368/ от Търговския регистър по партидите на ЕТ „Е. Ш.“ и „Форте 2020“ ЕООД, от които се установява, че ЕТ „Е. Ш.“ е заличен т. към 14.06.2021 г., поради прехвърляне на търговското предприятие, а негов правоприемник е „Форте 2020“ ЕООД.

Междувременното прехвърляне, в хода на съдебното производство, на търговското предприятие от Е.Т.Ш. на „Форте 2020“ ЕООД, и заличаването на Е.Т.Ш. като т., не представлява процесуална предпоставка за замяна на тази страна с приобретателя на търговското предприятие, по смисъла на чл. 227 ГПК. Доколкото в хода на процеса Е. Ш. е загубил качеството си на т., това не обуславя промяна в правосубектността.

Ето защо и доколкото в хода на процеса ЕТ „Е. Ш.“ е заличен т., то процесуално легитимирана страна в процеса е физическото лице Е.Т.Ш., ЕГН **********.  

            В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на а.„Х.Х.“ /„Н.Н.“/, находящ се в гр. Х., ул. ***. На 05.05.2016 г. между страните бил сключен Договор за изграждане на р.б. към х.а. Същият бил завършен на 16.08.2016 г. Твърди се, че в подписания между страните на 16.08.2016 г. протокол, била включена забележка за теч във филтърното помещение. Течът не бил отстранен от „Терамар - БГ“ ЕООД, въпреки че дружеството многократно било уведомявано за същия от ЕТ „Е. Ш.“. За отстраняването му ищецът заплатил със собствени средства. През лятото на 2017 г. били открити и други скрити дефекти по изградения басейн - неправилен монтаж на два броя помпи, довел до наводняване на помпеното отделение. Смяната на помпите и ремонта на помпеното отделение отново били заплатени със средства на ищеца, тъй като ответното дружество категорично се дезинтересирало от изпълняване на договорните си задължения и спазване на гаранцията, като дори спряло да отговаря на телефонните обаждания и електроните писма на ищеца. Ремонтът бил извършен от фирма „Тимона БГ“ ЕООД, като бил на стойност 540 лева, за която сума била издадена Фактура № **********/09.08.2017г. През 2018 г. по басейна се проявили и други скрити дефекти, а именно: Компрометирана хидроизолация на басейна; Поява на ръжда; Поява на петна; Поява на пукнатини. Горепосочените дефекти следвало да бъдат отстранени от „Терамар – БГ“ ЕООД, в изпълнение на гаранционните им задължения по силата на сключения договор за изграждане на р.б. от дата 05.05.2016 г. и ЗУТ. За същите ответното дружество многократно било информирано с искане да отстрани появилите се дефекти. По предложение на ответника бил организиран оглед за констатация на гаранционна неизправност и СМР на басейна. Въпреки това представител на ответника не се явявил на уречената дата. На 07.10.2016 г. обектът бил посетен от инж. А. В., който извършил оглед и изготвил конструктивно становище относно същия. Установени били течове, които в дългосрочен план могли да доведат до обрушаване на стоманобетонната конструкция и до корозия на армировката. Препоръчва се да се вземат мерки за отстраняване на констатираните течове. На 18.03.2019 г. ищецът изпратил последна покана до ответното дружество, с която искал изпълнение на гаранционните задължения и отстраняване на появилите се дефекти, като в противен случай ще търси отстраняване на повредите от друга фирма за сметка на ответното дружество. Ответното дружество не отговорило на поканите, нито предприело действия по отстраняване на описаните дефекти. Проявилите се дефекти силно затруднили експолатацията на басейна, особено предвид факта, че същият е изграден за туристическа цел. Поради наближаващото начало на летния сезон през 2019 г. и графика на „Тимона БГ” ЕООД започването на ремонта на бесейна не могло да търпи отлагане. В противен случай ЕТ „Е. Ш.“ нямало да може да предложи на гостите на х.а си достъп до басейн, което несъмнено щяло да доведе до щети и пропуснати ползи за ищеца. След като ответното дружество не пожелало да отстрани описаните дефекти, ищецът се обрнал към фирма „Тимона БГ“ ЕООД, ЕИК *********, която да извърши ремонт на басейна и да отстрани дефектите. След извършен оглед, от „Тимона БГ“ ЕООД, било изготвено ценово предложение за извършване на ремонта, като ищецът бил уведомен, че проявилите се дефети най-вероятно са породени от неправилно поставяне на хидроизолацията при първоначатното й полагане от страна на „Терамар БГ“ ЕООД. На 18.04.2019 г. ищецът подал молба за обезпечаване на доказателства на основание чл. 207 от ГПК пред Районен съд - Пловдив. Въз основа на същата било образувано ч.гр.д. № 6406/2019 г. на XIII гр. с-в. По същото било допусаното изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която установила щетите по басейна, изготвила снимков материал за същите и отговорила на поставените й въпроси, в насока, че появилите се скрити дефекти се дължат на първоначалното некачестено изпълнение на обекта от страна на ответното дружество. На 15.04.2019 г. ЕТ „Е. Ш.“ и „Тимона БГ“ ЕООД сключили договор за ремонт на басейна. На 29.05.2019 г. ремонтът бил приключен и дружествата подписали Приемо-предавателен протокол, в който подробно се описвали извършените ремонтни дейности - къртене на проблемни зони /ръждясали/, изваждане на метални профили от пода и изрязване и почистване на метални планки от стените на басейна и почистване на отпадъци, измиване на басейна с водоструйка, обработка на метални планки с полиуреганово лепило и запълване на отвори и канали, запълване на компрометирани циментови основи и отвори, облицоване, както и използваните при тях материали. Крайната цена на ремонта била в размер на сумата от 6222,90 лева, за която сума била издадена Фактура № **********/10.06.2019 г.

            С оглед гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 540 лева, представляващи заплащане за ремонт на ВиК инсталация и помпа, както и сумата от 6222.90 лева, представляваща заплащане за строително-ремонтни дейности и материали за остраняване на дефектите на р.б. към х. „Х.Х.“, гр. Х..

            Претендира разноски в настоящото производство, както и разноските по ч. гр. д. № 6406/2019 г. по описа ПдРС, XIII гр. с-в.

            В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

            Не оспорва обстоятелството, че между ЕТ „Е. Ш.”, с ЕИК *********, в качеството му на В. и ответното дружество в качеството на И. бил сключен Договор за изграждане на р.б. от 05.05.2016 г.

            В исковата си молба, ищецът признава, че басейнът, находящ се в гр. Х., ул. „Ш.” * - х. Х.Х., е завършен и въведен в експлоатация на дата 16.08.2016 г. В тази връзка бил подписан Протокол за пускане на басейн в експлоатация от същата дата. Подписан е Протокол за проведена 72-часова проба със заключение: ”монтираните машини и съоръжения не показват отклонения, работят нормално и съответно могат да бъдат въведени в експлоатация”. С констативен акт от 18.08.2016 г. била установена годността за приемане на строежа. Независимо, че в Протокола от 16.08.2016 г. била включена забележка за лек теч във филтърното помещение, то с последващ Протокол-образец 19 от 01.09.2016 г. било установено, че вече няма забележки към приключването на строежа на басейна. Следователно, противно на твърденията в исковата молба, видно от цитирания Протокол-образец 19 към дата 01.09.2016 г. този теч бил отстранен.

            Ищецът твърди още, че през лятото на 2017 г. и през 2018 г. се появили „скрити дефекти” по басейна, изразяващи се в: компрометирана хидроизолация на басейна; поява на ръжда; поява на петна; поява на пукнатини. Според него тези дефекти са вследствие работата на главния и. ”ТЕРАМАР-БГ” ЕООД.            Оспорва настъпилите дефекти да са вследствие работата на главния и.: Твърди, че на дата 05.05.2016 г. бил сключен Договор за изграждане на р.б. с поди. – „НЕТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище а адрес на управление: град Пловдив, улица „Момчил Войвода” № 11, представлявано от у. М. П.. Съгласно Спецификация 1 дружеството поди. извършило грубия строеж на басейна, полагане water stop ленти и изолацията. Твърди, че дефектите, ако изобщо има такива, са само и единствено вследствие некачественото изпълнение на грубия строеж и изолацията от страна на „НЕТСТРОЙ” ЕООД. Оспорва тези дефекти като количество, като качество, респ. да са в пряка причинна връзка с изработката на и.я „ТЕРАМАР-БГ” ЕООД. Съгласно чл. 21 от Договора: „Гаранционното обслужване се отнася само за фабрични дефекти или монтажна грешка. И.ят не носи отговорност при: некачествени, подготвителни и довършителни СМР, от неоторизиран монтаж и демонтаж; повреди, вследствие от неправилно зазимяване или от незазимяване на басейна; поддържане на басейна по различен от указания начин. От компрометираната и опровергана техническа експертиза по ч.гр.дело№ 6406/2019 г., по описа на Районен съд Пловдив, счита, че могат да бъдат направени следните изводи: басейнът е зазимяван неправилно - В.л. не може да гарантира дали басейнът е бил зазимяван правилно; изпадалите плочки са вследствие температурни разширения и температурни разлики през зимата; не е констатирана начална дата на настъпване на щетите по басейна; огледите на щетите не са извършвани в присъствието на представител на ответното дружество.

            Оспорва обстоятелството, че ответното дружество е било своевременно уведомено за възникването на всеки един дефект.

            Твърди, че задължението на „ТЕРАМАР-БГ” ЕООД за гаранционно обслужване, респективно за влизане в сила на 5-годишния гаранционен срок, не е настъпило, поради неизпълнение на главно задължение по чл. 12.4 от Договора за заплащане на приети СМР от страна на В.я. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ЗУТ: „Гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между в.я и и.я, за съответния строителен обект. Те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал. 3.”. Съгласно клаузата визирана в глава V, чл. 20, ал. 3 от Договор за изграждане на р.б. от 05.05.2016 г.: „И.ят изпълнява гаранционните си задължения само след заплащане на всички дължими суми по договора от страна на В.я. Неплащането в сроковете освобождава И.я от задължението за гаранционно обслужване за периода на забавата. Видно от представения Договор и приетия и подписан без забележки Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия от 16.08.2016 г., с който басейна е пуснат в експлоатация, за в.я възниква задължението за заплащане на последната уговорена сума, съгл. чл. 12.4: „Сумата, възлизаща на 10 000 лева с включен ДДС, се плаща до три дни след изпробване, констатирано с Протокол за 72- часови проби. Ако датата на изпробването не съвпада с датата на пускането на обекта в експлоатация, срокът за извършване на настоящото плащане започва да тече от по-ранната дата.”. В тази връзка И.ят издал данъчна фактура № **********/10.08.2016 г. на стойност 10 000 лева с ДДС, към която било пуснато кредитно известие № **********/31.08.2016 г., поради отказ от плащане от страна на ЕТ „Е. Ш.”. Издадена била нова фактура № **********/12.09.2016 г. на стойност 5700 лева с ДДС, която е платена изцяло. За остатъка от дължимата сума по чл. 12.4 от Договора, в размер на 4300 лева с ДДС била издадена друга данъчна фактура № **********/14.10.2016 г. В тази връзка, на 07.09.2016 г., и.ят изпратил електронно писмо до В.я, с което го уведомил за неплатената сума по Договора, сключен между тях, като приложено прикачил и неплатената фактура. На 14.11.2016 г. в.ят изпратил отговор на имейла, в който категорично заявил, че няма да плати последната сума по Договора. Ответникът изпратил три пъти по пощата покана за доброволно изпълнение на задължението от 4300.04 лева до ЕТ „Е. Ш.”. Като първите два пъти, съответно от 08.11.2016 г. и 16.11.2016 г. - пратката не била потърсена от получателя. При третия опит на 02.11.2017 г. получателят отказал да получи пратката. Въпреки това до настоящия момент дължимата сума по Договора - 4 300 лева с ДДС не била заплатена нито в брой, нито по банков път. С оглед изложеното, счита, че на основание чл. 20, ал. 3, и.ят е освободен от задължението за „гаранционно обслужване на басейна, като такава счита да е била волята на страните при подписване на Договора, съгл. чл. 9 от ЗЗД. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение – в случая неплащане па дължими суми по договора.

            Възразява да се приема количествено-стойностната сметка по повод извършения от „Тимона БГ” ЕООД, последващ ремонт на басейна. Възразява както по отношение на качеството, така и по отношение на количеството на извършения ремонт. Оспорва издадените фактури от „Тимона БГ” ЕООД, като твърди, че извършените услуги са изкуствено завишени като цени.

            С оглед горното, моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК „Терамар БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е предявил насрещна искова молба срещу ЕТ „Е. Ш.“, ЕИК *********.

            В насрещната искова молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за изграждане на р.б. на 05.05.2016 г. Съгласно същия, по поръчка на ЕТ „Е. Ш.”, ответното дружество поело задължение да изпълни СМР, подробно описани в Спецификация № 1 към договора. „ТЕРАМАР-БГ” ЕООД, ЕИК ********* изпълнило качествено и в срок описаните в Договора СМР. Басейнът, находящ се в гр. Х., ул. „Ш.” № * - х. „Х.Х.”, бил завършен и въведен в експлоатация на дата 16.08.2016 г. В тази връзка бил подписан Протокол за пускане на басейн в експлоатация от същата дата. Подписан бил и Протокол за проведена 72-часова проба със заключение: „монтираните машини и съоръжения не показват отклонения, работят нормално и съответно могат да бъдат въведени в експлоатация”. С констативен акт от 18.08.2016 г. била установена годността за приемане на строежа. Независимо, че в Протокола от 16.08.2016 г. била включена забележка за лек теч във филтърното помещение, то с последващ Протокол от 01.07.2016 г. било установено, че вече няма забележки към приключването на строежа на басейна. Видно от цитирания протокол към дата 01.07.2016 г. този теч бил отстранен. От своя страна В.ят се е задължил да заплати сумата в общ размер на 103679,21 лева с ДДС. Съгласно чл. 12 от Договора за СМР дължимата сума следвало да се заплати при следното разпределение: Етап I - аванс от 59000 лева с ДДС, в тридневен срок от подписване на договора; Етап II - 33000 лева с ДДС, относно приключване на етапи груб строеж, тръбна разводка стени и дъно, окабеляване за осветление и аванс за полагане на облицовка, платима пет дни преди работата по етап II; Етап III – 1679.20 лева с ДДС за филтарна инсталация и ел. табло, дължима до пет дни преди работата по етап III; Етап IV - 10000 лева с ДДС, дължима до три дни след изпробване, констатирано с Протокол за 72-часови проби. Ако датата на изпробването не съвпада с датата на пускането на обекта в експлоатация, то срокът за извършване на настоящото плащане започва да тече от по-ранната дата. С оглед безспорно приетите CMP-та, съгласно гореописаните протоколи и разпоредбата на чл. 12.4 от сключения Договор, за В.я възникнало задължението да заплати последната сума, възлизаща на 10 000 лева с ДДС. В тази връзка И.ят издал данъчна фактура № **********/10.08.2016 г. на стойност 10 000 лева с ДДС, към която било пуснато кредитно известие № **********/31.08.2016 г., поради отказ от плащане от страна на ЕТ „Е. Ш.”. Издадена била нова фактура № **********/12.09.2016 г. на стойност 5 700 лева с ДДС, която била платена изцяло. За остатъка от дължимата сума по чл. 12.4 от Договора, в размер на 4300 с ДДС била издадена друга данъчна фактура № **********/14.10.2016 г. Съгласно чл. 266 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Съгл. чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на паричното задължение, длъжникът дължи лихва за забава в размер на 1310.30 лева, за периода от 19.08.2017 г. до 19.08.2020 г. /3-годишен период назад от подаване на исковата молба/. В тази връзка, на 07.09.2016 г. И.ят изпратил електронно писмо до В.я, с което го уведомил за неплатената сума по Договора, сключен между тях, като приложено прикачил и неплатената фактура, дължима съгласно същия. На 14.11.2016 г. В.ят изпратил отговор на имейла, в който категорично заявил, че няма да плати последната сума по Договора. Ищецът изпратил три пъти по пощата покана за доброволно изпълнение на задължението от 4300.04 лева до ЕТ „Е. Ш.”. Като първите два пъти, съответно от 08.11.2016 г. и 16.11.2016 г, пратката не е потърсена от получателя. При третия опит на 02.11.2017 г. получателят отказал да получи пратката. Въпреки това до настоящия момент дължимата сума по Договора не е заплатена нито в брой, нито по банков път.

            С оглед на изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5610.30 лева, формирана както следва: 4300 лева – неплатен остатък съгл. чл. 12.4 от Договора, за който е издадена данъчна фактура № **********/14.10.2016 г. за извършени СМР, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане па вземането, както и сумата от 1310.30 лева – законна лихва за забава по фактура № **********/14.10.2016 г., за периода от 19.08.2017 г. до 19.08.2020 г.

            В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на насрещната исковата молба, с който оспорва изцяло същата като неоснователна и недоказана.

            Излага, че „Терамар БГ“ ЕООД твърди, че с последващ /този от 16.08.2016 г./ протокол от 01.07.2016 г. няма забележки към приключването на строежа на басейна. От протокола, обаче било видно, че същият се отнася до „приключване етап строителство басейн - част конструктивна“. Следователно протоколът от 01.07.2016 г. касаело  приключването на Етап II от подписания между страните договор за CMP, а не окончателното му приключване. Протоколът от 01.07.2016 г., неправилно бил посочен като последващ този от 16.08.2016 г.

            С насрещната искова молба „Терамар БГ“ ЕООД представял и цитирал Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия /Приложение № 17 към чл. 7, ал. 3, т. 17 /образец 17//. Твърди се, че същият страда от множество пороци, а именно: протоколът е без дата; в него се твърди, че са извършени 72-часови изпитвания на монтираната техника от 10:00 ч. на 12.08.2016 г. до 10:00 ч. на 15.08.2016 г. Следователно същият се явявал предхождащ на представения с първоначалната искова молба Протокол за пускане на басейн в експлоатация от 16.08.2016 г., 17:00 ч., в който в графа „забележки“ са посочени: 1/ констатиран теч във филтърното помещение в северозападния ъгъл, в основата на стълбите; 2/ и.ят да съдейства за направата на видеоклип, изясняващ оборудването във филтърното и боравенето със съоръженията в различните си инструкции за експлоатация; 3/ представеният протокол е подписан от четиричленна комисия в състав: П.:Т. Ш.; Членове:        П. Б.; ннж. Г.Ж.; инж. М. Б..

            От електронната комуникация между страните, било видно, че по искане на „Терамар БГ“ ЕООД, през м.11.2016 г. било изготвено Конструктивно становище от инж. А. В., с което били установени течове, които в дългосрочен план можели да доведат до обрушаване на стоманобетонната конструкция и до корозия на армировката. Препоръчвало  се да се вземат мерки за отстраняване на констатираните течове. Въпреки това заключение и многобройните предходни покани „Терамар БР‘ ЕООД отказало да отстрани констатираните дефекти.

            В представения Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 18.08.2016 г. било записано, че Протоколът за 72-часова проба представлява неразделна част от него. В т. 11.2 от същия била направена забележка за наличие на дефекти. Самият акт установявал единствено годността за приемането на строежа от В.я и не служи за установяване наличието на скрити дефекти и такива, които цялостно компрометират обекта и водят до невъзможност за експлоатирането му. Освен това, видно от цялата последваща комуникация между страните - покани за доброволно изпълнение, електронна комуникация, Конструктивно становище – течът не бил отстранен от „Терамар БГ“ ЕООД.

            Адресът на ответника по насрещния иск представлява х., в рецепцията на който има служител 24-часа в денонощието, като твърди, че не е получавал нито Покана за доброволно изпълнение от „Терамар БГ“ ЕООД по пощата, нито уведомления за получаването на пратка.

            Не оспорва факта, че между страните се е водила електронна комуникация, с която „Терамар БТ“ ЕООД е търсило заплащането на процесната сума /главница/.

            В настоящия случай, счита, че се касае за изпълнение на задължение по чл. 14 от Договора за изграждане на р.б. от 05.05.2016 г., а именно: „И.ЯТ се задължава да извърши монтажа на оборудването, подробно описано в Спецификация № 1 в срок до 01.07.2016 г. Доколкото течът във филтърното помещение е забелязан още при изпълнение на строителните работи и същото е отбелязано в графа „забележки“ на Протокол за пускане на басейн в експлоатация от дата 16.08.2016 г., който всъщност представлява констативен протокол по чл. 12.4 от Договора, неотстраняването на посочения дефект представлява задължение по извършването на самите строително-монтажни дейности. Т.е. в случая е налице некачествено изпълнение и доколкото фирмата - и. е уведомена за същото, то се трансформира в неизпълнение на задължението й по договора. Доколкото чл. 14 до чл. 22 вкл. се съдържат в глава V. МОНТАЖ И ГАРАНЦИИ и не е предвиден ред за отстраняване на дефекти, установени ПРЕДИ И ПО ВРЕМЕ на строително-монтажните дейности, то субсидиарно следвало да се приложи реда по чл. 22 от Договора спрямо задълженията по чл. 14, т.е. В.ЯТ е длъжен да уведоми И.Я за открити дефекти, незабавно след установяването им. Същото било сторено с подписания на 16.08.2016 г. констативен протокол. Некачественото изпълнение на договорни задължения представлявало разновидност на неизпълнение на същите. Доколкото фирмата - и. била уведомена от В.я за открития дефект и не е отстранила същия, то фирмата-и. изпадала в хипотеза на ВИНОВНО неизпълнение на договорните си задължения. С оглед изложеното, ответникът се позовал на правото си да задържи плащането на последната вноска в размер на 4300 лева до реалното изпълнение от страна на и.я. Такова не се е реализирало, поради което ответникът отказва да заплати сумата.

            С оглед гореизложеното, моли предявения насрещен иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

            С определение от 01.10.2020 г., съдът е конституирал по делото „Нетстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Момчил Войвода № 11, като трето лице – помагач на страната на ответника по главния предявен иск „Терамар-БГ“ ЕООД.

            В предоставения му срок, „Нетстрой“ ЕООД, в качеството му на третото лице – помагач на страната на ответника по главния предявен иск „Терамар-БГ“ ЕООД, не е депозирало становище по предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото не спорят, а и от приетия по делото като писмено доказателство- Договор за изграждане на р.б. от 05.05.2016 г. /л.8-12/, се установява, че същият е сключен между ЕТ „Е. Ш.“, като В. и „Терамар-БГ“ ЕООД, като И., по силата на който И.ят се задължава да извърши следните СМР за В.я, подробно описани в Спецификация № 1, неразделна част от договора, а В.ят се задължава да заплати на И.я сумата от 103 679.21 лева, определена в Спецификация № 1 на договора. Страните са уговорили, че при възникване на допълнителни работи и оборудване, И.ят попълва и съгласува с В.я Спецификация № 2. Според чл. 2, ал. 1 от Договора, В.ят се задължава да заплати цената на договора в уговорените в него срокове и размери. Според чл. 7 – И.ят се задължава да извърши описаните СМР за изграждането на плувен басейн, според описаното в Спецификация № 1 в сроковете, уговорени в договора. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора, цената на договора, уточнена в Спецификация № 1 възлиза на 103 679.21 лева с вкл. ДДС, като според чл. 12 - плащането е по банков път при следното разпределение: етап І – аванс, възлизащ на 59 000 лева с вкл. ДДС, в 3-дневен срок от подписване на договора; етап ІІ – сумата, възлизаща на 33 000 лева с вкл. ДДС и се плаща до пет дни преди работата по етап ІІ, като включва приключване на етапи груб стоеж, тръбна разводка стени и дъно, окабеляване за осветление и аванс за полагане облицовка; етап ІІІ – сумата възлиза на 1 679.20 лева с вкл. ДДС и се плаща до пет дни преди работата по етап ІІІ, като се включва работа филтърна инсталация и ел. табло; етап ІV – сумата възлизаща на 10 000 лева с вкл. ДДС и се плаща до три дни след изпробване, констатирано с Протокол за 72-часови проби. Ако датата на изпробването не съвпада с датата на пускането на обекта в експлоатация, то срокът за извършване на настоящото плащане започва да тече от по-ранната дата. Уговорено е, че след завършена на работата по съответния етап, И.ят издава проформа-фактура, с което отправя покана за плащане на В.я, който е длъжен в тридневен срок да извърши плащането. Съгласно чл. 14 от Договора – и.ят се задължава да извърши монтажа на оборудването, подробно описано в Спецификация № 1 в срок до 01.07.2016 г. При извършването на монтажа по съответния етап се удостоверява с протокол за монтаж, подписан от двете страни или техни упълномощени представители. /чл. 18/. Според чл. 19 – след завършване на монтажа, се извършват експлоатационни проби на съоръжението. За резултати от тях се подписва Протокол за 72-часови проби. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Договора, И.ят поема гаранция, както следва: 5 години за СМР по груб строеж, описан в Спецификация № 1 и Спецификация № 2; 12 месеца – за всички електрически съоръжения и уреди, описани в Спецификация № 1 и № 2. В случай, че в Спецификация № 1 има оборудване с гаранция, различна от посочената в договора, да се счита за коректна гаранцията за по-дълъг период. Уговорено е в чл. 20, ал. 2, че гаранцията на съоръжението започва да тече от датата на протокола за 72-часови проби. Според посоченото в чл. 20, ал. 3- И.ят изпълнява гаранционните си задължения само след заплащането на всички дължими суми по договора от страна на В.я. Неплащането в сроковете освобождава И.я от задължението за гаранционно обслужване за периода на забавата. Съгласно чл. 21 от Договора – гаранционното обслужване се отнася само за фабрични дефекти или монтажна грешка. И.ят не носи отговорност при: 1. повреди, причинени от неправилното транспортиране до обекта, когато то е извършено от В.я, или от неправилно съхранение на оборудването; 2. некачествени, подготвителни и довършителни СМР, от неоторизиран монтаж и демонтаж, както и неправилна, несъобразена с инструкциите на производителя и не по предназначение експлоатация на съоръженията; 3. повреди, следствие от неправилно зазимяване или от незазимяване на басейна; 4 . експлоатация на съоръженията с консумативи, различни по вид и по количество от предписаните от фирмата производител и от И.я; 5. поддържане на басейна по различен от указания начин. Съгласно чл. 22 от Договора – В.ят се задължава да уведоми И.я за откритите дефекти в гаранционния срок, незабавно след тяхното установяване, без да предприема самоволни действия по тяхното отстраняване. Установяването на дефекти в гаранционния срок се извършва от представител на И.я, като се съставя констативен протокол, надлежно подписан от И.я. И.ят се задължава да осигури възстановяването на нормалното функциониране на съоръженията в срок не повече от 5 работни дни след установяването на дефекта при складова наличност на необходимите материали.   

Видно от приетата по делото Спецификация № 1 /л.14-19/ към Договора от 05.05.2016 г., са определени видовете СМР, както следва: за груб строеж – на обща стойност 39 511.30 лева, за филтрираща инсталация – на обща стойност 5250.84 лева, за закладни части – на обща стойност 504.28 лева, за тръбна разводка филтърно – на обща стойност 3 493.75 лева, за тръбна разводка филтърно стени и дъно – на обща стойност 2 158.33 лева, за окабеляване филтърно и осветлени филтърно – на обща стойност 380.25 лева, за ел.табло и автоматика за допълване – на стойност 1782.50 лева, за осветление – прожектори, трансформатори – на обща стойност 8513.40 лева, за хидромасажна част на обща стойност 8791.74 лева, за облицовка стъклокерамика – на обща стойност 17 024.53 лева, за хидроизолация на компесаторен резервоар – на обща стойност 735.70 лева, за химикали за шоково третиране – на обща стойност 231.85 лева, за транспортни разходи – 488.67 лева, като общата дължима сума е 103 679.21 лева с вкл. ДДС.   

По делото е приета и Спецификация № 2 /л.13/, от която се установява, че няма допълнително вложени материали и труд по Договора от 05.05.2016 г.

От приетия по делото – Констативен протокол от 01.07.2016 г. /л.21/, се установява, че ищецът и ответника по делото, са констатирали, че няма забележки по приключен етап строителство басейн – част „Конструктивна“.

От Протокол за пускане на басейн в експлоатация /л.22/, се установява, че на 16.08.2016 г., В.ят и И.ят по договора, са подписали протокола, с който са установили приключването на 72 часовите проби за пускане на басейн в експолатация и хидравлично изпитване на водопроводните и ВиК съоръжения, като в „Забележки“ е посочено, че е констатиран теч във филтърното помещение (в североизточния ъгъл) в основата на стълбите; както е посочено, че и.я да съдейства за направата на видеоклип, изясняващ оборудването във филтърното и боравеното със съоръженията в различните ситуации за експлоатация.

 От приложената по делото електронна кореспонденция между ответника и „Нетстрой“ ЕООД, се установява, че по повод писмо относно гаранционна неизправност по договор за СМР басейн Х., х. „Х.“, ответникът „Терамар БГ“ ООД е организиран оглед за констатация на гаранционна неизправност и СМР на басейна, с участие на В.я ЕТ „Е. Ш.“, и.я „Терамар БГ“ ЕООД, конструктор и поди. груб строеж част конструктивна – „Нетстрой“ ЕООД /л.23-27/, с уречена дата: 31.10.2016 г., на която за представител на „Нетстрой“ ЕООД е посочен инж. В., който е изготвил конструктивно становище, след оглед на място на 07.10.2016 г. и на 31.10.2016 г.

По делото са приети писмени доказателства /л.28-31/, от които се установява, че на 18.03.2019 г. ищецът изпратил уведомление до ответното дружество, с която го кани в 30-дневен срок от получаването й, в изпълнение на гаранционните задължения по Договора от 05.05.2016 г., да отстрани появилите се описани дефекти, като в противен случай, ще търси отстраняване на повредите от друга фирма за сметка на ответното дружество.

По делото като писмени доказателства са приети /л.32-40/: Договор за ремонт на басейн от 15.04.2019 г., сключен между ЕТ „Е. Ш.“, като Клиент и „Тимона БГ“ ЕООД, като Строител, относно извършването на ремонт на компрометиран басейн и уговорена стойност на договорените за изпълнение работи не повече от 9000 лева с вкл. ДДС, със срок за цялостно завършване: 30.05.2019 г. На 29.05.2019 г. ремонтът бил приключен и дружествата подписали Приемо-предавателен протокол, в който са описани извършените ремонтни дейности, с крайна цена на ремонта в размер на 6222.90 лева, за която сума е издадена Фактура № **********/10.06.2019 г. По делото е приета и Фактура № **********/09.08.2017 г., издадена от „Тимона БГ“  ЕООД на ЕТ „Е. Ш.“ за сумата от 540 лева с вкл. ДДС за ремонт на ВиК инсталация и ремонт на помппа, с приложена касова бележка от 09.08.2017 г. за заплащане на сумата.  Приета и Декларация /л.191/, от представляващия „Тимона БГ“ ЕООД, издадената фактура в размер на 6222.90 лева с вкл. ДДС му е изцяло заплатена от ЕТ „Е. Ш.“ за извършения ремонт по басейна.

По делото е изискана и приета и преписка от Общ. Х., по издадено Разрешение за строеж № ***/09.06.2016 г. за открит басейн, находящ се в УПИ **** по плана на гр. Х., в която се съдържа копие /л.344-346/ от приетото като писмено доказателство по делото - Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия /л.60-61/, съставен в комисия, назначена със Заповед от 11.08.2016 г. на ЕТ „Е. Ш.“, в състав: Председател: Т. Е.ов Ш. – упълномощен представител на ЕТ „Е. Ш.“, Б. Я.Б. – т. р. на „Нетстрой“ ЕООД, инж. Г.П.Ж. – п. по част „Електро“ и инж. М. К.Б. – п. по част „ВиК“, за извършени 72-часови изпитвания на монтирана техника при експлоатационни условия на строежа от 10.00 ч. на 12.08.2016 г. до 10.00 ч. на 15.08.2016 г. за обект: открит басейн в гр. Х., в който е са посочени резултати от 72-часовите проби: монтираното оборудване работи нормално, като са постигнати техническите параметри, проектната мощност и качество, както и, че монтираните съоръжения и инсталация не показват отклонения. Направено е заключението, че монтираните машини и съоръжения не показват отклонения, работят нормално и съответно могат да бъдат въдени в експлоатация. Протоколът е подписан от  Т. Е.Ш., Б. Я.Б. и инж. Г.П.Ж..   

От приетото по делото заключение съдебно – почеркова експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че подписът в Протокол за проведена 72-часова проба при експлотационни условия над името „Т. Ш.“ не е изпълнен от лицето Т. Е.ов Ш.. В.л. установява още, че подписът в Протокол за проведена 72-часова проба при експлотационни условия над името „инж. М. Б.“ не е изпълнен от лицето М. К.Б..

По делото като писмено доказателство е приет и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт обр.15/ от 18.08.2016 г. /л.62-66/, с който се удостоверява готовността за приемане и въвеждане в експлоатация на строеж „Допълващо застрояване – открит басейн“, находящ се в гр. Х..

По делото като писмени доказателства са приети:  покана за доброволно изпълнение от ответника до ищеца, в която е посочено, че е била издадена фактура № **********/10.08.2016 г. на стойност 10000 лева с ДДС, към която е пуснато кредитно известие № **********/31.08.2016 г., поради отказ за плащане от ищеца, както и, че била издадена нова фактура № **********/12.09.2016 г. на стойност 5700 лева с вкл. ДДС – за частично плащане на последното задължение по договор, която била платена изцяло, както и фактура № **********/14.10.2016 г./л.73/ в размер на 4300.04 лева с вкл. ДДС – с посочено основание „последно плащане по Договор от 05.05.2016 г. – по чл. 12, ал. 4 – плащане до три дни след изпробване с протокол за 72 часови проби. Приложена е и електронна кореспонденция между ищеца и ответника, за изпращане на фактура на 07.09.2016 г.; отговор от 14.11.2016 г. от ищеца, че няма да плати последното плащане поради дължима от ответника неустойка за неизпълнен срок на договора, която сума е по-голяма от дължимата от ищеца. Видно от приложено ел. писмо от 25.10.2016 г./л.146/, ищецът уведомява ответното дружество, че няма да му заплати претендираната сума от 4300.04 лева с процесната фактура, тъй като, от една страна ответникът е забавил изпълнението на договора, поради което му се дължи неустойка, а освен това са констатирани дефекти по извършените СМР по басейна, които се настоява да бъдат отстранени.   

По делото като писмено доказателство е приет – Договор за изграждане на р.б. от 05.05.2016 г. /л.87-90/, сключен между „Терамар-БГ“ ЕООД, като В. и „Нетстрой“ ЕООД, като И., по силата на който И.ят се задължава да извърши следните СМР за В.я, подробно описани в Спецификация № 1, неразделна част от договора, а В.ят се задължава да заплати на И.я сумата от 47 431.56 лева, определена в Спецификация № 1 на договора. Страните са уговорили, че при възникване на допълнителни работи и оборудване, И.ят попълва и съгласува с В.я Спецификация № 2. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора, цената на договора, уточнена в Спецификация № 1 възлиза на 47 431.56 лева с вкл. ДДС, като според чл. 9 - плащането е по банков път при следното разпределение: етап І – аванс, възлизащ на 24 000 лева с вкл. ДДС, в 3-дневен срок от подписване на договора; етап ІІ – сумата, възлизаща на 11 000 лева с вкл. ДДС и се плаща до пет дни след полагане на бетон; етап ІІІ – сумата възлиза на 13 413.56 лева с вкл. ДДС и се плаща до пет дни след извършване на всички СМР по Спецификация 1 и подписване на акт 19 и след изпробване за теч, констатирано с Протокол за 24 часови проби. Уговорено е, че след завършена на работата по съответния етап, И.ят издава проформа-фактура, с което отправя покана за плащане на В.я, който е длъжен в тридневен срок да извърши плащането. Съгласно чл. 11 от Договора – и.ят се задължава да извърши монтажа на оборудването, подробно описано в Спецификация № 1 в срок до 01.06.2016 г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора, И.ят поема гаранция, както следва: 5 години за СМР по груб строеж, описан в Спецификация № 1 и Спецификация № 2. В случай, че в Спецификация № 1 има оборудване с гаранция, различна от посочената в договора, да се счита за коректна гаранцията за по-дълъг период. Уговорено е в чл. 17, ал. 2, че гаранцията на съоръжението започва да тече от датата на протокола за 24-часови проби. Според посоченото в чл. 17, ал. 3 - И.ят изпълнява гаранционните си задължения само след заплащането на всички дължими суми по договора от страна на В.я. Съгласно чл. 18 от Договора – В.ят се задължава да уведоми И.я за откритите дефекти в гаранционния срок, незабавно след тяхното установяване, без да предприема самоволни действия по тяхното отстраняване. Установяването на дефекти в гаранционния срок се извършва от представител на И.я, като се съставя констативен протокол, надлежно подписан от И.я. И.ят се задължава да осигури възстановяването на нормалното функциониране на съоръженията в срок не повече от 5 работни дни след установяването на дефекта при складова наличност на необходимите материали.

По делото е приет Акт Обр. 19 – Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР, подписан на 01.09.2016 г., от В.я „Терамар БГ“ ЕООД и И.я „Нетстрой“ ЕООД, за обект: нов развлекателен плувен басейн в гр. Х., от който се установява, че същият има силата на приемо-предавателен протокол, констатиращ, че всички СМР на обща стойност 45 582.78 лева са изпълнени качествено в срок и се приемат от в.я без възражения, с което се прекратява действието на договора за СМР от 05.05.2016 г.          

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Д. И. П. /по искане на ищеца/ и М. П. К. /по искане на ответника/.

Свидетелят П. заявява, че работи в х. „Х.Х.“ като у. от 2016 г. Твърди, че когато х.ът бил завършен, напуснала предходната си работа и започнала работа като управител. Сочи, че ежедневно била в х.а - това бил периодът, когато се разработвал х.ът като работа, стартирал официално от 01.03.2016 г. Твърди, че се сключил Договор, май месец, между ЕТ „Е. Ш.“ и „Терамар БГ“, като на целият процес - от сключването на договора и изпълнението му, е присъствали свидетелката и Т. Ш.. Сочи, че сключили договора с тази фирма, тъй като им предложили комплексно обслужване. Държали договорът да се сключи с една фирма, а тя да си наема поди. за изграждане на конструктивната част на басейна. Твърди, че към този момент тя е била ежедневно в х.а и е контактувала с и.ите, а Т. Ш. като пълномощник тогава на сина си Е. Ш. също достатъчно често е бил там и като архитект познавал материята и са контролирали изпълнението на басейна. Сочи, че непрекъснато са комуникирали с и.я и поди.я, чрез разговори и основно по електронна поща. Свидетелката твърди, че от началото на процеса, от стартиране на изпълнението на обекта, към края на приключване на конструктивната част и изпълнение на техническата част, започнали много проблеми. Фирмата, в същото време, изпълнявала втори обект в Х., в Спа х. „Х.“, поради която причина имали непрекъснато проблеми във възможността да комуникират с и.я К. К., защото бил зает с другата си дейност. Работниците, които идваха при тях, били малко на брой, не работели  сериозно, дори имало моменти и тъй като има камери в х.а, ги е наблюдавала да пият бира, за което предупреждавала К. К.. Според свидетелката, отношението към тях не е било като към добър партньор. По тази причина, счита, че изпълнението на басейна се е забавило повече от месец и половина. Сочи, че по това време е имало дъждовни дни, които са признали. Независимо от това, изпълнението на басейна било забавено много сериозно, което за тях означавало един сезон „минус“, защото сезонът в Х. е до края на месец август, най-много до 15 септември за работа на външните басейни. Свидетелката твърди още, че се стигнало до приключване на работата, т.е. до извършване на 72-часова проба. Такава била направена, договорена, в нейно присъствие, на Т. Ш. и К. К.. В деня на приключването на 72- часовата проба били  наели външни експерти, защото що се отнася до работата на филтри, помпи не били компетентни и били наели външни експерти, които да присъстват. При нейното приключване било констатирано пукнатина на филтърното помещение. Това било установено в деня на приключване на 72 - часовата проба, което било  записано в протокола като проблем – установяване на пукнатина. Впоследствие, няколко месеца по-късно, забелязали втора пукнатина, за което уведомили веднага и.я. Свидетелката твърди още, че басейнът е работил 2017 г. В началото на сезона на 2018 г. забелязали ръждивите петна по дъното и стените на басейна, за което незабавно уведомили и.я с писмо, с обратна разписка и го поканили на среща, за да дойде и каже какво се случва. Междувременно уведомила и поди.я „Нетстрой“, който се отзовал веднага на нейното позвъняване. Разгледали ръждивите петна, разположени в успоредни прави линии по дъното и по стените на басейна. Станало ясно, че причината е необработени планки – метални, които е трябвало да се обработят преди нанасяне на хидроизолацията, преди покриването на басейна с плочки. Свидетелката твърди, че от приключването на басейна, след като и.ят К. К. няколко месеца не взел никакво отношение по пукнатината на басейна, по негово настояване извикали конструктора на проекта на басейна, като в деня, в който била определена среща, и.ят К. отново не отишъл - били заедно с конструктора, направил се оглед и се установила  пукнатината. Имало издадено становище в писмен вид, което незабавно изпратила на К., че тази пукнатина съществува и тя трябва да бъде обработена. Това било след  констатацията на първата пукнатина, първата година. Сочи, че басейнът, след 72 - часовата проба, е функционирал около 10 дена, чисто формално, защото сезонът завършил. Твърди още, че след никакви действия от страна на и.я за отстраняването, след това през 2018 г. се появили ръждиви петна. Била изпратила още две писма с обратна разписка, като с второто ги уведомила, че ще се наложи да наемат  външен и., тъй като не могат да си позволят да не работят летния сезон. Извикахме и., наели го, сключили договор, който извършил ремонта, за което му платили. Свидетелката твърди, че тъй като „Терамар БГ“ не бил  отстранил нито един недостатък, наели „Тимона БГ“, която фирма изпълнила ремонта качествено. Около 6 000 лева била стойността на ремонта на басейна, а сумата била изплатена изцяло по банков път. Свидетелката сочи също, че към Общ. Х. изготвянето и подаването на документите, свързани с въвеждане на басейна в работа, било работа на и.я „Терамар БГ“. Или се наемало външна фирма, която е надзор или се изготвяли от и.я, а те ги внасят като в. на обекта, но твърди, че се изготвят като документи, доколкото са актове, които се издават по време на строителството, се изготвят от и.я, и се подават. Сочи още, че общата стойност на договора беше малко над 103 000 лева/104 000 лева. Твърди, че имало неплатена част, която се явявала остатък между стойността на договора и платените към момента на 72-часова проба, аванси. В този момент те казахме на К. К., че тази сума няма да я платят, докато той не отстрани проблема, отбелязан в протокола. Твърди, че никога не са отричали, че не са платили тази сума. Имало  кореспонденция с фирмата по ел. поща, в която казвали, че ще платят тази сума, ако отстранят проблема, независимо от това, че са имали право и да подадем неустойка за неизпълнение на договора. Свидетелката сочи, че кореспонденцията с фирмата относно счетоводното приключване на договора, Акт 16 не бил подписан от тях, въпреки че настоявали да го подпишат. Акт 19, счетоводно да приключим договора, но те не го подписали, защото това означавало, че го приемат. Уточнили, че начинът, по който счетоводно може да бъде приключен договорът, е като си предявят претенции към фирмата, но това не се случило. През 2019 г., при данъчна проверка се установило, че тази сума е неосчетоводена от тях и данъчните ги глобили. Свидетелката твърди, че ответникът никога не е казвал, че ще извърши ремонта, а комуникацията – спряла; комуникарили с писма с обратна разписка; както и, че нито веднъж не изпратили представител за отстраняване на проблема.

Свидетелят К. /с. на у. на ответното дружество/ заявява, че работи в „Терамар БГ“ ЕООД, от 2016 г., като т. с.. Твърди, че имали сключен Договор с х. „Х.Х.“ за изграждане на басейн от 2016 г.. Басейнът се завършил края на лятото, август месец. Цялата документация с всички актове, била подготвена в папки и предадена и подписана от в.я, и.я и техния поди.я „Нетстрой“. След това документите били подадени в Общината. Свидетелката твърди, че в края на август басейнът вече работил и хората го ползвали. Твърди, че към 2016 г. нямало дефекти. Басейнът се пуснал и работил. Твърди, че при пробите, преди пускането му, присъствал К. К., който е подписал протоколите за 72 - часовите проби, както и, че е имало представител и на ищеца.

Свидетелката твърди, че в началото на следващата година, пролетта, получили писмо, в което се казвало, че има теч във филтърното помещение на басейна, при което те свикали среща, на която присъствали в.ите, и.ят – те като и.и, и.ят на грубия строеж на басейна, както инженер – проектант - независимо лице. На срещата се уточнило, че този теч всъщност е едно мокрене на стена. Били написани предписания от проектанта, които били възложени да се изпълнят от поди.я „Нетстрой“, който били наели за грубия строеж. Твърди още, че на срещата се уточнило, че това е по грубия строеж, затова било възложено на „Нетстрой“ да отстрани теча, които трябвало да изпратят представител - свързали се с него и им казали, че са изпратили представител, който го отстранил. Свидетелката заявява, че не е присъствала на срещата.

Свидетелката твърди още, че средата на 2020 г., получили писмо, че са възникнали дефекти, свързани с петна по плочките на басейна. Понеже Ш. много бързали, извикали друга фирма, защото било преди началото на сезона за пускане на басейна. Сочи, че нямали възможност въобще да реагират, нито да присъстват - какви са били тези дефекти и как са били отстранени. Сочи, че през 2017 г., на самата среща, се уточнило от проектанта какъв е дефекта. Твърди още, че на следващата година, на пролетта, ги известели за този теч. Отишли представители на Ш., „Терамар“ и „Нетстрой“, отделно независимо лице - проектант за констатация на басейна. Последният уточнил  откъде идва течът и дал предписание как да бъде отстранен. Тъй като било по грубия строеж, през 2020 г., възложили на „Нетстрой“ да отстранят това петно, като последният им казал, че е отстранено. Свидетелката твърди, че след това не са имали възражения, документи не били идвали при тях, не е имало допълнителни оплаквания за проблеми. Свидетелката твърди още, че в хода на работата имало някакви дребни СМР, които били извършени след това, извън договора. Пуснати били фактури, като имало остатък 4300 лева. Твърди, че много пъти била изпращала фактурата, по пощата, по имейли, но писмата се връщали с обратни разписки, на които пишело ненамерен получател, отказана пратка. По имейл също била  изпращала, но не била заплатена тази сума от 4 300 лева. Твърди, че не  поддържат комуникация с ищеца - дори по телефона не можела да се свърже с тях, след като им казали за това допълнително плащане.

Свидетелката твърди още, че през 2016 година, при приключването на басейна, са изготвени и комплектовани всички документи - протоколи, актове, сертификати. Това се случило на среща, на която се предават всички документи и се подписват от всички участвали в изпълнението. Сочи, че на протоколите са присъствали Т. Ш., К. К., както и на „Нетстрой“ собственика, които се подписват. Това било изискване, за да се внесат в Общината и да се пусне в експлоатация басейнът.

По делото са приети заключения на В.л. по назначена съдебно – счетоводна и допълнително заключение към съдебно – счетоводни експертизи, приети като обективни, компетентни дадени и неоспорени от страните, от които се установява, че счетоводно отразената стойност по Договора от 05.05.2016 г., сключен между ЕТ „Е. Ш.“ и „Терамар БГ“ ЕООД е в размер на 108 773.61 лева. В.л. установява още, че издадените от ответника „Терамар БГ“ ЕООД фактури по Договора от 05.05.2016 г. са на обща стойност с ДДС в размер на 108 773.61 лева, като платените суми от ЕТ „Е. Ш.“ по същия договор са в размер на 104 473.57 лева, а неплатеният остатък по договора е в размер на 4300.04 лева. В.л. установява още, че неплатената сума по фактура № **********/14.10.2016 г. на обща стойност с ДДС е в размер на 4300.04 лева, като в счетоводството на „Терамар БГ“ ЕООД фактура № **********/14.10.2016 г. е осчетоводена по надлежния ред, включена е в дневник за продажби като сделки с начислен ДДС по доставките. В.л. установява още, че лихвата за забава, изчислена върху сумата от 4300 лева, за периода от 19.08.2017 г. до 18.08.2020 г. вкл. е в размер на 1309.11 лева. В допълнително заключение към съдебно – счетоводна експертиза, В.л. установява, че издадените от „Терамар БГ“ ЕООД фактури по Договора за басейн от 05.05.2016 г. са на обща стойност с ДДС в размер на 103 679.24 лева, като платените суми от ЕТ „Е. Ш.“ по същия договор са в размер на 99379.20 лева и има неплатен остатък по договора в размер на 4300.04 лева с вкл. ДДС. В.л. установява още, че издадените от „Терамар БГ“ ЕООД фактури по допълнително извършени СМР са в общ размер на 5094.37 лева, като платените суми по същите фактури са в общ размер на 5094.37 лева, като е налице нулево салдо при счетоводствата на ищеца и на ответника.

В производство по ч.гр.д. № 6406/2019 г. по описа на ПРС, по реда на чл. 207 и сл. ГПК /обезпечение на доказателствата/, както и по настоящото гр.д. е прието заключение на В.л. по назначена съдебно – техническа експертиза.

От заключенията се установява, че са констатирани ръждиви петна по стените на плувния басейн и ръждиви ивици по дъното на басейна. В.л. сочи, че ръждата в плувния басейн се е появила, тъй като са корозирали планките за фиксиране на кофража. В.л. установява, че тези фиксиращи планки са на нивото на бетоновата стена и същите не са обработени срещу корозия. Бетонът защитава стоманените елементи от корозия със своята алкалност, но когато не са покрити с циментова замазка, те корозират. В.л. сочи, че арматурните железа, фиксиращи планки и дървените трупчета се изрязват на дълбочина 3 см. Съществуващите фуги трябва да се уширят V-образно, навътре, по цялата им дължина на дълбочина 3 см. Тези места се запълват с полиуретаново лепило, след което се запечатва с флексово лепило. Преди нанасяне на хидроизолацията, бетоновата повърхност трябва да се шпаклова и де се обработи с грунд, за да бъде гладка и равна. В.л. установява, че при разкъртване на проблемните участъци по стените и дъното на процесния басейн не се констатира да е положена стъклофибърна мрежа и шпакловка, заложени в спесификацията. В.л. установява, че стените и дъното на процесния басейн не са шпакловани. Ако се направи 5 мм шпакловка, тя ще изолира металните елементи (планки по стените и водачи по дъното) и може да се избегне корозия.  Сочи също, че корозията е по всички планки, които са монтирани през 50 см. по всички стени на басейна. Избилите ръждиво кафяви петна по дъното на басейна са в една линия и са вследствие на корозиралите водачи. В.л. установява, че за правилно нивелиране на пода на плувния басейн и даване на проектния наклон на пода са монтирани метални водачи (маяци или майки), като тяхното предназначение е да осигурят най-плоската хоризонтална равнина на пода на плувния басейн, които са монтирани по линия по цялата дължина на плувния басейн. Нивелирането на пода по протежение на маяците позволява да се получи идеално равна повърхност. След като се изпълни циментовата замазка на пода на басейна, след два дни водачите трябва да се демонтиран, чрез чук с гумена глава. В.л. сочи, в конкретния случай са оставени металните водачи в бетоновия под, няма шпакловка по пода, за да ги изолира и след двугодишно ползване на плувния басейн през летния сезон те са корозирали и е избила ръжда по пода на басейна. Според В.л. причината за падане на плочките на облицовката на басейна е, че попадналата влага в микропукнатините във фугата между стъклокерамичните плочки през зимата, замръзва и увеличава обема си, при което се повдигат плочките от създалите се напрежения и се отлепят, което се е получило и по бордовете на процесния басейн. В.л. сочи, напрежението, породено от линейно разширение на бетона е достатъчно да доведе до напукване на фугата и до отлепяне на плочките. Големите разлики в термичните коефициенти на различните използвани материали могат да доведат до намаляване здравината и качествата на лепилния слой. Басейнът не се изпразва зимата, като водата ще предпази облицовката на басейна от разрушаване, вследствие от големи температурни амплитуди през зимния сезон. Сочи, че при водни басейни към фугиращата смес Isomat multifill се добавя пластификатор DS-99 на фирма   Isomat, който е полимерна добавка за подобряване на лепила за плочки и фугиращи смеси. Без тази добавка фугата старее бързо и става като тебешир. В.л. сочи, че в процесния случай, няма данни да е ползвана такава съставка в Спецификацията към договора. В.л. сочи, че микропукнатините, които се получават при изсъхване на бетона, при добра хидроизолация не могат да влияят на водоплътността на съоръжението. Те не се и виждат, защото трябва да са добре обработени и покрити с облицовката на басейна. Сочи, че задължителната процедура за изграждането на басейна е неговата хидроизолация. Хидроизолацията е специален двукомпонентен състав на акрилна основа, който се нанася върху мазилката на басейна в два или три слоя. Сочи, че хидроизолацията на процесния басейн е изпълнена с Isomat Aquamat Elastik- еластична, ходроизолационно запечатка – двукомпонентна, като използваната хидроизолация отговаря на изискванията за плувни басейни. В.л. установява, че при добре изпълнена хидроизолация и обработени с покритие, което предпазва металните части от корозия, нямаше да се появят ръждива петна по стените и пода на басейна. Според В.л., съгласно приложената спецификация материалите отговарят на изискванията за строителството на плувни басейни, но тя не гарантира, че са вложени като вид и количество същите материали. Сочи, че при скрити СМР се изготвя Акт обр. 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, какъвто акт липсва по делото. В.л. установява още, че в процесния случай, е използвано лепило за керамика – висококачествено полимерно лепило с висока якост, еластичност и устойчивост на влага, съгласно приложеното КСС, което е продукт на фирма „Изомат“. В.л. установява още, че фугирането е изключително важен етап от полагането на плочки, тъй като фугите поемат напреженията, породени от линейните движения на бетона и на облицовъчните плочки и предотвратяват напукването и разрушаването на покритието. За процесния басейн, съгласно данните в Спецификацията към договора е използвана фугираща смес за стъклокерамични плочки на циментова основа Isomat multifill, цвят –бял, водоотблъскваща фугираца смет на циментова основа за стъклокерамика. В.л. сочи, че при водни басейни към фугиращата смес Isomat multifill се добавя пластификатор DS-99 на фирма Isomat, който е полимерна добавка за подобряване на лепила за плочки и фугиращи смеси. Без тази добавка фугата старее бързо и става като тебешир. С добавянето й към фугиращата смес, фугата става много по-трудна за работа, затова майсторите избягват да я използват. В.л. сочи, че в процесния случай, няма данни да е ползвана такава съставка в Спецификацията към договора. В.л. установява, че състоянието на процесния басейн, при първия оглед на 08.05.2019 г., преди започване на ремонтните работи, е следното: плувният басейн е негоден за ползване поради избилите ръждиво-кафяви петна от ръжда по стените и дъното на басейна, което налага да извършването на необходимите СМР за отстраняването й; опадалите стъклокерамични плочки по борда на басейна не го изолират и при проникване на влага се руши конструкцията на басейна. В.л. е направило заключение, че басейнът не е годен за експлоатация. Сочи, че ако не се извършат своевременно необходимите СМР, може да се стигне и до разрушаване на конструкцията на басейна. В.л. установява също, че е констатирало, че басейнът е зазимен правилно.

В.л. установява, че за да се отстранят дефектите и да се приведе басейна в изискващ се вид за ползване, са извършени СМР, които са остойностени и възлизат на сумата в 6801.74 лева с вкл. ДДС. В.л. сочи, че цените в приемо-предавателнитя протокол и генерална сметка от 29.05.2019 г. за извършени СМР отговарят на пазарните стойности за този вид работа. В.л. установява също, че след като е сравнило цените за една и съща услуга с цените на „Терамар БГ“ в приложената Спецификация към договор от 05.05.2016 г. и цените на „Тимона БГ“, цените в приемо-предавателния протокол и генерална сметка от 29.05.2019 г. за извършени СМР на „Тимона БГ“ в някои позиции са по-ниски.

В открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2022 г., В.л. поддържа заключението си, като сочи, че причината за избиване на ръждивите петна по басейна, не е наводненото помпено помещение през лятото на 2017 г., тъй като е имало ремонт на помпите. В.л. сочи, че причината за ръждата е, че тези планки, които фиксират кофража, трябва да се изрежат 3 см. навътре, за да се обработи тази фуга и тогава да се шпаклова, за не избива ръжда. Сочи, че бетонът предпазва от корозия арматурата. В.л. е категорично, че корозията няма отношение към зазимяването, а има отношение към неправилното обработване на металните елементи. Сочи, че в конкретния случай, не е направена шпакловка, тъй като металните елементи са корозирали. Установява, че причината за тези ръждиви петна е в неправилното обработване на тези планки, както и, че не са извадени тези маяци. В.л. обяснява, че маяците се вадят след втория ден, за да не се получи корозия, а като се налее замазката и тя стегне, тогава се махат маяците – на втория ден, което е още при строежа. След това се обработва дъното и се слага теракот.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По главния иск:

Производството е образувано по предявен от Е. Ш. в качеството му на ЕТ „Е. Ш.“, ЕИК *********, против „Терамар БГ“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предложение второ във вр. с чл. 264, ал. 2, изр.1 пр. 2 и изр. 2 ЗЗД за заплащане на  сумата от общо 6 762.90 лева, представляваща разходи, необходими за отстраняване на дефекти на р.б. към х. „Х.Х.“, гр. Х..

За успешното провеждане на предявения главен иск, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: че извършената от ответника работа е некачествена, незабавно е уведомил ответника за скрити недостатъци, както и, че сумата за отстраняването им е в размера на заявената претенция.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, а при установяване на горното, да докаже погасяване на поетите с договора задължения в срок.

При така разпределената доказателствена тежест и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен, поради следното:

Страните по делото не спорят, а и се установява, че ищецът е собственик на а.„Х.Х.“ /„Н.Н.“/, находящ се в гр. Х., ул. ***.

Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че на 05.05.2016 г. е сключен Договор за изграждане на р.б.  към х.а, въз основа на който ЕТ „Е. Ш.“ е възложил на „Терамар - БГ“ ЕООД, а последният е приел да извърши СМР, подробно описани в Спецификация № 1, която е неразделна част от договора на обща стойност 103 679.21 лева, които в.ят се е задължил заплати при уговорените в договора срокове и размери – чл. 12, както следва: - авансово плащане от 59 000 лева с вкл. ДДС в срок до три дни след подписване на договора; 33 000 лева с вкл. ДДС – до пет дни преди работата по етап втори; 1679.20 лева с вкл. ДДС – до пет дни преди работата по етап трети; 10 000 лева с вкл. ДДС – до три дни след изпробване, констатирано с Протокол за 72-часови проби. В случай, че датата на изпробването не съвпада с датата на пускане в експлоатация, срокът за заплащането на последната вноска започва да тече от по-ранната дата.

Съгласно чл. 14 от Договора, и.ят се задължава да извърши монтажа на оборудването до 01.07.2016 г., като това се удостоверява с Протокол за монтаж, подписан от страните или от техни представители – чл. 18. След завършване на монтажа се извършват експлоатационни проби на съоръжението, като се подписва Протокол за 72-часови проби – чл. 19.

По делото се установява, че във връзка с изпълнението са съставени и подписани следните документи:

- протокол от 18.05.2016 г. за изкопни работи;

- протокол от 01.07.2016 г.  за приключване строителство басейн – част конструктивна;

- протокол от 16.08.2016 г. за пускане на басейн в експлоатация;

- констативен акт за установяване годността на строежа от 18.08.2016 г.

Първите два протокола са подписани от представители на страните без забележки относно качеството на извършената работа. В протокола от 16.08.2016 г. е отбелязано, че е констатиран теч във филтърното помещение, в североизточния ъгъл в основната част на стълбите. Този протокол е подписан от в.я и от и.я.

По делото се установява, че впоследствие при експлоатацията на басейна са се проявили допълнителни недостатъци: през месец октомври 2016 г. – теч в зоната на филтърното помещение; през лятото на 2017 г. – наводняване на помпеното отделение заради неправилен монтаж на две помпи и през 2018 г. - компрометирана хидроизолация на басейна; поява на ръжда; поява на петна; поява на пукнатини и отлепяне на стъклокерамични плочки.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като ясно, компетентно изготвено и обосновано, след направен оглед на място от В.л., се установява, че след въвеждане в експлоатация на външния плувен басейн са се появили ръждиви петна по стените и пода на басейна, както и упадане на стъклокерамични плочки от облицовката на басейна. Според В.л., ръждата в плувния басейн се е появила, тъй като са корозирали планките за фиксиране на кофража, които не са обработени срещу корозия. В устния си доклад пред съда, В.л. допълва, че корозията няма отношение към зазимяването, а има отношение към неправилното обработване на металните елементи. Сочи, че причината за избиване на ръждивите петна по басейна, не е наводненото помпено помещение през лятото на 2017 г., а причината за ръждата е, че тези планки, които фиксират кофража, трябва да се изрежат 3 см. навътре, за да се обработи тази фуга и тогава да се шпаклова, за не избива ръжда. В.л. е категорично, че корозията е свързана с неправилното обработване на металните елементи още при строежа на басейна – не е направена шпакловка; както и в неправилното обработване на тези планки, както и, че не са извадени маяците. В.л. сочи, в конкретния случай са оставени металните водачи в бетоновия под, няма шпакловка по пода, за да ги изолира и след двугодишно ползване на плувния басейн през летния сезон те са корозирали и е избила ръжда по пода на басейна. Според В.л. причината за падане на плочките на облицовката на басейна е, че попадналата влага в микропукнатините във фугата между стъклокерамичните плочки през зимата, замръзва и увеличава обема си, при което се повдигат плочките от създалите се напрежения и се отлепят, което се е получило и по бордовете на процесния басейн. В.л. е категорично, че при добре изпълнена хидроизолация и обработени с покритие, което предпазва металните части от корозия, нямаше да се появят ръждива петна по стените и пода на басейна.

От приетите по делото доказателства се установява, че и.ят е бил своевременно уведомяван от в.я за появилите се дефекти – за първия теч, който явно е продължил и през есента – чрез електронна кореспонденция, а за останалите - с писмо, връчено чрез куриер на 18.03.2019 г., като в последното уведомление е бил поканен от в.я-ищец да отстрани недостатъците съгласно уговорената в договора и произтичаща от разпоредбите на ЗУТ гаранционна отговорност.

По делото се установява, че ответникът не се отзовал на поканата, поради което ЕТ „Е. Ш.“, с Договор от 15.04.2019 г. е възложил ремонта на басейна на „Тимона БГ“ ЕООД. От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че басейнът е бил ремонтиран – описаните недостатъци са били отстранени, а ищецът е заплатил за това сумата 6 222.90 лева с ДДС, както и сумата 540 лева за ремонт на помпа и ВиК инсталация.

Спорните въпроси са дали следва да бъде ангажирана гаранционната отговорност на и.я за описаните недостатъци и при какви условия.

Съгласно разпоредбите на чл. 261 ЗЗД, и.ят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Специално за отговорността на строителя, както е в конкретния случай, доколкото договорът за строителство представлява договор за изработка, следва да се отбележи, че същият дължи да изпълни възложеният строеж с грижата на добрия т., което включва подбор на сигурни и качествени материали, подбор на опитни специалисти за изпълнението на конкретните СМР, а също - и постоянен контрол при осъществяването на отделните етапи от строителния процес, при спазване на необходимите технически изисквания в съответствие с одобрените  проекти и  утвърдените технически правила и норми за съответните работи. 

Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поръчващият при приемането трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, като за такива недостатъци той трябва да извести и.я незабавно, като в противен случай работата се счита приета. Това означава, че строителят отговаря за появата на каквито и да е било недостатъци /явни и скрити/ в строежа, които пречат на нормалното функциониране и ползване на строежа.

            В конкретния случай, гаранционната отговорност на строителя е уговорена в разпоредбите на чл. 20 от Договора, в които са предвидени, както максималните срокове за тази отговорност с оглед недостатъците на отделните видове работи, така и началният момент, от който тези срокове започват да текат.

Според чл. 160, ал. 3 ЗУТ, за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. С разпоредбата на ал. 4 се уточнява, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между в.я и и.я за съответния строителен обект. Те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал. 3.

Сравнявайки, уговорените от страните срокове за ангажиране на гаранционната отговорност на строителя, предвидени в чл. 20 и сл. от Договора, е видно, че същите не съответстват на законовите, тъй като са значително по-кратки от предвидените в разпоредбите на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Различен е и началният момент, от който започват да текат тези срокове – според уговорката в чл. 20, ал. 2 от Договора, гаранционните срокове започват да текат от подписване на протокола за 72-часова проба, а според чл. 20, ал. 3 от посочената Наредба, гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация).

 От изложеното следва, че в конкретния случай относно гаранционните срокове за отстраняване на откритите недостатъци  в строителството по Договора между страните, за чието отстраняване в рамките на тези срокове и.ят „Терамар БГ“ ЕООД  отговоря, както и началния момент на тези срокове, ще се прилага Наредба № 2 от 31.07.2003 г.

Съгласно чл. 20 ал. 5 от Наредбата, тези срокове с оглед конкретните видове СМР, относими към процесния строеж са: 10 години за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях – т.1; 7 години в агресивна среда и 5 години в неагресивна среда - за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения – т. 3; 5 години - за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 – т.4; 7 години - за вътрешни инсталации на сгради – т.5;

        Конкретно описаните в исковата молба недостатъци, които са предмет на предявения иск, с изключение на първия, констатиран при провеждане на 72-часовата проба на басейна, представляват скрити недостатъци, доколкото същите не са се проявили и не са могли да бъдат установени при обичайния оглед на обекта и съоръженията при приемането им. Несъмнено е, че същите са възникнали и са констатирани в рамките на гаранционните срокове.

От заключението на СТЕ, прието от съда като обективно и компетентно изготвено, се установяват причините за възникване на процесните дефекти в съоръжението, а именно: неправилното обработване на металните елементи; неположена стъклофибърна мрежа и шпакловка; корозирали водачи, тъй като същите са оставени в бетоновия под; няма шпакловка по пода, не е използвана специална полимерна добавка за подобряване на лепила за плочки и фугиращи смеси. В.л. е категорично, че корозията е свързана с неправилното обработване на металните елементи още при строежа на процесния басейн.

Ето защо, предвид заключението на съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че посочените дефекти са в пряка причинна връзка с допуснатото от и.я некачествено извършване на възложените работи.

По делото се установява също, че първият недостатък е констатиран от представителите на двете страни по договора и е отразен в подписания от тях Протокол за провеждане на 72 - часова проба, а след констатирането на всеки от следващите, описани недостатъци, В.ят, чрез своите представители своевременно и многократно е уведомявал служители на ответното дружество за възникналите дефекти на обекта, изисквайки предприемането на мерки за отстраняването им. Тези обстоятелства се установяват, както от приетата по делото кореспонденция между страните в това число и електронна, така и от показанията на разпитаните свидетели – П. и К..

Следователно, доколкото се касае за скрити недостатъци, по смисъла на чл. 264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, В.ят е изпълнил предвиденото в същата разпоредба изискване да уведоми незабавно и.я, което обуславя упражняването на правата му по чл. 265 ЗЗД. В тази връзка съдът преценява като неоснователно поддържаното от ответника възражение, че първият констатиран теч бил отстранен, тъй като впоследствие с Констативен акт от 18.08.2016 г. била установена годността за приемане на строежа.

С Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа се установява съответствието на извършеното строителство с одобрените строителни книжа. Евентуалните недостатъци, още по-малко скрити не са и няма как да бъдат предмет на такъв акт. Освен това, първоначалният теч, проявил се след извършването на 72-часовата проба, не е и предмет на исковата претенция.

Установено е също, че след като в.ят не е предприемал действия за отстраняване на появилите се, вследствие некачествено изпълнение недостатъци в строителството на басейна, ищецът в режим на неотложност е предприел отстраняването им за своя сметка, възлагайки извършването на ремонт на „Тимона БГ“ ЕООД.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че посочените скрити недостатъци са в пряка причинна връзка с допуснато от И.я некачествено извършване на възложените работи, последният е бил уведомен за тях от в.я незабавно след откриването им, но въпреки това не е предприел действия за отстраняването им, поради което предявеният главен иск за ангажиране на гаранционната му отговорност е основателен и следва да се уважи.

Относно размера – според заключението на В.л., за да се отстранят дефектите и да се приведе басейна в изискващ се вид за ползване, са извършени СМР, които са остойностени и възлизат на сумата в 6801.74 лева с вкл. ДДС. Предявеният иск е в по-малък размер, поради което и съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен в цялост.

 

По насрещния иск:

За успешното провеждане на предявения насрещен иск, ищецът по насрещния иск следва да установи следните правопораждащи факти, в т.ч. – наличието на валидно възникнало между страните  правоотношение по Договор за изграждане на р.б. от 05.05.2016 г., изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и респ. неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенциите, както и техния размер, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си в конкретния размер. Във връзка с акцесорния иск за мораторна лихва ищецът следва да докаже падежа на претендираното вземане по описаната фактура, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си.

При така разпределената доказателствена тежест и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че и предявеният насрещен иск е основателен, поради следното:

От събраните по делото доказателства, се установява, че В.ят е приел работата, с единствената забележка за теч в последния акт, в който, обаче няма конкретни изисквания и възражения.

Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза – основна и допълнителна, която съдът кредитира изцяло, като ясна, компетентно изготвена, обоснована и неоспорена от страните, цялото извършено и прието строителство, в т.ч. и допълнително възложеното е на стойност 103 679.24 лева, от което ищецът е осчетоводил и заплатил на ответника общо 99379.20 лева, като е останал неплатен остатък от 4 300.04 лева.

            Няма спор, че В.ят е отказал да заплати тази сума, позовавайки се на обстоятелството, че възложената работа има недостатъци.

            Действително, като всеки кредитор, поръчващият разполага с възражение за неизпълнение, частично или лошо изпълнение, от което произтича правото му да откаже да приеме работата и да заплати изцяло или отчасти  възнаграждението, докато работата не му бъде предложена годна за обикновеното или предвидено в договора предназначение.

Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако при извършване на работата и.ят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:

- поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;

- заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Следователно отказът на в.ят да заплати част от стойността на изработеното очевидно е свързано с евентуална претенция по последната хипотеза на посочената разпоредба. Наличието на неизпълнение, неговият размер, както и съответствието на неизпълнението с претендирания отбив от уговорената цена подлежи на доказване при възникналия спор между страните.

Доколкото намалението на възнаграждението, съответно на размера на разходите за поправяне на вредата е алтернатива на заплащане на разходите, необходими за поправката, и с предявения главен иск ищецът е претендирал заплащане на извършените от него разходи за поправка на некачественото строителство, той не би могъл да претендира и отбив от цената. Предвид изложеното и тъй като по делото е безспорно установено, че в.ят е приел работата, макар и със забележка, той дължи заплащането на цялата стойност на извършеното строителство.

Ето защо и предявеният насрещен иск също е основателен и следва да се уважи. 

Относно размера – според заключението на В.л., неплатеният остатък на възнаграждението по договора от 05.05.2016 г. е в размер на 4 300.04 лева, поради което и съдът намира, че предявеният иск в размер на 4 300 лева е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен в цялост.

Съгласно чл. 12 от Договора, в.ят се е задължил заплати на и.я, при уговорените в договора срокове и размери, както следва: - авансово плащане от 59 000 лева с вкл. ДДС в срок до три дни след подписване на договора; 33 000 лева с вкл. ДДС – до пет дни преди работата по етап втори; 1679.20 лева с вкл. ДДС – до пет дни преди работата по етап трети; 10 000 лева с вкл. ДДС – до три дни след изпробване, констатирано с Протокол за 72-часови проби. В случай, че датата на изпробването не съвпада с датата на пускане в експлоатация, срокът за заплащането на последната вноска започва да тече от по-ранната дата.

 По делото е приет Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия от 16.08.2016 г.

За остатъка от дължимата сума по чл. 12.4 от Договора, в размер на 4300 лева с ДДС била издадена друга данъчна фактура № **********/14.10.2016 г.

Съдът не споделя възраженията на ответника по насрещния иск, че не е уведомен за издадената фактура, тъй като от приетите по делото доказателства /ел.кореспонденция между страните/ се установява, че на 14.11.2016 г. е изпратил отговор /л.68/ на имейла на и.я, към който е била изпратена процесната фактура и в който е посочил, че няма да заплати остатъка по договора.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че дължимото обезщетение за забава, изчислено върху сумата от 4300 лева, за периода от 19.08.2017 г. до 19.08.2020 г. – датата на насрещната исковата молба, е в общ размер на 1309.11 лева.

Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 1310.30 лева – следва да се отхвърли.

Относно разноските:

  С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

  Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане в общ размер на 2600.52 лева, от които 520 лева – разноски по обезпечението на доказателствата по ч.гр.д. № 6406/2019 г. по описа на ПРС, които следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

           Ответникът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане в общ размер на 2 898 лева, от които 553 лева – разноски по обезпечително производство по изп.дело по описа на ****.

  Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца по главния иск възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на страната по делото.

С определение от о.с.з. от 15.02.2022 г. е изменен депозита за възнаграждение за В.л., като на ответника е указано да представи доказателства за внасянето на сумата от 214 лева, представляващ допълнителен депозит, в едноседмичен срок от о.с.з. Указано му е изрично, че при неизпълнение, ще бъде осъден да го заплати със съдебното решение, на основание чл. 77 ГПК.

Срокът за внасянето на определеното допълнително възнаграждение е  изтекъл, а по делото не са представени доказателства за изпълнение на указанията. Поради това ответното дружество следва да бъде осъден да заплати сумата от 214 лева в полза на В.л. М.Б.. Възнаграждението се дължи, без значение изхода на делото, тъй като по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК подлежат на възмездяване единствено реално направените разноски.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ТЕРАМАР БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 203, вх. А, представлявано от у. К. К., да заплати на Е.Т.Ш., ЕГН **********, (заличен като ЕТ „Е. Ш.“ в хода на производството), следните суми: сумата в общ размер от 6762.90 лева /шест хиляди седемстотин шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/ – главница, представляваща общ размер на разходите, необходими за отстраняване на дефекти на р.б. към х. „Х.Х.я“, гр. Х., формирана от сумата от 540 лева за ремонт на ВиК инсталация и помпа, както и от сумата от 6222.90 лева за строително-ремонтни дейности и материали; както и разноски в общ размер от 2600.52 лева /две хиляди и шестстотин лева и петдесет и две стотинки/, от които 520 лева – разноски за производството по обезпечение на доказателствата по ч.гр.д. № 6406/2019 г. по описа на ПРС и 2080.52 лева – разноски за настоящото производство по гр.д. № 7840/2020 г. по описа на ПРС.

 ОСЪЖДА Е.Т.Ш., ЕГН **********, (заличен като ЕТ „Е. Ш.“ в хода на производството) да заплати на „ТЕРАМАР БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 203, вх. А, представлявано от у. К. К., следните суми: 4300 лева /четири хиляди и триста лева/ - главница, представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор от 05.05.2016 г., за който е издадена фактура № **********/14.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 19.08.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1309.11 лева /хиляда триста и девет лева и единадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 19.08.2017 г. до 19.08.2020 г., както и разноски в общ размер от 2 898 лева /две хиляди осемстотин деветдесет и осем лева/, от които 553 лева – разноски по обезпечително производство по изп.дело по описа на **** и 2345 лева – разноски за настоящото производство по гр.д. № 7840/2020 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава за разликата над сумата от 1309.11 лева до пълния предявен размер от 1310.30 лева, за периода от 19.08.2017 г. - 19.08.2020 г..              

ОСЪЖДА „ТЕРАМАР БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 203, вх. А, представлявано от у. К. К.,, на основание чл. 77 ГПК, да заплати на В.л. М.П.Б., сумата от 214 лева (двеста и четиринадесет лева) – допълнително възнаграждение за съдебно- техническа експертиза.

        

           Решението е постановено при участието като трето лице – помагач „Нетстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Момчил Войвода № 11, конституиран на страната на ответника по главния предявен иск „Терамар-БГ“ ЕООД.

 

            Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова

 

       Вярно с оригинала!

       РЦ