Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 296 Година 2019, 18.07. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .………………….....……
граждански състав ………………………
На двадесет и шести юни …..…...............………
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар ………………………….…… Жана Кметска
......…………………………………
Прокурор
……….....……………………………........……………........……………….………
като разгледа докладваното от ……….………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 1693 …… по
описа за …... 2018 .….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Образувано е по повод
исковата претенция на П.И.К., ЕГН **********, от *** против З.И.К., ЕГН **********, от *** за
отмяна на дарението, извършено от ищеца в полза на ответника с нотариален акт №*,
том **, дело №***/1*** година на 50/408.80 идеални части от дворно място,
находящо се в град Бургас, к-с „Възраждане“, образуващо имот пл. сн. №5446 в кв. 14 по плана на град Бургас по време на
сделката и бивш парцел ХІІ в бивш кв. 192 по плана на град Бургас, целия с площ
от 408.80 кв. м., при граници: улица, имоти пл. сн.
№№ 5440, 5445, 5447 и 5443, ведно с ½ идеална част от първия жилищен
етаж от построената в същото дворно място масивна жилищна сграда, целия етаж,
състоящ се от пет стаи, кухня, антре, коридор, тоалетна с предверие, с
идентификатор за дворното място № 07079.616.197, което дворно място,
урегулирано в поземлен имот е с граници: имоти с идентификатори №№ №
07079.616.196, 07079.616.221, 07079.616.203, 07079.616.202, 07079.616.199,
07079.616.198 и 07079.616.195 и с идентификатор за сградата, от която е дарена
част от първия етаж № 07079.616.19.3
поради отказа на надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се
нуждае. Претендират се от ищцовата страна и направените съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че страните по
същото са ****я. На 10.02.1989 година те сключили сделка, инкорпорирана в
нотариален акт № *, том II, дело №***/1*** година, по силата на която ищецът
дарил на ответника своя личен имот, представляващ 50/408.80 кв. м. идеални
части от дворно място, находящо се в град Бургас, к-с „Възраждане”, образуващо
имот пл. № 5446 в кв. 14 по плана на град Бургас по време на сделката, бивш п-л
XII в бивш кв. 192 по плана на града, целият с площ 408.80 кв.м. и граници:
улица, им. пл. №№ 5440, 5445, 5447 и 5443, заедно с 1/2 идеална част от първия
жилищен етаж от построената в същото дворно място масивна жилищна сграда,
целият етаж, състоящ се от пет стаи, кухня, антре, коридор, тоалетна с
предверие. По сега действащия кадастрален план дарения имот, представляващ
идеална част от дворно място бил част от поземлен имот с идентификатор
№07079.616.197, а сградата, от която бил дарена част от първия етаж с
идентификатор № 07079.616.19.3, със застроена площ 120 кв. м., на два етажа с
предназначение сграда за обитаване.
Процесната сделка била сключена предвид
изискванията на действащите по това време императивни разпоредби на ЗСГ, които
несправедливо засягали семейството на ищеца. Нещо повече, ищецът и ответникът
имали договорка след смъртта на родителите им да разпределят наследственото
имущество поравно, като ответникът възстанови на ищеца дарената част или да го компенсира
с друг имот.
От сключването на
договора за дарение до настоящия момент ответникът не проявявал никакъв интерес
и загриженост към ищеца. Напротив, оставил на ищеца изпълнението на всички
задължения във връзка с уреждането на въпросите, свързани с наследствените им
имуществени правоотношения; демонстрирал безразличие към личността на ищеца и
проблемите му.
В последните години
здравословното състояние на ищеца значително се влошило. При него били
установени различни заболявания, включително ******, **************, ***********,
************ болест и прочие. Ослепял изцяло, което безвъзвратно се отразило на
здравето му и възможностите сам да се грижи за себе си. От 2010 година бил
практически сляп и страдал от множество заболявания, като в тази връзка му била
призната инвалидност **** с чужда помощ. Без такава помощ той не можел изобщо
да се грижи за себе си и това наложило съпругата му освен, че полагала
непрекъснати грижи за него в свободното си време, да напусне работа и да остане
вкъщи, за да може да се грижи за него. Ищецът не можел да се ползва от специализирана
помощ и защита на инвалидизирани и безпомощни хора,
тъй като не разполагал с необходимите парични средства за заплащането и
останал, поради това, да се осланя само на грижите на безработната си съпруга.
Здравословното му
състояние било добре известно на ответника, но и досега той не проявявал
никакъв интерес към него и не му оказвал никаква материална и физическа помощ.
Не го посещавал, не правел опит да го изведе извън къщи, да му осигури средства
за лекарствата, от които имал нужда. От такива той имал немалка нужда за
лечение на различните си заболявания, в т. ч. ******** заболяване, с качествени
лекарства, каквито не можел да си позволи поради ниските доходи на семейството
му.
Неколкократно ищецът
направил опит да уредят доброволно имуществените отношения с ответника по
равностоен и справедлив начин, но той обещавайки формално да се постигне такова
споразумение, не предприемал никакви действия за осъществяването на това.
След като ищецът се
убедил в неблагодарността на ответника и отказа му да изпълни задълженията си
като надарен, изпратил до него на 18.07.2018 година нотариална покана, с която
поискал да му заплаща парична сума от 600 лева месечно, необходима за
частичната му издръжка, включително, за да можел си осигури необходимата му
чужда помощ за полагане на ежедневни грижи за него и закупуване на качествени
лекарства. Ответникът му изпратил отговор, в който по обиден за него начин
поискал доказателства, че ищецът бил сключил писмен договор с фирма за полагане
на грижи; нарекъл голословни оплакванията му, че страда от посочените по-горе
заболявания. В този отговор той не посочвал, че има повече имоти, високи доходи
и много по-малки задължения, тъй като не бил семеен и нямал деца. Със същия
препращал към разпоредбите на СК, уреждащи задълженията за издръжка, а не към
чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Ищецът
счита това становище житейски и юридически некоректно, неправилно и
неоснователно. Уреждайки института на дарението, законодателят бил взел предвид
обстоятелството, че дарителят има право да търси издръжка от дарения,
независимо от това дали може да получи такава, съгласно СК. Това разрешение се
базирало на принципа, че при дарението дареният дължи благодарност на дарителя
и нямал право да отказва осигуряване на издръжка, позовавайки се на други
правни норми. Отговорът на поканата ищецът възприемал като отказ да му бъде
предоставена издръжка, което именно обстоятелство обуславяло и правния му
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответната по делото
страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, изразила
е становище по така предявената против нея искова претенция, посочила е и е
ангажирала доказателства. Сочи се в същия на първо място, че предявения иск е
допустим, но неоснователен.
Ответникът изтъква във
връзка със заявената от него неоснователност на иска, че той също се нуждаел от
издръжка. Страдал от множество заболявания и по-точно на очите - ******* на ***********
**** на *****, имал силно **********, претърпяна операция на ******* ******,
висока ******* *****, ******* ********, ******* ******, ******** - ********* ********
*******, както и ******** в ********, ********* ******* и редица други, заради
които се нуждаел от значителни финансови средства, които трябвало да си
осигури. Работел в „Елкабел” АД и получавал сравнително ниско трудово
възнаграждение в размер на 800 лева, с което трябвало да преживява и да
провежда лечение, да закупува лекарства, медикаменти и други подобни, да плаща
битови разходи като ток, вода телефон и т.н. Нямал допълнителни доходи от
притежаваното от него имущество, тъй като дарения му имот бил съсобствена идеална част от стара къща с обща тоалетна и
баня на етажа, което създавало известни неудобства.
Сочи, че ищецът
притежавал значително имущество, включително такова, което осигурявало или
можело да осигурява /без да бъде отчуждавано/ доходи за него и неговото
семейство и по-точно: наследствен имот на съпругата му, за който бил сключен
договор за наем, съсобствен недвижим имот в град Б.,
ул. „Д.Н.” № ** /жилище, апартамент/, съсобственост в недвижим имот,
представляващ магазин с площ 31.36 кв. м. в град Бургас, ул. „Д-р Нидер” № 25, за който бил сключен и вписан договор за наем,
впоследствие продаден и втори такъв, с площ от 56.90 кв.м., също отдаван под
наем, както и съсобственост в недвижим имот с идентификатор № 07079.616.270,
представляващ поземлен имот пл.№ 19, 20, парцел 2 в град Бургас, ул. „Любен
Каравелов”, представляващ дворно място с площ от 450.70 кв.м., от което на
02.07.2018 година дарил на **** си И. В. К. 1/4 идеална част. За същия имот на
11.07.2018 година бил сключен договор за учредяване на право на строеж срещу
задължение за строителство с „Комплекс Билд“ ООД.
Това показвало, че ищецът вероятно бил направил това прехвърляне, за да има
по-малко имоти на свое име. Ищецът притежавал /самостоятелно или в
съсобственост/ и други недвижими имоти, като ½ идеална част от 1192 кв.
м. земя в Приморско - поземлен имот с идентификатор 58356.501.70, който се
намирал на брега на морето на първа линия в град Приморско, ул. „Трети март“ и
имал утвърден ПУП с отреждане за хотел. Наличието на толкова много недвижими
имоти противоречало на твърдението на ищеца за належаща нужда от осигуряване на
издръжка.
Въпреки невъзможността
му да изплаща издръжка, с отговора на нотариалната покана той изразил готовност
да заплаща такава на ищеца в размер на 150 лева ежемесечно, като го поканил да
му предостави банкова сметка, по която да превежда парите. В дадения срок с
отговора на нотариалната покана такава не му била предоставена, поради което
той бил поставен в невъзможност да изплаща издръжка, съответно това означавало
отказ от търсене на такава.
Здравословното състояние
на ищеца не налагало друг да му дава храна и лекарства и още по-малко да му
сменя памперсите, тъй като той не ползвал такива, което още веднъж показвало,
че предложената от него издръжка била адекватна на фактическото състояние на същия
и иска му за издръжка от 600 лева бил единствено, за да намери повод за
разваляне на дарението. Наред с това ищецът имал жена, син и дъщеря и
познавайки добре неговите деца, ответникът бил сигурен, че той получавал помощ
от тях.
Оспорени са следните
изложени в исковата молба фактически обстоятелства, а именно сключването на процесната сделка предвид изискванията на действащите по
това време императивни разпоредби на ЗСГ, които несправедливо засягали
семейството им. Никой никого не бил задължавал да прави в негова полза дарение
на имот, нито имало уговорка с ищеца той да му възстановява дарената идеална
част от същия или да го компенсира с друг имот след смъртта на родителите им.
Оспорено е също така и
твърдението за липса на проявен интерес от негова страна и загриженост към
ищеца. Напротив, отношенията им като ****я винаги били много добри, още повече,
че той нямал свое собствено семейство. Винаги бил помагал на **** си и
семейството му с каквото може. Когато била възникнала необходимост от
извършване на операция на ******, ответникът му
предоставил сумата от 2000 лева, с която го подпомогнал.
Оспорено е и
твърдението, че здравословното състояние на ищеца не му позволявало сам да се
грижи за себе си, както и че не бил ангажирал специализирана помощ за инвалидизирани и безпомощни хора поради липса на средства.
Той разполагал с достатъчно средства и имущество и можел да си осигури такава
помощ, но не бил пожелал. На следващо място, ищецът сам в поканата, която му
бил изпратил, а и в исковата молба правел признание за мотивите, поради които
бил предявил настоящия иск, а именно - предложение за делба на наследствените
им имоти, а не необходимост от финансови средства за издръжката си. Това
сочело, че той не се нуждаел от издръжка. В този смисъл било и изпратеното му
по електронна поща на 18.09.2018 година писмо. Освен това, при извършването на
дарението не били поставяни никакви условия и по-специално за връщане на на
дареното, нито пък за полагане на грижи от ответника за дарителя.
Оспорено е на следващо
място и твърдението, че ответникът бил отказал да заплаща издръжка на ищеца.
Въпреки ограничените си възможности, както и влошеното си здравословно
състояние, ответникът предложил на ищеца да му заплаща издръжка в размер на 150
лева ежемесечно, като го бил поканил да му предостави банкова сметка, по която
да превежда сумата.. Такава не му е била предоставена в указания срок, което
правело невъзможно изплащането на сумата.
Освен това ответникът
бил извършил значителни подобрения в имота през годините и по-специално саниране
на сградата отвън по неговата част от имота; поставяне на алуминиева дограма;
обличане с гипсокартон отвътре по стените на стаите;
поставяне на окачен таван; няколкократно извършвал ремонти - шпакловка и
боядисване на стените, а преди това имало тапет; поставяне на мокет по пода;
монтиране и вграждане на мебели; монтиране на вътрешна вита стълба и други.
Въведено е на следващо
място и възражение за давност, като в тази връзка се сочи, че бил изтекъл
преклузивния срок от една година, погасяващ самото право на отмяна на дарението
по чл. 227 от ЗЗД. По твърдение на ищеца здравословното му състояние се било
влошило преди осем години, а едва сега той бил поискал заплащане на издръжка и
завел дело за отмяна на дарението.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По последното направеното
възражение, съдът намира следното:
Срокът предвиден в чл.
227, ал. 3 от ЗЗД е преклузивен и за него съдът следи служебно, което именно
налага същото да бъде разгледано първо. Формално тълкувана правната норма би
довела до извод, че срокът по посочената разпоредба започва да тече от момента,
в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да
бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна
норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля
на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи
провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл. 227, ал. 1
от ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му
фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено
положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това съдебната
практика приема за покана и директното предявяване на иска по чл. 227, ал. 1 от ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл.
227, ал. 3 от ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от
надарения.
С оглед събраните по
делото доказателства следва да се приеме, че изпратената нотариална покана на
дарителя е станала известна на надарения на 15.08.2018 година, на която дата
същата му е била връчена лично, видно от направеното в самата нея отразяване на
това обстоятелство. От този момент тече едногодишният преклузивен срок по чл.
227, ал. 3 от ЗЗД. Този срок ще изтече на 15.08.2020 година. Предявяването на
иска е на 06.11.2019 година, от което следва, че е в преклузивния срок, което
води до неговата допустимост /така и в решение № 186 от 25.10.2017 година на
ВКС по гражд. дело № 5147/2016 година, IV г. о./.
По основателността на
така предявената претенция:
Видно от събраните и
ангажирани по делото писмени доказателства, на 10.02.1989 година страните в
производството сключили сделка, инкорпорирана в нотариален акт № *, том **, дело
№***/1*** година, по силата на която ищецът е дарил на ответника своя личен
имот, представляваща 50/408.80 кв. м. идеални части от дворно място, находящо
се в град Бургас, к-с „Възраждане”, образуващо имот пл. № 5446 в кв. 14 по
плана на град Бургас по време на сделката, бивш п-л XII в бивш кв. 192 по плана
на града, целият с площ 408.80 кв.м. и граници: улица, им. пл. №№ 5440, 5445,
5447 и 5443, заедно с 1/2 идеална част от първия жилищен етаж от построената в
същото дворно място масивна жилищна сграда, целият етаж, състоящ се от пет
стаи, кухня, антре, коридор, тоалетна с предверие. По сега действащия
кадастрален план дарения имот, представляващ идеална част от дворно място е
част от поземлен имот с идентификатор №07079.616.197, а сградата, от която е дарена
част от първия етаж с идентификатор № 07079.616.19.3, със застроена площ 120
кв. м., на два етажа с предназначение сграда за обитаване.
Установява се също така,
че ищецът е **** неработоспособен с чужда помощ като страдащ от ******на ***********.
В съставеното в тази връзка последно експертно решение №1682 от 086/08.05.2019
година е записано, че при него се наблюдава практическа ******* на ****** ***
поради ************** ****** на ******на ***********.
Същият има ******* ****** тип ** с ******на ***********, а също и ** ** степен
без увреждания. В предходните издадени експертни решения в общото заболяване са
вписани също така и **************, ************ ******** ** *****, *************. С тези три експертни решения на същия е
призната **** неработоспособност за посочения във всяко едно от тях период от
време. Видно от доказателствения материал, за лечението на същите тези
заболявания са му предписани лекарства, които той следва да приема за тяхното
овладяване. Във всички издадени и обсъдени по-горе експертни решения е
посочено, че той не може да се самообслужва сам.
Правната норма, която
регламентира посоченото от съда основание на предявения иск мотивира извод, че
основателността на същия е предпоставена от
установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с
имущественото състояние на дарителя, втората е свързана с имущественото
състояние на дарения и третата - с отправянето/получаването
на изрична покана за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя -
към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка
възниква именно в момента на получаването на
поканата, а не по принцип.
Фактическият състав на
това основание изисква наличието на три групи обстоятелства - изпадане на
дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да
даде исканата издръжка.
Първият елемент от
същия, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства
за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е,
че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.
В закона липсва легална
дефиниция на понятието „трайна нужда“ като правна категория, но съдебната
теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ е налице, когато
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства
и имущества. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото
притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности,
свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. Поради това при
конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат
предвид всички обстоятелства и по-специално както доходите от заплата и пенсия,
т. е. неговия постоянен, ежемесечен доход, така и всички други реално
съществуващи възможности за допълване на доходите като отдаване под наем на
свободна жилищна площ и т. н.
В конкретния случай се
установява по несъмнен начин, че страните по делото притежават в съсобственост
½ идеална част от недвижим имот в град Бургас, ул. „Любен Каравелов“
№65, представляващ дворно място - незастроено, с площ от 450.70 кв. м.,
образуващо УПИ ІІ-19, 20 в кв. 9Б по плана на ж. к. „Възраждане“, град Бургас
/нотариален акт №**/200* година, лист № 77 от кориците на делото/. Отново в
съсобственост двамата притежават и поземлен имот с идентификатор № 58356.501.70
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Приморско, с площ от
1192 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - средно застрояване /10 до 15 м./, в какъвто смисъл е
отразеното в протокола №6 за проведено на 06.10.2011 година съдебно заседание
по гражд. дело №215/2007 година по описа на Царевския районен съд, в който е инкорпорирана постигнатата
между страните по делото, включително и страните в настоящия процес съдебна
спогодба. Видно е също така, че на 02.07.2018 година, само четири месеца преди
образуване на делото чрез подаване на исковата молба ищецът се е разпоредил чрез
дарение в полза на **** си с притежаваната от него ¼ идеална част от
поземлен имот с идентификатор №07079.616.270 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Б., с адрес град Б., ул. „И.“ № **-**, стар № 19, 20 в кв. 9Б, т.е. с първия посочен
имот по нотариален акт № **/200* година на нотариус с район на действие
Бургаския районен съд. Впоследствие за този имот надареният и останалите
съсобственици са сключили предварителен договор за учредяване право на строеж
срещу задължение за строителство с „Комплекс билд“
ООД, а по-късно, на 04.04.2019 година и договор за
учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство
във формата на нотариален акт, по силата на който съсобствениците на посочения
недвижим имот, включително надареният И. К. са си учредили взаимно право на
строеж, а всички заедно са учредили на „Комплекс билд“
ООД право на строеж за изграждане на жилищна сграда с гаражи с РЗП 1108.65 кв.
м., състояща се от партерен етаж и четири жилищни етажа, от които последния
подпокривен и от която И. В. К. си запазва и ще придобие след построяването и в
собственост гараж №5 със застроена площ от 29.20 кв. м. и апартамент №* със
застроена площ от 94.97 кв. м.
Ищецът и съпругата му са
собственици също така на апартамент №**, етаж * в жилищната сграда на ЖСК „Б.“,
находящи се в град Б., ул. „Д. Н.“ №**, застроен на площ от 71.40 кв. м., както
и на 5.88 % идеални части от магазин №1 на първи етаж от сградата на площ от
56.90 кв. м. , заедно с 3.57% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж и 6.25% идеални части от магазин №2 на първия етаж на сградата,
застроен на площ от 31.36%, заедно с 2% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж /нотариален акт №111/1995 година, лист №120 от кориците
на делото/. На 19.02.2019 година съсобствениците, измежду които ищецът и
съпругата му са продали магазин №1 на П. М., за което са получили сумата от
2236.76 лева /платежно нареждане - лист №121 и нотариален акт №**/20** година -
лист №182/. Преди това, през 2013 година магазин №2 също е бил продаден от
всички съсобственици, включително ищеца и съпругата му на Б. С. Х. срещу обща
продажна цена в размер на 33248 лева. Преди да бъдат разпоредени тези два имота
те са били предмет на договори за наем, което обстоятелство се установява както
от представения такъв от 16.04.2008 година, така и от справката по лице - лист
№89 от кориците на делото.
Страните по делото
притежават в съсобственост по наследство от своите родители и съответни идеални
части от две ниви възстановени в реални граници с площ от 7.885 декара и 3.683 декара
в землището на с. Караджалово, община Първомай, област Пловдивска. Същите са
притежавали заедно със своята майка, починала към настоящия момент, и поземлен
имот с пл. сн. №105015, с площ от 4500 кв. м. - нива
в местността „Курт тепе“ в град Бургас, община
Бургас, който имот през 2007 година тримата съсобственика са разпоредили в
полза на „Изток инвест“ ЕООД /справка по лице - лист
№207-209 от кориците на делото/. Освен тях, тримата са притежавали заедно с още
две лица и поземлен имот, представляващ 1/3 идеална част от дворно място със
застроена и незастроена площ от 720 кв. м., съставляващо парцел ХІ-558 по плана
на с. Караджалово, с предназначение мелница, който имот също е бил разпореден
през 2004 година чрез продажба на лицето Т. Й. Т. /справка по лице лист № 93 от
кориците на делото/.
При съобразяване на
всичко така изложено съдът намира, че в конкретния случай първата от
разгледаните по-горе предпоставки на приложимата правна норма, а именно
наличието на трайна нужда от издръжка не се установява. Ангажираните по спора доказателства сочат на
това, че ищецът самостоятелно и в съсобственост със съпругата си и ответника по
делото притежава значително имущество, с част от което се е разпоредил след
извършаване на дарението, съответно малко преди образуване на процеса и в
неговите рамки. Срещу част от него той е получил парични средства, за които не
е доказано да са употребени за издръжката му. Другото разпоредително действие е
безвъзмездно, като тук е необходимо да се посочи, че мотивите поради които то е
направено са ирелевантни, а и дори да се вземат предвид са несъстоятелни. За осъществяване
управлението на един имот собственикът му винаги може да ангажира чрез
съответен способ за това друго лице, без да се лишава от него. Практически ищецът
с извършването му сам се е поставил в невъзможност да получи престацията, която се следва на надареното от него лице и
чието съдържание беше посочено по-горе, а именно апартамент с немалка площ и
гараж. Абсолютно мислимо и логично е същите да бъдат предмет на отдаване под
наем или на продажба от негова страна, при което положение той очевидно ще може
да реализира доходи /така и в решение № 172 от 16.05.2013 година на ВКС по гражд. дело № 1203/2012 година, IV г. о, решение № 526 от
3.02.2012 година на ВКС по гражд. дело № 681/2010
година, IV г. о., решение № 256 от 27.04.2010 година на ВКС по граж. дело № 4078/2008 година, IV г. о./. С оглед на това
съдът счита, че дарителят, в чиято тежест е доказването по несъмнен и
категоричен начин на тези правнорелевантни обстоятелства,
въз основа на които да се установи наличието на трайна нужда от издръжка или допълване на същата, не е сторил
това по този начин в настоящия процес.
Необходимо е единствено
за пълнота на изложението и все в горния смисъл да се посочи, че както в
обстоятелствената част на исковата молба, така и в последващите постъпили по
делото нарочни молби от страна на ищеца се съдържат такива твърдения, от които
може да се заключи, че волята му е насочена към връщане на процесния имот в
неговия патримониум обратно не поради нужда от
средства за издръжка, а поради желание за окончателно ликвидиране на
съществуващата съсобственост между него и ответника, възникнала по силата на
наследствено правоприемство. Тази съсобственост, обаче може да бъде прекратена
посредством способите, регламентирани в тази насока от закона, а и освен това
законодателят е предвидил и други такива, чрез които тя реално да може да бъде
ползвана от всеки от съсобствениците съобразно неговата квота и да носи и съответни
приходи.
Ето защо и по
гореизложените съображения съдът намира предявената от ищеца претенция, по
повод на която е образувано настоящото дело за недоказана и неоснователна,
поради което и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока с отговора на исковата молба искане и
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски. По делото има налични убедителни
доказателства за реално направени такива в размер на сумата от 605 лева, в
която се включва внесеното възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат
и държавната такса за издаване на съдебно удостоверение, поради което и сума в
този размер следва да бъде възложена в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на П.И.К., ЕГН **********, от *** против З.И.К., ЕГН **********, от ***
за отмяна на дарението, извършено от ищеца в полза на ответника с нотариален
акт №*, том **, дело №***/1*** година на 50/408.80 идеални части от дворно място,
находящо се в град Бургас, к-с „Възраждане“, образуващо имот пл. сн. №5446 в кв. 14 по плана на град Бургас по време на
сделката и бивш парцел ХІІ в бивш кв. 192 по плана на град Бургас, целия с площ
от 408.80 кв. м., при граници: улица, имоти пл. сн. №№
5440, 5445, 5447 и 5443, ведно с ½ идеална част от първия жилищен етаж
от построената в същото дворно място масивна жилищна сграда, целия етаж,
състоящ се от пет стаи, кухня, антре, коридор, тоалетна с предверие с
идентификатор за дворното място № 07079.616.197, което дворно място,
урегулирано в поземлен имот е с граници: имоти с идентификатори №№ №
07079.616.196, 07079.616.221, 07079.616.203, 07079.616.202, 07079.616.199,
07079.616.198 и 07079.616.195 и с идентификатор за сградата, от която е дарена
част от първия етаж № 07079.616.19.3
поради отказа на надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се
нуждае.
ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН **********,
от *** да заплати на З.И.К., ЕГН **********, от *** сумата от 605 /шестстотин и
пет лева/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: