Присъда по дело №432/2011 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 462
Дата: 4 октомври 2011 г. (в сила от 19 октомври 2011 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20115620200432
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

            П Р И С Ъ Д А

 

             №                  04.10.2011 година                  град Свиленград

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Свиленградският районен съд                                                               наказателен състав

на четвърти октомври                                        през две хиляди и единадесета година

в публичното заседание в следния състав :

 

                                                                                      Председател: Ива Д.

                                                                       Съдебни заседатели:  С.С.

                                                                                                               С.Т.

Секретар: Ц.Д.

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдията И.Д.

Н.О.Х.Д. № 432 по описа на РС-Свиленград за 2011 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

      ПРИЗНАВА подсъдимата Е.М.Д. роден на ***г***, постоянен адрес ***, адрес за при­зоваване в страната с. Димитриево, ул. „Арда" № 2, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕГН **********, българска гражданка, от ромски произход, неомъжена, неосъждана, начално образование, безработна, за виновна

         З А ТОВА ЧЕ:

       На 28.04.2011г. на ГКПП Капитан Петко воевода, общ. Свиленград, обл. Хасково напра­вила опит да излезе през границата на страната от Р България за Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и зна­чението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си -престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.4 и т.5 от НК, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК й НАЛАГА наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6  месеца/шест месеца/  с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6  месеца/шест месеца/ и  наказание „Обществено порицание” чрез публикуване на присъдата в местния печат.

 

        ПРИЗНАВА подсъдимата Е.М.Д. роден на ***г***, постоянен адрес ***, адрес за при­зоваване в страната с. Димитриево, ул. „Арда" № 2, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕГН **********, българска гражданка, от ромски произход, неомъжена, неосъждана, начално образование, безработна, за виновна

           З А ТОВА ЧЕ:

         На 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода", общ Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвала от преправен официален български документ за самоличност удосто­веряващ лични данни / българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********/., като от нея за самото съставяне не може да се търси наказа­телна отговорност, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и значението на из­вършеното и е могла да ръководи постъпките си  -престъпление чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.З от НК, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.З, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК й НАЛАГА наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца  /една година и два месеца/  с периодичност 3/три/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1  година и 2 месеца  /една година и два месеца/.

 

              На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимата Е.М.Д., със снета по-горе самоличност, най-тежкото  измежду така определените по-горе наказания, а именно наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца  /една година и два месеца/  с периодичност 3/три/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1  година и 2 месеца  /една година и два месеца/.

 

              На основание чл.23, ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното най-тежко наказание и наказанието „Обществено порицание” чрез публикуване на присъдата в местния печат.

 

             ОТНЕМА на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК вещественото доказателство българска лична карта №*********, издадена на 06.10.2009г. от МВР-Пловдив на името на К. Н. Д., ЕГН:**********, която след влизане в сила на присъдата да се предаде на ОД на МВР-Пловдив съгласно чл.112, ал.4 от НПК.

 

            ОСЪЖДА Е.М.Д. с постоянен адрес ***, адрес за при­зоваване в страната с. Димитриево, ул. „Арда" № 2, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕГН **********, на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски за свидетел  в размер на 39,99 лв. по сметка на РС-Свиленград.

 

            Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                             Председател:

                                                             Съдебни заседали:

                     МОТИВИ към Присъда №462/04.10.2011г. по НОХД № 432/2011г. по описа на РС- Свиленград

 

гр.Свиленград,    12.10.2011г.

         

          Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-Свиленград, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимата Е.М.Д., родена на ***г***, постоянен адрес ***, адрес за при­зоваване в страната с. Димитриево, ул. „Арда" № 2, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕГН: **********, българска гражданка, от ромски произход, неомъжена, неосъждана, начално образование, безработна, ЗА ТОВА, че на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода”, общ. Свиленград, обл. Хасково напра­вила опит да излезе през границата на страната от Р България за Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и зна­чението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си -престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.4 и т.5 от НК, както И ЗА ТОВА, че на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода", общ Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвала от преправен официален български документ за самоличност удосто­веряващ лични данни / българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********/, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказа­телна отговорност, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и значението на из­вършеното и е могла да ръководи постъпките си  -престъпление чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.3 от НК.  

      В съдебно заседание РП-Свиленград поддържа така повдигнатите обвинения и моли за налагане на наказание „Пробация” с пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и наказание „обществени порицание” за престъплението по чл.279 от НК и наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК. Предлага на основание чл.23 от НК от така определените наказания да се наложи едно общо-най-тежкото от тях, към което да се присъдени наказанието „обществено порицание”.

      Подсъдимата Е.Д., редовно призован се явава лично и с адв.Т., като признава вината си и изцяло признава всички факти, изложени в обвинителния акт, изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти и моли производството по делото да протече по реда на чл.371, т.2 от глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие. Моли за налагане на минимални наказания.

      Защитата на подсъдимата адв.Т. пледира за налагане на наказание по реда на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК чрез заменяне на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства.

           С протоколно определение от 04.10.2011г. РС-Свиленград постанови продължаване на производството по делото по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно чл.371, т.2 от НПК, като постанови, че ще се ползва от направените от подсъдимата признания и няма да събира доказателства за тези обстоятелства.

 

          От направените самопризнания на подсъдимата, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи самопризнанията, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

 

          На 28.04.2011г. подс.Д. се снабдила от неустановено по делото лице с преправена българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********, като преправянето се състояло в отделяне на оригиналното фолио, заличаване на наличните персонални данни и снимката и поставяне на друго фолио с отпечатани от вътрешната му част снимка на подсъдимата и нови персонални данни. Към този момент на подсъдимата не е била издадена лична карта, каквато се изисква по закон, съгласно чл.29 от ЗБЛД.

          По това време подс.Д. живеела заедно със св.Г., с който решили да заминат в РГърция. В тази връзка майката на св.Г. уговорила двамата да пътуват до РГърция заедно с свидетелите М.Йораднова, П.М., Г.Тодорв и Б.М..

          Така сутринта на 28.04.2011г. горепосочените свидетели пристигнали в с.Димитриево с лек автомобил „Рено Еспейс” с рег. №СТ 4130 АР, откъде взели подс.Д., св.Г. и Д.П.. Около 08.30 часа на 28.04.2011г. пристигнали на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград. Св.Т. събрал личните карти на всички пътуващи за извършване на паспортна проверка от служителите на ГПУ-Ново село, вкл. и лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********, предоставена му от подс.Д.. Св.И.С. при въвеждане на данните от дадената от подс.Д. лична карта в системата АИС-граничен контрол, установил, че системата отчита процесната лична карта като невалидна. Извършени били допълнителни справки и проверки заедно със св.И.С., при което установили, че тази лична карта била преправена. След разговор с подсъдимата Д. същата признала, че се казва Е.Д., родена на ***г*** и че личната карта е преправена с цел да премине границата от РБългария в РГърция. След проверка контролните органи констатирали, че това е действителната самоличност на подсъдимата, а не тази по личната карта.

           С протокол №222/28.02.2011г. св.И.С. иззел преправената българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********.

            Видно от заключението по техническата експертиза, назначена на досъдебното производство, лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН ********** е преправен документ за самоличност, като преправянето се състояло в отделяне на оригиналното фолио, заличаване на наличните персонални данни и снимката и поставяне на друго фолио с отпечатани от вътрешната му част снимка на подсъдимата и нови персонални данни.

            Видно от изготвената  справка за съдимост от 13.06.2011г. на БС при РС-Първомай, подс.Д. не е осъждана.

           Съгласно от приложената характеристика за подс.Д., същата няма регистрирани противоправни прояви.

           Видно от приетата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 28.04.2011г., подс.Д. не реализира никакви доходи и не притежава недвижими имоти и МПС-та.

           Така установената и описана фактическа обстановка се установи и доказа по несъмнен начин от целия събран по делото доказателствен материал в хода на съдебното и на досъдебното производство, а именно справки за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристика, обяснения на подсъдимата, протоколи за разпити на свидетелите И.С., Г.Т., П.М., Г.Г., Б.М., М.Й., Г.К., И.С., заключение по техническа експертиза, писмо от сектор „ПП” при ОД на МВР-Хасково от 28.02.2011г., както и от другите протоколи и писмени документи, съдържащи се в Досъдебно производство №15/2011г. по описа на ГПУ-Ново село. Съдът кредитира тези доказателства с доверие като логични, непротиворечиви помежду си и вътрешно убедителни и извлича изводи от тях съгласно чл.378, ал.2 НПК. Така установеното е в съответствие и с направените от подс.Д. самопризнания, които съдът също възприема като достоверно отразяващи действителното фактическо положение.

 

          Правни изводи:

 

          I. При така установената фактическа обстановка, от обективна и субективна страна, подс.Е.Д. е осъществила състава на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.4 и т.5 от НК,  като от обективна страна на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода”, общ. Свиленград, обл. Хасково напра­вила опит да излезе през границата на страната от Р България за Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и зна­чението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.            

             Съставът на престъплението по  чл. 279, ал. 1 от НК има две хипотези. И при двете изпълнителните деяния са влизане или излизане през границата на страната, но първото предложение се свързва с липсата на разрешение от надлежните държавни органи, а второто има предвид наличие на такова разрешение, но не през определените за това места. В настоящия случай е реализиран първата форма от двете алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние на чл.279, ал.1 от НК, а именно подс.Д. на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода”, общ. Свиленград е направила опит да излезе през границата на страната от Р България за Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, което се потвърди от всички писмени доказателства, съдържащи се в ДП, а и от гласните такава, събрани в хода на ДП чрез показанията на свидетелите И.С., Г.Т., П.М., Г.Г., Б.М., М.Й., Г.К., И.С., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и съответстващи на действителното фактическо положение и в синхрон с признанията на самата подсъдима. Съдът, както се посочи, изгражда изводи на базата на тези, събрани на ДП гласни доказателства, изхождайки от разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК и предвид неоспорването на фактите от страна на подсъдимата.

             Несъмнено по делото се доказа, че не е налице разрешение на надлежните органи на властта за това излизане извън пределите на страната, предвид констатираната от съответните органи преправена лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********, чрез използването на която подсъдимата Е.Д. се е опитала да премине границата на страната, което се доказа от заключението по техническата експертиза, видно от която процесната лична карта е преправен документ. Това следва и от разпоредбата на чл.23, ал.2, вр. ал.1 от ЗБЛД, съгласно който всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите - членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори. В случая безспорно се установи опит да се влезе в пределите на друга страна – членка на ЕС, а именно РГърция, преминавайки през границата на РБългария, поради което надлежният документ за пресичане на границата е именно валидна лична карта, а имайки предвид че се касае и за непълнолетно лице, то съгласно чл.76, т.9 от ЗБЛД е необходимо още и нотариално заверено съгласие от родителите за напускане на страната от подсъдимата Д., родена през 1995г. Едва тогава същата би могла надлежно да преодолее граничния контрол и да напусне страната през определените за това места, като това са  граничните контролно пропускателни пунктове по силата на чл.3 от Закона за митниците и съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за граничните контролно пропускателни пунктове.

               Именно с оглед на дотук изложеното подсъдимата Д. не е успяла да премине границата на страната ни предвид липсата на надлежен и валиден документ за самоличност, издаден на нейно име и позволяващ й да премине границата на РБългария, осъществявайки по този начин състава на чл.279, ал.1 от НК, вр. чл.18, ал.1 от НК.

              Безспорно също така деянието е останало недовършно по независещи от нея причини, а именно с оглед надлежния контрол на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, при който е било установено, че представената от подсъдимата лична карта е преправена, което не й е позволило да премени отвъд границата на страната и да довърши докрай изпълнителното деяние на чл.279, ал.1 от НК. Довършено "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата, като в противен случай деецът само се опитва, както е в настоящия случай, по смисъла на чл.18 от НК да преодолее посочените правомерни пречки за преминаването през държавната граница. Следователно безспорно подс.Д. е започнала изпълнението на умишленото престъпление по чл.279, ал.1 от НК, при което обаче и поради горепосочените причини изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от подсъдимата причини. Това се потвърди от събраните на досъдебното производство непротиворечиви гласни доказателства (св.С., св.С., св.К.), които съдът възприема като отразяващи действителното фактическо положение по делото.

             Макар и непълнолетна, подсъдимата Д. е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, което се установи от всички събрани по делото доказателства (обяснения на подсъдимата, гласните доказателства – св.С., св.Т., св.М., св.Г., св.М., св.Г.К., св.С., чрез които се установи и фактическата обстановка по делото, както и направените от самата подсъдима самопризнания. От всички тези доказателства се доказа по категоричен начин, че подс.Д. е била съвсем наясно с извършваното от нея престъпление, за което допри е положила и предварителни усилия по снабдяването с преправен документ за самоличност, чрез който да успее да преодолее контрола, осъществяван на държавната ни граница, което свидетелства за разбирането от нейна страна на така извършваното и неговото свойство, поради което подс.Д. е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.2 от НК.

                От субективна страна престъплението по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК е осъществено при форма и вид на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК. Подсъдимата, макар и непълнолетна, е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е обществено опасния  характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и е целяла тяхното настъпване, тъй като е била наясно, че се опитва да преодолее граничния контрол посредством преправена лична карта, за да излезе извън пределите на страната. Това се потвърди от самопризнанията й и от  целия събран непротиворечив доказателствен материал.

 

           II. За несъмнено доказано съдът намира и обвинението по чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.3 от НК, а именно това, че подс.Д. на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода", общ Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвала от преправен официален български документ за самоличност, удосто­веряващ лични данни / българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********/, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказа­телна отговорност и макар и непълнолетна е разбира свойството и значението на извършено и е могла да ръководи постъпките.  

          С действията си, а именно представяне на въпросния документ пред граничните контролни органи на ГКПП „Капитан Петко войвода”, тя е осъществила и довършила деянието, за което й е било повдигнато обвинение и за което не се изисква настъпване на някакъв престъпен резултат, предвид обстоятелството, че се касае за едно формално по вид престъпление, каквото е това по чл.316, вр. чл.398, ал.2 от НК.

         От всички събрани писмени и гласни доказателства по делото и съответно от подкрепящите ги самопризнания на самата подсъдима се доказаха всички обективни елементи от състава и на това престъпление. От заключението по назначената на ДП техническа експертиза се доказа по несъмнен начин, че, използваната от подс.Д. лична карта № *********, издадена на името на К. Н. Д., ЕГН: **********, е преправен документ за самоличност, като преправянето се състои в отделяне на оригиналното фолио, заличаване на наличните персонални данни и снимката и поставяне на друго фолио с отпечатани от вътрешната му част снимка на подсъдимата и нови персонални данни. Следователно изправени сме пред преправен официален документ за самоличност, съдържащ лични данни, който е използван от подсъдимата Д. на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко войвода” чрез представянето му за проверка пред служителите на ГПУ-Ново село – св.И.П.С.. Това следва и от чл.93, т.5 от НК, уреждаща кои документи са официални, а именно издадените по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, какъвто документ е гореописаната лична карта, издадена по този ред от ОД на МВР-Пловдив, разполагащ с компетентността да издава такива документи и съгласно чл.31, ал.1 от ЗБЛД.

             Безспорно ползването от подсъдимата на този документ е съзнателно, като освен това същата, макар и непълнолетна, е разбирала свойството и значението на извършено и е била способна да ръководи постъпките. Това се потвърди от признанията, направени от подс.Д. пред съда и в хода на ДП, при които подробно е обяснила начина на извършване на двете престъпления и предварителното снабдяване от нея самата с преправената лична карта, придобита от неустановено лице. Тези обстоятелства се потвърдиха и от гласните доказателства по делото – св.С., св.К. и св.С., пред които подсъдимата е признала, че ползва преправена лична карта, издадена на името на К. Н. Д., св.Т., св.М., св.М., пред които подсъдимата е заявила и представила процесната лична карта като своя и валидно издадена. Тези данни безспорно свидетелстват за това, че подс.Д. е знаела, че ползва преправен документ за самоличност, като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките, което я прави  наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.2 от НК и по отношение на това престъпление и същевременно доказва съзнателността на ползването, като един от елементите от състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

           За да се осъществи съставът на чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК следва още от подсъдимата да не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на преправения документ, предвид субсидиарния характер на това престъпление, което в настоящия случай също се установи предвид гореописаната фактическа обстановка и непротиворечивите данни (гласни доказателства - св.К., обяснения на подсъдимата и писмени доказателства), че преправената лична карта № ********* не е била подправена от самата подсъдимата, а същата се е сдобила с нея от неустановено по делото лице. Липсват доказателства в обратна насока, поради което съдът възприема за доказан и този елемент от обективната страна на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

           От субективна страна подс.Д. е извършила и това деяние виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК, като  е разбирала свойството и значението на извършеното, могла е да ръководи постъпките си, съзнавала е обществено опасния му  характер, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и е целяла тяхното настъпване, тъй като е съзнавала, че представя пред съответните гранични контролни органи преправен документ за самоличност и независимо от това е дала личната карта за удостоверяване на самоличността си, което се установи и от самопризнанията на подсъдимата и от  останалия доказателствен материал на ДП, преценен от съда по реда на чл.378, ал.2 от НПК и анализиран подробно по-горе.

          По наказанията:

          При индивидуализация на следващите се извършените престъпления наказания съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанията на подс.Д., младата й възраст, влошеното материално положение на подсъдимата, предвид липсата на доходи и имущества, съгласно приетата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 28.04.2011г., добрата й характеристика, в която е отразено, че подс.Д. няма регистрирани противоправни прояви, съдействието на разследващите органи за бързото приключване на досъдебното производство, както и чистото й съдебно минало.

           Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.

              Така описаните смекчаващи обстоятелства съдът прие, че представляват многобройни такива по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание ЛС би се оказало несъразмерно тежко. С оглед на това при налагане на наказанията и за двете престъпления по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. «Б» от НК съгласно чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК и предвид протичане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК. Съдът отчете, че в случая и за двете престъпления, за които е предадена подсъдимата на съд, са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и чл.55 от НК, поради което следва да намери приложени чл.58а, ал.4 от НК, а именно следва да се определят наказанията съобразно чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца, предвид липсата на долен предел за наказанията ЛС, което обуславя заменяне на това наказание с наказанието «Пробация», което не е свързано с лишаване от свобода и несъмнено по тези причини и по-благоприятно за дееца като по-леко наказание в сравнение с възможността по чл.58а, ал.1 от НК за определяне на наказание в пределните, предвидени за това в особената част на НК и редукцията му впоследствие с 1/3.

          Имайки предвид че се касае за непълнолетна подсъдима, съдът на основание чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК съдът замени наказанието по чл.279, ал.1, вр. Чл.18, ал.1 от НК ЛС до 5 години с наказание ЛС до две години, а кумулативно предвиденото наказание глоба от 100 лв. до 300 лв. – с наказание обществено порицание, след което приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК, като замени наказанието ЛС, за което съгласно чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. Чл.63, ал.3, т.4 и т.5 от НК не е предвиден най-нисък предел, с наказание «Пробация» със следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6  месеца/шест месеца/  с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6  месеца/шест месеца/, съгласно чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 и ал.3, т.1 и чл.42б от НК. Съдът отмери наказанието в минимално определения от закона срок от 6 месеца с периодичност на задължителната регистрация 2 пъти седмично, отчитайки обстоятелството, че престъплението по чл.279, ал.1 от НК е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18, ал.1 от НК, вземайки предвид причините, поради които престъплението е останало недовършено и степента на  осъщественост на намеренията, но най вече и ниската степен на обществена опасност на дееца и на деянието като цяло, както и липсата на каквито и да било оттегчаващи обстоятелства, които да обосноват налагане на наказание в по-висок от минималния предвиден по закон размер и с по-честа периодичност на тази регистрация от минималната такава по чл.42б, ал.1 от НК. Наред с наказанието „Пробация” съдът наложи и наказание „Обществено порицание” чрез публикуване на присъдата в местния печат съгласно чл.279, ал.1, вр. чл.18, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК и съгласно чл.52 от НК, което наказание замени, както се посочи вече наказанието „глоба”, предвидено в чл.279, ал.1 от НК.

          По същите съображения и имайки предвид, че се касае за непълнолетна подсъдима, съдът на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът замени наказанието ЛС до 8 години, предвидено в чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК, с наказание ЛС до 3 години, след което и за това престъпление приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. «Б» от НК, като замени това наказание, за което липсва определен от законодателя най-нисък предел, с наказание «Пробация» по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, ал.3 и вр. чл.42б от НК, като осъди подсъдимата на следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца  /една година и два месеца/  с периодичност 3/три/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1  година и 2 месеца  /една година и два месеца/. Тези пробационни мерки са задължителни във всички случаи, в които съдът налага наказание „Пробация” съгласно чл.42а, ал.4 от НК, като що се отнася до размера им, съдът ги наложи в близък до средния им размер, отчитайки по-високата степен на обществена опасност на това деяние, имайки предвид, че се касае за подправен официален документ за самоличност, използван от подсъдимата с цел да заблуди органите, осъществяващи граничен контрол, и да преодолее този контрол, излизайки извън пределите на страната. Това според съда придава една по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други случаи на подобни престъпления от този вид, което обуслови и извода на съда за определяне на наказанието не в минималния размер, а в такъв близък до средния, предвиден в чл.42а, ал.3, т.1 от НК. Същевременно, вземайки предвид липсата на оттегчаващи обстоятелства и наличието на многобройни смекчаващи такива, съдът не намери за необходими да определя тези пробационни мерки в максималните им срокове от по 3 години. Що се отнася до периодичността на задължителната регистрация по настоящ адрес, съдът счете за подходяща с оглед на личността на дееца периодичността от 3 пъти седмично, отчитайки и обстоятелството, че в случая се касае за престъпление, което е осъществено в идеална съвкупност с друго престъпление, а именно това по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, т.4 и т.5 от НК, което също следва да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието, като засилващо обществената опасност на дееца.

              На основание чл.23, ал.1 от НК от така определените наказания за двете престъпления, извършени в условията на идеална съвкупност, съдът наложи на подсъдимата Е.М.Д., най-тежкото, а именно наказанието „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца  /една година и два месеца/  с периодичност 3/три/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1  година и 2 месеца  /една година и два месеца/.

              На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към така определеното най-тежко наказание и наказанието „Обществено порицание” чрез публикуване на присъдата в местния печат.

             Определените при горепосочените съображения наказания съдът намира за адекватни на извършените престъпления санкции и необходими за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъденото лице към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху останалите членове на обществото.  Наказанията са справедливи и подходящи с оглед личността на подсъдимата и тежестта на извършеното от нея.  

             Съдът, на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК, постанови отнемане на вещественото доказателство българска лична карта №*********, издадена на 06.10.2009г. от МВР-Пловдив на името на К. Н. Д., ЕГН:**********, след влизане в сила на присъдата да се предаде на ОД на МВР-Пловдив съгласно чл.112, ал.4 от НПК. Процената преправена лична карта, послужила за извършване на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и следователно имаща качеството на средство на умишленото престъпление, улеснило осъществяване на изпълнителното деяние, придобито от виновната от неустановено лице, следва на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК да се отнеме в полза на Държавата, след което да се предаде на ОД на МВР-Пловдив, от който е издадена за унищожаването й, съгласно чл.112, ал.4 от НПК

              На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимата Д. за виновна, съдът я осъди да заплати направените разноски по делото в размер на 39,99 лв. за свидетел.

              Причини за извършване на престъплението, следва да се търсят в незачитането на правовия ред в страната.            

               Водим от изложеното съдът  постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                Районен съдия:

 

 

                                                                          

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

            П Р И С Ъ Д А

 

             №                  04.10.2011 година                  град Свиленград

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Свиленградският районен съд                                                               наказателен състав

на четвърти октомври                                        през две хиляди и единадесета година

в публичното заседание в следния състав :

 

                                                                                      Председател: Ива Д.

                                                                       Съдебни заседатели:  С.С.

                                                                                                               С.Т.

Секретар: Ц.Д.

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдията И.Д.

Н.О.Х.Д. № 432 по описа на РС-Свиленград за 2011 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

      ПРИЗНАВА подсъдимата Е.М.Д. роден на ***г***, постоянен адрес с Дълбок извор, ул.»60-та №4, общ. Първомай, обл. Пловдив, адрес за при­зоваване в страната с. Димитриево, ул. „Арда" № 2, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕГН **********, българска гражданка, от ромски произход, неомъжена, неосъждана, начално образование, безработна, за виновна

         З А ТОВА ЧЕ:

       На 28.04.2011г. на ГКПП Капитан Петко воевода, общ. Свиленград, обл. Хасково напра­вила опит да излезе през границата на страната от Р България за Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и зна­чението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си -престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.4 и т.5 от НК, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК й НАЛАГА наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6  месеца/шест месеца/  с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6  месеца/шест месеца/ и  наказание „Обществено порицание” чрез публикуване на присъдата в местния печат.

 

        ПРИЗНАВА подсъдимата Е.М.Д. роден на ***г***, постоянен адрес с Дълбок извор, ул.»60-та №4, общ. Първомай, обл. Пловдив, адрес за при­зоваване в страната с. Димитриево, ул. „Арда" № 2, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕГН **********, българска гражданка, от ромски произход, неомъжена, неосъждана, начално образование, безработна, за виновна

           З А ТОВА ЧЕ:

         На 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода", общ Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвала от преправен официален български документ за самоличност удосто­веряващ лични данни / българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********/., като от нея за самото съставяне не може да се търси наказа­телна отговорност, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и значението на из­вършеното и е могла да ръководи постъпките си  -престъпление чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.З от НК, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.З, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК й НАЛАГА наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца  /една година и два месеца/  с периодичност 3/три/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1  година и 2 месеца  /една година и два месеца/.

 

              На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимата Е.М.Д., със снета по-горе самоличност, най-тежкото  измежду така определените по-горе наказания, а именно наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца  /една година и два месеца/  с периодичност 3/три/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1  година и 2 месеца  /една година и два месеца/.

 

              На основание чл.23, ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното най-тежко наказание и наказанието „Обществено порицание” чрез публикуване на присъдата в местния печат.

 

             ОТНЕМА на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК вещественото доказателство българска лична карта №*********, издадена на 06.10.2009г. от МВР-Пловдив на името на К. Н. Д., ЕГН:**********, която след влизане в сила на присъдата да се предаде на ОД на МВР-Пловдив съгласно чл.112, ал.4 от НПК.

 

            ОСЪЖДА Е.М.Д. ***, адрес за при­зоваване в страната с. Димитриево, ул. „Арда" № 2, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕГН **********, на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски за свидетел  в размер на 39,99 лв. по сметка на РС-Свиленград.

 

            Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                             Председател:

                                                             Съдебни заседали:

                     МОТИВИ към Присъда №462/04.10.2011г. по НОХД № 432/2011г. по описа на РС- Свиленград

 

гр.Свиленград,    12.10.2011г.

         

          Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-Свиленград, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимата Е.М.Д., родена на ***г***, постоянен адрес с Дълбок извор, ул. „60-та” №4, общ. Първомай, обл. Пловдив, адрес за при­зоваване в страната с. Димитриево, ул. „Арда" № 2, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕГН: **********, българска гражданка, от ромски произход, неомъжена, неосъждана, начално образование, безработна, ЗА ТОВА, че на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода”, общ. Свиленград, обл. Хасково напра­вила опит да излезе през границата на страната от Р България за Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и зна­чението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си -престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.4 и т.5 от НК, както И ЗА ТОВА, че на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода", общ Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвала от преправен официален български документ за самоличност удосто­веряващ лични данни / българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********/, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказа­телна отговорност, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и значението на из­вършеното и е могла да ръководи постъпките си  -престъпление чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.3 от НК.  

      В съдебно заседание РП-Свиленград поддържа така повдигнатите обвинения и моли за налагане на наказание „Пробация” с пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и наказание „обществени порицание” за престъплението по чл.279 от НК и наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК. Предлага на основание чл.23 от НК от така определените наказания да се наложи едно общо-най-тежкото от тях, към което да се присъдени наказанието „обществено порицание”.

      Подсъдимата Е.Д., редовно призован се явава лично и с адв.Т., като признава вината си и изцяло признава всички факти, изложени в обвинителния акт, изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти и моли производството по делото да протече по реда на чл.371, т.2 от глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие. Моли за налагане на минимални наказания.

      Защитата на подсъдимата адв.Т. пледира за налагане на наказание по реда на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК чрез заменяне на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства.

           С протоколно определение от 04.10.2011г. РС-Свиленград постанови продължаване на производството по делото по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно чл.371, т.2 от НПК, като постанови, че ще се ползва от направените от подсъдимата признания и няма да събира доказателства за тези обстоятелства.

 

          От направените самопризнания на подсъдимата, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи самопризнанията, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

 

          На 28.04.2011г. подс.Д. се снабдила от неустановено по делото лице с преправена българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********, като преправянето се състояло в отделяне на оригиналното фолио, заличаване на наличните персонални данни и снимката и поставяне на друго фолио с отпечатани от вътрешната му част снимка на подсъдимата и нови персонални данни. Към този момент на подсъдимата не е била издадена лична карта, каквато се изисква по закон, съгласно чл.29 от ЗБЛД.

          По това време подс.Д. живеела заедно със св.Г., с който решили да заминат в РГърция. В тази връзка майката на св.Г. уговорила двамата да пътуват до РГърция заедно с свидетелите М.Йораднова, П.М., Г.Тодорв и Б.М..

          Така сутринта на 28.04.2011г. горепосочените свидетели пристигнали в с.Димитриево с лек автомобил „Рено Еспейс” с рег. №СТ 4130 АР, откъде взели подс.Д., св.Г. и Д.П.. Около 08.30 часа на 28.04.2011г. пристигнали на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград. Св.Т. събрал личните карти на всички пътуващи за извършване на паспортна проверка от служителите на ГПУ-Ново село, вкл. и лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********, предоставена му от подс.Д.. Св.И.С. при въвеждане на данните от дадената от подс.Д. лична карта в системата АИС-граничен контрол, установил, че системата отчита процесната лична карта като невалидна. Извършени били допълнителни справки и проверки заедно със св.И.С., при което установили, че тази лична карта била преправена. След разговор с подсъдимата Д. същата признала, че се казва Е.Д., родена на ***г*** и че личната карта е преправена с цел да премине границата от РБългария в РГърция. След проверка контролните органи констатирали, че това е действителната самоличност на подсъдимата, а не тази по личната карта.

           С протокол №222/28.02.2011г. св.И.С. иззел преправената българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********.

            Видно от заключението по техническата експертиза, назначена на досъдебното производство, лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН ********** е преправен документ за самоличност, като преправянето се състояло в отделяне на оригиналното фолио, заличаване на наличните персонални данни и снимката и поставяне на друго фолио с отпечатани от вътрешната му част снимка на подсъдимата и нови персонални данни.

            Видно от изготвената  справка за съдимост от 13.06.2011г. на БС при РС-Първомай, подс.Д. не е осъждана.

           Съгласно от приложената характеристика за подс.Д., същата няма регистрирани противоправни прояви.

           Видно от приетата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 28.04.2011г., подс.Д. не реализира никакви доходи и не притежава недвижими имоти и МПС-та.

           Така установената и описана фактическа обстановка се установи и доказа по несъмнен начин от целия събран по делото доказателствен материал в хода на съдебното и на досъдебното производство, а именно справки за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристика, обяснения на подсъдимата, протоколи за разпити на свидетелите И.С., Г.Т., П.М., Г.Г., Б.М., М.Й., Г.К., И.С., заключение по техническа експертиза, писмо от сектор „ПП” при ОД на МВР-Хасково от 28.02.2011г., както и от другите протоколи и писмени документи, съдържащи се в Досъдебно производство №15/2011г. по описа на ГПУ-Ново село. Съдът кредитира тези доказателства с доверие като логични, непротиворечиви помежду си и вътрешно убедителни и извлича изводи от тях съгласно чл.378, ал.2 НПК. Така установеното е в съответствие и с направените от подс.Д. самопризнания, които съдът също възприема като достоверно отразяващи действителното фактическо положение.

 

          Правни изводи:

 

          I. При така установената фактическа обстановка, от обективна и субективна страна, подс.Е.Д. е осъществила състава на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.4 и т.5 от НК,  като от обективна страна на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода”, общ. Свиленград, обл. Хасково напра­вила опит да излезе през границата на страната от Р България за Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетна е разбирала свойството и зна­чението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.            

             Съставът на престъплението по  чл. 279, ал. 1 от НК има две хипотези. И при двете изпълнителните деяния са влизане или излизане през границата на страната, но първото предложение се свързва с липсата на разрешение от надлежните държавни органи, а второто има предвид наличие на такова разрешение, но не през определените за това места. В настоящия случай е реализиран първата форма от двете алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние на чл.279, ал.1 от НК, а именно подс.Д. на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода”, общ. Свиленград е направила опит да излезе през границата на страната от Р България за Р. Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, което се потвърди от всички писмени доказателства, съдържащи се в ДП, а и от гласните такава, събрани в хода на ДП чрез показанията на свидетелите И.С., Г.Т., П.М., Г.Г., Б.М., М.Й., Г.К., И.С., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и съответстващи на действителното фактическо положение и в синхрон с признанията на самата подсъдима. Съдът, както се посочи, изгражда изводи на базата на тези, събрани на ДП гласни доказателства, изхождайки от разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК и предвид неоспорването на фактите от страна на подсъдимата.

             Несъмнено по делото се доказа, че не е налице разрешение на надлежните органи на властта за това излизане извън пределите на страната, предвид констатираната от съответните органи преправена лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********, чрез използването на която подсъдимата Е.Д. се е опитала да премине границата на страната, което се доказа от заключението по техническата експертиза, видно от която процесната лична карта е преправен документ. Това следва и от разпоредбата на чл.23, ал.2, вр. ал.1 от ЗБЛД, съгласно който всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите - членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори. В случая безспорно се установи опит да се влезе в пределите на друга страна – членка на ЕС, а именно РГърция, преминавайки през границата на РБългария, поради което надлежният документ за пресичане на границата е именно валидна лична карта, а имайки предвид че се касае и за непълнолетно лице, то съгласно чл.76, т.9 от ЗБЛД е необходимо още и нотариално заверено съгласие от родителите за напускане на страната от подсъдимата Д., родена през 1995г. Едва тогава същата би могла надлежно да преодолее граничния контрол и да напусне страната през определените за това места, като това са  граничните контролно пропускателни пунктове по силата на чл.3 от Закона за митниците и съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за граничните контролно пропускателни пунктове.

               Именно с оглед на дотук изложеното подсъдимата Д. не е успяла да премине границата на страната ни предвид липсата на надлежен и валиден документ за самоличност, издаден на нейно име и позволяващ й да премине границата на РБългария, осъществявайки по този начин състава на чл.279, ал.1 от НК, вр. чл.18, ал.1 от НК.

              Безспорно също така деянието е останало недовършно по независещи от нея причини, а именно с оглед надлежния контрол на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, при който е било установено, че представената от подсъдимата лична карта е преправена, което не й е позволило да премени отвъд границата на страната и да довърши докрай изпълнителното деяние на чл.279, ал.1 от НК. Довършено "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата, като в противен случай деецът само се опитва, както е в настоящия случай, по смисъла на чл.18 от НК да преодолее посочените правомерни пречки за преминаването през държавната граница. Следователно безспорно подс.Д. е започнала изпълнението на умишленото престъпление по чл.279, ал.1 от НК, при което обаче и поради горепосочените причини изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от подсъдимата причини. Това се потвърди от събраните на досъдебното производство непротиворечиви гласни доказателства (св.С., св.С., св.К.), които съдът възприема като отразяващи действителното фактическо положение по делото.

             Макар и непълнолетна, подсъдимата Д. е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, което се установи от всички събрани по делото доказателства (обяснения на подсъдимата, гласните доказателства – св.С., св.Т., св.М., св.Г., св.М., св.Г.К., св.С., чрез които се установи и фактическата обстановка по делото, както и направените от самата подсъдима самопризнания. От всички тези доказателства се доказа по категоричен начин, че подс.Д. е била съвсем наясно с извършваното от нея престъпление, за което допри е положила и предварителни усилия по снабдяването с преправен документ за самоличност, чрез който да успее да преодолее контрола, осъществяван на държавната ни граница, което свидетелства за разбирането от нейна страна на така извършваното и неговото свойство, поради което подс.Д. е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.2 от НК.

                От субективна страна престъплението по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК е осъществено при форма и вид на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК. Подсъдимата, макар и непълнолетна, е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е обществено опасния  характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и е целяла тяхното настъпване, тъй като е била наясно, че се опитва да преодолее граничния контрол посредством преправена лична карта, за да излезе извън пределите на страната. Това се потвърди от самопризнанията й и от  целия събран непротиворечив доказателствен материал.

 

           II. За несъмнено доказано съдът намира и обвинението по чл.316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1, т.3 от НК, а именно това, че подс.Д. на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко воевода", общ Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвала от преправен официален български документ за самоличност, удосто­веряващ лични данни / българска лична карта № ********* на името на К. Н. Д. ЕГН **********/, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказа­телна отговорност и макар и непълнолетна е разбира свойството и значението на извършено и е могла да ръководи постъпките.  

          С действията си, а именно представяне на въпросния документ пред граничните контролни органи на ГКПП „Капитан Петко войвода”, тя е осъществила и довършила деянието, за което й е било повдигнато обвинение и за което не се изисква настъпване на някакъв престъпен резултат, предвид обстоятелството, че се касае за едно формално по вид престъпление, каквото е това по чл.316, вр. чл.398, ал.2 от НК.

         От всички събрани писмени и гласни доказателства по делото и съответно от подкрепящите ги самопризнания на самата подсъдима се доказаха всички обективни елементи от състава и на това престъпление. От заключението по назначената на ДП техническа експертиза се доказа по несъмнен начин, че, използваната от подс.Д. лична карта № *********, издадена на името на К. Н. Д., ЕГН: **********, е преправен документ за самоличност, като преправянето се състои в отделяне на оригиналното фолио, заличаване на наличните персонални данни и снимката и поставяне на друго фолио с отпечатани от вътрешната му част снимка на подсъдимата и нови персонални данни. Следователно изправени сме пред преправен официален документ за самоличност, съдържащ лични данни, който е използван от подсъдимата Д. на 28.04.2011г. на ГКПП „Капитан Петко войвода” чрез представянето му за проверка пред служителите на ГПУ-Ново село – св.И.П.С.. Това следва и от чл.93, т.5 от НК, уреждаща кои документи са официални, а именно издадените по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, какъвто документ е гореописаната лична карта, издадена по този ред от ОД на МВР-Пловдив, разполагащ с компетентността да издава такива документи и съгласно чл.31, ал.1 от ЗБЛД.

             Безспорно ползването от подсъдимата на този документ е съзнателно, като освен това същата, макар и непълнолетна, е разбирала свойството и значението на извършено и е била способна да ръководи постъпките. Това се потвърди от признанията, направени от подс.Д. пред съда и в хода на ДП, при които подробно е обяснила начина на извършване на двете престъпления и предварителното снабдяване от нея самата с преправената лична карта, придобита от неустановено лице. Тези обстоятелства се потвърдиха и от гласните доказателства по делото – св.С., св.К. и св.С., пред които подсъдимата е признала, че ползва преправена лична карта, издадена на името на К. Н. Д., св.Т., св.М., св.М., пред които подсъдимата е заявила и представила процесната лична карта като своя и валидно издадена. Тези данни безспорно свидетелстват за това, че подс.Д. е знаела, че ползва преправен документ за самоличност, като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките, което я прави  наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.2 от НК и по отношение на това престъпление и същевременно доказва съзнателността на ползването, като един от елементите от състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

           За да се осъществи съставът на чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК следва още от подсъдимата да не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на преправения документ, предвид субсидиарния характер на това престъпление, което в настоящия случай също се установи предвид гореописаната фактическа обстановка и непротиворечивите данни (гласни доказателства - св.К., обяснения на подсъдимата и писмени доказателства), че преправената лична карта № ********* не е била подправена от самата подсъдимата, а същата се е сдобила с нея от неустановено по делото лице. Липсват доказателства в обратна насока, поради което съдът възприема за доказан и този елемент от обективната страна на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

           От субективна страна подс.Д. е извършила и това деяние виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК, като  е разбирала свойството и значението на извършеното, могла е да ръководи постъпките си, съзнавала е обществено опасния му  характер, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и е целяла тяхното настъпване, тъй като е съзнавала, че представя пред съответните гранични контролни органи преправен документ за самоличност и независимо от това е дала личната карта за удостоверяване на самоличността си, което се установи и от самопризнанията на подсъдимата и от  останалия доказателствен материал на ДП, преценен от съда по реда на чл.378, ал.2 от НПК и анализиран подробно по-горе.

          По наказанията:

          При индивидуализация на следващите се извършените престъпления наказания съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанията на подс.Д., младата й възраст, влошеното материално положение на подсъдимата, предвид липсата на доходи и имущества, съгласно приетата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 28.04.2011г., добрата й характеристика, в която е отразено, че подс.Д. няма регистрирани противоправни прояви, съдействието на разследващите органи за бързото приключване на досъдебното производство, както и чистото й съдебно минало.

           Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.

              Така описаните смекчаващи обстоятелства съдът прие, че представляват многобройни такива по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание ЛС би се оказало несъразмерно тежко. С оглед на това при налагане на наказанията и за двете престъпления по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. «Б» от НК съгласно чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК и предвид протичане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК. Съдът отчете, че в случая и за двете престъпления, за които е предадена подсъдимата на съд, са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и чл.55 от НК, поради което следва да намери приложени чл.58а, ал.4 от НК, а именно следва да се определят наказанията съобразно чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца, предвид липсата на долен предел за наказанията ЛС, което обуславя заменяне на това наказание с наказанието «Пробация», което не е свързано с лишаване от свобода и несъмнено по тези причини и по-благоприятно за дееца като по-леко наказание в сравнение с възможността по чл.58а, ал.1 от НК за определяне на наказание в пределните, предвидени за това в особената част на НК и редукцията му впоследствие с 1/3.

          Имайки предвид че се касае за непълнолетна подсъдима, съдът на основание чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК съдът замени наказанието по чл.279, ал.1, вр. Чл.18, ал.1 от НК ЛС до 5 години с наказание ЛС до две години, а кумулативно предвиденото наказание глоба от 100 лв. до 300 лв. – с наказание обществено порицание, след което приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК, като замени наказанието ЛС, за което съгласно чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. Чл.63, ал.3, т.4 и т.5 от НК не е предвиден най-нисък предел, с наказание «Пробация» със следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6  месеца/шест месеца/  с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6  месеца/шест месеца/, съгласно чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 и ал.3, т.1 и чл.42б от НК. Съдът отмери наказанието в минимално определения от закона срок от 6 месеца с периодичност на задължителната регистрация 2 пъти седмично, отчитайки обстоятелството, че престъплението по чл.279, ал.1 от НК е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18, ал.1 от НК, вземайки предвид причините, поради които престъплението е останало недовършено и степента на  осъщественост на намеренията, но най вече и ниската степен на обществена опасност на дееца и на деянието като цяло, както и липсата на каквито и да било оттегчаващи обстоятелства, които да обосноват налагане на наказание в по-висок от минималния предвиден по закон размер и с по-честа периодичност на тази регистрация от минималната такава по чл.42б, ал.1 от НК. Наред с наказанието „Пробация” съдът наложи и наказание „Обществено порицание” чрез публикуване на присъдата в местния печат съгласно чл.279, ал.1, вр. чл.18, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК и съгласно чл.52 от НК, което наказание замени, както се посочи вече наказанието „глоба”, предвидено в чл.279, ал.1 от НК.

          По същите съображения и имайки предвид, че се касае за непълнолетна подсъдима, съдът на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът замени наказанието ЛС до 8 години, предвидено в чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК, с наказание ЛС до 3 години, след което и за това престъпление приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. «Б» от НК, като замени това наказание, за което липсва определен от законодателя най-нисък предел, с наказание «Пробация» по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, ал.3 и вр. чл.42б от НК, като осъди подсъдимата на следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца  /една година и два месеца/  с периодичност 3/три/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1  година и 2 месеца  /една година и два месеца/. Тези пробационни мерки са задължителни във всички случаи, в които съдът налага наказание „Пробация” съгласно чл.42а, ал.4 от НК, като що се отнася до размера им, съдът ги наложи в близък до средния им размер, отчитайки по-високата степен на обществена опасност на това деяние, имайки предвид, че се касае за подправен официален документ за самоличност, използван от подсъдимата с цел да заблуди органите, осъществяващи граничен контрол, и да преодолее този контрол, излизайки извън пределите на страната. Това според съда придава една по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други случаи на подобни престъпления от този вид, което обуслови и извода на съда за определяне на наказанието не в минималния размер, а в такъв близък до средния, предвиден в чл.42а, ал.3, т.1 от НК. Същевременно, вземайки предвид липсата на оттегчаващи обстоятелства и наличието на многобройни смекчаващи такива, съдът не намери за необходими да определя тези пробационни мерки в максималните им срокове от по 3 години. Що се отнася до периодичността на задължителната регистрация по настоящ адрес, съдът счете за подходяща с оглед на личността на дееца периодичността от 3 пъти седмично, отчитайки и обстоятелството, че в случая се касае за престъпление, което е осъществено в идеална съвкупност с друго престъпление, а именно това по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, т.4 и т.5 от НК, което също следва да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието, като засилващо обществената опасност на дееца.

              На основание чл.23, ал.1 от НК от така определените наказания за двете престъпления, извършени в условията на идеална съвкупност, съдът наложи на подсъдимата Е.М.Д., най-тежкото, а именно наказанието „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца  /една година и два месеца/  с периодичност 3/три/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1  година и 2 месеца  /една година и два месеца/.

              На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към така определеното най-тежко наказание и наказанието „Обществено порицание” чрез публикуване на присъдата в местния печат.

             Определените при горепосочените съображения наказания съдът намира за адекватни на извършените престъпления санкции и необходими за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъденото лице към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху останалите членове на обществото.  Наказанията са справедливи и подходящи с оглед личността на подсъдимата и тежестта на извършеното от нея.  

             Съдът, на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК, постанови отнемане на вещественото доказателство българска лична карта №*********, издадена на 06.10.2009г. от МВР-Пловдив на името на К. Н. Д., ЕГН:**********, след влизане в сила на присъдата да се предаде на ОД на МВР-Пловдив съгласно чл.112, ал.4 от НПК. Процената преправена лична карта, послужила за извършване на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и следователно имаща качеството на средство на умишленото престъпление, улеснило осъществяване на изпълнителното деяние, придобито от виновната от неустановено лице, следва на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК да се отнеме в полза на Държавата, след което да се предаде на ОД на МВР-Пловдив, от който е издадена за унищожаването й, съгласно чл.112, ал.4 от НПК

              На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимата Д. за виновна, съдът я осъди да заплати направените разноски по делото в размер на 39,99 лв. за свидетел.

              Причини за извършване на престъплението, следва да се търсят в незачитането на правовия ред в страната.            

               Водим от изложеното съдът  постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                Районен съдия: