О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 09. 12. 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Щерева ВНЧД № 4596 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.
8 от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор от Софийската районна прокуратура срещу определение от 29. 08. 2018 г.
на СРС, НО, 19 състав, по н.ч.д. № 14032/18 г., с което е отменено
постановление на СРП от 16. 07. 2018 г. за прекратяване на наказателното
производство по д.пр. № 77/10 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 48674/10 г. по
описа на СРП.
С протеста се иска отмяна на
атакуваното определение, като се изразява несъгласие с извода на съда, че
прокуратурата е нарушила принципите на чл. 13, ал. 1 и чл. 107 от НПК. Поддържа
се, че от мотивите в прекратителното определение става ясно становището на прокуратурата,
че доказването по безспорен начин на обвинението срещу М.С. е обективно
невъзможно, тъй като в хода на разследването се е установило, че счетоводството
на Българската федерация по кънки (БФК) е водено с допускане на слабости и е липсвала
счетоводна документация, която не е позволила на вещите лица, изготвили
експертизите, да проследят финансирането и разходването на средства през
инкриминирания период. Заради това от въззивния състав на СГС се иска да отмени
определението и вместо това да потвърди постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Въззивният съдебен състав, като обсъди
доказателствата по делото, аргументите на прокурора и съдържанието на
проверявания акт на СРС, намери за установено следното:
Частният протест е подаден в
законоустановения срок от активнолегитимирано лице и срещу акт, който подлежи
на въззивен контрол съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 8 от НПК, поради
което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той се явява
неоснователен.
Досъдебното производство е било
образувано с постановление на прокурор от СРП на 10. 06. 2011 г. по подаден
сигнал на членове на Управителния съвет на БФК, с
който били въведени твърдения, че през 2010 г. председателят на УС М.С.
извършвала действия в противоречие с Устава на Федерацията, сключва договори и
разходвала финансови средства, предоставени на това юридическо лице с
нестопанска цел, без изискуемото по устав одобрение на УС за свои нужди и в
полза на близки на нея лица.
В хода на разследването са били събрани
писмени доказателства – документи относно статута на БФК и актуалното състояние
на вписванията по партидата й в Софийския градски съд, счетоводни документи,
представени от БФК, документи, удостоверяващи договорни правоотношения между
Федерацията и Министерството на младежта и спорта (Министерството) и между
Федерацията и Международната федерация по кънки (основно във връзка с
провеждане на Световно първенство по шорттрек в България през 2011 г.), доклади по извършен
одит в БФК от „О.К.****“ ООД и извършена проверка от Инспектората на
Министерството, договори, сключени от М.С., в качеството й на председател на УС
на БФК с различни физически лица за поръчка и изработка; разпитани като
свидетели са лица, свързани с дейността на БФК в инкриминирания период,
допуснати и изготвени са ССЕ от вещото лице А.Т., допълнителна ССЕ от ВЛ Р.Ш.и
тройна ССЕ, изготвена от вещите лица Ш., В.и М..
С постановление за привличане на
обвиняем от 08. 10. 2013 г. М.С. е била привлечена към наказателна отговорност
за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК, а
впоследствие, по подадена жалба до наблюдаващия прокурор, това постановление на
07. 11. 2013 г. е било отменено поради липса на достатъчно доказателства за
извършено престъпление от С..
С постановление от 16. 07. 2018 г.
прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по делото на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Приел е, в общи линии, че
са изчерпани всички възможности за събиране на доказателства, но въпреки това
не се е установило извършването на престъпление от общ характер. Основен акцент
в мотивите си прокурорът е поставил на обстоятелството, че липсват счетоводни
документи относно извършени плащания и отчитане на получени суми от страна на С.,
поради което е обективно невъзможно да се докаже престъпление, без това да
почива на предположения.
По повод на подадена жалба от ощетеното
юридическо лице БФК, Софийският районен съд с протестираното понастоящем
определение е отменил това прекратително постановление, като е приел, че то е
незаконосъобразно поради липса на изложени в него мотиви. Първата съдебна
инстанция е отправила упрек към прокурора за това, че е изложил схематична
фактическа обстановка, не е представил доказателствен анализ, особено
наложителен предвид противоречивите доказателства, не е посочил има ли вреда за
БФК или друго лице, в какъв размер е тя и пр. Отбелязано е и, че прокуратурата
не е изпълнила всички указания, дадени от СГС по повод отмяна на предходно
постановление за прекратяване на производството.
След внимателен прочит на цялата
доказателствена съвкупност, този съдебен състав прецени, че проверяваният акт
на СРС е правилен и изложените в него мотиви напълно се споделят.
Като изходна точка на това изложение,
по същество следва да бъде посочено, че прокурорът има възможност да приеме
наличие на предпоставките на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК след като приключи събирането на доказателства в досъдебната фаза на
процеса, но дължи да се произнесе с мотивиран акт, както предвижда чл. 199, ал.
2 от НПК. Това означава, че представителят на прокуратурата дължи да опише
всички релевантни факти, които е извел от събраните доказателства, да представи
анализ на последните, като, в случай на противоречия между тях, да изложи
съображения кои кредитира и кои – не, и причините за това, както и да изведе
съответни правни изводи.
В случая се касае до една изключително
усложнена фактическа обстановка, доколкото доказателствата по делото са
противоречиви. Налице са взаимоизключващи се твърдения на свидетелките С., Р., З.и
Т.– от една страна, и С.и Й. – от друга. В данните от първата група свидетели
се установяват противоречия и със събрани писмени доказателства. Прокурорът в
постановлението за прекратяване не е посочил какви факти приема за действия,
респ. бездействия на М.С., свързани с парични суми, които тя е получавала от
БФК и, евентуално, от трети лица, с определена цел и дали те са били разходвани
за тази цел.
Така например, от доказателствата може
да се извлече, че „обвиненията“ от следващото ръководство на БФК към С., са
разпределят в няколко групи – че тя е теглила пари и е извършвала безналични плащания с кредитна карта, която без решение на
УС е издала от обслужващата федерацията банка – общо около 21 000 евро; че
е раздавала награди и възнаграждения еднолично, отново без решение на УС, а
такава възможност имала за суми до 5 000 лева; че е сключвала неизгодни
договори от името на БФК, че е получила и не е отчела суми от 18 000 лева
– за екипировка, каквато тя не е закупила, 6 000 лева – за предплащане на
хотел, който впоследствие е бил заплатен от посредник с други средства, 10 000 лева – за закупуване на мебели, които не
били заприходени в счетоводството на БФК и не се
намирали във владение на Федерацията, 3 500 лева – за компютър, за който
имало фактура, но самият той фактически липсвал; че от името на Федерацията е
сключила договор със себе си за организирането на Световното първенство по шорттрек в София през 2010 г., което продължило само
няколко месеца, но срокът на договора бил едногодишен, още от м. септември на
2009 г. и сключен със задна дата, както и че е заплащала възнаграждения на
счетоводителката Т.и нейната дъщеря М.С.с посочено основание, че са били съдии
на състезания, организирани от БФК, без същите да са участвали в това качество
в тях.
По принцип, всички тези твърдения
представляват индиция за възможно нарушаване на
законите на страната от С. и/или други лица. Затова и прокуратурата е
предприела седемгодишно събиране на доказателства, но в крайна сметка и на този
етап остава неясно защо е прието, че няма извършено нито едно престъпление.
Разпитана като свидетел, С. посочва, че
част от получените средства, за които се твърди да са й предоставени от БФК, са
всъщност средства, предоставени от Международната федерация по кънки и че тя ги
е разходвала целево, което е одобрено впоследствие от тази организация. В
противовес са заключенията на ССЕ, които, за същите средства, твърдят, че са
липси в счетоводството на БФК. Налице са спорни твърдения и във връзка с
местонахождението на счетоводната документация на БФК във времето, в което С. е
била председател на УС. Новият председател Т.Й. и членът на УС Стойчо С.твърдят,
че всички счетоводни документи са се намирали в С. и счетоводителката Т.и в
един момент са предадени обратно в офиса на БФК без яснота за тяхното
съдържание, докато С. и Т.(последната в докладна записка) излагат, че
неустановени по вид и съдържание счетоводни документи липсват.
В този ред на мисли разумните очаквания
към прокурора, както вярно е посочил и СРС, са, точно заради изключителната
фактическа сложност на делото и заради установената липса в значителен размер,
да посочи няколко базисни обстоятелства – кога и какви парични суми приема, че
е получила М.С., чия собственост са били тези средства – очертават се два
възможни титуляра – БФК или Международната федерация
по кънки, как С. или друго лице, което е имало достъп до тях, са ги разходвали,
къде физически се намират закупените с тях твърдени вещи (най-малкото
екипировка, мебели, компютър), а в частност и за какво С. е разходвала
посочените суми от 18 000 лева, 6 000 лева, 10 000 лева и
3 500 лева, които експертизите приемат като липса. Следвало е да посочи и
– при положение, че твърди установена липса на счетоводни документи, която
пречи да се установи обективната истина, кога и от кого е установена тази липса
и счита ли, че след връщането на такива документи от одиторската
фирма „О.К.****“ ООД в нея са останали
такива, относими към дейността на БФК, в който случай те следва да бъдат
изискани. Доколкото именно липсата на счетоводни документи е поставена в
основата на извода за невъзможност да се докаже престъпление, то СРП е дължала
да аргументира защо дава вяра на твърдения на С. и Т., че такива документи са изчезнали
след прекратяването на правомощията на С., а не на другата група свидетели,
които категорично отричат това. В тази връзка съдът дължи да обърне внимание,
че в наказателния процес няма доказателства с отнапред установена тежест, които
единствено да могат да установяват определени факти, а обективната истина може
и следва да се търси с всички възможни, относими и допустими доказателства и
доказателствени средства.
В прекратителното постановление, не е
засегнат изобщо въпросът с еднопосочно установения факт, че М.С. е разпореждала
плащания на Г.Т.и М.С.с правно основание възнаграждение за участие като съдии в
турнири на БФК. Тези лица обаче, не са съдии към Федерацията и не са
изпълнявали такива функции. Следователно е задължително да се изложат
съображения защо действията на С. в тази насока са счетени са несъставомерни.
Неясно остава и какво счита
прокуратурата по отношение на установените с писмени доказателства и гласни
доказателствени средства действия на М.С. по разходване на сумата от около
21 000 евро, частично изтеглени от кредитна карта на БФК и частично
разходвани с безналични плащания на места и за вещи,
които нямат очевидна връзка с дейността на Федерацията.
Като допълнение въззивният съдебен
състав посочва, че СРС не е разполагал с правомощие да коментира акта на
прокуратурата за обстоятелства, които са свързани с хипотетично документно
престъпление, тъй като е бил сезиран с жалба от вероятно ощетено юридическо
лице, а то има право на такава само за престъпления, от които настъпват
съставомерни вреди и тази жалба предопределя предмета на проверка на съдебните
инстанции. Затова и въззивният съдебен състав няма да обсъжда тази част от
липсващите мотиви на СРП.
В обобщение, след като СРП не е описала
пълно релевантните фактите, които приема за установени във връзка с
наказателното производство, то контролните съдебни инстанции – СРС и СГС, са
лишени от възможността да извършат проверка дали фактическите изводи са
обосновани от годни доказателства и доказателствени средства. Това налага да се
приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е
незаконосъобразно, съответно СРС го е отменил правилно неговото определение
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
29. 08. 2018 г. на СРС, НО, 19 състав, по н.ч.д. № 14032/18 г., с което е
отменено постановление на СРП от 16. 07. 2018 г. за прекратяване на
наказателното производство по д.пр. №
77/10 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 48674/10 г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.