РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20222100600183 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Ирина Такова от АК –
Сливен, в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимата Д. Т. Т. с
ЕГН **********, против присъда № 260134 от 01.12.2021 г., постановена по
НЧХД № 4629/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С обжалваната присъда подсъдимата Т. е призната за виновна затова, че
на 01.06.2019 г. и 15.07.2019 г. в гр. Бургас, *****, в условията на
продължавано престъпление, като родител на малолетния Н. Н. Т. с ЕГН
**********, не изпълнила Решение № 1115/27.05.2014 г. по гр. д. №
2427/2014 г. на БРС, влязло в сила на 27.05.2014 г. относно лични контакти на
бащата Н. Н. Т. с детето Н. Н. Т., а на датите 18.08.2019 г., 21.09.2019 г.,
22.09.2019 г., 05.10.2019 г. и 06.10.2019 г. в гр. Бургас, улица „Дрин” № 9, в
двора на сградата на Отдел „Закрила на детето – гр. Бургас, като родител на
малолетния Н. Н. Т. не е изпълнила Решение V-74 от 02.08.2018 г. по
въззивно гр. д. № 222 по описа на 2018 г. на БОС, в сила от 18.06.2019 г.
относно лични контакти на бащата Н. Н. Т. с детето Н. Н. Т., като случаят е
1
особено тежък, поради което и на основание чл. 182, ал. 2 предл. второ от НК
вр. чл. 26 и чл. 54 от НК е осъдена на „лишаване от свобода” за срок от три
месеца, чието изтърпяване, на основание чл. 66 от НК, е отложено за
изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба” в размер на 5 000
лева.
Със същата присъда, подсъдимата Д.Т. е призната за невиновна затова,
че е извършила престъпление по чл. 182, ал.2 предложение второ от НК на
датите 18.05.2019 г. и 03.08.2019 г., поради което е оправдана по
повдигнатото й обвинение досежно тези дати.
Жалбоподателката – адвокат Такова обжалва присъдата като неправилна,
незаконосъобразна и явно несправедлива. Във въззивната жалба се изразява
становище, че деянието е останало недоказано както от обективна, така и от
субективна страна. Твърди, че първостепенният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл за наличие на извършено
престъпление за дати, които не са били предмет на обвинението и в подкрепа
на това твърдение се акцентира на посочения от самия тъжител, в частната
тъжба, инкриминиран период от време. Моли присъдата да бъде отменена в
обжалваната част и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимата
да бъде призната за невиновна и да бъде оправдана изцяло по предявеното й с
тъжбата обвинение. Алтернативно предлага отмяна изцяло на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Жалба против постановената присъда е подал и вторият упълномощен
защитник на подсъдимата Т. – адвокат Светозар Арнаудов от САК, който
намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен,
необоснован и несправедлив. Иска се отмяната му в осъдителната част и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата бъде оправдана изцяло
по предявеното й обвинение. Алтернативно се иска изменение на присъдата с
намаляване размера на наложеното на Т. наказание, респ. отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
В съдебно заседание подсъдимата Т., редовно призована, се явява и
изразява становище за основателност на жалбата на адвокат Такова. Твърди,
че винаги се е стремяла да изпълнява съдебните решения относно режима на
2
лични контакти с бащата на детето й, но смята, че няма как да повлияе на
желанието на детето за отношение с баща му. Моли за отмяна на присъдата в
осъдителната й част.
В съдебно заседание жалбоподателката адв. Такова поддържа жалбата си
на основанията, посочени в нея. Според нея, доказателствените материали по
делото налагали извод, че подсъдимата никога не е осуетявала или умишлено
не е изпълнявала решението на съда. Защитникът твърди, че само веднъж за
целия период, инкриминиран от тъжителя, не е бил осъществен режимът на
лични контакти, а именно на 06.10.2019 г., но причина за това е било не само
закъснението на подсъдимата за срещата, но и поведението на тъжителя,
който, макар по това време да е бил в ОДЗ – Бургас, в социалната служба, не
ги е изчакал и си е тръгнал, като минал край тях без дори да обърне внимание
на детето.
Защитникът оспорва и правната квалификация на деянието като „особено
тежък случай“, като твърди, че по делото липсват изобщо доказателства в
тази насока. Моли за отмяна на присъдата в осъдителната й част и
постановяването на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по
предявеното й обвинение. При условията на евентуалност моли, ако съдът
приеме, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена на
датата 06.10.2019 г., то да я оправдае при условията на чл. 9, ал.2 от НК.
Отново в условията на евентуалност моли, ако въззивният съд приеме, че
подсъдимата все пак е извършила престъплението през целия инкриминиран
период, да я оправдае по обвинението, че престъплението представлява
особено тежък случай и да я признае за виновна по първото предложение на
чл. 182, ал.2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“
или „пробация“, като предлага наказание „пробация“ с двете задължителни
мерки по чл. 42а, ал.2, т. т. 1 и 2 от НК за минималния период от време, т.е.,
за около шест месеца. Претендира заплащане разноски по делото и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено
между тъжителя и неговия повереник.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят адвокат
Светозар Арнаудов от САК – упълномощен защитник на подсъдимата, не се
явява, но чрез преупълномощено лице – адв. Калев от АК – Бургас, поддържа
жалбата си на основанията, посочени в нея. Адв. Калев изразява становище и
3
за основателност на жалбата на другия защитинк на подсъдимата – адв.
Такова и моли съдът да ги уважи и да отмени присъдата в атакуваната част и
да постанови нова, с която да оправдае подсъдимата по предявеното й
обвинение. Претендира за разноски по делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител, редовно
призован, се явява и моли за потвърждаване на обжалваната присъда.
Повереникът на частния тъжител изразява становище за неоснователност
на въззивните жалби. Твърди, че при проведеното наказателно производство
не са допуснати процесуални нарушения, като намира подадената частна
тъжба за отговаряща на условията по чл. 81 от НПК, тъй като в
обстоятелствената й част били посочени ясно и конкретно всички относими
към обвинението факти и обстоятелства, явяващи се предмет на доказване по
обвинението, ясно и конкретно формулирано в диспозитива на частната
тъжба. Според защитника, посочването в присъдата на датата 15.07.2018 г.,
вместо претендираната и посочена в обстоятелствената част на тъжбата дата
15.06.2018 г., представлява техническа грешка, която би могло да бъде
поправена и от въззивния съд. Моли постановената присъда на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна, обоснована и
справедлива. Претендира направените разноски от тъжителя пред въззивния
съд.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като взе предвид
наведените съображения и изявленията на страните, направени от тях лично в
с.з. и посредством представено писмено становище, като прецени наличния
по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка
относно правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери следното:
Атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на
процесуалния закон – подсъдимата е осъдена за престъпление, за което няма
надлежно обвинение. Това обстоятелство е довело до нарушаване правото й
на защита, защото в хода на съдебния процес, тя се е защитавала по друго
обвинение с друга фактическа обстановка, описана в частната тъжба.
Видно от обстоятелствената част на частната тъжба, сложила началото на
наказателното производство против подсъдимата, едно от наведените от
4
частния тъжител, инкриминирани от него, деяния, се е извършило, според
него, на 15.06.2019 г., когато той, заедно със свидетелят по делото Г. Г. –
негов брат, е поискал от подсъдимата Т. да му предаде детето в изпълнение на
влязлото в сила решение, уреждащо режима на лични контакти с него.
Тъжителят изрично сочи в обстоятелствената част, че на 15.06.2019 г.,
съботния ден на третата седмица на юни, подсъдимата не е изпълнила
задължението си и не му предала детето.
В диспозитивната част на частната тъжба, частният тъжител посочва, че
иска подсъдимата да бъде осъдена за извършено от нея престъпление на
посочените в обстоятелствената част дати, като само за посоченото по-горе
деяние, тъжителят е посочил датата 15.07.2019 г. вместо 15.06.2019 г. Съдът
не е обърнал внимание на допуснатата (най-вероятно по технически причини)
грешка и не е поискал от частният тъжител да коригира в съдебно заседание
обвинението си чрез изрично посочване на правилната дата.
Видно от представените материали по делото, в хода на съдебното
следствие подсъдимата се е защитавала, като се е съобразила с посочените в
обстоятелствената част на тъжбата факти и обстоятелства, включително и за
тези от 15.06.2019 г., което е видно и от проведения разпит в съдебно
заседание на св. Г. Г., на когото са задавани въпроси, а и той самият дава
показания за случки и събития, случили се на 15.06.2019 г.
На разминаването в датите в обстоятелствената част и в диспозитивната
част на обвинението, е обърнал внимание в пледоариите и защитникът на
подсъдимата, който акцентирал изрично, че незнайно защо тъжителят сочи в
диспозитива на тъжбата датата 15.07.2019 г., след като тази дата дори не
попада в графика на лични срещи с детето. Съдът отново не е обърнал
внимание на този факт и постановил присъда, с която признал подсъдимата Т.
за виновна в извършване на продължавано престъпление по чл. 182, ал.2 от
НК, в чийто период била включена и датата 15.07.2019 г.
Съгласно правната теория и константната съдебна практика, частната
тъжба е един от процесуалните документи (наред с обвинителния акт), въз
основа на които може да се инициира наказателно преследване срещу
определено лице за извършено конкретно престъпление. Поради тази причина
националният законодател поставя високи изисквания към формата и
съдържанието на частната тъжба – подобно на обвинителния акт и в частната
5
тъжба следва да бъдат посочени всички факти и обстоятелства, на които се
гради обвинението, както и не трябва да има разминаване между диспозитива
и обстоятелствената част на тъжбата – било само по фактите, било само по
правото. Така например, в Решение № 48 от 09.06.2020 г. на ВКС по н. д. №
142/2020 г., II н. о. се сочи, че: „… в тъжбата трябва да са описани
обстоятелствата за престъплението, по повод на което се подава. За какво
престъпление се е потъжил пострадалият се определя от фактическите
обстоятелства, изложени в тъжбата. Именно тези фактически
обстоятелства очертават рамките, в които ще се движи производството
и предмета на доказване по делото. Изискването в тъжбата да са описани
факти има съществено значение за осъществяване на защитата на
подсъдимия срещу повдигнатото обвинение, както и за правилното
приложение на материалния закон.“. Още по-ясно това е формулирано в
Решение № 29 от 13.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1325/2016 г., I н. о.: „…
Подобно на обвинителния акт - за престъпленията от общ характер, тя
/тъжбата/ следва да очертае рамките на предмета на доказване в
съдебната фаза на процеса, т. е. в нея следва да се посочат
обстоятелствата на престъплението, в които са включени времето,
мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са неправомерно
извършени от дееца.“, „… В нея следва ясно и точно да бъдат изложени
обстоятелствата, които следва да бъдат доказани в наказателния процес,
за да може обвиненото лице да узнае в какво точно се обвинява и да
реализира в пълнота правото си на защита. То може да бъде осъдено само
за онова престъпление, за което има изложени в тъжбата и доказани
обстоятелства и по които се е защитавало. Тъжбата не е
доказателствено средство и с нея нищо не се доказва, а се повдига
обвинението с изложението на фактите, подлежащи на доказване.“ (пак
там).
В конкретният случай, подсъдимата се е защитавала по едни факти, а е
била осъдена за престъпление, което не се основава на тези факти, а това
означава, че обжалваната присъда е постановена при съществено нарушаване
на гарантираното й от закона право на защита на Т.. Налице е основанието,
посочено в чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, поради което постановената присъда на
първоинстанционният съд следва да се отмени изцяло, а делото – да се върне
за разглеждането му от друг състав на този съд. Посоченото процесуално
6
нарушение не може да бъде отстранено от настоящия въззивен състав, както
предлага повереникът на частния тъжител, тъй като ако въззивната инстанция
отмени обжалваната присъда в опорочената й част и оправдае подсъдимата по
обвинението, за което тя не се е защитавала, то без отговор ще остане
претенцията на самия частен тъжител за ангажиране на наказателната
отговорност на Т. за предполагаемо престъпление, посочено изрично в
обстоятелствената част като извършено на 15.06.2019 г.
Предвид решението си да отмени обжалваната присъда поради допуснато
съществено процесуално нарушение при нейното постановяване, настоящият
въззивен съдебен състав намира за ненужно да отговаря на останалите
възражения на страните, касаещи съществото на делото.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т.1, вр. чл. 335,
ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 260134 от 01.12.2021 г., постановена по
НЧХД № 4629/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр.
Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7