РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. С. , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „Образцов водач“ ЕООД, ЕИК ** обжалва наказателно
постановление № **/ 20.04.2021г. на Началника на РД „АА”- гр.Р., с което му е било
наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева
за извършено нарушение по чл.24а, ал.1, т.3 от Наредба № 37/ 02.08.2002г. на МТС във вр.с
чл.6а, ал.2 от същата наредба. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на
акта и НП.
Ответникът – РД ”АА”- гр.Р., надлежно уведомен, не се явява представител, не
изпраща проц.представител, депозира писмено становище.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
Жалбоподателят „Образцов водач“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява
представител, вместо него- процесуален представител- адв.Й.А. при АК-В., надлежно
упълномощен и приет от съда. Заявява, че моли съда да отмени изцяло обжалваното от него
НП като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока.
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата Г.М.-
актосъставител и Х.М.- свидетел по акта, които се явиха лично и дадоха своите показания
добросъвестно, а съда ги прие и приобщи като доказателствени средства по делото.
1
След провеждането на първото по ред съдебно заседание от страна на
проц.представител на жалбоподателя се направи искане за приобщаване към доказателствата
на справка от АНО, касаеща кога и от кого е бил издаден последния актуализиран списък на
фирмата на жалбоподателя, както и кога и на кого е бил връчен същия, в едно с
доказателства за това обстоятелство. В тази връзка съда счете искането за допустимо и
своевременно направено и с оглед направената връзка с предмета на делото изиска
посочената по-горе справка от АНО. Същата беше изготвена и депозирана в срок, като съда
я прие като надлежно доказателство по делото.
В следващото съдебно заседание проц.представител на жалбоподателя депозира
молба в която заяви, че не може да се яви поради друг служебен ангажимент, но не
възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, като моли съда да приеме изготвената
справка. В молбата си проц.представител на жалбоподателя заявява, че моли съда да отмени
обжалваното НП изцяло по изложените в жалбата съображения, както ида му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя и неговия
проц.представител, съда счете, че няма пречки за даване ход на делото и съобразно нормата
на чл.61, ал.2 от ЗАНН даде ход на делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:
На 09.03.2021г. около 12,30 часа в гр.С., бул.“Цар Симеон Велики“ № 149, в офиса на
фирма „Образцов водач“ ЕООД, извършваща обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС на територията на ОО „АА“- С., с Разрешение №
3273, издадено на 03.01.2013г. и валидно до 03.01.2023г., св.М. съвместно с колегата си-
св.М. извършили комплексна проверка на основание Заповед № 11-46-1441/2/02.03.2021г. на
директора на РД „АА“- Р. и съставили констативен протокол от същата дата, въз основа на
която установили следното нарушение:
Фирмата на жалбоподателя- „Образцов водач“ ЕООД, получила разрешение за
теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС не е организирала дейността в офиса на Учебния център, като е
допуснала офисът да не отговаря на изискванията на чл.6а, ал.2, предл.3 от Наредба № 37/
02.08.2002г. на МТС. В помещението използвано за офис на видно място нямало поставен
актуален списък на учебните превозни средства. В поставения списък липсвали моторните
превозни средства, които се използвали за обучение за категория D.
Предвид констатираните нарушения, св.М. изготвил АУАН № **/ 09.03.2021г.,
препис от който бил връчен на жалбоподателя по надлежния ред. Въз основа на описания
по-горе АУАН било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № **/
20.04.2021г. на директора на РД „АА“- Р..
2
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като същата изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, а по същество- и основателна по следните съображения:
АУАН № **/ 09.03.2021г. и обжалваното НП са издадени в съществено нарушение на
процесуалните правила:
Нарушението за което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.24а, ал.1, т.3 от Наредба № 37/
02.08.2002г. на МТС във връзка с чл.6а, ал.2 от същата наредба. Съобразно текста на
сочената за нарушена правна норма е видно, че „Лицата, получили разрешение за
теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, са длъжни да:… организират дейността в офис, който отговаря на
изискванията, определени в чл. 6а.“. Съобразно нормата на чл.6а, ал.2 от същата наредба е
видно пък, че „В помещението, използвано за офис, на видимо място трябва да има
поставено копие на разрешението за извършване на обучение, списък с преподавателите и
категориите, за които се извършва обучението, списък на учебните ППС, съдържащ марката
и модела на превозните средства, и списък с цените за извършване на обучението, за
провеждане на вътрешните изпити и държавните такси за явяване на изпит“.
Настоящата съдебна инстанция отчита като съществено процесуално нарушение
липсата на посочена дата и място на нарушението, както в акта, така и в постановлението, с
което са нарушени императивните изисквания на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Датата, посочена в АУАН и НП – 09.03.2021г., и мястото– в офиса на фирма
„Образцов водач“ ЕООД в гр.С., бул.“Цар Симеон Велики“ № 149, се свързват със съставяне
на АУАН-ът и с приключване на извършената проверка, но същите не индивидуализират
деянието, в което се е изразило същинското нарушение. Доколкото деянието е осъществено
чрез бездействие, изразяващо се в непоставяне на актуален списък на учебните превозни
средства, които се използват за обучение за категория D, то е следвало да бъде посочена
датата до която това поставяне е било нужно да се осъществи, съобразно нормативните
изисквания в тази насока. Действително, съобразно приетата като доказателство справка от
АНО е видно, че актуалния списък е бил изготвен на 19.06.2020г. и е бил предоставен на
притежателя му, без да може да се установи точната дата на връчването му, но в случая
следва да се има предвид, че именно от следващия ден, т.е. след 19.06.2020г. дружеството би
било в нарушение с непоставянето на актуалния списък.
Както датата, така и мястото на извършването на нарушението е от съществено
значение в административнонаказателното производство, тъй като е свързана не само със
спазването правото на защита на нарушителя, но и с оглед индивидуализацията на
нарушението за преценката на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Непосочването или грешното
посочване, както и непосочването на фактите, които касаят датата на извършването на
нарушението, винаги съставляват съществено процесуално нарушение, което е
3
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. В този смисъл е и обширната
съдебна практика на всички съдилища на територията на страната ни.
Нормата на чл.34 от ЗАНН визира различни хипотези, вкл. и давностни срокове в
условията на които не се образува, а ако е образувано административнонаказателното
производство се прекратява. В тази връзка следва да се има предвид, че ако в продължение
на 3 месеца от откриване на нарушителя, не е издаден АУАН се погасява възможността на
компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение.
Следва да се има предвид, че административнонаказателното производство въвежда
строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в
специалните нормативни актове, които определят различните видове административни
нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните
правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния
случай, когато държавните органи искат да ангажират административнонаказателната
отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени
съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение,
включително и да конкретизират датата, на която считат, че е осъществено съставомерното
деяние. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи кога и коя точно правна норма е нарушена от
него, както и по какъв начин е осъществено това, за да организира защитата си в пълен обем,
но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на
административнонаказателното право. Отделно от това неизпълнението на тези задължения
от страна на наказващия орган поставя в невъзможност и съдът да прецени
законосъобразността по същество на атакувания акт.
Извън посочените по-горе доводи, настоящата съдебна инстанция намира, че
наказващият орган е издал наказателното постановление, без да е извършил проверка на
спорните обстоятелства, като не е установил с категоричност дали установеното
непоставяне на актуален списък е дължимо като поведение от страна на нарушителя. В тази
връзка следва да се има предви също така, че съобразно нормата на чл.6а, ал.2 от наредбата
се въвежда задължение в помещението, използвано за офис, на видимо място да има
поставен списък с учебните ППС, съдържащ марка и модела им, но никъде в наредбата не е
поставено като изискване този списък да е актуален. А както стана ясно от разпита на
двамата свидетели по делото- служители на АНО, които са извършили праверката, такъв
списък е бил наличен, но същия не е бил актуализиран с ППС-та, които се ползват за
обучение на кандидат-водачи от категория D. Недопустимо е обхвата на обвинението,
вписан в НП да бъде разширен спрямо нормативното изискване, дори и да са констатирани
укорими факти, ако същите не са субсумирани под норма от действащото право, обявяващи
4
ги за нарушение, за което е предвидено съответното административно наказание, т.е. тези
факти не биха могли да изпълнят обвинителната функция на АУАН, защото няма да е
налице административно нарушение, като единство от факти и правна квалификация.
Същевременно и доколкото в НП не са описани данни нарушеното изискване по
чл.6а, ал. 2 от Наредбата да се е отразило по какъвто и да било начин върху работата по
същество на учебния център, включително върху нейното качество, то настоящия съд
намира, че конкретното нарушение действително се отличава със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същият
вид. Независимо, че нарушението е формално по своя характер, то степента на обществената
му опасност е понятие с комплексен характер, при което конкретната такава не следва да
бъде преценявана изолирано, както неправилно е бил приложен материалния закон от
страна на административно-наказващия орган. По тези съображения, съобразно критериите
на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, нарушението представлява маловажен случай,
при който и съгласно чл. 28 от ЗАНН не е следвало да се издава НП, съответно издаденото
такова се явява материално незаконосъобразно. Санкционираната деятелност съставлява
неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и
доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на
съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението
на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК,
съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина,
по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е
5
нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този
закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и
на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения,
когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в
теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи
безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен
случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично
извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, вредните последици и др. В случая деянието е формално, макар и обявено за
наказуемо, и е свързано с неизпълнение на задълженията на учебния център, но не е в пряка
връзка с реалното провеждане на практическото обучение на кандидат - водачите на МПС,
установено с цел да придобият знания и умения за безопасно управление и да усвоят
поведението, изисквано от водачите на МПС от категорията или подкатегорията, за която се
обучават. Също така, от съществено значение е, че не са налице отегчаващи обстоятелства и
нарушението е извършено за първи път. Освен това, видно от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, става ясно, че жалбоподателят е лице с ниска обществена
опасност, с чисто съдебно минало, както и не на последно място следва да се отчете и
обстоятелството, че нарушаването на установения в страната правов ред е инцидентна
проява от негова страна. Нарушението е такова на формално извършване, поради което
възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго -
допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на
нарушението, което в случая не е налице.
Поради това наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така изложените
обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на
закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо нарушителя. Доколкото към момента на
издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е отделно основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази
насока е и константната съдебна практика на административните съдилища, вкл. и на
Административен съд- С. по идентични казуси.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН и
при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили
правото на защита на жалбоподателя и единствения възможен изход е обжалваното НП да
бъде отменено, съобразно гореизложените доводи.
6
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна - по делото е
осъществено процесуално представителство и защита от адвокат Й.А.. Според приложеният
по делото договор за правна защита и съдействие серия Б, № **********/09.06.2021 г., имащ
характера и на разписка за плащане, платеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е в размер на 360 лв. с ДДС, тъй като са налице и представени
доказателства по делото, че наетия адвокат е регистриран по ЗДДС. Същото е в минималния
размер по чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на АНО за
прекомерност е неоснователно. Доколкото нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към
АПК, то жалбоподателя не е съобразил претенцията си за разноски с изискването на чл. 144
от АПК във вр. с чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските. В тази връзка, не е
достатъчно обосноваването на претенцията с цитирането на относимите правни норми и тъй
като в случая не е посочен размер на разноските, настоящия съд намира, че следва да се
присъдят такива единствено за настоящата инстанция, т. е. в размер на 300 лв. в едно с 20%
ДДС върху сумата, или общо в размер на 360 лева с ДДС.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № **/ 20.04.2021г. на Директор на РД
”АА”-гр. Р., издадено въз основа на АУАН № **/ 09.03.2021г. с което на основание чл.178б,
ал.4, т.4 от ЗДвП на „Образцов водач“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“Р. И.“ № 4, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от В. Ив. Дж. е било наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда / лева за
извършено нарушение по чл.24а, ал.1, т.3 от Наредба № 37/ 02.08.2002г. на МТС във вр.с
чл.6а, ал.2 от същата наредба като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация"- Р. да заплати на
"Образцов водач" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р. И.“ № 4,
вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от В. Ив. Дж. сумата от 360 лв., представляваща разноски по
делото за процесуален представител-адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд-С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7