№ 468
гр. Велико Търново,18.12.2020г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария
Данаилова
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова
адм. д. № 424/2020г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Образувано
е по искане вх. № 4206/03.11.2020г. на СГКК – Велико Търново, чрез *** Г.Н.от
ВТАК за изменение в частта за разноските на Определение № 375 от 23.10.2020г.
по АХД № 424/20г., с което е оставена без разглеждане жалбата
на В.И.Т. ***, Т.И. ***, К.В.К. *** и Т.В.К. *** против Заповед №
18-5634/24.06.2020г. на Началник СГКК - гр. Велико Търново в частта, с която се отказва да се издаде заповед на
основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР за нанасяне на настъпили промени в КК и КР по
отношение на поземлени имоти с идентификатори 10447.507.213 и 10447.507.214 и
производството по делото прекратено и жалбоподателите осъдени солидарно да
заплатят на СГКК Велико Търново сумата от 900лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
В искането за изложени съображения, че върху
уговорения минимален размер на адвокатското възнаграждение от 900лв. е
начислено ДДС, тъй като видно от фактура № *********/14.09.2010г. *** Н. е
лице, регистрирано по ЗДДС и за него произтича задължение да начисли 20% ДДС.
Това изцяло съответствало на разпоредбата на § 2а от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока за
изразяване на становище жалбоподателите В.И.Т. и Т.И. ***, К.В.К. и Т.В.К. *** не заемат становище по
искането.
Молбата
е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Производството
по делото е било образувано по жалба на В.И.Т. ***, Т.И. ***, К.В.К. *** и Т.В.К.
*** против Заповед № 18-5634/24.06.2020г. на Началник СГКК - гр. Велико Търново
в частта, с която се отказва да се издаде заповед на
основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР за нанасяне на настъпили промени в КК и КР по
отношение на поземлени имоти с идентификатори 10447.507.213 и 10447.507.214,
изразяващо се в коригиране на границата между тях, съгласно приложена
скица-проект, изработена от правоспособни специалисти по ЗКИР, поради наличие
на спор за материално право между заявителите и заинтересованото лице Й.Н.С..
С молба вх. № 3772/08.10.2020г.
жалбоподателите са заявили, че оттеглят така подадената жалба. Молят да се
прекрати производството по делото. Правят възражение за прекомерност на
хонорара на *** Н., като процесуален представител на СГКК Велико Търново и за
адвокатския хонорар на заинтересованата страна Й.Н.С..
Доколкото молбата вх. № 3772/08.10.2020г. на В.И.Т. ***
и Т.И. *** е била подадена своевременно, от надлежна страна, при спазване на
процесуалните изисквания, е постановено прекратяване на образуваното дело.
На л. 82 от делото е представено пълномощно от
СГКК Велико Търново да бъде представлявано по настоящото дело от *** Галин Н..
Последният е депозирал списък на разноските, в която е посочил изплатено му
възнаграждение в размер на 1080лв. / л. 87 от делото/.
Видно от фактура № *********/14.09.2020г. / л.
88 от делото/ с получател СГКК Велико Търново изплатената сума 1080лв. е с
данъчна основа 900лв. и ДДС 180лв. От същата се вижда, *** Н. е регистриран по
ЗДДС на основание чл. 94, ал. 2 от ЗДДС с посочен ДДС № BG **********.
Въз основа на така
установеното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима,
като подадена в срока по чл. 248, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна депозирала списък за разноски,
в чиято полза е постановен съдебния акт и на която съгласно чл. 143 от АПК се
дължат сторените по делото разноски, т. е. подадена е от надлежна страна в
преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Искането за присъждане
на разноски е заявено преди приключва с произнасяне в закрито
заседание. В този срок следва са представени и доказателствата за извършването
на претендираните разноски.
На основание § 2 а от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ -
бр. 84 от 2016 г.) за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен
в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
От фактура № *********/14.09.2020г. / л. 88 от
делото/ с получател СГКК Велико Търново се установява изплатена сума в размер
на 1080лв., от която данъчна основа 900лв. и ДДС 180лв. От същата се вижда, че ***
Н. е регистриран по ЗДДС на основание чл. 94, ал. 2 от ЗДДС с посочен ДДС № BG **********., поради което размерът
на присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличен с дължимия
данък добавена стойност в размер на 180 лв. или общо 1080 лв.
Обстоятелството,
че услугата е облагаема по смисъла на ЗДДС, както и фактът, че
за нуждите на данъчното облагане сумата се дели на данъчна основа и начислен
данък, не може да повлияе върху облигационното отношение между страните и да
обоснове възстановяване на разноски в по-малък размер от заплатените /в този
смисъл определение №
7407/05.06.2018 г. постановено по адм. д. № 10870/2017 г.;
определение № 6877/09.05.2019 г. постановено по дм. д. № 10101/20018 г. на
петчленен състав на Първа колегия; определение № 10767/10.07.2019
г. постановено по адм. д. № 11079/2018 г.; определение № 10509/30.07.2020
по адм. д. № 14565/2018 г.; определение № 7684/22.05.2020
г. по адм. д. № 2541/2017 г.; определение № 11990/28.09.2020 г. на
петчленен състав Втора колегия, Определение № 13133 от 22.10.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 2962/2020 г., VIII о. и др. /.
С оглед на изложените
съображения подадено искане за изменение на влязлото в сила съдебно определение
в частта за присъдените разноски следва да бъде уважено, като размерът на
присъденото адвокатско възнаграждение бъде увеличен от 900 лв. на 1080 лв.
Предвид горното и на
основание чл. 248 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК Административен съд Велико Търново, пети
състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение
№ 375 от 23.10.2020г. по АХД № 424/20г., в частта за
разноските, като УВЕЛИЧАВА размера
на разноските за адвокатско възнаграждение, които В.И.Т.,
ЕГН: **********,***, Т.И.Т., ЕГН: **********,***, К.В.К., ЕГН: **********,*** и
Т.В.К., ЕГН: **********,*** са осъдени солидарно да заплатят на СГКК -
гр. Велико Търново от 900 (деветстотин) лв. на 1080 (хиляда и осемдесет лева) лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: