РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Търговско дело №
20222100900442 по описа за 2022 година
Производството е по чл.25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба от адв. Иван Илиев като пълномощник на
„Кентавър 1212-АМ“ ЕООД с ЕИК ********* против Отказ №
20200623172514-2 от 01.12.2022г. на длъжностното лице по регистрация при
ТРРЮЛНЦ към АВ. Отказът е мотивиран с факта, че в предоставения му срок
заявителят не е представил декларация по чл. 38, ал.9 ЗСч., а представения за
обявяване акт по външните си белези не отговоря на изискванията на закона.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Изтъква, че
утвърденият със заповед на министъра на финансите образец е в нарушение
на закона, а представената от него декларация изцяло преповтаря текста на §
30 ЗСч.
Агенция по вписванията счита жалбата за неоснователна.
Бургаският окръжен съд, след като прецени приложените доказателства
и съобрази законовите разпоредби, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 23.06.2020г. е заявена за обявяване декларация по чл. 38, ал.9 ЗСч. по
партидата на „Кентавър 1212-АМ“ ЕООД. В нея представляващия
дружеството е декларирал, че дружеството е предприятие, за което
1
едновременно са налице следните условия за периода 01.01.2019г.-
31.12.2019г.; не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; не
са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; не са осъществявали
дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; не са
осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и
печалби.
На заявителя са дадени указания в представи декларация утвърден със
заповед на министъра на финансите образец, което заявителят не е сторил.
На 01.12.2022г. ДЛР е постановило отказ № 20200623172514-2, с който
на заявителя е отказано вписване на посоченото основание.
Съдът намира жалбата за неоснователна:
Съгласно чл. 38, ал.9 от ЗСч. освободени от задължението да
публикуват годишния финансов отчет са бюджетни предприятия и еднолични
търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит,
еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през отчетния
период; а така също и всички останали предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се
декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана
дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на
финансите; декларацията се публикува в срок до 30 юни на следващата
година.
В § 30 ЗСч. е дадена дефиниция на понятието "Предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период" а именно предприятия, за
които едновременно са налице следните условия: през отчетния период не са
извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;през отчетния период
не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; не са осъществявали
дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; не са
осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и
печалби.
Предвид изложеното съдът намира, че заявителят след като е приел, че
отговаря на посочените в § 30 ЗСч. критерии и се явява предприятие, което не
е осъществявало дейност през отчетния период за него не е стояла
2
необходимостта да изготвя и публикува годишен финансов отчет.
То е имало задължение да декларира именно посоченото в чл.
38,ал.9,т.2 ЗСч. обстоятелство, а именно, че не е осъществявало дейност през
отчетния период. От значение е именно естеството на декларираното
обстоятелство, а не конкретния образец.
В случая обаче е представена декларация, която не съдържа
деклариране на изискуемото по закон обстоятелство-неосъществяването на
дейност през отчетния период. Посочената в § 30 ЗСч. дефиниция има за цел
да внесе яснота кога търговецът следва да изготви и обяви годишен финансов
отчет и кога декларация за неосъществяване на дейност, но самите
обстоятелства по § 30 ЗСч. не подлежат на деклариране.
Обстоятелството, подлежащо на деклариране, е посочено в чл. 38,ал. 9
ЗСч. и в процесния случая представената от заявителя декларация не отговаря
на извикванията на разпоредбата. Същевременно той не е изпълнил
указанията на ДЛР да представи необходимата декларация, поради което
правилно е поставен и отказ по подаденото заявление.
По искането за разноски:
Разноски в полза на Агенцията по вписванията не се дължат. Съгласно
нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) съдът
присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс.
С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния
характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че
Агенцията по вписванията е страна по него. Според чл. 541 от ГПК
разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя -
в този смисъл и Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
585/2022 г., II т. о., ТК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20200623172514-2 от 01.12.2022г. на
длъжностното лице по регистрация при ТРРЮЛНЦ към АВ, постановен по
заявление №20200623172514/23.06.2020г. за обявяване на декларация по чл.
38,ал.9,т. 2 ЗСч.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Агенция по вписванията с
ЕИК131282355 за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4