№ 6
гр. Плевен, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430202236 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0938-002509/31.08.2022г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на
А. Б. Т. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че същото е незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни
съображения в подкрепа на това – и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата. Не оспорват
фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното
производство, а субективната страна на деянието, като в тази връзка изтъкват,
че на жалбоподателя не е бил известен факта на служебна дерегистрация на
управлявания лек автомобил. Пледират за отмяна на Наказателното
постановление като неправилно.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява. В придружителното писмо по изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на жалбата.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
№340255/09.05.2022г. от страна на Б. Х. Х. – мл.полицейски инспектор при
РУ-***, в присъствието на свидетеля Л. И. М. и нарушителя – А. Б. Т..
Съставен е за това, че на 09.05.2022 около 10:30 часа в гр.***, ул.“***“ в
посока с.***, управлява собствения си т.а. „***“ с рег.№***, като превозва
пътник - А.С.Б. ЕГН: **********, която е без поставен обезопасителен колан
– нарушение по чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП; управляваният автомобил е със
служебно прекратена регистрация на 09.03.2022г., поради несключен договор
за застраховка „Гражданка отговорност“ на автомобилистите – нарушение по
чл.143 ал.10 ЗДвП; управлява автомобила със СУМПС, издадено от властите
на КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, което е с изтекъл срок на валидност на
26.06.2012г. – нарушение по чл.150а ЗДвП. При съставяне на АУАН,
нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С Постановление от 29.06.2022г. по преписка № 3278/2022г. по
описа на РП – ПЛЕВЕН, е отказано образуването на наказателното
производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, а НАЧАЛНИК на
РУ-*** е сезиран за реализиране на административнонаказателната
отговорност на дееца.
При описания процесуален развой и сезирането от страна на
Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на А. Б. Т. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.7 – 8 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила.
Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Б. Х. Х.,
Л. И. М., както и писмени доказателства /л.9, л.28, л.40 – 42 от делото/.
Показанията на свидетеля Б. Х. не могат да бъдат преценени като
2
недостоверни или тенденциозни, но същевременно не способстват по никакъв
начин за разкриване на обективната истина – същият заявява пълна липса на
спомен за случая, отбелязва, че поддържа изложеното в АУАН, както и че
„…сме спрели това лице и сме установили нарушенията, които съм написал
в Акта.“. От друга страна, показанията на свидетелката Л. М. са относително
подробни, последователни, и изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП,
фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и писмените доказателства, и по-
конкретно – справките за собственост и регистрация на т.а. „***“ с рег.№***.
Тук следва да бъде отбелязано, че въпреки изложените в съставения АУАН
факти и обстоятелства във връзка с три нарушения - по чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП,
по чл.140 ал.1 ЗДвП /неправилно посочено от актосъставителя като такова по
чл.143 ал.10 ЗДвП и прецизирано от административнонаказващия орган с
издаденото НП/ и по чл.150а ЗДвП, наложени са административни наказания
единствено на основание чл.175 ал.3 ЗДвП, т.е. във връзка с нарушението по
чл.140 ал.1 ЗДвП. Какви са причините за това решение на
административнонаказващия орган не е ясно, но не е и релевантно, тъй като
нему е предоставена преценката за кое/кои нарушение/нарушения да издаде
Наказателното постановление. От гледна точка на предмета на доказване
обаче, предвид неналагането на административни наказания за други
нарушения на ЗДвП, с изключение на това по чл.140 ал.1 ЗДвП, Съдът
намира, че фактите и обстоятелствата, изложени във връзка с превозван
пътник без поставен обезопасителен колан и във връзка с изтекъл срок на
валидност на СУМПС, са неотносими и не следва да бъдат обсъждани. В този
смисъл Съдът намира, че фактическата обстановка, касаеща процесното
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, е доказана по убедителен начин и няма да я
преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява
оборена.
Следва да бъде подчертано, че така очертаната фактическа
обстановка, не се отрича и от страна на жалбоподателя и неговия защитник.
Същите обаче възразяват, че Т. не е знаел за служебната дерегистрация на
автомобила, който е управлявал в процесната ситуация. В тази връзка, от
страна на административнонаказващия орган бяха изискани надлежни
доказателства в подкрепа на това, че за служебното прекратяване на
регистрацията, собственикът на превозното средство – А. Б. Т. – е бил
уведомен съобразно чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП /“Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство…“/. Такива доказателства обаче, не бяха представени. Вместо това,
по делото е депозирано писмо Рег.№316000-46366/19.12.2022г. /л.40 от
делото/, чието съдържание не може да се определи другояче, освен като опит
за витиеватост и което напълно ненужно цитира разпоредбата на чл.143 ал.10
ЗДвП; наред с това се отбелязва, че сектор „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН „… е
изготвил уведомително писмо…“, както и че собственикът е бил уведомен от
3
страна на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, че липсва съответна застаховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което ще бъде
прекратена регистрацията на МПС. От така представената справка не може да
се установи – и още по-малко, по убедителен начин - че А. Т. е бил надлежно
уведомен от органите на МВР за служебно прекратената регистрация на т.а.
„***“ с рег.№***. Следва да бъдат подчертани няколко момента: първо,
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД няма задължения по чл.143 ал.10 ЗДвП и
евентуалното уведомление от страна на ГФ за евентуално предстоящо
прекратяване на регистрацията на МПС, не може да се счита за редовно
уведомяване за вече извършена дерегистрация, по смисъла на същата правна
разпоредба; второ, въпроса дали се изпраща писмо е без правно значение, но с
такова значение се ползва въпроса дали са налице доказателства, че
съответното писмо е получено от неговия адресат, т.е. че същият
действително е бил уведомен на основание чл.143 ал.10 ЗДвП за служебното
прекратяване на регистрацията на посочения л.а. Такива доказателства обаче,
както беше изтъкнато, не са представени от страна на
административнонаказващия орган. Ето защо Съдът намира, че липсва
съответно уведомяване на А. Б. Т. за настъпилата служебна дерегистрация на
т.а. „***“. Липсват обаче и други доказателства, че на Т. този факт е бил
известен и следователно - незнанието на същия факт, изключва умисъла
относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват
доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на
непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11
ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна
страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по
чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна,
а А. Т. е административно наказан за деяние, което не е извършил. В
очертаната насока е и практиката на касационната инстанция, обективирана
например в Решение № 52 от 23.01.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
1381/2019 г., Решение № 126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д.
№ 1401/2019 г.., Решение № 390 от 05.07.2021 г. на АдмС - Плевен по к. а. н.
д. № 432/2021 г. и други.
Поради тези съображения Съдът намира, че обжалваното
Наказателно постановление е неправилно - издадено в нарушение на
материалния закон и като такова – следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№ 22-0938-002509/31.08.2022г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на А. Б. Т. ЕГН: ********** са
4
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5