№ 919
гр. Варна, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100501689 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.312 вр. чл.317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№57681/26.06.2025г., подадена от
„МДЦ Дентапрайм“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор д-р И.К., чрез адвокат Н. С. - ВАК, срещу Решение
№2214/16.06.2025г., постановено по г.д.№15602/2024г. по описа на ВРС, ГО,
46 състав, с което се:
1) признава за незаконно уволнението на А. Е. О., ЛНЧ *******, с адрес
град ******, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, със Заповед
№137/18.11.2024г., издадена от работодателя „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Граф
Игнатиев“ №17, офис 5, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ;
2) възстановява А. Е. О., ЛНЧ ******* на заеманата до уволнението
длъжност – „оператор, център обаждания“ в отдел „Сървис център“ при
ответното дружество „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №17, офис 5, на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ;
3) осъжда „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №17, офис 5 да заплати
1
на А. Е. О., ЛНЧ *******, с адрес град *****, сумата 19 386,00 (деветнадесет
хиляди триста осемдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода 20.11.2024г. – 20.05.2024г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ, като е искът е отхвърлен за разликата над 19 386,00 лева до
претендираните 22 608,00 лева като погасен, поради прихващане с
изплатеното на основание чл.220, ал.1 КТ от ответника в полза на ищеца
обезщетение в размер на 3222,00 лева.
В жалбата e изразено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се
доказателствените и правни изводи на първоинстанционния съд. Твърди се, че
работодателят е извършил подбора, спазвайки законовите изисквания.
Изтъква се, че същият правилно е осъществен само между служителите от
отдел „Nordic”, тъй като само те са работили с клиенти от скандинавските
държави. Сочи се, че работниците от отдел „Dach” са обслужвали клиенти от
Германия и Австрия и е следвало да говорят свободно немски език, поради
което и не са включени в осъществяване на подбора, касаещ само отдел
„Nordic”. Допълва се, че макар и служителите от двата отдела да заемат една
длъжност „оператор, център за обаждания“, изискванията спрямо тях са
различни, съобразно отдела, в който ще работят и необходимостта от свободно
владение на конкретен език. Отделно се навеждат доводи, че в нарушение на
диспозитивното начало, съдът е събрал служебно доказателства за факти,
които са били разпределени в доказателствена тежест на ищеца, а именно
извършил е служебна справка за активни трудови договори на ищеца за
периода, за който същият претендира обезщетение по реда на чл.344, ал.1, т.3
ГПК. С тези мотиви се моли обжалваното решение да бъде отменено и
исковите претенции на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение. Изразява се становище, че възможността на
въззивника да представя доказателства е преклудирана. Алтернативно се
оспорва тяхната доказателствена стойност, доколкото заповедите не са били
връчени на служителите на дружеството и не са породили правни последици.
Сочи се, че изискването за владеене на определен език следва да бъде
посочено в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
Претендират се разноски.
В отговор на възраженията на въззивника, се конкретизира, че още с
подадена молба, преди провеждане на първото открито заседание по делото,
ищецът е оправил искане от съда да осъществи служебна справка в НАП за
трудовата му ангажираност за период от 6 месеца, считано от датата на
уволнението му, тъй като трудовата му книжка се е намирала в ответника.
На следващо място се изтъква, че заповедта за уволнение е опорочена,
2
тъй като на нея липсва положен мастилен подпис, а ответникът не е съумял да
докаже, че същата е подписана с валиден електронен подпис. В отговора се
представя анализ на събраната доказателствената съвкупност, в насока, че от
представената от НАП справка е видно, че след процесното уволнение, за
няколко месеца са назначени 8 човека на същата длъжност. Навеждат се
доводи, че номерът на датата на заповедта за назначаване на комисия за
извършване на подбор не съответства на хронологичността и номерацията на
предхождащите и последващите я заповеди. Конкретизира се, че подборът не е
извършен между всички служители, заемащи длъжността „оператор център за
обаждания“, а екипът, в който е работил ищецът – „Nordic”, не представлява
самостоятелна част от предприятието. Не на последното място се сочи, че
подборът не е осъществен по обективни критерии и оценката, която е дадена
на ищеца не съответства на професионалните му качества. Както и се твърди,
че работодателят не се е съобразил с изискванията за предварителна закрила,
доколкото ищецът е бил диагностициран с психично заболяване – „тревожно-
депресивно разстройство“.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
въззивникът поддържа въззивната жалба, моли обжалваното решение да бъде
отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, моли оспореното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
След като се запозна с материалите по делото, възраженията и
доводите на страните, съдът намира следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Производството пред първа инстанция е образувано по предявена от
Анрес Е. О., ЛНЧ *******, искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ. Ищецът твърди, че с ответното дружество „МДЦ Дентапрайм“
ЕИК *********, считано от 15.01.2024г. са били в трудови правоотношения.
3
Сочи, че е бил назначен на длъжността „оператор, център обаждания“, в отдел
„Сървис център“, с основно месечно възнаграждение в размер на 3222,00
лева, при уговорен шестмесечен изпитателен срок. Твърди, че на 20.11.2024г. е
получил от работодателя си предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, за което била издадена и
заповед №137/18.11.2024г. Поддържа се, че липсва реално съкращаване на
щата, тъй като преди да му бъде връчено предизвестието, с него са водени
разговори за начина, по който иска да бъде преустановено трудовото му
правоотношение. Допълва се, че проведеният подбор е фиктивен и
необективен, доколкото са оставени на работа служители, които имат по-ниска
квалификация от ищеца О.. Сочи се още, че промяната на щатното разписание
е направено от лице, което не е имало съответната за това компетентност.
Поддържа се, че работодателят не се е съобразил и с обстоятелството, че
ищецът е бил диагностициран с психична болест – тревожно-депресивно
разстройство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва исковата молба и
изложените в нея твърдения и доводи. Акцентира, че новото щатно
разписание на дружеството е изготвено от изпълнителния директор, поради
промяна в инвестиционните намерения на фирмата. Твърди, че след което е
била назначена комисия за осъществяване на подбор сред служителите, тя е
оценила тяхната компетентност и ниво на изпълнение на трудовите им
задължения, а след приключване на подбора, е дала своето предложение на
работодателя. На база на това била издадена и заповед №137/18.11.2025г., с
която на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ трудовото правоотношение на ищеца
било прекратено. В условията на евентуалност е въведено възражение за
прихващане.
В допълнителна молба, подадена от ищеца, се излагат и твърдения, че
заповедите за щатно разписание и за определяне на комисия за извършване на
подбор са антидатирани и неавтентични, поради липсата на положен мастилен
подпис. Въведени са доказателствени искания, включително и за изготвяне на
служебна справка от НАП – Варна за всички вписани трудови договор, страна
по които е ищецът.
От така събрания доказателствен материал се установява следното:
Не е спорно между страните, че на 15.01.2024г. между „МДЦ
Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, и А. Е.
О., в качеството му на работник, е сключен безсрочен трудов договор №952, с
който ищецът О. е назначен на длъжност „оператор, център за обаждания“,
отдел „Сървис център“, категория персонал – трета, с шифър на длъжността –
4222 3001, с месечно възнаграждение в размер на 3222,00 лева, при пълно
работно време, със срок на изпитване в полза на работодателя и
продължителност от 6 месеца, считано от датата на подписването му. Както и
за безспорно е прието от страните, че последното му получено брутно трудово
4
възнаграждение е в размер на 3768,05 лева.
Видно от приобщената по делото длъжностна характеристика на
длъжността „оператор, център за обаждания“, подписана и от двете страни,
основните трудови задачи и задължения са – отговаряне на запивания на
клиенти, относно дейността на работата, изясняване на проблеми,
предоставяне на съвети, информация и помощ. Трудови задачи и задължения
на длъжността: извършва изходящи и приема входящи телефонни и писмени
запитвания от български и чуждестранни пациенти на лечебното заведение,
отговаря на писмени запитвания на клиенти в социалните мрежи, чат и имейл,
относно политиката на организацията, дейността, асортимента, условията и
процедурите за предоставяне на услуги, обработва и структурира постъпилата
информация за по-нататъшна обработка от съответното звено, предоставя на
пациентите предварителна информация за предлаганите продукти и услуги и
за евентуалните възможни варианти на зъболечение, получава обратна връзка
от пациентите за тяхното състояние след провеждане на зъболечение,
обработва писмени и телефонни оплаквания от пациенти и съдейства за
тяхното своевременно отстраняване, напомня на пациенти за предстоящи
планирани манипулации, поддържа контакт с пациенти във връзка с
провежданото от тях зъболечение, при изпълнение на трудовите си
задължения се придържа стриктно към вече утвърдената методика на работа
при осъществяване на контакт с пациенти, взима участие в обучението на
новопостъпилите служители в екипа, комуникира с останалите отдели на
дружеството, осъществява дейността си при стриктно спазване на всички
процедури на работодателя, свързани с длъжността му, изпълнява и други
задачи, възложени от прекия ръководител, свързани с работата му.
Като необходими изисквания за заемане длъжността били посочени –
средно образование, общ трудов стаж – без специални изисквания, специални
умения – висока комуникационна култура.
Относно структурното разделение на отделните екипи в компанията,
надлежен източник на информация представляват, приобщените към делото -
щатно разписание, показанията на свидетеля Г. и Д., както и отделните
длъжностни характеристики. Видно от съдържанието на обсъдената
длъжностна характеристика за заеманата от работника О. длъжност е била
пряко подчинена на мениджър екип „Сървис център“, като работникът е могъл
да получава задачи и съответно да ги отчита от/пред мениджър екип „Сървис
център“ и ръководителя направление „Маркетинг“, както и че е имал
задължението да взаимодейства с отдел „Сървис център“.
Видно от приложеното щатно разписание се открива информация за
структурното разпределение на отделите в дружеството, тяхната взаимовръзка
и подчиненост. Така обсъдената структурна връзка, която се извлича от
обсъденото съдържание на длъжностната характеристика, относима към
заеманата от ищеца позиция, намира опора и в приобщеното щатно
разписание. От същото се установява, че в отдел „Сървис център“ са
5
включени екипите „Кол център Dach”, „Кол център Nordic”, „Маркетинг“.
Така приобщената по делото длъжностна характеристика се извежда
още, че тя е идентична за всички служители, заемащи длъжността „оператор,
център обаждания“ в отдел „Сървис център“, като видно от съдържанието й
не е въведено изискване за владеене на конкретен език или уточнение за
отдела, в който работниците ще упражняват дейността си или определена
група за държави, чиито граждани ще бъдат обслужвани от служителите. В
сравнение с останалите длъжности в отдела, за които също са представени
длъжностни характеристики, които съдът кредитира, се извежда изрично, че е
добавено изискване за „много добро владение на английски или немски език“
или „владение на английски/немски“.
Тук е мястото да бъдат обсъдени и показанията на свидетеля Д., която е
била ръководител на направление „Сървис център“ и пряк ръководител на
ищеца О.. В хода на своя разказ, свидетелят Д. споделя за първоначално
добрите си впечатления от дейността на ищеца О. и осъществяваната от него
дейност. Същата споделя, че ищецът е работил основно и е подпомагал
дейността на „UK сървис център“, въпреки, че е бил част от екип „Nordic”.
Същото се извлича и от показанията на свидетеля К. Г., която споделя, че в
началото е въвела ищеца в основните характеристики на осъществяваната от
дружеството дейност, а през месеците от март-юни, той е обслужвал
клиентите от „UK сървис център“. На следващо място, потвърждение за
липсата на ясно диференцирани задължения на отделните групи, част от отдел
„Сървис център“ се доказва и от показанията на свидетеля Д., която сочи, че
малко след процесния период, служителите, заемащи длъжността „оператор,
център за обаждания“ от „Nordic” и „Dach” са били обединени, за да
обслужват целия пазар от клиенти. В показанията на посочената група
свидетели не се открива информация за изискване на специфични познания
или отлики в дейността на операторите от отдел „Сървис център“, управляван
от свидетеля Д..
По делото са представени и два броя заповеди, с които е утвърдено ново
щатно разписание и е назначена комисия за извършването на подбор,
единствено на екип „Nordic”. Ищецът от своя страна своевременно е оспорил
автентичността на датата на съставяне на посочените документи, идентични
възражения за привнесени и в отговора на въззивната жалба.
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни
възраженията на ищеца, касаещи датата на приобщените частни документи.
Частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. При оспорване верността на отразените в тях обстоятелства, без
оспорване на подписа и авторството им, документите нямат материална
доказателствена сила. Спорът по факта и/или датата не включва твърдение за
неистинност на документа и съдът няма задължение да открива нарочно
производство по реда на чл.193 ГПК, а преценява оспорените документи
6
заедно с останалите събрани по делото доказателства, за да установи
достоверната дата.
В тази последователност, макар и формално да е налице несъответствие
в номерацията на заповедите, които са приобщени по делото с номера от 138
до 165а, това от своя страна не е достатъчно да се приеме, че същите са
съставени за целите на производството. Видно от съдържанието на връченото
на работника предизвестие за прекратяване на трудов договор, изготвено на
18.11.2024г., връчено му на 20.11.2024г., надлежно са изброени заповедите, въз
основа на които се прекратява трудовото му правоотношение – а именно
заповед №162а/11.11.2024г. за утвърждаване на ново щатно разписание и
протокол от 15.11.2024г. на комисия за извършен подбор. Отделно в самата
заповед №137/18.11.2024г., идентично са изброени заповедите за ново щатно
разписание, за назначаване на комисия и протокола за осъществения подбор.
На следващо място в хода на първоинстанционното производство са разпитани
и лицата, които са осъществили подбора, които детайлно споделят за
критериите и обема от информация, с който са се запознали, бидейки част от
комисията и потвърждават, че въз основа на така събраната информация са
посочили на работодателя, ищецът О. - като работника с най – ниска оценка от
извършения подбор. Поради което и може да се направи обоснован извод, че
посочените документи са съществували към момента на връчване на
предизвестието и заповедта за прекратяване на работника О..
На следващо място, видно от представения протокол от дата 04.11.2024г.
ръководителят на лечебното заведение е взел няколко решения, едно от които е
било за съкращаване на 1 щатна бройка в звено „Кол център Nordic” на
длъжността „оператор център за обаждания“, а именно съкращаване от 6 на 5
щатни бройки.
Представени са и Заповед №162А/11.11.2024г. за утвърждаване на щатно
разписание на длъжностите при „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, както и самото
щатно разписание. Съгласно щатното разписание в сила от 21.06.2024г., отдел
Сървис център, Кол център DACH на длъжността „оператор център за
обаждания“, код НКПД 42223001 е имало 29 щатни бройки, при заети 23,5, а в
Кол център Nordic 6 щатни бройки, при заети 4,5 човека. Съгласно новото
щатно разписание, в сила от 11.11.2024г., отдел Сървис център, Кол център
DACH на длъжността „оператор център за обаждания“, код НКПД 42223001
са определени 26 щатни бройки, при заети 22,50, а в Кол център Nordic – 4
щатни бройки, при заети 2.
Приложена е по делото и заповед №165А/14.11.2024г., от която се
извежда, че е назначена комисия за извършване на подбор съгласно чл.329 КТ,
в състав: Павел Й. Р., на длъжност „Експерт бизнес развитие и иновации“, И.
И. Д. на длъжност „Ръководител направление Сървис център“ и пряк
ръководител на ищеца О., В.Р.П. на длъжност „Мениджър проекти“. В хода на
провелото се пред първа инстанция открито съдебно заседание са разпитани, в
качеството на свидетели, всички членове, участващи в комисията по
7
извършване на подбор. Съдът кредитира показанията им като хронологично и
достоверно поднесени. И тримата в непосредствения си разпит пред съда
изтъкват, че подборът е осъществен въз основа на данни, извлечени от
платформи, в които служителите в кол центъра са били длъжни да попълват
информация за осъществени от тях контакти с крайни клиенти за съответния
работен ден и да отбелязват своята активност. Допълват също, че от тези
информационни системи са установили, че за два от работните дни,
работникът О. не е имал активност, както и не са установили тази липса да се
дължи на причини от техническо естество.
Свидетелите П. и Р. споделят, че освен активността в системата са
проследили и броя, вида, срочността и съдържанието на комуникация,
провеждана от работниците към клиентите на дружеството. В тази
последователност свидетелят Р. сочи, че е установил, че спрямо определена
част от потенциалните клиент, ищецът О. е давал кратки отговори или такива,
които не са достатъчно информативни за клиентите.
Допълват също, че след извършени проверки за дейността на работника
О. са възприели, че същият не е изпълнявал и задълженията си за споделяне на
обучителни материали в специално разработена платформа за обучение,
използвана от работодателя. Данни от така посочените справки не са
ангажирани от страна на ответника.
На следващо място съдът кредитира и приобщения по делото протокол
от 15.11.2024г., от който се установява, че комисията е извършила подбор на
служителите на длъжност „оператор център за обаждания“ в звено „кол
център Nordic” между служителите и получената от работниците оценка.
Видно от протокола се конкретизира, че критериите, по които служителите са
оценявани са два – квалификация и качество и начин на възложените задачи. А
оценените служители са получили следните оценки – А. О., квалификация –
6, качество и начин на изпълнение на възложените задачи – 4, обща оценка – 5;
– Е.З., квалификация – 6, качество и начин на изпълнение на възложените
задачи – 6, обща оценка – 6; – П.П., квалификация – 5, качество и начин на
изпълнение на възложените задачи –6, обща оценка – 5,50; – Х.П.,
квалификация – 6, качество и начин на изпълнение на възложените задачи – 6,
обща оценка – 6; – Д.Х., квалификация – 5, качество и начин на изпълнение на
възложените задачи – 6, обща оценка – 5,50. В протокола е посочено, че А. О.
като получил най-ниска оценка е предложен на работодателя да бъде
работникът, чийто трудов договор следва да бъде прекратен.
Съдът кредитира и приложените преписи от Предизвестие за
прекратяване на трудов договор и Заповед №137/18.11.2024г., както и писмо с
дата 18.11.2024г., видно от съдържанието, на които се установява основанието,
на което е прекратен трудовият договор на ищеца, датата, от която същият се
счита за прекратен, както и дължимото му обезщетение, както и отправено от
работодателя запитване до работника дали същият е трудоустроен или да
страда, от конкретно посочени заболявания. С оглед направените от
8
въззивемата страна възражения следва да бъде посочено следното.
Видно от пълномощно съставено от председателя на съвета на
директорите на дружеството, лицето, издало и решението за съкращаване на
щата, както и последващите действия, свързани с прекратяване на трудовия
договор на ищеца, е било надлежно упълномощено и му е делегирана
работодателска компетентност.
Относно наведените доводи за липса на положен мастилен подпис върху
заповедта за прекратяване и предизвестието, правилно е прието от
първоинстанционния съд, че в този случай не следва да бъде открито
производство по реда на чл.193 ГПК. Видно в първото открито съдебно
заседание ищецът не е оспорил авторството на документа, т.е. че е съставен от
лице, различно от посочения за негов автор.
Същият е оспорил изобщо наличието на положен подпис. В тази връзка
дори и да се приеме такова възражение, то в практиката и в Решение № 194 /
18.06.2013 г. по гр. д. № 1100 / 2012 г., ГК, ІV г.о., е прието и че неподписаният
частен документ може да бъде доказателство, като съдът преценява
доказателствената му сила свободно, по вътрешно убеждение и с оглед на
всички данни по делото. Като не е необходимо да се открива производство по
чл.193 ГПК.
Отделно в чл.184, ал.1 ГПК е посочено, че електронният документ може
да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната, както и в случая и ищецът, и ответникът са представили такъв
заверен препис, от който и двамата са се ползвали. На следващо място, когато
няма спор между страните, че документ със съдържание, напълно
съответстващо на представеното копие/препис съществува, няма смисъл да се
изисква оригиналът, още по-малко да се прилага последицата по чл.183, изр.2
ГПК при непредставянето му, ако копието/преписът на документа са ясни и
четливи и за съда няма съмнения за симулативност на процеса, а искането за
представяне на оригинал не е и равнозначно на искане за откриване на
производство по чл.193 ГПК.
Още повече видно от представения препис, документът е подписан от
автора му с квалифициран електронен подпис. Съгласно правилото на чл.3,
ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ съдържащ електронно изявление (чл. 2). Същото е в съответствие и
с чл.25, ал.2 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, според който правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис. Поради което и доводите на ищеца за неспазена писмена форма са
неоснователни, а наведените в писмените бележки пред първа инстанция
твърдения са и преклудирани, доколкото не са били направени своевременно.
Поради горното съдът цени като годно писмено доказателство посочените и
обсъдени документи.
С доверие се цени и копието от трудовата книжка на ищеца О., както и
9
извършена справка за трудови договори, видно от които последното място на
работа на ищеца О. е било дружеството „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД и към месец
юни 2025г. не е упражнявал трудова дейност. В тази връзка съдът цени
изготвените служебни справки, доколкото е било направено изрично искане за
събирането и приобщаването на посочената информация от страна на ищеца,
непосредствено след получаване на отговора по исковата молба. С оглед
горното съдът намира, че няма пречка да бъдат използвани и същите не са
събрани в нарушение на процесуални правила.
Съдът кредитира и приложените медицински документи, от които се
установява, че през юни 2024г. ищецът е посетил психиатър и е бил
диагностициран, че страда от „тревожно-депресивно състояния“, съответно,
че са му предписани съответни медикаменти – Флуоксетин 20 мг, Ноктамид 1
мг, Лоразепам 1 мг. Установява се също, че е започнал и терапевтичен процес
през месец септември 2024г.
От представените документи за завършена степен на квалификация,
образование се откриват данни за притежаваните от всеки от участвалите в
подбора лица качества и умения.
Съдът намира приложените фотоизображения на проведена
комуникация за неотносими към спора, доколкото не е доказано в кой период е
реализирана, нито дали е цялото съдържание на проведения разговор, поради
което и съдът не кредитира приложените писмени материали.
Неотносими се явяват и приложените нотариално заверени извадки от
достъпен в интернет сайт на страница:
https://www.jobs.bg/job/7688830. Същите съдържат информация за свободна
длъжност „чат и имейл – представител обслужване на клиенти“, публикувани
на 07.11.2024г. от дружеството ответник, преди датата за вземане на решение
за съкращаване на щата. Отделно от обсъденото вече щатно разписание е
видно, че е имало незаети щатни бройки на длъжността, заемана и от ищеца
О.. В тази връзка неотносима се явява и справката от НАП с данни за всички
действащи трудови договори на дружеството „Медико-дентален център
Дентапрайм“ ЕАД за период от 15.01.2024г. – 20.11.2024г. и подадени
уведомления по чл.62 КТ за период от 20.11.2024г. до 21.05.2025г.
С оглед така обсъдените доказателствени материали, съдът намира
следното:
По иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д.
№ 5/2019 г., ОСГК, докладчик съдията С.Б. е прието, че съкращаване в щата
по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 има, когато се заличават всички щатни
бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях. Посочено е и че
независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на
законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на
установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата.
10
Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.
Съдът намира, че в конкретния случай, въз основа на събрания
доказателствен материал се доказва, че е налице реално съкращаване на щата.
Горното се извлича и от приложените заповеди, с които се утвърждава
промяната, от приложените щатни разписания и показанията на свидетелите,
участвали в извършването на подбор. Така, установи се реално съкращаване
на щата към дата 20.11.2024г., считано от когато и съгласно, заповед
№137/18.11.2024г., връчена на ищеца на 20.11.2024г. трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. , поради
съкращаване в щата. Заповедта е издадена от работодателя, действащ чрез
упълномощено с работодателска власт лице. Издадени са и съответните
нарочни документи в тази връзка.
Практиката на ВКС е константна и по въпроса, че при съкращаване на
щата, когато се уволняват само част от работниците или служителите,
заемащи съответната длъжност, подборът е задължение на работодателя и
става част от правото му да прекрати трудовия договор. Такова задължение не
е изрично посочено в КТ, но същото се извлича по тълкувателен път от целта
на подбора – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре (Решение № 275 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1369/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.Ц., Определение № 47 от
28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
М. Г.).
На следващо място, доколкото според новото щатно разписание, в сила
от 11.11.2024 г., се предвижда запазването на съществуващите в щата
еднородни длъжности и единствено намаляването им с една такава, то
правилно първоинстанционният съд е приел, че прекратяването на
правоотношението с работника или служителя, заемащ съкращаваната
длъжност, следва да се предхожда от процедура по подбор съгласно чл.329
ГПК.
Относно осъществения от работодателя подбор са събрани
доказателства, от които е видно, че в подбора са участвали единствено
работниците, заемащи длъжността „оператор, център за обаждания“, но не
между всички служители в отдел „Сървис център“, а единствено в екип
„Nordic”.
При съкращаване на щата, подборът следва да бъде извършен между
всички служители от съответното звено, заемащи длъжността, предвидена за
съкращаване, за да може да се приеме, че е извършен и законосъобразен
подбор. В посоченото тълкувателно решение е прието, че под структурно
звено, следва да се разбира, че същото е относително самостоятелно от гледна
точка на организация и управление, да е обособено, да е относително
самостоятелна единица в цялостната структура на предприятието. Посочени
са и редица второстепенни признаци. В конкретния случай съдът намира, че
11
звеното, което се явява относително самостоятелно е отделът „Сървис
център“. Видно от обсъдените доказателствени материали, отделът се е
занимавал с обслужване на потенциални и настоящи клиенти, чрез
осъществяване на различни канали за връзка, имало е свой самостоятелен
ръководител и е обхващал екипите Nordic, Dach, Маркетинг. Установи се дори
от свидетелските показания, че служителите, заемащи длъжността „оператор,
център за обаждания“ са били взаимно заменяеми, а не профилирани към
конкретна целева група клиенти. И в щатното разписание, и в трудовия
договор на ищеца е упомената като самостоятелна структурна единица –
отдел „Сървис център“, а не конкретен екип. Поради горното и подборът е
следвало да бъде извършено между служителите, заемащи идентична
длъжност в това звено.
В Решение № 249 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 294/2015 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Б.И., е възприето, че при определяне на кръга от лица,
между които трябва да се извърши подбор, не се изхожда от наименованието
на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от
техните различия, като определящо е дали различията са съществени.
Преценката е винаги конкретна, тя се прави с оглед характера и естеството на
възложените на съответните длъжности задължения и не зависи от близостта
или съвпадението на наименованията им по щата, защото две длъжности със
сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови
функции.
Видно от приобщената по делото длъжностна характеристика за
длъжността „оператор, център за обаждания“ е била приложима за всички
служители, заемащи длъжността без разграничение по отделни звена или
екипи. Същата е била с един класификатор – 42223001. В нея като изисквания
не е посочено необходимостта на владеене на конкретен език или ниво на
познаване на такъв. От останалия събран доказателствен материал,
включително и от разпита на ръководителя на отдела не се установи да има
различие между изпълняваните функции в отделните екипи или съществени
специфики. Напротив установи се, че клиентите, които е следвало да бъдат
обслужвани на испански са били незначителен брой, поради което и ищецът е
подпомагал дейността на клиенти „Uk център“, а за клиенти от
скандинавските държави не се посочва нищо от свидетелите, няма и такива
ангажирани доказателства, в каквато насока са възраженията на въззивника.
Доколкото всички в отдел „Сървис център“ са назначавани на една
длъжност, с една длъжностна характеристика, подчиненост на пряк
ръководител, функции и изисквания, код на класификатор и не се доказаха
съществени различия и отлики, а дори напротив, впоследствие екипите са
обединени, то следва, че подборът е следвало да бъде осъществен между
всички служители, заемащи длъжността „оператор, център за обаждания“, но
в целия отдел „Сървис център“, доколкото отделните екипи не са били
самостоятелни структурни звена. Поради и което извършеният подбор се
явява незаконосъобразен.
12
На следващо място извън гореизложеното, с оглед събрания
доказателствен материал, както и възраженията, направени от страните,
следва да бъде посочено и следното. Видно ищецът е ангажирал
доказателства, че е бил диагностициран с психично заболяване „тревожно-
депресивно разстройство“, датиращо поне от месец май 2024г., които
доказателства не са оборени от ответника.
Безпротиворечиво в съдебната практика е възприето, че закрилата по
чл.333, ал.1 КТ има обективен характер и се прилага независимо от това дали
работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и
дали са представени медицински документи за него. Посоченият въпрос е
предварителен и е свързан с изпълнението на определена процедура пред
компетентен орган, установена с императивни правни норми и
неизпълнението й води до незаконност на уволнението и само на това на
основание. Работодателят е бил длъжен да вземе мнението на ТЕЛК и изясни
медицинския статут на уволненото лице непосредствено преди уволнението и
компетентният медицински орган следва да даде мнение по спорния въпрос -
налице ли е болест от кръга на закриляните в Наредба № 5 от 1987 г. и
боледувал ли е ищецът от нея към момента на уволнението му. Задължението
на работодателя, както се посочи, е предварително и при безспорно
установения по делото факт, че едновременно с връчване на заповедта за
уволнение и заповедта за прекратяване на трудовия договор, работодателят е
направил опит и за връчване и на документ за деклариране на обстоятелствата
по чл.333 КТ, то горното води до категоричен извод, че работодателят не е
изпълнил изискванията по наредбата и е налице още едно самостоятелно
основание за незаконосъобразността на уволнението на ищеца О.
(Определение № 1309 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 935/2011 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Л.Б., Определение № 835 от 25.04.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 4846/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М.И.).
В тази връзка единствено за пълнота и с оглед направените възражения
за липса на обективност на осъществения подбор следва да бъде посочено
следното. В Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2011 г., ОСГК, докладчик съдията Симеон Чаначев, е прието, че преценката
на работодателя по чл.329, ал.1 КТ, подлежи на съдебен контрол в
производство по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ при
упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки на законовите критерии по чл.329 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа.
В процесния случай преценката на работодателя кой от работниците,
участващи в подбора, има по-висока квалификация и работи по-добре е
обективирана в представения по делото протокол за подбор. Изложените в
него констатации са оспорени от служителя и в тежест на ответника
работодател е било да установи законосъобразността на извършения от него
подбор. В протокола са посочени и критериите, по които са оценявани
13
горепосочените служители, но не е отразена тежестта на всеки един от
възприетите от него критерии, като на служителите е поставяна една обща
оценка. При извършване на подбора не са поставяни оценки/давани точки,
което да позволи да се вземе информирано решение кой от служителите
работи по-добре. Отделно за решаващия в случая критерий „Оценка и
качество на изпълнение на възложените задачи“, са налице единствено
показанията на разпитаните свидетели, които споделят за два основани
елемента, но не споделят за това, което са установили при другите служители,
които не са оценени с отличен резултат, за да се направи съпоставка за
тежестта на допуснатите от служителите пропуски. Отделно други
доказателства, утвърждаващи твърденията им не са ангажирани от ответника.
И на последно място неоснователно се явяват твърденията на ищеца за
наличието на индиция за недобросъвестност на работодателя, тъй като е
назначил служители на същата длъжност, след извършване на подбора. Видно
е от щатното разписание, че е имало незаети щатни бройки, както и с оглед
обема на служителите, е твърде вероятно, динамично да настъпват промени,
които да влияят на текучеството в компанията и след извършването на
подбора, поради което и тези възражения се явява неоснователни.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира,
че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод досежно
незаконосъобразността на извършения подбор, респективно основателност на
иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че при наличие на
предпоставки за уважаване на иска по т.1, трудовото правоотношение между
страните няма срочен характер или срокът на договора не е изтекъл към
момента на устните състезания, което е отделено за безспорно от страните и
безспорно установено от приложения трудов договор.
Предвид извода за основателност на обуславящия иск по чл.344, ал.1, т.1
КТ, следва, че основателен е и обусловеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ,
поради което правилно първоинстанционният съд е постановил
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „оператор,
център обаждания“ при ответника „МДЦ Дентапрайм“ АД.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.255, ал.1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че след уволнението е останал без работа
и не е получавал трудово възнаграждение, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
прекратяването на трудовото правоотношение. Доказано се явява
обстоятелството, че след прекратяването на трудовото му правоотношение,
считано от 20.11.2024г. липсва, последващ трудов договор. Изложени бяха и
мотиви за осъществената от съда справка. С доклада по делото съдът е обявил
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 3768,05 лева. А общата искова
14
претенция за периода от 20.11.2024г. до 20.05.2025г. е в размер на 22 608,00
лева.
Между страните в производството не е спорно, а и се подкрепя от
представените платежни нареждания, че ответникът е заплатил на ищеца
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на сумата
от 3222,00 лева.
Правилно е разгледано по същество и е уважено, релевираното от
ответника възражение за прихващане с изплатените на ищеца обезщетения по
чл.220, ал.1 КТ, като съдебната практика е категорична относно възможността
да бъде осъществена съдебна компенсация с горепосочените обезщетения с
това по чл.225, ал.1 КТ.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 ГПК се явява също основателен до сумата в размер на 19 386 лева и
правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд за горницата до 22 608
лева, като погасена, поради прихващане с изплатеното от ответника
обезщетение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, въпросът за разноските в
първоинстанционното производство не следва да бъде преразглеждан. Във
въззивното производство право на разноски има въззиваемата страна.
Въззиваемата страна претендира в нейна полза да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 3300,00 лв. – адвокатско възнаграждение. По
делото е представен списък по чл.80 ГПК, както и са представени
доказателства за реалното извършване на разноските, поради което и
въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна,
направените по делото разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2214/16.06.2025г., постановено по г.д.
№15602/2024г. по описа на ВРС, ГО, 46 състав, с което се:
1) признава за незаконно уволнението на А. Е. О., ЛНЧ *******, с адрес
град ******, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, със Заповед
№137/18.11.2024г., издадена от работодателя „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Граф
Игнатиев“ №17, офис 5, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ;
2) възстановява А. Е. О., ЛНЧ ******* на заеманата до уволнението
длъжност – „оператор, център обаждания“ в отдел „Сървис център“ при
ответното дружество „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №17, офис 5, на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ;
3) осъжда „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
15
адрес на управление град Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №17, офис 5 да заплати
на А. Е. О., ЛНЧ *******, с адрес град *****, сумата 19 386,00 (деветнадесет
хиляди триста осемдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода 20.11.2024г. – 20.05.2024г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ, като е искът е отхвърлен за разликата над 19 386,00 лева до
претендираните 22 608,00 лева като погасен, поради прихващане с
изплатеното на основание чл.220, ал.1 КТ от ответника в полза на ищеца
обезщетение в размер на 3222,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Граф
Игнатиев“ №17, офис 5 да заплати на А. Е. О., ЛНЧ *******, с адрес град
*****, сумата в размер на 3300,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, който за страните започва да тече от 01.09.2025г., на
основание чл.315, ал.2 вр. чл.280, ал.2, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16