Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 07.05.2019
година гр. Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Омуртаг
на втори
април две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
АНД номер № 209
по описа за 2018 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.А.Х. *** против Наказателно
постановление № 24-10 от 05.09.2018 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол –
ЦЕНТРАЛЕН ДУНАВ“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание – глоба в размер на 1500
лева. Жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното в НП нарушение, тъй
като на посочената в НП дата бил на посоченото място край язовира, но там той
пасял биволи, докато други хора ловели риба. Според жалбоподателя при идването
на проверяващите риболовците избягали като на брега останали техните вещи, сред
които и една въдица, а някакво трето лице донесло „серкме“ и една вмирисана риба,
за които проверяващите приели, че са на жалбоподателя и другия пастир. Като намира
обжалваното НП за незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят моли съда да
го отмени изцяло. Изтъква незаконосъобразност на НП и поради това, че описаното
деяние е квалифицирано неправилно, тъй като с посочения уред „серкме“ не можело
да се извършват описаните действия „косене/търмъчене“. В с. з. жалбата се
поддържа като е изтъкнат и довода за липса на обсъждане на приложимостта на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, което не позволявало на съда да направи преценка дали случаят е
маловажен.
Ответникът – Отдел „Рибарство и контрол – ЦЕНТРАЛЕН ДУНАВ“ към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
се представлява
по делото от началника на отдела М. М. и от ст. ю.к. И.П., които оспорват
жалбата и поддържат издаденото НП. Началникът на отдела М. М. намира за
доказано със събраните по делото доказателства описаното в НП нарушение, което
предвид придадената му от законодателя тежест с високия минимален размер на
предвиденото наказание не се явява маловажен случай.
Районна прокуратура – град Омуртаг,
не се представлява по делото.
Съдът като прецени становищата на страните във
връзка с представените доказателства, приема за установено следното:
По редовността на жалбата – въпреки направеното изискване от страна на съда до
АНОрган да изпрати разписка, удостоверяваща датата на връчване на НП на
жалбоподателя, от страна на АНОрган не е изпратен такъв документ по делото. Жалбата
е подадена директно до съда на 12.10.2018 г. поради невъзможността да бъде
приета от представител на АНОрган и след направени опити за това. При това
положение съдът не следва да тълкува липсата на този документ и бездействието
на АНОрган във вреда на жалбоподателя. Ето защо при липсата на данни за
просрочване на жалбата и като отчита, че същата е подадена от лице, имащо
правен интерес от това, съдът приема жалбата за редовна.
По основателността на жалбата - Видно от приложения по делото Акт за установяване на административно
нарушение № В 0012360/24.04.2018 г. длъжностни лица от отдел „Рибарство и
контрол“ Централен Дунав – град Т. са установили, че Т.А.Х. ***.04.2018 г., в
12.30 часа извършва любителски риболов във водите на яз. „***“ под с. *** на
плиткажа с малоразмерен мрежест уред тип „серкме“ чрез косене/търмъчене/, като
контролира риболовния уред в работно положение, потопен във водата и извършва
резки движения с него. Посочено е, че Х. е уловил и задържал 1 бр. шаран – 2 кг.
Като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 37 от ЗРА. Като иззети са
описани 2 кг шаран и 1 брой серкме. Актът е подписан от актосъставителя и
тримата свидетели, посочени в него, както и от свидетел, удостоверяващ отказа
на нарушителя да подпише акта. Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 24-10 от 05.09.2018 г. на Началник
отдел „Рибарство и контрол“ Централен Дунав – град Р. към Главна дирекция „Рибарство
и контрол“ в ИАРА, оправомощен за целта със Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на
МЗХ, в чиято констативна част е установено, че лицето Т.А.Х. ***.04.2018 г., в
12.30 часа по смисъла на §1, т. 28 ДР на ЗРА извършва риболов във водите на яз.
„***“, общ. А. под с. ***, общ. А. /плиткажа/ в риболовен обект, различен от р.
Дунав и Черно море, без да има издадено разрешително за стопански риболов и
придобито право на усвояване на рибен ресурс за 2018 г., чрез използване на малоразмерен
мрежест уред тип „серкме“ - чрез косене/търмъчене/, като контролира риболовния
уред в работно положение, потопен във водата и извършва резки движения/придърпване/
с него. Х. е уловил и задържал 1 бр. шаран – 2 кг по данни на лицето и е върнат
в язовира“. Като нарушена законова норма е записана тази на чл. 37 от ЗРА. Като
е записал, че е съобразил тежестта на нарушението, подбудите за извършването му,
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и имотното състояние на дееца, АНОрган
е преценил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради
несъответствие на извършеното нарушение с въздигнатите основни принципи по чл. 1,
ал. 2 ЗРА, вкл. и правилата за „отговорен риболов“. На основание гореизложеното
и чл. 73, ал. 1 ЗРА административнонаказващият орган е наложил на Х. административно
наказание глоба в размер на 1500 лева. В съдебно заседание са разпитани като
свидетели, поискани от АНОрган, лицата Д. З. – актосъставител, и Ш.М.Х. -
свидетел в съставения АУАН. Разпитани са и допуснатите по искане на жалбоподателя
свидетели А. М., Ю. Ю. и Л. К.. Свидетелят Д. З. посочва, че на 24.04.2018 г. той
с екип на ИАРА по постъпил сигнал са посетили място на брега на язовир „***“, в
района под с. ***, където вече били пристигнали другия свидетел Ш. Х. като член
на Централната рибноопазваща организация, и полицай от РУ – Т. на име С., като
там били и Т. и Ю., определени от свидетеля като двамата нарушители. Свидетелят
си спомня, че на тревната площ до нарушителите имало едно серкме и един парашут
за риболов, които били извадени от водата от свид. Х., там била и една риба „шаран“
с тегло около 2 кг, която от слънцето била започнала да изсъхва от едната страна,
но си личало, че е прясно уловена. Според свид. З. на мястото не е имало други хора
или животни. Свидетелят допълва, че надморската височина на язовира е до 500
метра, каквато била височината на всички язовири в обл. Т., и поради това
посоченият ден попадал в периода на забраната за риболов. Свид. Ш. Х. посочва, че
на 24.04.2018 г. М. Й., с когото членували в Централната рибноопазваща
организация, му се обадил, казвайки му, че има бракониери на яз. „***“, като
този сигнал бил подаден от С.П.. Според свидетеля след около 15-20 минути той
пристигнал до язовира от едната му страна и от разстояние около 30 метра
забелязал на отсрещната страна две лица до върбите в разлятата част на яз. „***“
да се опитват да ловят риба със серкме на място, където рибите хвърляли хайвера
си. Свид. Х. наблюдавал лицата в продължение на около половин час, а на
отсрещния бряг бил С.П., който подал сигнала, и който също наблюдавал двете лица.
Свидетелят Х. уточнява, че в едното от тези две лица разпознал жалбоподателя Т.Х.,
който няколко пъти хвърлил серкмето във водата. Свидетелят Х. преплувал язовира
и пристигнал на другата страна при С.П., като уточнява, че когато лицата
забелязали, че са наблюдавани, бавно и последователно излезли от водата, но
преди това скрили серкмето под една върба. Свидетелят Х. и С.П. наредили на
жалбоподателя и другото лице да останат на място. При тях дошъл и друг член на
ЦРО С. Ю.. Свид. Х. сочи, че лично той изкарал от водата потопеното серкме от
мястото, където били преди това жалбоподателя и другото лице, като на това
място той открил и мъртва риба, която по негова преценка била уловена преди
около половин час. На същото място той открил и една въдица с парашутка. И този
свидетел е категоричен, че в язовира и в близост до брега му не е имало други хора
и рибари с ботуши по времето, когато е наблюдавал двете лица, и когато след
преплуване на язовира пристигнал на отсрещната страна. Същият си спомня, че при
поискване на личните карти на проверените лица първоначално те отказали да ги
представят, като актът бил съставен в присъствието на Т.Х. и му бил разяснен. Ангажираният
от жалбоподателя свидетел А. М. сочи, че на 24.04.2018 г. бил говедар и пасял
говеда край яз. „***“, когато жалбоподателят дошъл да смени Ю., който пасял
наблизо биволи. Свидетелят видял как двамата се сменят и се оттеглил с
животните си нагоре по терена. Малко по-късно той отново слязъл надолу и от
разстояние 20-30 метра видял как непознати за него хора, около 4-5 на човека, се
разбягали, а също така видял и полицейски автомобил. Свид. М. не е видял жалбоподателя
и свид. Ю. да ловят риба и не е видял да им съставят актове. Свид Ю. Ю. също
заявява, че на 24.04.2018 г. пасял биволи край яз. „***“ заедно със селския
говедар А. М., който бил настрани, докато свидетелят отишъл в близките ниви и
разговарял там с познат. Свидетелят сочи, че забелязал, че в началото на
язовира имало около 7-9 човека и когато след 12 часа при него дошъл
жалбоподателя, за да го смени като пастир, той му казал, че в язовира има хора
и двамата оставили животните и тръгнали да видят хората. В един момент двамата
видели как тези хора се разбягали и се скрили в гората. След около 15 минути
според свидетеля към тях дошъл човек със зелен автомобил „Ауди“ и им казал да
влязат във водата, започвайки за телефонира в същото време. След малко
свидетелят видял, че от брега към страната на с. *** свид. Ш. Х. преплувал
язовира и дошъл при другия мъж, след което двамата казали на жалбоподателя и на
свид. Ю. да стоят там. Свидетелят посочва, че Ш. Х. влязъл във водата и извадил
от там едно серкме и една риба като обявил, че тези неща са на жалбоподателя и
на свид. Ю., на което последните се противопоставили. Според свидетеля рибата
не била прясна и жива. След малко дошли служители на ИАРА, а след тях и полицаи
като и на свидетеля и на жалбоподателя били съставени АУАН. Доведеният от
жалбоподателя свидетел Л. К. посочва, че на 24.04.2018 г. бил в негови
земеделски площи в землището на с. *** в близост до яз. „***“ и извършвал
почистване на земеделската земя, когато около 09.00-09.30 часа край него минал Ю.
Ю. с биволите, спрял се и двамата разговаряли около 15-20 минути като според
свидетеля Ю. не носел въдица и по нищо не личало, че ще извършва риболов. Същият
свидетел сочи, че по обяд край него минал и жалбоподателят, който също не носел
нищо, двамата разговаряли и Т.Х. се запътил да смени Ю.. Свидетелят К. бил на
около 2 км от мястото на установения бракониерски риболов и в един момент видял
в далечината, че минава зелен автомобил, след което хора с ботуши се разбягали.
Според свидетеля около язовира имало животни – овце, крави и др.
Събраните по делото свидетелски
показания съдържат противоречиви данни относно значимите за делото факти, поради
което и следва да бъдат подложени на внимателна преценка за достоверност с
оглед кредитирането им. Показанията на свидетелите З. и Ш. Х. са ясни, вътрешно
непротиворечиви, логични и взаимно се подкрепят и допълват. И двамата свидетели
категорично визират жалбоподателя като едно от двете лица, извършвали риболов
на посочените в АУАН дата и място. Свид. Х. описва в детайли възприетото от него,
като той е видял и разпознал жалбоподателя да стои във водата и да хвърля
няколко пъти серкме, и след това лично е извадил рибата и риболовните уреди от
мястото, на което са били двамата. Показанията на свид. М. са твърде общи, неконкретизирани,
визират някакви непознати лица, които бягали, а същевременно твърди, че не е
виждал никой да лови риба. Тези показания не изясняват по никакъв начин фактите,
значими за делото. Свид. Ю. е заинтересован от установяването на фактите по
случая, тъй като той също има съставен АУАН в същия ден и за такова нарушение, поради
което и неговите показания не може да се кредитират като обективни и
безпристрастни. Свид. К. е възприемал мястото, на което са намерени по-късно
рибата и мрежата, от разстояние от 2 км, същия е работел на нивата и не е
наблюдавал непрекъснато мястото. Ето защо е напълно възможно той да не е
възприел лицата, заложили мрежа в язовира и уловили риба с нея. При тази
преценка на отделните свидетелски показания съдът кредитира показанията на
свидетелите З. и Ш. Х..
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до тяхната незаконосъобразност.
Относно съставения АУАН – Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗРА нарушенията по този
закон се установяват с актове, съставени от съответните длъжностни лица, определени
със заповед на министъра на земеделието и храните. По настоящото дело е приложена
Заповед № РД – 09-25/21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните, в
чиято т. 1 е възложена компетентност на определени длъжностни лица за издаване
на актове за установяване на административни нарушения по ЗРА, сред които са и
лицата, заемащи длъжността „инспектор в Отдел „Рибарство и контрол“ на ИАРА,
каквато е длъжността и на актосъставителя по настоящото дело. При преглед на
акта се установява, че същият съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН, включително в
същия е налице и ясно описание на констатираното нарушение. Ето защо съдът
намира съставения АУАН за редовен. Последният е връчен при условията на чл. 43,
ал. 2 ЗАНН, с което е спазено и законовото изискване на удостоверяване на
направения от нарушителя отказ да подпише акта.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно разпоредбата на чл. 91,
ал. 4 ЗРА наказателното постановление се издава от министъра на земеделието и
храните или от оправомощени от него длъжностни лица. В процесното НП наказващият
орган е мотивирал своята компетентност с посочената изрично Заповед № РД –
09-25/21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Последната е
приложена по делото и в т. 2 от нея министърът е оправомощил лицата, заемащи
длъжност“ Началник отдел „Рибарство и контрол“, да издават наказателни
постановления въз основа на актовете, съставени от лицата по т. 1 от същата
заповед. Следователно обжалваното НП е издадено от надлежно оправомощен за
целта орган. То съдържа визираните в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити. В
същото е налице ясно описание на нарушението, точно фиксиране на нарушената
законова разпоредба, която съответства на изложените факти по нарушението. Адекватно
е подбрана и санкционната разпоредба, визираща съответното административно
наказание. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН е посочена и отнетата вещ, а
именно 1 брой серкме. Отнемането е съобразено с правилото на чл. 20, ал. 1 ЗАНН, съгласно което наред с предвидените в чл. 13 административни наказания
наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи
на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно
нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. А разпоредбата на
чл. 90, ал. 1 ЗРА регламентира, че в случаите на чл. 70, ал. 1 ЗРА рибата и
другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с
които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Ето защо съдът приема, че
от процесуалноправна страна НП е законосъобразно и не са допуснати нарушения
при издаването му.
Предвид липсата на установени
съществени нарушения на процесуалните правила съдът следва да обсъди
обжалваното НП от гл. т. на спазването на материалния закон и на неговата
обоснованост. В административнонаказателния процес
тежестта на доказване на административното нарушение се пада на наказващия орган,
издал НП. Съставеният АУАН не се ползва с доказателствена сила в случая, поради
което следва да бъдат доказани съдържащите се в него констатации. Обсъдените по-горе
гласни доказателства, преценени с оглед на тяхната достоверност, обективност и
вътрешна логика, установяват категорично извършването от страна на визирания
нарушител на описаното в НП нарушение. Показанията на свидетеля Х. се базират
на лично възприетото от същия и според него именно жалбоподателят е заметнал неколкократно
серкмето във водата, а след това се е опитал да го скрие в корените на върбите
в язовира. От анализа на тези показания следва безспорния извод за осъществен
от жалбоподателя риболов във водите на язовир „***“ на 24.04.2018 г. В т. 26 на
§1 на ДР към ЗРА е дадено легално определение на понятието „риболов“, а именно,
че риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на
риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне
и превозване. От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е поставил
серкме/риболовна мрежа/ във водите на язовира като впоследствие свидетелите са
видели на същото място 1 брой уловен шаран. Следователно е налице извършен
риболов. Риболовът се определя като любителски или стопански с оглед на целите
и характера, които има/§1, т. 27 и т. 28 ДР на ЗРА/. Посочената като нарушена
норма на чл. 37 ЗРА забранява извършването на стопански и любителски риболов в
обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене). Язовирът е изкуствен воден
обект и като такъв е визиран като рибностопански обект в чл. 3, ал. 1 ЗРА.
Следователно, независимо от вида на провеждания риболов, в язовирите е
забранено извършването му чрез косене/търмъчене/. Съгласно §1, т. 15 ДР на ЗРА „косене
(търмъчене)" е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или
куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни
екземпляри риби. Свидетелят З., който е актосъставител, определя серкмето като малоразмерен
мрежест уред. Свързването на отделните установени факти по случая и дадените
легални определения на значимите в случая понятия води до извода, че на
посочената дата и място жалбоподателят като е използвал малоразмерен мрежест
уред тип „серкме“ е извършвал риболов чрез косене/търмъчене/в рибностопански обект в чл. 3, ал. 1 ЗРА, в който това е забранено съгласно чл.
37 ЗРА, независимо от времевия период в годината. Съдът не намира установени
обстоятелства в конкретиката на случая, които да определят същия като маловажен
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Като не е установил такива обстоятелства и АНОАрган
е стигнал до извода за издаване на обжалваното НП, който извод е правилен и
законосъобразен. Ето защо е безспорно доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 37 ЗРА. На основание правилно посочената от АНОрган санкционна
норма за констатираното административно нарушение е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лева, което е над минималния предвиден в
закона от 1000 лева. Съгласно чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН административното
наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. Въпреки, че е посочил в НП изрично тези
критерии като обсъдени, АНОрган не е събрал данни за имотното състояние на
жалбоподателя. В НП не е посочено и жалбоподателят да е извършил други
нарушения на ЗРА, за които да има наложени административни наказания. Ето защо
според съда е необосновано определянето на административното наказание около и
над средния законов размер, поради което и същото следва да бъде намалено до
предвидения законов минимум от 1000 лева, под който е недопустимо да бъде
определено наказанието съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН. В резултат на направения
анализ на доказателствата и изложените правни съображения съдът намира
издаденото НП за законосъобразно и правилно по отношение на установеното
нарушение, нарушителя и неговата вина, като същото следва да бъде изменено само
по отношение размера на определеното наказание, който следва да бъде намален от
1500 лева на 1000 лева, а в останалата му част следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-10 от 05.09.2018 г. на Началник
отдел „Рибарство и контрол– ЦЕНТРАЛЕН
ДУНАВ“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури със седалище в град Б., упълномощен със Заповед № РД
09-25/21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с което за допуснато нарушение на чл. 37 от ЗРА на Т.А.Х. *** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лева на
основание чл. 73, ал. 1 ЗРА, В ЧАСТТА МУ на наложеното административно наказание, като НАМАЛЯВА размера
на определената глоба от 1500 лева на 1000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Наказателно Постановление № 24-10 от 05.09.2018 г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол– ЦЕНТРАЛЕН ДУНАВ“ към Главна дирекция „Рибарство
и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в
град Б., упълномощен със Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на
земеделието и храните, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА