Р Е Ш Е Н И Е
№1131
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора МАРИН
ПЕЛТЕКОВ, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 257
по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Р.В.В.,
ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на общо 20 000 лв. за причинени
неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация, за периоди:
1. 01.01.2017 г. до 31.04.2020 г. вкл. –
12 000 лв.; 2. 01.05.2020 г. до 31.07.2022
г. вкл. – 8 000 лв.; ведно със
законна лихва от датата на преустановяване на бездействието на ГДИН до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м.; във всички килии, в които е
пребивавал е липсвала каквато и да е вентилация; тоалетната в килията му била в
много лошо състояние – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми или умивалници, а също и не била шумоизолирана; лошо състояние
на банята – душовете били само 5-6, а се къпели по 30-40 човека, и от тях
течала или гореща или ледено студена вода, която била и с лошо качество и не
ставала за пиене; недостиг на дневна светлина, поради липсата на достатъчно
прозорци, през които да влиза и свеж
въздух, което създавало на лишения от свобода дихателни проблеми, кашлица и
предразположение към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна
изолация на стените, поради което през зимата отоплението било много трудно и
било студено; недостатъчно дебели завивки, като му било отказано доставянето на
допълнителни такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко,
което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи; липса на
индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора; не
му била дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална
и групова работа, което довело до поведенческа и личностна криза; в килиите
нямало достатъчно шкафчета и мебели. Изброеното му причинило значителни
неимуществени вреди – здравословни проблеми, като главоболие и чести
респираторни заболявания, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност. Претендират се разноски по чл.28, т.2 от ЗАдв.
В СЗ жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който
поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, тъй като в съдебното
производството са доказани твърденията на ищеца.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.,
в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и
размер и моли да бъде отхвърлена.
Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна.
1.
По отношение на първата претенция - за периода от 01.01.2017
г. до 31.04.2020 г. вкл.:
От представените неоспорени справки се установява, че ищецът
е пребивавал в затвора Пловдив от 01.06.2017 г. до 24.04.2020 г. За част този
период /до 17.12.2019 г. вкл. не е предоставена информация по отношение на
т.нар.минимална жилищна площ, а след 18.12.2019 г. се установява, че това
изискване не е било спазвано, т.е. става въпрос за общо 1 058 дни. Ето
защо и съобразно доказателствената тежест оплакването за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС в този аспект е основателно.
По отношение на останалите оплаквания през времето на
пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът намира, че те са неоснователни, тъй като
от доказателствата се установява, че помещенията, в които е пребивавал ищецът не
са обновявани след основен ремонт, но са извършвани текущи ремонти, като
своевременно се извършват ремонти и се отстраняват повреди - отстраняване на
течове, смяна на осветителни тела, подмяна на подови настилки, боя и дограма на
отделни спални помещения, обзавеждане с нови легла и маси, столове и шкафчета.
На всички лишени от свобода е осигурен достъп до топла течаща вода, съгласно
графика за разпределение на времето, а работещите имат достъп до баня всеки
работен ден, а във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението
се осъществява с парно отопление,
проветряването и хигиената на стаите е по желание на лишените от свобода, като
за целта са им предоставени съответните прибори, както и възможност такива да
бъдат закупени от лавката на затвора или доставени от близките им, съгласно разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си. Пералнята се ползва по график, а
водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа в града с качество, от
което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Проветряването
и хигиената на помещенията е по желание на лишените от свобода, като за целта
получават препарати и прибори, а могат да си закупят такива и от лавката на
затвора; тоалетните във всяка стая са обособени помещения с отделен вход; на
всеки подсъдим се осигурява легло, дюшек,
постелъчен инвентар, а по желание могат да получат такъв и от близките
си, както и други, съобразно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си.
Посочено е също така, че няма регистрирани жалби срещу
санитарно-битовите условия, така и по отношение липса на предоставена
медицинска помощ. Представени са докателства, че ГД „ИН“ сключва централен
договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, които се извършват по
утвърден график, за което са представени и протоколи за извършена дезинсекция.
В хода на съдебното производство по делото е разпитан като
свидетел И.Б.. Неговите показания от една страна следва да бъдат преценени в
съответствие с чл.172 от ГПК и не следва бъдат кредитирани от една страна, а от
друга страна няма как чрез свидетелски показания да бъдат оборени неоспорените
официални документи, които са представени по делото.
В тази връзка съдът намира, че оплакванията за лоша хигиена –
наличие на дървеници, хлебарки и гризач, както и за липса на топла течаща вода
в килиите са неоснователни. От представените доказателства се установява, че са
осигурени условия за естествено проветрение и осветление, съобразно
изискванията на ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и санитарен
възел към тях, администрацията е представила справки, които не са оспорени. Пак
от справките, се установява, че отоплението се осъществява през централно
парно, а няма и данни, лицето да е искало от администрацията на затвора
допълнителни одеяла. Твърденията и оплакванията за бездействие по отношение
наличието на инсекти са оборени от представените от администрацията сключени договори
за ДДД, протоколи и график за дезинфекция, т. е. не е налице бездействие на
администрацията в този смисъл.
Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация,
следва да се отбележи също така, че от доказателства по делото по отношение на
помещенията в затвора, в които е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 от
ППЗИНЗС, тъй като и във всички стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от приложената по делото справка
във всяка стая в затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а водата
е от градската водопроводна мрежа и еднаква с тази на всички жители на града,
което не поставя лишените от свобода в по-неблагоприятно положение от всеки
друг жител. По отношение на топлата вода
пък по делото се установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден
от началника на затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на
лишените от свобода. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно
какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са
шумоизолирани, а освен това, неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната, не
може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето
на шумоизолация е над средното ниво на битови условия.
От представеното по делото становище от затвора Пловдив се
установява, че всички помещения на затвора-Пловдив, в които е бил настанен ищецът
са с отваряеми прозорци. Проветряването и наличието на свеж въздух в килиите
зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко време да
проветряват помещението. В този смисъл по делото не се събраха достатъчно
доказателства да е било прекалено топло през лятото или прекалено студено през
зимата в затвора в Пловдив, за процесните периоди на изтърпяване на наказанието
от ищеца. Нещо повече, както се каза, отоплението в затвора Пловдив се осъществява
чрез парно отопление през отоплителния сезон.
По отношение на твърденията на ищеца за наличие на дървеници
и бълхи в помещенията в затвора в Пловдив, както бе посочено по-горе в
решението по делото са представени договори за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, и макар и свидетелят да твърди наличието на хлебарки, дървеници
или бълхи, то не може да се направи извод, че ответникът е бездействал, а
напротив предприел е мерки за борба с инсекти в местата за лишаване от свобода,
като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и извънредни дейности по
дезинфекция и дератизация при възникнала необходимост.
Напълно голословни са твърденията на ищеца, че поради липса
на свеж въздух имал дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и
самият ищец не твърди да е уведомил администрацията на затвора за такива
здравословни проблеми.
Горните изводи впрочем
не се опровергават и от показанията на разпитания свидетел. Следва да се посочи
също така, че от всички събрани доказателства, че почистването на помещенията и
проветряването са ангажимент на лишените от свобода, още повече, че от страна
на затворническата администрация е предоставена възможност за допълнителни
почистващи материали, препарати, предмети за почистване, постелъчен инвентар,
одеяла, при поискване от страна на лишения от свобода. По делото не се
представиха доказателства от страна на ищеца да е имало подавани молби за
допълнителни препарати, постелъчен материал или други подобни, както и за
наличие на жалби срещу санитарно-битовите условия в затвора, както и такива за
липсата на достъп до медицинска помощ.
При това положение първата искова претениця се явява частично
основателна – по отношение установеното нарушение, изразяващо се в неспазване
изискването за минимална жилищна площ. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да се съобрази
с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на
обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт
за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за
социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е
съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на
свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната
работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на
жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в
България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата
за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално
установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е
прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през което е
констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно
жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на общо 4 966,24
лв., ведно със съответната законна лихва, изчислено съобразно актуалната
практика на ЕСПЧ и националните съдилища. В останалата част първата искова
претенция следва да бъде отхвърлена.
2.По отношение на втората претенция – за периода 01.05.2020
г. до 31.07.2022 г. вкл.:
От представените неоспорени справки се установява, че ищецът
е пребивавал в затвора Пловдив от 11.08.2020 г. до 21.07.2021 г. Пак от тях се
установява, че не са били спазени изискванията за минимална жилищна площ за
общо 45 дни през този период.
По отношение на останалите оплаквания през времето на
пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът намира, че те са неоснователни, тъй като
от доказателствата се установява, че помещенията, в които е пребивавал ищецът
не са обновявани след основен ремонт, но са извършвани текущи ремонти, като
своевременно се извършват ремонти и се отстраняват повреди - отстраняване на
течове, смяна на осветителни тела, подмяна на подови настилки, боя и дограма на
отделни спални помещения, обзавеждане с нови легла и маси, столове и шкафчета.
На всички лишени от свобода е осигурен достъп до топла течаща вода, съгласно
графика за разпределение на времето, а работещите имат достъп до баня всеки
работен ден, а във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението
се осъществява с парно отопление,
проветряването и хигиената на стаите е по желание на лишените от свобода, като
за целта са им предоставени съответните прибори, както и възможност такива да
бъдат закупени от лавката на затвора или доставени от близките им, съгласно
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. Пералнята се ползва по
график, а водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа в града с
качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.
Проветряването и хигиената на помещенията е по желание на лишените от свобода,
като за целта получават препарати и прибори, а могат да си закупят такива и от
лавката на затвора; тоалетните във всяка стая са обособени помещения с отделен
вход; на всеки подсъдим се осигурява легло, дюшек, постелъчен инвентар, а по желание могат да
получат такъв и от близките си, както и други, съобразно списък на разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си.
Посочено е също така, че няма регистрирани жалби срещу санитарно-битовите
условия, така и по отношение липса на предоставена медицинска помощ.
Представени са докателства, че ГД „ИН“ сключва централен договор за ДДД
обработки на всички помещения в затворите, които се извършват по утвърден
график, за което са представени и протоколи за извършена дезинсекция.
В хода на съдебното производство по делото е разпитан като
свидетел И.Б.. Неговите показания от една страна следва да бъдат преценени в
съответствие с чл.172 от ГПК, а от друга страна няма как чрез свидетелски
показания да бъдат оборени неоспорените официални документи, които са
представени по делото.
В тази връзка съдът намира, че оплакванията за лоша хигиена –
наличие на дървеници, хлебарки и гризач, както и за липса на топла течаща вода
в килиите са неоснователни. От представените доказателства се установява, че са
осигурени условия за естествено проветрение и осветление, съобразно
изискванията на ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и санитарен
възел към тях, администрацията е представила справки, които не са оспорени. Пак
от справките, се установява, че отоплението се осъществява през централно
парно, а няма и данни, лицето да е искало от администрацията на затвора
допълнителни одеяла. Твърденията и оплакванията за бездействие по отношение
наличието на инсекти са оборени от представените от администрацията сключени
договори за ДДД, протоколи и график за дезинфекция, т. е. не е налице
бездействие на администрацията в този смисъл.
Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация,
следва да се отбележи също така, че от доказателства по делото по отношение на
помещенията в затвора, в които е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 от
ППЗИНЗС, тъй като и във всички стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от приложената по делото справка
във всяка стая в затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а водата
е от градската водопроводна мрежа и еднаква с тази на всички жители на града,
което не поставя лишените от свобода в по-неблагоприятно положение от всеки
друг жител. По отношение на топлата вода
пък по делото се установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден
от началника на затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на
лишените от свобода. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно
какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са
шумоизолирани, а освен това, неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната, не
може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето
на шумоизолация е над средното ниво на битови условия.
От представеното по делото становище от затвора Пловдив се
установява, че всички помещения на затвора-Пловдив, в които е бил настанен
ищецът са с отваряеми прозорци. Проветряването и наличието на свеж въздух в
килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко
време да проветряват помещението. В този смисъл по делото не се събраха
достатъчно доказателства да е било прекалено топло през лятото или прекалено
студено през зимата в затвора в Пловдив, за процесните периоди на изтърпяване
на наказанието от ищеца. Нещо повече, както се каза, отоплението в затвора Пловдив се осъществява
чрез парно отопление през отоплителния сезон.
По отношение на твърденията на ищеца за наличие на дървеници
и бълхи в помещенията в затвора в Пловдив, както бе посочено по-горе в
решението по делото са представени договори за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, и макар и свидетелят да твърди наличието на хлебарки, дървеници
или бълхи, то не може да се направи извод, че ответникът е бездействал, а
напротив предприел е мерки за борба с инсекти в местата за лишаване от свобода,
като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и извънредни дейности по
дезинфекция и дератизация при възникнала необходимост.
Напълно голословни са твърденията на ищеца, че поради липса
на свеж въздух имал дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и
самият ищец не твърди да е уведомил администрацията на затвора за такива
здравословни проблеми.
Горните изводи впрочем
не се опровергават и от показанията на разпитания свидетел. Следва да се посочи
също така, че от всички събрани доказателства се налага изводът, че
действително, личната хигиена, почистването на помещенията и проветряването са
ангажимент на лишените от свобода, още повече, че от страна на затворническата
администрация е предоставена възможност за допълнителни почистващи материали,
препарати, предмети за почистване, постелъчен инвентар, одеяла, при поискване
от страна на лишения от свобода. По делото не се представиха доказателства от
страна на ищеца да е имало подавани молби за допълнителни препарати, постелъчен
материал или други подобни, както и за наличие на жалби срещу
санитарно-битовите условия в затвора, както и такива за липсата на достъп до
медицинска помощ.
При това положение тази искова претенция се явява частично
основателна – по отношение установеното нарушение, изразяващо се в неспазване
изискването за минимална жилищна площ. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да се съобрази
с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на
обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт
за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за
социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е
съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на
свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната
работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на
жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в
България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в
местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от
минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария,
така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през
което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на
достатъчно жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на общо
211, 23 лв., ведно със съответната законна лихва, изчислено съобразно
актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. В останалата част втората
искова претенция следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, от които
да се установи, че безплатната адвокатска помощ е предоставена на лице, което
отговаря на изискването да е материално затруднено, а само при наличие на такива доказателства
възниква правото за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата /мотиви в този смисъл
- в Определение № 94 от 22.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5458/2015
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Л.А.; Определение № 10252 от 2.07.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 6524/2018 г., II о., докладчик председателят С.Ч.; Решение
№ 8616 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2018 г., VIII о., докладчик
съдията В.Ш.; Определение № 4911 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. №
12830/2017 г., II о., докладчик председателят Н.Д.; Определение № 6059 от
26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2015 г., V о., докладчик председателят Д.Д.и
други/.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на Р.В.В., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за период от 01.01.2017 г. до 31.04.2020 г. вкл, в размер
на 4 966,24 лв., ведно със законна лихва от 25.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния му предявен размер от 12 000 лв. за
период от 01.01.2017 г. до 31.04.2020 г. вкл
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на Р.В.В., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. вкл., в размер
на 211, 23 лв., ведно със законна лихва от 25.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния му предявен размер от 8 000 лв. за
период от 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.А.К. за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: