Разпореждане по дело №117/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 ГПК /отм/,приложим,съгласно пар.2 ПЗР ГПК .Против решение № 1434 от 17.02.2011г.,постановено по Г.д.№ 666/06 по описа на РС Б.,жалби са подадени от иницииралите производството за съдебна делба К. А. Г. и М. Н. Г.,чрез процесуалния им представител адв.Х,както и ответницата С. А. Г.,чрез адв.Кр.И.

В жалбата на К. Г. и М. Г. се сочи,че решението се обжалва изцяло,тъй като е неправилно-постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон .В частта на решението,касаещо сметките между съделителите сочат,че съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и неправилно е приел,че двете ответнички са били лишени от възможността да ползват своята част от имота.Също така считат решението за незаконосъобразно и немотивирано в частта,с която е отказано да се възложи имота на М. Г. или общо на двамата ищци.Твърдят,че са налице предпоставките на чл.288 ал.2 ГПК /отм/ по отношение на М.Г..Правят оплаквания и в частта на решението,в което съдът е приложил разпоредбата на чл.282 ал.2 ГПК /отм/.Правят оплакване,че съдът не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност.Молят да се отмени обжалваното решение и се постанови друго,с което се уважат исканията им по сметки и по възлагане на имота,а съответно се отхвърлят тези на ответниците по сметки.

С. Г. обжалва решението в частта,в което е отхвърлено искането й за възлагане на процесния делбен имот,а същият е изнесен на публична продан.Моли имотът да бъде възложен на нея.

Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.

Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.

С обжалваното решение РС Б. е определил като способ за извършване на делбата на процесния апартамент -изнасянето му на публична продан.Отхвърлил е като неоснователни претенциите на съделителите,направили искане за това за възлагането му.Отхвърлил е като неоснователни исканията по сметки на съделителите К. Г. и М. Г. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от 10.04.2006г. до 30.09.2010г.,за заплатени суми за охрана,оставил е без разглеждане приетото искане по сметки за заплащане на направени разноски в съдебното производство по Г.д.№687/08 на РС С..Осъдил е К. Г. и М. Г. да заплатят на С. Г. и М. Г. сумата от 6451.36лв. ,представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 30.06.2006г. до 30.10.2008г. ,както и сумата от 3640.82лв. ,представляваща мораторна лихва за забава върху всяка просрочена вноска,считано от 01.07.2006г.до 30.09.2010г.,а така също да заплащат по 58.33лв. месечно на всяка от съделителките С. и М. Г,считано от 01.07.2010г. до отпадане основанията за това.

От доказателствата по делото е установено,че К. Г. и М. Г. са бивши съпрузи,като 1/2 ид.ч.от процесния недвижим имот е закупен по време на брака им,а другата 1/2 ид.ч. е наследствена от родителите на К.,С. и М. Г.Бракът на М. и К. Г е прекратен през 1991г.Родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца тогава, са предоставени на майката,както и семейното жилище,находящо се в Г.С..В решението е посочено,че С е родена 1974г.,а Е 1979г.т.е.,същите към настоящ момент,отдавна са навършили пълнолетие.М. Г. не е подала по делото декларация за семейно и имотно състояние.

По отношение на съделителката С. Г. е установено,че притежава друг жилищен имот в Б.-гарсониера.

С. и М. Г са изпратили нотариална покана до К. Г. и М. Г.,с която са заявили,че последните ползват изцяло делбения имот,поради което претендират сума от 50 лв.месечно за всяка една,платима до 5-то число на текущия месец,като обезщетение за това,че не ползват имота.На 30.06.2006г. нотариус е отбелязал,че поканата е връчена,чрез изпращането й по пощата.

На 04.05.2006г. К. Г. е сключил договор за охрана на обекта-делбения апартамент.Няма спор,че той е заплащал вноските,както и ответниците не са оспорили обстоятелството,изразено в нотариална покана,че към настоящ момент договора е прекратен.

С експертиза е установена пазарната стойност на имота,както и размера на средния пазарен наем за периода 2006г.-2010г.и за 20011г.

Разпитаната свидетелка Станислава Г.-дъщеря на ищците установява,че родителите й живеят в Г.С. и идват инцидентно в Б..Майка й има свое жилище в Г.С..Според свидетелката,всички страни по делото имат ключ от делбеното жилище.

Св.Я Г. установява,че съпругата му С. Г. е имала ключ от жилището преди да почине баща й.След това,през 2006г. са разбрали,че този ключ не може да се ползва,защото патрона е бил подменен,а и жилището било свързано със сигнално-охранителна техника.Св.А. К. потвърждава същите обстоятелства.

Разпитаната по реда на чл.114 ГПК С. Г. установява,че през пролетта на 2006г. е отишла до жилището и е видяла,че има охранителна техника.Съседка й е казала,че наемателите са отстранени,а патронът е сменен.Не е искала кода за достъп от брат си.

Пред въззивната инстанция са представени нотариални покани,разменени през 2011г. , в които всеки от съсобствениците,като ищци и ответници,кани другия да ползва жилището,съобразно квотата в съсобствеността.

В съдебно заседание от 11.10. процесуалния пълномощник на С. Г. и М. Г. е заявил,че доверителите му желаят да ползват имота,като привременна мярка.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата ,в което се разглеждат и исканията по сметки.

Въззивният съд намира,че обжалваното решение в частта,с която е постановено делбения имот да бъде изнесен на публична продан е правилно и законосъобразно.

Няма спор,че жилището е неподеляемо,но нито за М. Г. са налице предпоставките на чл.288 ал.2 ГПК /отм/ ,нито за съделителката С. Г. са налице предпоставките на чл.288 ал.3 ГПК /отм/.

Извън изложените съображения на РС Б. за характера на съсобствеността,която не е изцяло СИО ,което е пречка за приложението на чл.288 ал.2 ГПК /отм/ /Определение № 158 от 19.02.2009 г. на ВКС по Г. д. № 4961/2008 г., III г. о., ГК/, за М. Г. следва да се отбележи,че в момента няма ненавършили пълнолетие деца,включително и при предявяване на иска и при приключване на устните състезания в първата инстанция ,поради което тя не се ползва с правата на родителя,комуто са предоставени за отглеждане ненавършили пълнолетие деца,в който смисъл е и разрешението ,дадено в ТР № 1 /2004 т.5 ВКС.Освен това не е установено,че няма друго жилище,защото не е подала декларация за семейно и имотно състояние.

С. Г. също не отговаря на изискванията на чл.288 ал.3 ГПК /отм/ пак поради характера на съсобствеността,която не произтича изцяло от наследяване,а и поради факта,че разполага с друго жилище,което е пречка да се приложи нормата,защото нейното изискване е съделителят да няма друго жилище.

Жалбите и на двете страни в тази част са неоснователни.

Също така ОС Б. намира,че решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исканията по сметки на съделителите К. Г. и М. Г. е правилно.Не е установено другите две съделителки по някакъв начин да са възпрепятствали ищците да ползват жилището.Липсва и покана,която е предпоставка за основателност ,съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС.Направените разходи по охраната със сигнално охранителна техника съдът не ги квалифицира нито като необходими разноски за запазване на веща,нито като полезни такива,с които се е увеличила нейната стойност. Претенцията се квалифицира по чл.30 ал.3 ЗС и е неоснователна,защото това не са разноски за общата вещ ,а разноски за запазване на имуществото в общата вещ.А във въззивната жалба се сочи,че ищците са имали собствени вещи / едра и дребна покъщнина/,изключително тяхна собственост.Ето защо ответниците не следва да бъат осъдени да заплатят сума за охрана на вещи в жилището,които не са тяхна собственост.

Правилно първоинстанционният съд е приел в решението си,че не се касае до искания по сметки досежно общата вещ,претендираните от ищците разноски в друго спорно исково производство.Редът за тази претенция е съвсем различен и е свързан с правилата на ГПК за произнасяне от страна на съда за направени по конкретното дело разходи на страната.

Неоснователна е жалбата на К. Г. и М. Г.,в частта,с която са осъдени да заплатят на С. Г. и М. Г. общо сумата от 6451.36 лв. на основание чл. 31 ал.2 ЗС.Претенцията е основателна,защото ответниците са били лишени от достъп в имота,дори поради включване на сигнално охранителната техника.След получаване на нотариалната покана К. Г. и М. Г. не са отговорили или предприели някакви действия за даване достъп до имота.Те биха могли да се освободят от задължението да обезщетят съсобственика си само ако предложат да предоставят съответна част от имота на съсобственика,който не го ползва и последният откаже да приеме предложението,за което се е произнесъл ВКС в определение №5 от 13.01.2009г. ВКС по Г.д.№ 5057/2008 г.ІІІ г.о. и с р.№ 182 по к.Г.д.№160/10 ІV г.о.Всяко ограничеване правото на достъп,съответно ползване на другия съсобственик,дори и съсобственика лично да не ползва имота е основание за обезщетение.

Неоснователно е и възражението за изтекла давност на претенцията по чл.31 ал.2 ЗС.Тя е заявена на 29.09.2010г. и се погасява с общата 5 годишна давност,считано от м.VІ на 2006г.Не се касае за периодични платежи,макар да се определя на база средно пазарен наем,а за обезщетение,за пропусната полза, което се натрупва всеки месец. /Решение № 516 от 11.01.2011 г. на ВКС по Г. д. № 1385/2009 г., III г. о., ГК докладчик съдията Е Б/.

Основателно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на присъдената мораторна лихва за забава,която съгласно чл.111 б."в" ЗЗД е три годишна.Следователно лихва се дължи от 01.07.2009г. до 30.09.2010г. С. и М. Г не са ангажирали надлежни доказателства за това свое вземане,което съдът по системата "Апис" определи на 115.66лв./приложена извадка/.От размера на наема за 2009г. 350 лв. съдът определя спрямо квотата на ищците обезщетение в размер на 116.66лв. ,което с натрупване на главницата е лихвоносно за сумата от 115.66 лв.В тази част решението следва да се отмени до размера на 115.66лв.

Макар ищците да не са заявили претенция по чл.282 ал.2 ГПК/отм/ , РС Б. я е разгледал като такава,без да посочва,че предоставя ползването на делбения имот на К. Г. и М. Г..Пред въззивната инстанция страните са направили искане съдът да се произнесе,като адв.И е заявил в с.з. на 11.10.2011г.,че желае доверителките му да ползват имота.Вещото лице Г. е дал заключение,че наема за 2011г. за процесния апартамент е 270 лв.При квота на М. Г. 3/12 ,ответниците следва да й заплащат обезщетение по чл. 282 ал.2 ГПК /отм/.в размер на 67.50лв.,а съобразно правата на К. Г. сумата от 112.50 лв.Съгласно р.№ 402 от 31.05.2006г. по Г.д.№ 147/06 на ВКС,обезщетението е дължимо от влизане в сила на съдебния акт,с който е разпределено ползването,респективно,заплащане на обезщетение и тъй като в тази част решението има характер на определение,срокът на обжалване е едноседмичен.

Поради неоснователност на жалбите и на двете страни,всяка от тях следва да понесе разноските,така,както са направени.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1434 от 17.02.2011г.,постановено по Г.д.№ 666/06 по описа на РС Б.,в частта,с която М. Г. и К. Г. са осъдени да заплатят на С. Г. и М. Г. сумата , представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 01.07.2006г. до 30.09.2010г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 30.09.2010г. ,над размера от сумата от 115.66лв.,ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска,вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. А. Г., ЕГН * и М. А. Г., ЕГН *, против К. А. Г., ЕГН * и М. Н. Г., ЕГН * за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за ползите,от които са лишени за периода от 01.07.2006г. до 01.07.2009г. за сумата 3525.16лв.,като в останалата отхвърлителна част на претенцията ,решението е влязло в сила.

ПРЕДОСТАВЯ за ползване по реда на чл.282 ал.2 ГПК /отм/ на С. А. Г., ЕГН * и М. А. Г., ЕГН *, апартамент № 16 /шестнадесети/, находящ се на етаж VІ /шести/, У.”Д. Г.” №32, вх.Г, Б., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и разпределително антре, със застроена площ от 90,89 кв.м., ведно с припадащото се избено помещение № 4, и с 1,44528% идеални части от общите части на сградата и 1,43911% идеални части от правото върху мястото, при съседи на жилището: от югозапад – стълбище, от югоизток – У.”Брегалница”, от североизток – апартамент на В И Ч, от северозапад – двор, горе – апартамент на Н Х В и долу – апартамент на Б И. М, и при съседи на избеното помещение: югозапад – У.”П.Зографски”, югоизток – мазе на Н Х В, североизток – коридор, северозапад – мазе на Б И. Ю, като ги осъжда да заплащат наК. А. Г., ЕГН * сумата от 112.50 лв.месечно,а на М. Н. Г. сумата от 67.50 лв. месечно,ведно със законната лихва при просрочие до окончателното приключване на делбения процес,считано от влизане на настоящето в сила.

Решението в частта,с която съдът се е произнесъл по реда на чл.282 ал.2 ГПК /отм/,подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :