Решение по дело №11/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 37
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Росица Христова Славчева
Дело: 20217070700011
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 37

гр. Видин, 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

петнадесети февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 

 Касационно АНД №

11

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Д.С.П. *** против решение № 409 / 14.12.2020г. по АНД № 798/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 19 – 0953 - 002030 от 03.01.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Видин, с което на касатора за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба в размер на 300 лева” на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото доказателства, както и че не е взел предвид, че лицето притежава валидно свидетелство за управление на МПС, но издадено в друга държава членка на ЕС.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП – изцяло.

Ответника по делото оспорва жалбата и иска решението да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Не се спори, че на 09.07.2019г. около 23,20 часа на ул.Широка в гр.Видин, касаторът е управлявал лек автомобил, лична собственост. Той бил спрян за проверка, при която след поискване от страна на служители на РУ на МВР – Видин, той не представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория. След извършена справка е установено, че не притежава валидно българско свидетелство за управление на МПС. При проверката той  е представил друго свидетелство за управление на МПС, валидно, издадено от друга държава, но в него според показанията на актосъставителя не е била записана датата на придобиване на категория.

Свид. Цанков съставил АУАН за описаното по - горе нарушение, а именно за управлението на МПС без да е правоспособен водач. Във връзка със съставеният акт на 03.01.2020г. Началник сектор ПП към ОДМВР – Видин изготвя и Наказателно постановление № 19 – 0953 - 002030 от същата дата, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП - “глоба в размер на 300 лева”.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.177,ал.1,т.2 и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинския районен съд е приел, че П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.150 от ЗДвП, поради което и правилно му е наложено описаното по – горе наказание.

По делото пред ВРС са представени копия от свидетелство за управление на МПС, издадено на името на Д.С.П. от ФР Германия, с валидност от 11.10.2016г. до 10.10.2031г., издадено в гр.Кьолн, както и писмо от Кметство гр.Кьолн, отдел „Услуги за населението“, според което свидетелството за правоуправление с № J18440CKS91 е валидно. Видно от представеното по делото копие от СУМПС, то е със същия № J18440CKS91, т.е. безспорно се установява, че писмото касае същото СУМПС. Представените по делото копия от документи са надлежно заверени от адвокат, приети са като доказателства от ВРС и не са оспорени от страните. Видно от представеното копие от СУМПС в него има вписана забележка в т.14, касаеща колона 10, /която според образеца на СУМПС се отнася до “дата на придобиване на категорията“/. Въпросната дата е допълнително добавена към забележката и е 08.02.2017г. Т.е. оказва се, че СУМПС на лицето за конкретната категория е валидно от 08.02.2017г. до 10.10.2031г. и към момента на проверката  е било валидно.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

Според наказващият орган с деянието си жалбоподателят е нарушил посочената по - горе норма на чл.150 от ЗДвП, според който текст, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а съгласно чл.150а,ал.1 от същия закон, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. За това нарушение на касатора е наложено административно наказание на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП, съобразно която правна норма се налага наказание на лице, което управлява МПС, без да е правоспособен водач.

Не се установява по делото основанието за налагане на наказание по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като не се установява извършване на такова нарушение.

Съгласно нормата на чл.150, вр. чл.150а от ЗДlП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството „правоспособен водач“ се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС.

В случая пред районния съд са ангажирани преки доказателства за обстоятелството, че П. е притежавал такова валидно свидетелство, което обаче е издадено друга държава - членка на Европейския съюз, а именно ФР Германия.

Съгласно чл.151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава-членка на Европейския съюз при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл.151. Последната разпоредба определя максимално изискване за възраст за придобиване на правоспособност от 18 години. Тъй като касаторът е на 28 години, то отговаря на единственото изискване по националното право за признаване на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка.

Принципът за взаимно признаване на свидетелствата за управление между държавите членки на Европейския съюз по чл.151а от ЗДвП, както и правилото по  чл.151,ал.7 от ЗДвП, че едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава-членка на Европейския съюз, произтичат от правото на ЕС - съответно чл. 2 параграф 1, член 7, параграф 5, буква а) от Директива 1006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, която е действаща към датата на издаване на немското свидетелство на жалбоподателя и в съответствие, с които разпоредби е правилото по чл.151, ал.1 ЗДвП.

Следователно при така направения преглед на приложимата правна уредба се налага извода, че П. не е бил неправоспособен водач към момента на извършената му проверка на 24.07.2019г., поради това, че е притежавал валидно свидетелство, което е издадено друга държава - членка на Европейския съюз. При разпита на актосъставителя пред съда е установено, че П. няма издадено валидно българско свидетелство за управление на МПС и поради това, че не е представил друго такова, респ. издадено от друга държава му е бил съставен АУАН. Няма доказателства да е била извършвана справка за наличието на такъв чуждестранен документ. Тези действия на актосъставителя и особено последващите такива от страна на наказващият орган, са били извършени в противоречие с чл.52,ал.4 от ЗАНН за преценка на събраните доказателства.

Предвид изложените мотиви, след като извърши изискуемата служебна проверка, касационната инстанция намира решението на районния съд, с което е потвърдено НП за нарушение санкционирано по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП, за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като се отмени и НП.

Така както бе описано по – горе в настоящото решение, според съда към момента на проверката на 09.07.2019г., касаторът е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, копие от което е било представено пред ВРС, както и в производството по обжалване на Заповед за приложена ПАМ. Няма пречка свидетелството за управление на МПС да не бъде прието за валидно още повече, че е представено и писмо, получено на 25.05.2020г. – по време на производството пред ВРС, с което се потвърждава валидността на въпросното свидетелство. Така описаните писмени доказателства не са оспорени по надлежния ред, поради което и няма причина съдът да не ги кредитира. Що се отнася до твърденията, че с решение при обжалване на Заповед за приложена ПАМ, същото това свидетелство е прието, че не отговаря на одобреният образец за валидно СУМПС, издавано в Германия, следва да се посочи, от една страна, че върху него има дата на придобиване на категорията - 08.02.2017г., която е вписана като забележка /т.14, забележка към колона 10 от образеца, в която се вписва “дата на придобиване на категорията“/, а от друга в същия смисъл е и отговорът на писмото получено от гр.Кьолн, ФР Германия, придружено с надлежен превод на български език, от съдържанието на което се установява, че въпросното свидетелство за управление на МПС е валидно до 10.10.2031г. / Въпросът, че писмото се отнася за същото СУМПС, което е представено по делото е безспорен, с оглед извършеното сравнение на номерата и датите, посочени, както в свидетелството, така и в писмото от кметство в гр.Кьолн./ Последното доказателство е допълнително такова представено пред ВРС, след направено запитване относно валидността на документа до ФР Германия и което не е било събрано в административното производство пред АС Видин при обжалването на Заповедта за прилагане на ПАМ.

При положение, че е имало каквото и да било съмнение в истинността на представения официален документ, тъй като безспорно свидетелството за управление на МПС на лицето е такъв, не е имало пречка този документ да бъде оспорен. Това не е сторено нито в това производство, нито в производството пред ВРС, нито в производството по оспорването на приложената ПАМ, поради което и няма основание настоящият състав да не признае неговата доказателствена сила.

Посочените по – горе нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон са достатъчни за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, поради което АС – Видин намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на страните.

По тези съображения решението на ВРС, с която е потвърдено НП се явява неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановена и отмяна на НП.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

 

                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 409 / 14.12.2020г., постановено по АНД № 798 / 2020г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19 – 0953 - 002030 от 03.01.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Видин, с което на Д.С.П. *** му е наложено административно наказание по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.