Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260004 15.01.2021г. град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на тринадесети януари две хиляди двадесета и първа година в открито заседание,
в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№799 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд № 260064 от
16.09.2020г. постановено по гр.д.№4597/2019г. по описа на същия съд, са отхвърлени исковете на „В.И.К.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „В.Я.“ **
против Г.А.Й. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 1616,74лв. - цена на
ВиК услуги за имот в гр.П., ул. „Б.“ №21, партида №*********, доставени в периода
18.11.2016г. – 06.08.2018г., и сумата 103,34лв. - обезщетение за забава за
периода 18.11.2016г. – 30.06.2019г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.11.2019г. до плащането.
Решението се обжалва изцяло с въззивна
жалба, подадена от ищеца в производството пред първата инстанция „В.И.К.“ гр.П.,
с вх.№261925 от 05.10.2020г. с доводи за неправилност поради противоречие с
материалния закон и със събраните
доказателства и необоснованост. Поддържа, че съдът не се е съобразил с
всички събрани по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност и неправилно е тълкувал доказателствената стойност и значение на
представените документи в резултат на което достигнал до неправилни изводи за
недоказаност съществуването на качеството потребител на ответника Й.; че правните изводи не
кореспондират с доказателствения материал и противоречат на събраните
доказателства водещи до неправилност на решението; че в резултат на допуснати нарушения, съдът е достигнал
до необосновани фактически изводи,
некореспондиращи с доказателствата водещо до неправилност на обжалвания акт.
Моли да се отмени решението и се постанови ново, с което исковите претенции да
бъдат уважени.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна-ответника Г.А.Й. чрез назначения му при условията на
чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв. И.Т.. Жалбата се квалифицира като
неоснователна, а обжалваното решение-законосъобразно и мотивирано. Коментират
се указанията на исковия съд дадени на дружеството ищец по реда на чл.146 ал.2
от ГПК за сочене на доказателства относно вещното право на собственост върху
имота за ответника и че такива не са представени. Анализират се събраните
доказателства по делото неустановяващи според особения представител право на
собственост на Й., включително и подадена за него декларация по чл.14 от ЗМДТ,
както и липса на сключен между страните писмен договор за абонамент за услуга, като условие за
възникване на облигационни отношения; че ответникът няма качеството на
потребител съгласно чл.1 от ОУ, тъй като не е установено да е притежател на вещни права върху
водоснабден имот или да е сключил договор за наем поради което не е
материалноправно легитимиран да отговаря за процесните задължения. Моли да се
отхвърли жалбата.
Няма направени от страните
доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери при
условията на чл.269 от ГПК валидността на обжалваното решение, неговата
допустимост в обжалваната му част, а по правилността му съобрази изложеното във
въззивната жалба на дружеството и постъпилия отговор от насрещната по спора
страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правно основание в чл.79 ал.1 и по чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата си молба против Г.А.Й., с
ЕГН-********** ***, ищецът „В.И.К.“ ЕООД/ ВИКУ ЕООД/, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“В.Я.“ **, представлявано от
управителя А.У., твърди,че дружеството е
оператор по смисъла на Закона за водите/ЗВ/, предоставящи ВиК услуги на
потребителите, а ответника е потребител по смисъла на същия закон и е титуляр
на партида с абонатен номер №********* с
адрес гр.П., ул.“Б.“ №21, като за отчитане на потреблението на вода са
съставяни и подписвани карнети. Твърди се, че за отношенията между страните
са приложими Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, гр.П., одобрени от ДКЕВР по чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ, с решение №ОУ-071 от
17.07.2006г. Твърди се, че действащите към момента ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в
ликвидация“ ЕООД, гр.П. са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от
ЗРВКУ с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.-т.26. Посочено е още, че ответникът Г.Й.
е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер №********* на посочения по-горе адрес, за
което са издадени месечни фактури за
главница и мораторна лихва за периода
10.10.2016г. до 30.06.2019г. от „ВИКУ“ ЕООД, изискуеми съгласно чл.31
ал.2 и чл.42 от посочените ОУ, одобрени
през 2006г от ДКЕВР с посоченото решение, чл.33 ал.2 и чл.44 от ОУ одобрени
през 2014г. Твърди се, че ответникът в продължение на няколко години не е
заплащал на ищеца доставеното количество питейна вода и отвеждане на каналната
вода, като общо дължимата сума е в размер на 1853.47лв, от която 1724.25лв
главница по неплатени месечни фактури за периода от 10.10.2016г. до
06.08.2018г., дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни
води, съгласно счетоводна справка-извлечение и мораторна лихва върху главницата в размера на 129.22лв за
периода 30.11.2016г. до 30.06.2019г.,ведно със законната лихва върху
главницата. Моли да се осъди ответника Г.Й. да заплати на ищеца обща сума от 1853.47лв за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, от които 1724.25лв главница за периода 10.10.2016г. до 06.08.2018г. и
129.22лв-мораторна лихва, за периода от
30.11.2016г. до 30.06.2019г. въз основа на издадени месечни фактури за периода
10.10.2016г до 30.06. 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодните
разноски.
Ответникът по исковете е уведомен за
подадената искова молба чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК
поради отсъствието му и ненамирането му на адреса, съвпадащ с постоянния му и
настоящ адрес, регистриран от 2000г. /виж
справката от БДН/, като по реда на чл.47 ал.6 във връзка с ал.5 от ГПК на
ответника Г.Й. е назначен особен представител на разноски на ищеца, /адв. И.Т. ***/
от който в срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва претенциите по основание и по размер. Изложените доводи са, че няма представен договор между ищеца и
ответника,който да легитимира последния
като ползвател на услуга поради което липсват доказателства за пасивна
процесуална легитимация, водещо до недопустимост на иска. Оспорва се наличието
на валидно договорно отношение между страните както и се оспорват предоставените
карнети за отчитане на доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води,
като неотговарящи на изискванията на
чл.23 ал.4 от ОУ от 28.08.2014г. за предоставяне на ВИК услуги на потребителя
от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация“ ЕООД гр.П.,
публикувани във в-к “Знаме, бр.159, като от четирите карнета само един съдържа
подпис за дата 06.08.2018г. без яснота кой го е поставил, предвид предходна
отметка от 10.04.2018г., че ответникът е в чужбина. По отношение на представен
констативен протокол №110 от 06.08.2018г. се поддържа, че същият е без подпис на
абоната, което води до съмнения за извършено реално отчитане на показанията на
водомера. При условията на евентуалност е направено от особения представител на
ответника възражение за изтекла
погасителна давност на задължението за главница и за мораторно обезщетение
преди 18.11.2019г.. Направено е възражение за изтекла в полза на ответника тригодишна погасителна давност за сумите-главници
и лихви дължими от 10.10.2016г. до 18.11.2019г по фактура №**********; от 01.11.2016г. до 18.11.2019г.
по фактура №**********, на основание чл.111.,буква „в“ от ЗЗД-периодични
плащания и съгласно ТР №3 от 18.05.2020г. по тълк.д.№3 /2011г. на ОСГТК. Моли
да се отхвърлят по същество исковите претенции. Сочи доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Съгласно чл.1 ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,/ЗРВКУ/, Обн., ДВ, бр.18 от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005г с последващи изменения и допълнения, този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък "В и К оператори". В алинея 2 /втора/ на същия член е записано, че водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗРВКУ е посочено, че В и К оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги и осъществяват дейността си съгласно изискванията на този закон. Според вписания в Търговския регистър, предмет на дейност на ищеца „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище в гр.П. от 2018г. с едноличен собственик на капитала държавата чрез МРРБ, като извършвани дейности са посочени „Водоснабдителни и канализационни услуги, пречистване на водите и инженерингова дейност в страната и в чужбина, стопанисване, поддържане, проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения/включително пречиствателни станции, както и отдаване под наем на недвижимо имущество и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. Тоест ищцовото дружество има качеството на В и К оператор осъществяващ на територията на община П. В и К услуги. Съгласно §1 ал.1 т.2 на Допълнителната разпоредба от закона по смисъла на този закон, потребители са а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води, а съгласно т.2а. Посочено е, че не са потребители лицата, които са В и К оператори и закупуват вода от други В и К оператори или други предприятия и я доставят на потребителите чрез В и К системите, предоставени им за управление, поддържане и експлоатация, тоест акцентът на придобиване на качеството потребител на ВиК услуги се поставя на притежаваното от титуляра вещно право на собственост или на ползване по отношение на водоснабдявания обект. Съгласно чл.6 ал.1 т.5 Комисията за енергийно и водно регулиране по чл.5 ал.1 от ЗРВКУ одобрява общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите, като одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги, се публикуват от В и К операторите най-малко в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Одобрените от Комисията и действащи през претендирания
исков период Общи условия /ОУ/ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
Оператори “ВиК“ ЕООД -гр.П. в ликвидация са
обнародвани във вестник „Знаме“ - в бр.159 от 28.04.2014г.
Съгласно чл. 5. т.1 буква “а“
от ОУ потребителите са длъжни да осигуряват свободен и безопасен достъп
на длъжностните лица, упълномощени от В и К оператора, за отчитане, монтаж или
подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради –
етажна собственост, и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и
другите обекти в сградата, а съгласно т 6. са длъжни да заплащат ползваните В и
К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, съгласно чл. 33, ал. 2. Съгласно чл. 7. т.1
от ОУ В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с
питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство и/или да
отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно т 6. да отчита показанията
на средствата за измерване при условията и сроковете, определени в настоящите
Общи условия и да издава фактури или други разходно – оправдателни документи,
отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството, като има право съгласно
чл.6 т.6 да отчита показанията на средствата за измерване при условията и
сроковете, определени в настоящите Общи условия и да издава фактури или други
разходно – оправдателни документи, отговарящи на изискванията на Закона за
счетоводството. Съгласно чл. 23 ал.1
от ОУ показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност
до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3
месеца - за потребители по чл. 3, т. 1/ за питейно-битови нужди/ и за
потребители по чл. 3, т. 2 с консумация до 20 куб.м/мес. /за стопански нужди/ ,
а съгласно ал.4 отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. Предвидено е, че при неосигуряване на представител, отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се
посочват трите имена и адреса на свидетеля, както и че този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Съгласно чл. 24
ал.1 от ОУ потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп
на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери, а
при невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да
уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни
време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Предвидени са
и клаузи как следва да се процедира при
отказ на потребителя да осигури достъп на инкасатора до водомера.
Установява се от доказателствата по делото, че
ответникът по исковете Г.А. Й., роден на ***г., е подал данъчна
декларация по чл.14 от Закона за месните
данъци и такси/ЗМДТ/, с която е декларирал правото си на собственост върху
недвижим имот с адрес в гр. П., ул.“Б.“
№21, с вх.№ 29638 от 27.03.1998г. в Дирекция БОС, отдел Местни данъци и такси
към Община гр. П., като към декларацията си не е представил документи за собственост. Това
обстоятелство се установява от издадено от Дирекция БОС, отдел МДТ към Община гр.
П. писмо, с изх.№13.10.552.001 от 09.07.
2020г. /л.82/. Посочената декларация, съгласно цитирания чл.14 ал.1 от ЗМДТ се подава задължително за деклариране на новопостроените или придобитите по друг
начин имоти от собственика, съответно носителят на ограниченото вещно право, който
уведомява за това писмено в 2-месечен срок данъчната служба по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти /редакция на закона, ДВ бр.117 от
1997г./. След като тази данъчна
декларация е приета за редовна от Община П. и е заведена със съответния входящ
номер, независимо, че деклараторът не е представил към нея документ за
собственост, то следва да се приеме, че тя удостоверява притежавано от
декларатора вещно право на собственост или на ограничено вещно право върху
декларирания имот, независимо, че по една или друга причина писмен документ за
това обстоятелство /притежаваното вещно право/ не е представен. Следователно,
ответникът към 1998г. е декларирал изгоден за него факт с правно значение, че е
собственик на имота, находящ се на улица „Б.“ №21 в гр. П. за което започва да
дължи ежегодно заплащане съответния местен данък върху придобития недвижим имот,
както и ежегодна местна такса за битови отпадъци, съгласно чл.6 ал.1 буква „а“
от ЗМДТ. От назначения особен представител на ответника Г.Й., адв. И.Т. не е
оспорена истинността на представеното от
Община П. писмо с посочения в него факт за деклариране на процесния недвижим
имот на посочения адрес като негова собственост, респективно като притежател на
ограничено вещно право или че в същност
е налице неправилно или неточно деклариране на собственост върху недвижим имот
от лице, което няма такова качество или че е налице примерно грешка в
декларирането. Няма открито производство по оспорване истинността на този
документ по реда на чл.193 от ГПК и този документ не е изключен от
доказателствения материал по делото поради което следва да бъде обсъждан и
ценен наред с останалите събрани по делото доказателства.
Установява се, че 2 /две/ години и 2/два/ месеца след декларирането на имота като своя собственост, ответникът Г.Й., се е и адресно регистрирал на този адрес-гр. П., ул.“Б.“ №21 и същият е посочен като негов постоянен и настоящ адрес / считано от дата 16.05.2000г./ и че този адрес е актуален и към настоящия момент и без данни да е променян-виж справката от БДН от 05.12.2019г. /л.43/, като същият е семеен със съпруга и има две деца, видно от справката. Установява се, че на името на ответника Г.А.Й. във „В и К в ликвидация“ ЕООД гр. П. е открита идентификационна партида съгласно чл.59 ал.1 от ОУ от 2014г. като абонат на В и К услуги, определен му е индивидуален абонатен номер №********* и е посочен адреса на водоснабдявания обект -гр. П., ул.“Б.“№21. Според данните от отразяванията на инкасатора в приложените карнети ответникът Г.Й. има качеството на абонат /потребител/ на В и Услуги най-късно от 05.12.2013г., като от последния има положен един единствен подпис за отчетен от инкасатор разход на потребена вода във водоснабдения обект на дата 08.06.2018г. при отчетени показания на водомера -1150 /лист 13 от досието на делото/. От особения представител на ответника не е оспорена автентичността на подписа положен в карнета сочещ, че именно ответника Й. го е положил като клиент на дружеството, с доводи, че в същност този подпис не е положен от него и не е открито в тази връзка производство по оспорването му с оглед изключването на така подписания документ като доказателство по делото. Установява се от неоспорените данни от карнета с абоната, оформени от длъжностното лице инкасатор при ищцовото дружество, че на дата 03.08.2016г. е извършено затапване на водоснабдявания обект гр. П., ул.“Б.“ №21 с абонат Г.Й., /л.11/, като след извършено от абоната заплащане на консумирана вода в размер на 1200лв с фактура №337402 от 15.08.2016г., е извършена от В и К оператора дейност по оттапване и възстановяване на водоподаването на водоснабдявания обект, като тези дейности са извършени в присъствието на абоната Г.Й., за което той собственоръчно се е подписал в издадените в тази връзка документи-заявка №0002421 и акт №009782 от 16.08.2016г. /л.16/. Автентичността на подписа на абоната също не е оспорена. Оттапването и възстановяването на водоснабдяването е отразено и в карнета на абоната от инкасатора и е положен от него подпис, тоест предвид извършеното плащане от ответника като потребител на задължение за плащане на доставени В и К услуги, се налага извода, че ответникът признава с правни и конклудентни действия и чрез извършено плащане на съществуващо задължение по доставени В и К услуги, съществуването на валидна облигационна договорна връзка между оператора на В и К услуги „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в ликвидация П., и физическото лице собственик Г.Й. , по която той има качеството на потребител на В и К услуги, получил е такива услуги съответно и ги е заплатил без възражения и оспорвания, като липсват данни така възникналата облигационна връзка да е била прекратена на някакво основание. Не е изяснен въпроса от кой момент ответникът е придобил качеството на потребител на В и К услуги -дали при действието на Наредба №9 от 1995г. или на Наредба № 4/2004г. Но и в двата случая обаче водещ е фактът, че потребителят от една страна е собственик на водоснабдявания обект, а от друга че не е оспорил общите условия, от което се налага извода, че дори да няма сключен договор за предоставяне на В и К услуги, облигационната обвързаност е налице поради факта на фактическо ползване от ответника на водоснабдяван обект от момента на придобиването му в собственост, /обратното за което не са въведени доводи/, обявени на потребителя и влезли в сила Общи условия в хипотеза на неоспорването им от страна на потребителя. В този смисъл ответникът Г.А.Й. на общо основание е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените два осъдителни иска.
Безспорно е, че отношенията между оператора на В и К услуги и
потребителя следва да възниква въз основа на договор, сключен между тях за
предоставяне на тези услуги като регламентацията се съдържа в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, обнародван
на 25.02.2005г. и действащата от
14.09.2004г. Наредба №4 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и използване на водоснабдителните и
канализационни системи /НУРППИВКС/. Въведен е принципа на пълна
равнопоставеност на страните по договора и без възможност на оператора да може
да задължи някое лице да ползва неговите услуги и да стане техен потребител,
ако не желае това, като е предвидено да бъде изразено изрично съгласие за сключване на договора, от който момент получателят на услугата придобива
качеството на потребител-виж в тази връзка чл.12, ал.2 ,т.2 и т.4/т.5/, и чл.14 ал.1 от Наредбата /редакция ДВ,
бр.88/2004г. и ДВ бр.63/2012г. /. В същата Наредба лимитирано и изчерпателно са
посочени лицата, които могат да имат
това качество -чл.3 ал.1 от Наредбата „Потребители на услугите В
и К са:1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
От анализа на разпоредбата се налага извода, че потребител на В
и К услуга може да бъде само лице, което е притежател на
вещно право.
В ЗРВКУ , в §1, ал.1 т.2 от Допълнителната разпоредба от
закона , също е дадено определение на понятието
потребител, като е посочено, че
по смисъла на този закон,
потребители са: а) юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води“, като акцента при
определяне на качеството на потребителя
не е с оглед правата му, а с оглед
назоваването на титулярите им /собственици и ползватели, като синоним на
титуляр на вещно право на ползване/.
Освен това статутът на заварените от двата нормативни акта
абонати, които до момента са имали
качеството на абонат на услугата не предвижда същите автоматично да придобиват качеството на потребител при
новата /след 2004г. /нормативна уредба. Така през периода 1994г.-2004г. или към
момента на декларирането по чл.14 ал.1 от ЗМДТ на процесния недвижим имот като
собственост на ответника е действала НАРЕДБА № 9 от 14.09.1994 г. за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (отм.), според която
абонати по смисъла на тази наредба са /чл.1 ал.2 т.1 и т.2 /-1.
юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван
имот и отделните собственици на имоти в етажната собственост. Съгласно чл.3
ал.1 т.1 от отменената Наредба ползването на води от водоснабдителните
системи и включването на отпадъчни води в канализационните системи се извършва
въз основа на писмен договор за водоснабдяване, който се сключва между
експлоатационното предприятие "В и К" и 1. собственика на
имота по негова писмена молба. А съгласно чл.3 ал.6 от същата Наредба при промяна на собствеността на
водоснабдявания имот върху новия собственик преминават всички права и
задължения, произтичащи от сключения договор с експлоатационното
предприятие "В и К" като новият собственик е задължен да уведоми експлоатационното
предприятие "В и К" за промяна на собствеността в седемдневен срок. В
тази връзка следва да се отбележи, че в случая собствеността от ответника Й.
върху процесния имот е придобита по време на действие на тази наредба и при
липса на данни последният да не е бил водоснабден към датата на декларирането
на собствеността му по чл.14 от ЗМДТ-27.03.1998г., тоест налице е
промяна на собствеността на водоснабдявания до този момент имот върху новия собственик Г.Й. и
трансформиране на всички права и задължения
произтичащи от вече сключения
договор с експлоатационното дружество с предходния собственик. Както се посочи, данни и твърдения от
ответника, че преди декларирането на
този имот от новия собственик към 1998г. същият не е бил водоснабден, респективно не е имал открита
партида във В и К оператора като
водоснабден обект няма установени, тоест в тази хипотеза договорът, сключен с прехвърлителя на имота
обвързва с правата и задълженията си и последващия приобретател или съществувалото
договорно правоотношение с В и К оператора се запазва и с приобретателя на
имота.
Съгласно чл.14 ал.1 от цитираната наредба №4/2004г.,
редакция (Обн. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) „ Договорът за предоставяне на услугите
В и К се предлага от оператора в едномесечен срок след издаване на разрешението
за строеж. Той има силата на окончателен
договор за присъединяване по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗУТ“. Разпоредбата
касае всички потребители които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа.
В Преходните и заключителни разпоредби на същата Наредба, в §3 ал.1 е
предвидено, че „условията и редът, при
които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с
общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите
за предоставяне на услугите В и К“. Следователно, за заварените потребители, които не са
сключили предвидените в чл.3 от Наредба №9 и в чл.14 от Наредба №4 договори,
намират приложение Общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни условия от същите, последните следва
да се конкретизират с писмен договор /чл.8 ал.4 от Наредбата №4/2004г./. Налага
се извода, че в хипотеза на обект, който
е свързан с водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредба №4/2004г. и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползване е достатъчен за приемане наличие на
договорни отношения между страните,
които се уреждат от ОУ на доставчика при съблюдаване на изискванията за приемане и свеждане до знанието на
потребителя на тези Общи условия.
В случая, ответникът Г.Й.
притежава вещно право на собственост върху процесния водоснабден обект още от
1998г., тоест той е придобит при действието на отменената Наредба №9 което
предполага, че е обвързан от клаузите на договора за присъединяване на обекта
към В и К системата на прехвърлителя на
имота предвид и на факта, че Г.Й. от 2000г. има постоянен и настоящ адрес на
живеене именно на този адрес. Следователно
той е обвързан както от договора за присъединяване на предишния собственик така
и с общоизвестните и публикувани ОУ, респективно има качеството на потребител
само поради факта на ползването на водоснабден имот, достатъчно за наличието на
валидно и действително договорно правоотношение с В и К оператора. Още повече
както се посочи, на ответника Й. е надлежно открита индивидуална партида като
потребител на В и К услуги на съответния водоснабден недвижим имот, даден му е конкретен абонатен номер и са съставяни
карнети в които е отразявано посещаването на обекта и констатациите за
потребената вода, респективно недопускането на съответния инкасатор до обекта и
неотчитането на такава и причините за това -развален водомер, неотчетен поради
липса на достъп и други.
По делото е изслушан като свидетел В.П.М., служител в „ВИКУ“ ЕООД-гр.П. от 2017г. на длъжност инкасатор. Свидетелят установява точно на коя улица в гр.П. се намира водоснабдения обект представляващ къща, собственост на ответника като посочва, че при извършен редовен отчет на водомерите с колегата си Б.М., била установена разлика от 900куб. на водомера, монтиран в имота на Г.Й.. Количеството потребената вода било установено по движението на стрелката във водомера, отчел потребена вода в имота, като проверката била извършена през м. август 2018г. Обяснява, че по това време Г.Й. си е бил у дома, отворил е вратата на инкасаторите и е осигурил достъп до водомера като им е показал къде е водомерната шахта, като двамата инкасатори отчели показанията на водомера, който бил пломбиран. Установената разлика била записана в протокол и устно казали на абоната какво количество вода е отчетено. Свидетелят не може да каже преди посещението си кога за последно е отчитан този водомер. Допълва, че абоната Й. не е възразил по количеството вода, което инкасаторите са отчели и се подписал на констативния протокол и на карнета, където били въведени показанията на водомера. Установява още, че върху карнета има положен подпис на 06.08.2018г. от клиента Й.. Обстоятелството за съставен констативен протокол на процесната дата и констатациите в него са вписани и в самия карнет на абоната Г.Й.. Приложен е по делото и самия констативен протокол, неоспорен от ответника Й., видно от който на 06.08.2018г. същият е съставен /л.15/ от Б.Д.М., длъжностно лице отчетник във „В и К в ликвидация“ ЕООД в ликвидация за извършена проверка на абонат Г.А.Й., с абонатен № *********, с адрес гр.-П., ул.“Б.“ №21, съгласно който последен отчет на водомер №9103967 с пломба №0064492, /данните съответстват на вписаните и в карнета/, е извършен на 10.10.2016г. при показания 165 кубика, като на 06.08.2018г. е с показания 1150 куб. или разлика от 985кубика потребена вода. Отчитането е станало в присъствието на свидетел В.П.М., който е подписал протокола заедно със съставилия го отчетник. Предходното отчитане от преди 10.10.2016г е извършено по фактура №337401 от 15.08.2016г. за сумата от 1200лв, заплатена за консумирана вода, в резултат на което на 16.08.2016г. е извършено от ВиК оттапване и възстановяване водоподаването на адреса на абоната Й. за което е съставен акт №009782, собственоръчно подписан от потребителя на ВиК Услуги. Истинността на констатациите отразени в този констативен протокол не са оспорени от ответника Г.Й. и няма открито производство по оспорване истинността на документа по реда на чл.193 от ГПК и този документ не е изключен от доказателствения материал, събран по делото.
От приложения по делото карнет на абонат Г. А. Й. с
абонатен №********* и адрес ***, последният извършен отчет по карнета е от
03.08.2016г., при отчетени 165 куб.м.
вода когато е бил затапен, а последвалото оттапване е с дата 16.08.2016г. Според карнета на
10.10.2016г. е отчетена потребена
вода от 165куб.м., като през следващите
месеци до края на календарната 2016г., за 12-те месеца на цялата 2017г., както
и до 10.07.2018г. във всички месечни
графи от карнета като показания на
водомера е записано от инкасатора
„Неотчетен“, като за м.10.04.2018г. е записано и обстоятелството, че лицето е в
„чужбина“. Първото редовно отчитане след този период, е извършено на
06.08.2018г. когато е отчетено
потребление на вода от 1150куб.м.- показания на водомера или реално
потребена вода от 985куб.м. съгласно констативния протокол, и за тази последна констатация е положен
подпис на клиента в карнета/л.13/. Именно за този период е предявена исковата
претенция. Издадени са за периода две фактури /л.69 и л.70/ -оригинал
№********** от 24.08.2018г. за отчетен период от 10.10. 2016г. до 01.11.2016г.
за ползвани по 31куб.м. за вода, за канал и пречистване на обща стойност
48.36лв и втора фактура №********** от
24.08.2018г. за отчетен период 01.11.2016г. до 06.08.2018г. за потребени по 954
куб.м. за вода, за канал и за пречистване, на обща стойност от 1568.38лв с ДДС.
Поради частично оттегляне на претенцията от ищеца производството е прекратено по отношение на сумата от 107.51лв от главницата за периода от 10.10.2016г. до 17.11.2016г. както и частично иска за обезщетение за забава в размер на 25.88лв за същия исков период от време или предмет на делото е останала претенцията за главния иск за заплащане на цената на предоставените В и К услуги за периода от 18.11.2016г. до 06.08.2018г. в размер на 1616.74лв, и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава от 103.34лв, дължими за периода 18.11.2016г.-30.06.2019г., тоест претенциите са намалени по размер и по период, като са запазени непроменени крайните дати на периодите за които се претендира главницата /до 06.08.2018г./ и мораторната лихва до 30.06.2019г./ съгласно исковата молба. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи качеството на ответника като потребител на В и К услуги, за наличие на валидна договорна връзка по доставяне на В и К услуги от оператора -ищец на потребителя ответник и че такива са били доставени през исковия период но не им е заплатена цената от страна на потребителя поради което иска ответникът да бъде осъден да ги заплати. Разгледани по същество претенциите са частично основателни. Съгласно чл. 32. ал.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора „Водоснабдяване и канализация в ликвидация“ ЕООД гр. П., от 2014г., доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения, както и измерените по чл. 13, ал. 1 или определени по чл. 13, ал. 2 количества от собствени (местни) водоизточници. А съгласно чл. 33. ал.1 В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като съгласно ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвидено е съгласно чл. 44, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. От доказателствата по делото се установява, че потребената от ответника Г.Й. вода, доставена му от ищцовото дружество като В и К оператор за исковия период от време е надлежно установена чрез извършване на констатация по показателите на водомера, поставен на водоснабдявания обект от съответния инкасатор. Констатацията е извършена в присъствието на абоната, който се е и подписал без възражения в карнета за дължимото количество потребена вода. Не се установява от негова страна да е направено и възражение по начина на измерване и установяване на количеството потребена вода или че е била примерно нарушена процедурата или евентуално да е въвел възражение, че водомерът е неизправен или че той реално не е потребил такова огромно количество вода изтъквайки някаква обективна причина. В отговора на искова молба също няма въведен довод, че ответникът реално не е потребил такова значително количество вода и не дължи плащане на претендираната сума. Липсата на каквито и да било възражения от страна на потребителя са дали основание на В и К оператора да издаде 2/двата/ броя фактури за потребеното количество вода на 24.08.2018г. или само 18дни след съставянето на констативния протокол за установеното количество потребена вода на водоснабдения обект и оформянето на карнета, тоест налице е установено по надлежния ред доставено и потребено от ответника Г.Й. количество питейна вода от В и К оператора „ ВиК“ ЕООД П. в ликвидация, праводател на ищеца „ВИКУ“ ЕООД гр.П. при неоспорени данни в издадените два броя фактури. Предвид редуцирания период и размер на двете претенции от ищеца, меродавни са показанията по фактура №********** от 24.08. 2018г. издадена за периода от 01.11.2016г. до 06.08.2018г. защото исковият период за главницата обхваща времето от 18.11.2016г. до 06.08. 2018г., като съгласно фактурата цената на потребената вода е посочена в общ размер на 1568.38лв, докато размерът на исковата претенция съгласно молбата на ищеца от 25.06.2020г. /л.67/ е за сумата от 1616.74лв или по-голям от фактурираната и за по-голям период вода и сума. След извършване от съда на съответните математически преизчисления размерът на главницата следва да бъде уважен за сумата от 1524.54лв, съответстващ на претендирания период от време, който обхваща 626дни / от 18.11.2016г. до 06.08.2018г.-виж молбата на л.67/, докато главницата по фактурата №********** от 24.08.2018г./л.70/ от 1568.38лв е начислена за период от 644дни/ от 01.11.2016г. до 06.08. 2018г./ или с 18 /осемнадесет / дни в повече, което следва да бъде отчетено, като претенцията за главница се отхвърли за разликата над 1524.54лв и до претендираните 1616.74лв. Съответно размерът на мораторната лихва върху намалената главница следва да бъде уважен за сумата от 97.45лв като за разликата над 97.45лв и до претендираните 103.34лв претенцията се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че претенциите не са погасени по давност , тъй като обхващат единствено и само тригодишния период, визиран в чл.111 буква“ в“ от ЗЗД от преди предявяването на иск както по отношение на главницата за дължима цена на доставена, но незаплатена вода на абоната така и за мораторната лихва за забава-18.11.2016г. до 30.06.2019г. При този изход на спора в полза на дружеството-жалбоподател ще следва да се присъдят разноски за двете инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, както следва : за първата инстанция разноски в общ размер на 654.56лв, а за въззивната инстанция -607.65лв. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд № 260064 от
16.09.2020г. постановено по гр.д.№4597/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО са отхвърлени
исковете на „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „В.Я.“ ** против Г.А.Й. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата до размера на 1524.54лв от общо претендираната
сума от 1616,74лв. представляваща цена
на ВиК услуги за имот в гр. П., ул. „Б.“ №21, партида №*********, доставени в периода
18.11.2016г. – 06.08.2018г., и сумата до размера на 97.45лв от общо
претендираната сума от 103,34лв. - обезщетение за забава за периода
18.11.2016г. – 30.06.2019г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.11.2019г. до плащането.
ОСЪЖДА Г.А.Й., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „В.И.К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ **,
представлявано от управителя А.У., сумата от 1524.54лв /хиляда петстотин
двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща цена на
ВиК услуги за имот в гр. П., ул. „Б.“ №21, партида с абонатен номер №*********,
доставени в периода 18.11.2016г.-06.08.2018г. по фактура №********** от 24.08. 2018г.,
както и сумата от 97.45лв /деветдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода 18.11. 2016г. – 30.06.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.11.2019г. до окончателно изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №
260064 от 16.09.2020г. постановено по гр.д.№4597/2019г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Г.А.Й.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ **, представлявано от управителя А.У.,
сумата от 654.56лв /шестстотин петдесет и четири лева и петдесет и шест
стотинки/ представляващи разноски за дружеството пред първата инстанция, както
и сумата от 607.65лв /шестстотин и седем лева и шестдесет и пет стотинки/
разноски за въззивната инстанция, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:1. 2.