Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 22.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3647 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от по предявен от К.И.И., ЕГН **********
с адрес *** срещу Прокуратурата на
Република България, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на
ищеца сумите от: 12500лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на
психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно
водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01
РУ на ОДМВР- Варна, пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е
бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл.
206 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда № 154/22.05.2018г.
по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от
17.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 2455,36лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, от които: 2000лева платено адв.възнаграждение по договори за правна
защита и съдействие от 22.05.2018г. и 11.10.2018г., от които 1200лева за правна
защита по НОХД 3367/2017г. на ВРС и 800лева за правна защита по ВНОХД №
923/2018г. на ВОС, и 455,36лева- сбор от разходи за транспорт, от които 151,98лева
стойност на самолетен билет за превоз на 06.02.2018г., 68,45лева разходи по
договор за наем на автомобил от 11.12.2017г., 126,26лева разходи по договор за
наем на автомобил от 02.04.2018г. и 108,67лева разходи по договор за наем на
автомобил от 10.10.2018г., пряка и непосредствена последица от незаконно водено
срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01 РУ на
ОДМВР- Варна, пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е бил
привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 206 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда №
154/22.05.2018г. по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната
лихва считано от датата на 17.10.2018г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: С постановление на
прокурор при ВРП от 13.02.2015г. по пр. преписка № 2082/2015г. срещу ищеца е
било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 206,
ал. 1 НК. Във връзка с това, същият е бил търсен на постоянния си адрес в гр.
Несебър, но не бил открит. След изпращане на писма до ГДИН, НСС, НОИ и
Началника на сектор КИАД в ОДМВР Варна, ищецът бил обявен за общонационално
издирване и установяване на адрес, а досъдебното производството спряно. С
постановление от 23.09.2015г. и след установяването му, д.п. било възобновено и
ищецът бил разпитан като свидетел, след като е бил уведомен, че срещу него има
образувано д.п. за извършено престъпление по чл. 206 НК. Дал и сравнителни
образци от подпис. Твърди, че от тази дата е започнал да търпи вреди,
чувствайки се като преследван и издирван престъпник, принуден да доказва
невинността си, знаейки, че не е извършил никакво престъпление. На 11.12.2015г.
отново бил търсен за провеждане на очна ставка. Не бил открит, отново била
изисквана информация от компетентните служби и впоследствие бил обявен пак за
общодържавно издирване, а д.п. било спряно. На 07.07.2016г. след установяването
му, д.п. било възобновено. С негово участие била проведена очна ставка и на
30.08.2016г. наблюдаващият прокурор одобрил постановление за привличане като
обвиняем на ищеца. За предявяването на обвинението ищецът отново бил търсен на
адреса му и след като не бил открит за трети път бил обявен на общодържавно
издирване, а д.п. било спряно. На 13.05.2017г. бил установен при влизане в
страната и му била връчена призовка да се яви на 17.05.2017г. в Първо РУ Варна.
За пореден път се почувствал като престъпник, изпитал страх да не бъде задържан,
ограничено било правото му на свободно преминаване на границата. В призовката
пишело, че следва да се яви за справка, което допълнително засилило страха му,
незнаейки какво ще се случи при явяването му в полицията, с което били нарушени
и правата му на обвиняемо лице. След като се явил в полицията, на 18.05.2017г.,
д.п. било възобновено. На 25.05.2017г. му повдигнали обвинение и му била
наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 27.06.2017г. след прецизиране на
обвинението от наблюдаващия прокурор, му повдигнали същото обвинение. Повторно
му била наложена същата мярка за неотклонение, при положение, че предходно
наложената не е била отменена, респ. нарушавана от него. Всичко това го
накарало да ангажира за защитата си и втори адвокат. След повдигане на
обвинението, му била направена и полицейска регистрация- взели му пръстови
отпечатъци, бил заснет и вписан в регистрите на МВР като извършител на
деянието. На 25.07.2017г. срещу него бил внесен обвинителен акт във ВРС и
образувано НОХД № 3367/2017г. С разпореждането на съда за насрочване на
производството била потвърдена взетата му мярка за неотклонение. По делото били
проведени общо пет заседания- на 17.10.17г., 12.12.17г., 06.02.18г., 03.04.18г.
и 22.05.18г., на които ищецът се явявал лично. По негово искане и в стремеж да
докаже невинността си били събирани доказателства, доколкото Прокуратурата не
била сторила това в нарушение на задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК. На
22.05.2018г. съдът произнесъл присъда № 154, с която ищецът бил признат за
невиновен в извършване на престъпление, за което бил обвинен, като му била
отменена и наложената мярка за неотклонение. По повод протест на ВРП, било
образувано ВНОХД № 923/2018г. по описа на ВОС. Насрочено било съдебно заседание
на 11.10.2018г., в което ищецът се явил. Представителят на ВОП заявил, че не
поддържа протеста. С окончателно решение № 269/17.10.2018г. ВОС потвърдил
оправдателната присъда на ВРС. Твърди, че в рамките на съдебното производство
живеел в непрекъснат стрес за това как ще приключи делото и как ще продължи
живота му. Криел от съпругата и близките си за наказателното производство срещу
него, от страх че това може да влоши отношенията им. Посочва, че от
29.10.2015г. имал адресна регистрация на територията на ФРГ и в по- голямата
част от годината живее там със съпругата и децата си. До последната съдебна
инстанция е следвало да пътува със самолет, за да се явява в съдебните
заседания, както и да ангажира за своя сметка автомобилен превоз. Това е
прекъсвало нормалния му ритъм на живот, губел време и пари, причинявало му
стрес и притеснения. Твърди, че след влизане в сила на оправдателната присъда,
ВРП е бездействала и не е изпълнила задължението си по уведомяване органите на
МВР за снемане на полицейската му регистрация по реда на чл. 18 и чл. 20 от
Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация. Това е
наложило на 08.11.2018г. ищецът да отправи писмена молба с приложение на
нужните документи за заличаване на полицейската му регистрация. По молбата със
заповед от 17.12.2018г. полицейската му регистрация била снета. Твърди, че в
периода на воденото срещу него д.п. от 13.02.2015г. до 17.10.2018г. са изминали
общо 3г., 7м. и 4дни, в които е търпял неимуществени вреди. Чувствал се като
престъпник, бил обявяван три пъти на ОДИ, страхувал се като преминава
границата, чувствал срам и унижение при спирането му на границата. Страхувал се
семейството му да не разбере и криел всичко от тях. Това го е мотивирало и да
изяви желание уведомяването му да се извършва чрез защитника му. Въпреки това
обаче дъщеря му узнала за това. Твърди, че в резултат на стреса отново започнал
да пуши цигари, въпреки че ги бил отказал. Непрестанното напрежение нарушило
хранителния му режим, увеличил цигарите, в резултат на което и получил
заболявания диагностицирани в Германия след като потърсил спешна мед. помощ на
18.01.18г.- „неясна загуба на кръв паранално, артериална хипертония, хипер
холестеринемия, както и съмнения за недостатъчност на сърдечен клапан, в
стомаха лек антрум и признаци на гастрит на корпуса, в началната част на
дванадесетопръстното черво около 1см диаметър- повърхностна стомашна язва“.
След установяване на заболяването му, на 22.01.18г. му се наложило отново да
пътува, за да се яви в с.з., което допълнително му създало неудобство. Счита,
че всички така търпяни от него неимуществени вреди биха били репарирани в
размер на исканата парична сума. Във връзка с явяването си в с.з. на 06.02.18г.
твърди, че е направил разходи за самолетен билет в размер на 151,98лева. По
повод пътуванията му за заседанията на 12.12.17г., 03.04.18г. и 11.10.18г. е
направил разходи за наемане на автомобили в размер на съответно 68,45лева,
126,26лева, 108,67лева. По повод предоставената му правна защита в рамките на
съдебното производство пред ВРС е заплатил адв. възнаграждение от 1200лева, а
пред ВОС 2000лева. Счита, че тези разходи са в пряка връзка с воденото срещу
него наказателно производство, поради което и репарирането им следва да бъде
понесено от ответника. Искането е за уважаване на исковите претенции и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като недопустим, евентуално като неоснователен. Твърди, че
няма данни оправдателната присъда да е влязла в законна сила, поради което и за
ищеца не е възникнало правото на иск. Оспорва сочените неимуществени вреди да
са резултат от увреждане причинено от негови действия по повод воденото д.п.
Счита, че ищецът е обосновал исковата си претенция с поведение на трети лица,
които не са негови служители или представители, поради което липсва основание
за ангажиране на отговорността му. Сочи да не е оповестявал факти относно
производството, както и че такива не е довеждал до знанието на близки на ищеца.
Оспорва здравословните проблеми да са възникнали в причинна връзка с воденото
наказателно производство. Счита иска за неимуществени вреди за завишен по
размер. Твърди, че наказателното производство е приключило в разумен срок- от
25.05.2017г. до 17.10.2018г., като спрямо ищеца е била взета най- леката мярка
за неотклонение. Ако и да е имало известно забавяне в разследването, твърди то
да се дължи на поведението на ищеца, още повече, че в съдебната фаза,
ответникът нямал ръководни функции. Счита, че периодът, за който може да се
ангажира отговорността му е този от привличане ищеца като обвиняем до влизане в
сила на оправдателната присъда. Затова оспорва ангажиране на отговорността му
за периода, в който д.п. е било спряно. Оспорва възможността направените
разноски за адв. възнаграждение в хода на наказателното производство да
подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ. Оспорва и тези разходи да са били
реално направени от ищеца. Оспорва и претенцията на законна лихва. Искането е
за отхвърляне на исковите претенции.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:
Предявените искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В
настоящия случай се търси ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на ищцата от
Прокуратурата за обвинение в извършване на престъпление, след като образуваното
наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е
престъпление. За да бъде ангажирана отговорността на Държавата задължително
условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с
конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая- незаконното
обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване
от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се
изследва.
По делото са
приобщени материали по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, приложение към които
са и тези по досъдебно производство № 505/2015г. по описа на Първо РУП при
ОДМВР- Варна, пр.преписка № 2082/2015г. на ВРП и ВНОХД № 923/2018г. по описа на
ВОС. Видно от тях е, че: На 13.02.2015г. с постановление на прокурор при РП-
Варна е било образувано досъдебно производство срещу ищеца К.И.И. за извършено
престъпление по чл. 206, ал.1 НК, а именно за това, че на 09.10.2014г. в гр.
Варна, противозаконно присвоил чужди движими вещи- мобилен телефон Samsung, кутийка със зарядно устройство,
кабел за денни, слушалки и тапи за слушалките, черен кожен калъф тип тефтер за
апарата, книжка за апарата и непопълнена гаранционна карта, които владее,
собственост на лизингодателя, предоставени му на 13.09.2014г. от
лизингополучателя Нели Валентинова Георгиева да ги ползва. На 31.03.2015г. е
била изготвена призовка до ищеца по досъдебното производство за явяването му в
качеството му на свидетел. Поради невъзможност за откриването му на известните
за него адреси, ищецът е бил обявен за общодържавно издирване за установяване
на адрес с телеграма от 06.08.2015г., а досъдебното производство е било спряно
на основание чл. 244, ал.1, т.3 НПК, поради неоткриване на важен свидетел. С
постановление на ВРП от 23.09.2015г., д.п. е било възобновено поради откриване
на И.. На 24.09.2015г. ищецът е бил разпитан по досъдебното производство в
качеството му на свидетел, като в протокола е удостоверено, че е запознат с
факта, че срещу него е образувано д.п. за извършено престъпление по чл. 206 НК.
В протокола за разпит е посочил адрес за призоваване в страната в гр. Несебър. На
същата дата с протокол са били снети и образци от подписа на ищеца за
сравнително изследване. На 11.12.2015г. водещият разследването разследващ
полицай е изготвил нова призовка за явяване на ищеца в качеството му на
свидетел. След неуспешното й връчване, ищецът отново е бил обявен на
общодържавно издирване. С постановление на ВРП от 05.02.2016г., д.п. е било
спряно и с ново постановление от 07.07.2016г. възобновено, поради установяване
на И.. На 07.07.2016г. с ищеца в качеството му на свидетел е била извършена
очна ставка. На 30.08.2016г. прокурор при ВРП е одобрил по реда на чл. 219 НПК
постановление за привличане на ищеца в качеството му на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 206, ал.1 НК. Изготвената до него призовка за явяване в
качество на обвиняем е останала невръчена, поради което и ищецът е бил отново
обявен на общодържавно издирване и д.п. е било спряно с постановление на
прокурор при ВРП от 05.10.2016г. С постановление на прокурор от ВРП, на
18.05.2017г., д.п. е било възобновено, поради установяване на ищеца. На
25.05.2017г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 206, ал.1 НК, взета му е била мярка за неотклонение
„подписка“ и същият е бил разпитан като обвиняем. На същата дата са му били
предявени и материалите по разследването по реда на чл. 227 НПК чрез
упълномощения от него защитник, предвид изричното му желание в този смисъл. По
д.п. са налични на л.157 и л. 168 адв. пълномощни от ищеца към адв. Димитрова
от дата 25.05.2017г. и адв. П. от дата 27.06.2017г. за процесуално
представителство и защита по д.п. Със заключително мнение от 29.05.2017г.,
разследващият полицай е изпратил д.п. на ВРП. С постановление от 14.06.2016г.
ВРП е отказала уважаване на направени от защитника на обвиняемия при
предявяване на материалите искания, бележки и възражения. С постановление от 16.06.2017г., ВРП е
върнала д.п. на разследващия орган с указания за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. В тяхно изпълнение, на 27.06.2017г. ищецът е бил отново привлечен в качество на
обвиняем за същото престъпление, разпитан е като обвиняем и на 05.07.2017г. и
07.07.2017г. на двамата му защитници са били предявени материалите по
разследването. На 07.07.2017г. водещият разследването е изпратил д.п. на ВРП.
На 25.07.2017г. ВРП е внесла срещу ищеца обвинителен акт във ВРС. Образувано и
НОХД № 3367/2017г. По делото са проведени открити съдебни заседание, както
следва: на 17.10.2017г., 12.12.2017г., 06.02.2018г., 03.04.2018г. и
22.05.2018г. Видно от удостовереното в изготвените
протоколи от о.с.з. е, че на всички провеждани съдебни заседания, ищецът се е
явявал лично, заедно с упълномощените от него адвокати от досъдебното
производство. На л. 74 от делото е наличен договор за правна защита и
съдействие от 22.05.2018г. с предмет процесуално представителство по НОХД с
договорено и платено адв. възнаграждение в размер на 1200лева. С присъда №
154/22.05.2018г., съдът е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение, като е отменена и наложената му мярка за
неотклонение „подписка“. Присъдата е била протестира от ВРП, по чийто протест е
било образувано ВНОХД № 923/2018г. на ВОС. В насроченото пред въззивната
инстанция производство на 11.10.2018г. ищецът се е явил лично с упълномощения
му защитник. На л. 27 от делото е
налично пълномощно от ищеца към адв. П. от 11.10.2018г. с предмет процесуално
представителство и защита по ВНОХД с уговорено и платено адв. възнаграждение от
800лева. С окончателно решение № 269/17.10.2018г. оправдателната присъда на ВРС
е била потвърдена.
От
ангажираните по делото от ищеца писмени доказателства, различни от преписите на
документи, приложени по коментираните горе материали по НОХД № 3367/2017г. на
ВРС се установява следното: Ищецът има две деца, родени съответно 2004г. и
2007г. На 31.08.2016г. е сключил
граждански брак с тяхната майка. През м.01.2018г. е посетил Клиника по хирургия
в Германия по повод перанална загуба на кръв при дефекация. Поставени са
диагнози неясна загуба на кръв перанално, артериална хипертония,
хиперхолестеринемия, съмнения за недостатъчност на сърдечен клапан, злоупотреба
с никотин. Проведено му е било лечение. На 08.11.2018г. ищецът чрез
пълномощника си е поискал заличаване на полицейска регистрация направена по д.п. № 505/2015г., като със
Заповед на гл. комисар от 17.12.2018г. полицейската регистрация на ищеца е била
снета.
С цел
доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди вследствие
на воденото срещу нея досъдебно производство по делото бе разпитан свидетелят T.В.Г./без
дела и родствени връзки със страни по делото/. Свидетелят разказва, че с ищеца се познават от 9години. Имали в
съседство магазини в гр.Обзор. Преди 2-3години от К. разбрал, че срещу него се
води дело за обсебване. Споделил му, че имал връзка с някаква жена от Обзор,
която впоследствие го обвинила в обсебване на телефон. От 4-5 години, К. живеел
в Германия със семейството си- съпруга и две деца. Прибирал се по- често
лятото, а зимата по- рядко. При едно от завръщанията си в България му споделил,
че е бил обявен на издирване, спрели го границата и му вземали отпечатъци.
Почувствал се като престъпник, бил изненадан и му споделил, че е имал късмет,
че съпругата му не е била с него, тъй като тя не знаела за предишната му
връзка. Свидетелят го усетил, че е притеснен, пушел повече цигари, нямал
чувство за хумор, както преди. Притеснявал се при всяко завръщане да не го
спрат на границата. Пътуването за делото спъвало работата му, понеже трябвало
да си взема неплатен отпуск, правел разходи за билети. Споделил, че трудно
заспивал особено преди и след делата. Имал язва и в Германия бил провеждал
някакво лечение.
За доказване
твърдяните имуществени вреди във вид на разходи за път и адв. възнаграждение по
делото са приети като писмени доказателства: фактура от Wizz Air за сумата от 151,98лева
стойност на самолетен билет по направление София- Франкфурт от 17.01.2018г.,
договор за наем сключен от ищеца на л.а от 11.12.2017г. с място на наемане
летище София и място на връщане летище София и дата на връщане на автомобила
13.12.2017г. за сумата от 68,45лева, договор за наем на л.а от 02.04.2018г. с
място на наемане летище София и място на връщане летище София и дата на връщане
на автомобила 04.04.2018г. за сумата от 121,26лева /а не, както е твърдял ищеца
126,26лева/ и договор за наем на л.а от 10.10.2018г. с място на наемане летище
София и място на връщане летище София и дата на връщане на автомобила
14.10.2018г. за сумата от 108,67лева.
Постъпила е
справка от ОДМВР Варна относно пътуванията на ищеца в периода 13.02.2015г. до
17.10.2018г., със забележка, че от 2007г.
проверката на ГПКК се извършва по метода „преценка на риска“, поради
което и справката е непълна. От същата се установява, че ищецът е влизал на
територията на страната със самолетни полети на 11.12.2017г. и излязъл на
13.12.2017г., на 05.02.2018г. и излязъл на 07.02.2018г., на 02.04.2018г. и
излязъл на 04.04.2018г. и на 10.10.2018г. и излязъл на 14.10.2018г.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства води на извод, че в настоящия случай всички
елементи от фактическия състав на правото са налице.
Безспорно е между
страните, че по образуваното срещу ищеца наказателно преследване, той е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК.
Наказателното производство срещу него е било образувано
на 13.02.2015г. и ищецът е бил окончателно оправдан по повдигнатото му обвинение
с влязла в сила на 17.10.2018г. присъда на ВОС. В този смисъл
възраженията на ответника, че липсват данни относно влизане в сила на присъдата
са неоснователни. Решението на ВОС е окончателно, поради което от датата на
постановяването му оправдателната присъда е влязла в законна сила.
По претенцията за репариране
на претърпени неимуществени вреди: Обезщетението се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, като се държи сметка за
установените по делото обстоятелства. Съобразно константната съдебна практика,
съдът следва да има предвид при определяне размерът на справедливото
обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното преследване,
с оглед преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест на
повдигнатото и поддържано обвинение, срок на търпяна мярка за неотклонение, брой на процесуалните
действия с участие на пострадалия, съдебното минало на пострадалия, данните за
психическото състояние и емоционални страдания и неудобства, претърпени от
лицето, данните за отражението на наказателното преследване върху физическото и
душевно здраве на пострадалия, начина му на живот, интереси, средата му,
трудовата биография и ценностна система, отзвука на поддържаното обвинение в
обществото, семейството и близък приятелски кръг, с оглед преценката за
накърняване на честта и доброто име на пострадалия, както и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия. Изхождайки и от указанията, дадени в
ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи
за справедливост в аспекта на съществуващите обществено икономически условия на
живот.
В случая досъдебното
производство е образувано с постановление на ВРП от 13.02.2015г. срещу ищеца К.И..
На 24.09.2015г. е разпитан като свидетел, когато е бил уведомен и че срещу него
е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 206 НК.
Привлечен е като обвиняем на 25.05.2017г., когато му е взета и мярка за
неотклонение „подписка“. Оправдателната присъда срещу него е влязла в сила на 17.10.2018г.
Т.е наказателното производство срещу ищеца е продължило 3години и 8месеца. В
случая, досъдебното производство е било образувано в нарушение на чл. 212 НПК,
където липсва разписано като задължителен реквизит на постановлението на
прокурора за образуване на досъдебно производство посочване в него на лицето
извършило престъпление, дори и да са налице данни за него. Същевременно, ищецът
е бил разпитван като свидетел по досъдебното производство, участвал е в очна
ставка и е давал образци от подписа си, като е бил уведомен и че срещу него е
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 206 НК.
Затова и независимо, че е получил процесуално качество на обвиняем в един по-
късен момент, следва да се приеме, че наказателната му отговорност е била
ангажирана с образуване на д.п. и до признаването му от съда за невиновен по
предявеното му обвинение, поради което и отговорността на държавата за
търпените от него вреди в периода от преди получаване качество на обвиняем, е
възможно да бъде ангажирана /така решения на ВКС по гр.д. № 527/2015г. IV ГО, гр.д. № 6047/2013г. IV ГО, гр.д. 1215/2011г. III ГО, гр.д. №
892/2015г. IV ГО, гр.д. №
2329/2015г. IV ГО и др. /. Това разбиране съответства и на
тълкуването на ЕСПЧ на понятието „наказателно производство“ при приложение на
чл. 6, ал. 1 ЗКПЧОС. Престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на ищеца е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК,
доколкото предвиденото за него наказание е от една до шест години лишаване от свобода.
По отношение на ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение
„подписка”, която по никакъв начин не е ограничила негови конституционно
гарантирани права, като правото на свобода, свободно придвижване и пр. Мярката
е търпяна от налагането й с постановлението от 25.05.2017г. и е отменена с определението
на ВРС от 22.05.2018г., т.е една година. Забавяне на наказателното производство
до голяма степен значение е оказал фактът, че в рамките на досъдебното
производство е било невъзможно ищецът да бъде открит на известните за него
адреси на територията на страната, в т.ч. на посочения от него адрес при
разпита му от 24.09.2015г. в качеството му на свидетел, което съответно е било
свързано с изискване на редица справки от органите на разследването отправени
до различни институции, в т.ч. обявяването му на общодържавно издирване. В
рамките на съдебното производство са били проведени пет открити съдебни
заседания в периода от внасяне на обвинителния акт в съда до 22.05.2018г.,
когато е произнесена оправдателната присъда. В този смисъл настоящият състав
преценява, че наказателното е в рамките на изискването и представите за разумен
срок, залегнало и в чл. 6, т.1 ЕКЗПЧОС, съобразно установените от ЕСПЧ
критерии- обстоятелствата по делото, сложността му, поведението на ищеца и на
съответните държавни органи, и значението на делото за ищеца, макар в случая
претенцията да не се основава на твърдения за накърняване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Органите
на разследването и прокуратурата, като упражняваща контрол, не са проявили
бездействие през продължителни периоди от време. Като неоснователни се
преценяват доводите на ответника, че се търси
ангажиране на отговорността му за актове и действия на други органи. Действията
на разследващите органи и в частност тези по извършване на полицейска
регистрация са извършени в рамките на образуваното досъдебно производство и
изпълнение на задължение вменено в Наредбата за реда за извършване и снемане на
полицейска регистрация при повдигане на обвинение за умишлено престъпление и в
този смисъл не могат да повлияят върху отговорността на държавата и размера на
дължимото обезщетение. Отговорността е обективна, тя е на Държавата и в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря чрез своя
процесуален субституент- Прокуратурата на РБ, независимо дали и други органи
със своите действия са допринесли за търпяни от пострадалия вреди по повод
незаконно повдигнатото му обвинение.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства следва несъмнен извод, че ищецът е търпял
неимуществени вреди във вид на негативни психически изживявания. В този смисъл
съобразени бяха събраните гласни доказателства. Същите биват кредитирани от
съда относно релевантните за спора факти, доколкото свидетелят разказва за негови
лични впечатления от емоционалното състояние на ищеца в този период и доколкото
не са налице доказателства опровергаващи изложеното от няма, няма повод за
поставянето им под съмнение. Установи се, че ищецът е бил притеснен от така
воденото срещу него дело. Споделил е, че се е почувствала като престъпник,
доколкото са го спряли на границата като издирван и са му сваляли пръстови
отпечатъци. Безспорно, касае за законово регламентира процедура в случай на
повдигане на обвинение за умишлено престъпление, каквото е и настоящото. Несъмнено,
за човек, който е нямал субективно съмнение относно невинността си,
наказателното производство е довело до негативни емоции, стрес, притеснения и
усещане на унижение. Ищецът е бил еднократно осъждан през 1991г., понастоящем
реабилитиран по право. Действително притесненията на човек от повдигнато за
пръв обвинение са различни от тези на човек с предходно осъждане, но давността
на наличното съдебно минало при ищеца е голяма и сама по себе си не би могло да
изключи субективните му негативни емоции, стрес и притеснения от това конкретно
водено срещу него наказателно производство. От значение е и извършената на
ищеца полицейска регистрация на 25.05.2017г., която съгласно чл. 6 от Наредбата за реда за извършване и
снемане на полицейска регистрация се извършва чрез: 1. вписване на лични данни в полицейски регистър; 2. вписване на лични данни в карта за полицейска регистрация
на лице; 3. изготвяне на снимка в три пози по правилата на сигналистическата
фотография; 4. снемане на дактилоскопни отпечатъци върху Европейска
дактилоскопна карта; 5. изземване на проби от устната кухина чрез стерилен
комплект за изготвяне на ДНК профил с регистрационен картон. Същата е снета по искане
на ищеца по реда на чл. 18 от Наредбата от 08.11.2018г. със заповед от
17.12.2018г. на директора на ГД Национална полиция. Всичко изложено обоснова
извод, че ищецът е търпял негативни емоции и душевен дискомфорт, накърняване на
лични чест и достойнство, породени поради причина наличие на водено срещу него
наказателно производство. Продължителността на наказателното производство, оправдателната
присъда и последвалият я протест на Прокуратурата е създало усещане за
несигурност и неизвестност относно изхода на делото. Към него момент ищецът е
живеел със семейството си в Германия и му се е налагало да пътува значителни
разстояния до гр. Варна всеки път /общо шест пъти- пет пъти пред ВРС и един път
пред ВОС/, когато е бил призоваван от съда, което допълнително е създавало
неудобства по организиране на пътуване и отсъствието му от работа в делнични дни.
Променило се е настроението му, общителността му. Изпитвал е силни притеснения
преди и след като се е явявал на съдебните заседания, което е нормална човешка
реакция на човек убеден в невинността си. Всичко това е рефлектирало и върху
отношенията му в семейството, и е създало допълнително напрежение и страх
съпругата му и децата да не разберат за делото. Изложеното обоснова извод, че
ищецът е търпял негативни емоции и душевен дискомфорт, породени именно поради
причина наличие на водено срещу него наказателно производство. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и
достойнство. Целта на обезщетението обаче е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице.
Трайно установената практика на ВКС, приема, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В тази
именно връзка е и възприетото разбиране в съдебната практика, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства и когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността
на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва
да бъдат доказани от ищеца, като част от предмета на спора. В този
смисъл, недоказани останаха твърденията, че здравословното състояние на ищеца
се е влошило, именно в резултат на воденото срещу него д.п. Данни за това
свидетелските показания не съдържат. Посоченото от свидетеля касае единствено
знанието му за здравословни проблеми у ищеца и повишена употреба на цигари. Появата
на тези здравословни проблеми да стои в причинно- следствена връзка с
обвинението срещу него, от доказателствата по делото не би могло да се приеме.
Така, че тези твърдения остават недоказани.
Същевременно, приемайки
наличие на претърпени неимуществени вреди, при определяне паричния еквивалент
на справедливото им обезщетяване, съдът съобрази обстоятелството, че от
наличните по делото доказателства, не може да се направи извод, че те
обосноваващ присъждане на исканото обезщетение в размер на 12500лв. Не може да
се направи извод от наличните по делото доказателства, че интензитетът на
търпяните вреди е в степен, предизвикала трайни психични нарушения и нарушения на физическото здраве. В голямата си степен
тези вреди са останали единствено като неприятно субективно усещане у ищеца.
Съобразявайки
изложеното, настоящият състав преценява, че справедливото обезщетяване на претърпяните
от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на сумата от 3500лв.
За горницата до пълния заявения размер претенцията се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди.
Като такива в случая се
претендират разходи направени за пътуванията на ищеца от Германия до гр. Варна
по повод явяването му пред органите на досъдебното производството и съда, както
и за платено адв. възнаграждение за процесуалното му представителство от защитник
в съдебното производство пред ВРС и ВОС. Несъмнено, реализирането на тези
разходи е в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство,
доколкото ако същото не бе образувано и водено, то те нямаше да бъдат
реализирани. Както се посочи, стана ясно, че в този период ищецът е живеел в
Германия със семейството си. Явяването му в проведените открити съдебни заседания съгласно чл. 269, ал.1 НПК е било задължително, а и то е гаранция за реализиране
гарантираното му от закона право на защита. За
доказване реализирането на разходи за път, са представени фактура за самолетен
билет и договори за наем на автомобили. От представената фактура на самолетен
билет обаче се установява единствено, че плащането на сумата от 151,98лева на
17.01.2018г. касае самолетен билет по направление София- Франкфурт, но не
съдържа информация за коя дата е полетът и дали той касае пътуването по повод явяването
на ищеца в проведеното на 06.02.2018г. съдебно заседание по НОХД № 3367/2017г
на ВРС. Затова и несъмнено доказан извод, че този разход е направен по повод
явяването му пред съдебните органи не може да се направи. Датите на сключване
на договорите за наем на автомобили са съответни на датите на пристигане на
ищеца на територията на страната чрез съотв. самолетен полет през ГКПП Аерогара
София, съобразно справката от ОДМВР Варна- 11.12.2017г., 02.04.2018г. и
10.10.2018г. Мястото на наемане на автомобилите е Летище София, което е и мястото
на връщането им. Датите на връщане на автомобилите- 13.11.2017г., 04.04.2018г.
и 14.12.2018г. са съответни на данните по справката за напускане територията на
страната през ГКПП Аерогара София. Доколкото влизането в страната е на дати
предхождащи проведените съдебни заседания, а датите на излизане от страната, ден след провеждане на съдебните заседания, то
очевидно е, че тези пътувания са били предприемани от ищеца, именно по повод
явяването му пред съда. Затова и следва да се приеме, че тази претенция във вид
на претърпяна загуба- разход за път се явява доказана до размера от 298,38лева
/68,45лева + 121,26лева+ 108,67лева/. По отношение на имуществените вреди във
формата на претърпяна загуба- платено адв. възнаграждение, съдът съобрази
следното: На л. 74 от НОХД № 3367/2017г. на ВРС е наличен договор за правна
защита и съдействие от 22.05.2018г. с предмет процесуално представителство по
НОХД с договорено и платено адв. възнаграждение в размер на 1200лева, а на л.
27 от делото е налично пълномощно от
ищеца към адв. П. от 11.10.2018г. с предмет процесуално представителство и
защита по ВНОХД с уговорено и платено адв. възнаграждение от 800лева. На първо
място, следва да се посочи, че ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, след преклузивния срок по чл. 131 ГПК и
едва в хода на устните състезания. Затова и становището на настоящият състав е,
че то не следва да бъде разглеждано като преклудирано. Разгледано по същество
обаче, то се явява и неоснователно. Прието е в ТР № 1/2017г. на ОСГК на ВКС, че
разходите за адв. възнаграждение сторени в наказателното производство са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита
във всеки стадий на това производство. Възражението, че адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, заставят съда да изследва въпроса дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение, с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. В случая, уговореното и платено
адв. възнаграждение за първоинстанционното съдебно производство е било
1200лева. То не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, предвид че престъплението, за което е бил обвинен ищеца е
тежко, а броят на проведените съдебни заседания е пет. От значение е и фактът,
че минималният размер на адв. възнаграждение за защита при такива престъпления
е 800лева, съгласно приетото в чл. 13, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения и ¾ от него за въззивна жалба
съгласно чл. 15. Т.е при уговаряне на адв. възнаграждение за
първоинстанционното и въззивно производство, ищецът е положил дължимата грижа.
Не може да се приеме и че направата на разхода се дължи на изключителна вина на
пострадалия и/или негово процесуално поведение: недобросъвестно да е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение,
недобросъвестно да е забавял или опорочавал процесуални действия, прикривал е
определени обстоятелства или е имал друго недобросъвестно процесуално
поведение, обосноваващи намаляване на обезщетението.
В заключение, от общо
заявения размер на имуществените вреди от 2455,36лева, следва да се присъди
сумата от 2298,38лева, като за разликата се отхвърли като неоснователна.
По отношение на
претенцията за лихви: Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК, при незаконни
актове на правозащитните органи, началният момент на забавата, съответно
дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Следователно, претенцията за
лихви следва да бъде уважена, считано от дата- 18.10.2018г., когато е влязла в
сила оправдателната присъда на ищеца.
На основание чл. 9а,
ал.2 ЗОДОВ разноските в настоящото производство не се внасят предварително, а
съобразно чл.10, ал.3 , изр.1 от същия закон, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Предвид частичната основателност на исковата претенция разноските от 10лева
за държавна такса за образуване на производството и държавната такса за
издаденото съд. удостоверение следва да бъдат присъдени, доколкото поемането им
в цялост се дължи от ответника.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал.3
изр.2 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноски за възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Представени са доказателства са
платен адв. хонорар от 1200лева, от който съобразно изхода на спора, ответникът
следва да понесе 465,25лева. Или общият размер на разноските, който следва да
се възложи на ответника е 480,25лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на
РБългария ДА ЗАПЛАТИ на К.И.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 3500лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и
непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно
производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01 РУ на ОДМВР- Варна,
пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е бил привлечен в
качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 206 НК, за което
впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда № 154/22.05.2018г. по НОХД
№ 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от
17.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 3500лева до пълния заявен размер на
претенцията от 12500лева, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на
РБългария ДА ЗАПЛАТИ на К.И.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2298,38лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които:
2000лева платено адв.възнаграждение по договори за правна защита и съдействие
от 22.05.2018г. и 11.10.2018г., от които 1200лева за правна защита по НОХД
3367/2017г. на ВРС и 800лева за правна защита по ВНОХД № 923/2018г. на ВОС, и 298,38лева-
сбор от разходи за транспорт, от които 68,45лева разходи по договор за наем на
автомобил от 11.12.2017г., 121,26лева разходи по договор за наем на автомобил
от 02.04.2018г. и 108,67лева разходи по договор за наем на автомобил от
10.10.2018г., пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца
наказателно производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01 РУ на ОДМВР-
Варна, пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е бил
привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 206 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда №
154/22.05.2018г. по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната
лихва считано от датата на 17.10.2018г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 2298,38лева до пълния заявен размер на претенцията от 2455,36лева,
включваща 151,98лева разходи на самолетен билет за превоз на
06.02.2018г. и разликата над заявения размер от 126,26лева до присъдения размер
от 121,26лева- разходи по договор за наем на автомобил от 02.04.2018г., на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на К.И.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 480,25лева
представляваща сторените в настоящото производство разноски, съразмерно
уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: