Р Е Ш
Е Н И
Е № 53
гр. Кюстендил, 03.04. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря Р. С. след като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в.гр.д.№ 51/2020 г. по описа на КнОС и
за да се произнесе взе предвид:
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *** обжалва решение № 1012/26.11.2019 г., постановено по гр.д. №2428/2018
г. по описа на КнРС, с което е оставена без уважение исковата претендия на
дружеството против Т.Г.С., ЕГН ********** за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищцовото
дружество, както следва: в размер на 500 лв., неизплатена главница по договор
за паричен заем № ***/19.01.2016 г.; 371.41 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 02.02.2016 г. до 27.09.2016 г.
/падежа на последната погасителна вноска/;
46.16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда; 50 лв., представляваща такса
разходи за събиране на просрочените задължения, както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението– 28.02.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са били прехвърлени от
„***“ООД, ЕИК *** на настоящия ищец по
силата на Договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 и описани в
Приложение от 06.10.2016 и за които суми в хода
на заповедното производство по ч.гр.д. № 444/2018 г. на КнРС е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Във
въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно. Искането е за отмяната му и
постановяване на друго, с което да се уважат
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. В съдебно заседание
особеният представител на въззиваемия С. оспорва въззивната жалба и прави
искане за потвърждаване на решението на районен съд.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от
лице, имащо право и интерес от обжалване
и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт,
приема че въззивната жалба е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
Пред районен съд е бил
предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, срещу Т.Г.С. искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 500 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за паричен заем № ***/19.01.2016 г.; 371.41 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 02.02.2016 г. до
27.09.2016 г. /падежа на последната погасителна вноска/; 46.16 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
50 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочените задължения,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението– 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Районен съд е оставил без уважение исковите
претенции, приемайки, че не може да се
установи дали и респ. кога длъжникът е бил уведомен валидно от цедента за
прехвърлянето на вземанията на новия кредитор, поради което правата на същия не
са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника спрямо който цесията
има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде
съобщено от предишния кредитор. Отделно
от това районен съд е приел, че договорът за заем е нищожен, поради
противоречието му със закона и добрите нрави.
От доказателствата по делото се установява, че на 19.01.2016 г. между
"***“ ООД и Т.Г.С. е сключен договор за паричен заем- „***” № ***.
На 22.01.2013 г. е
подписан рамков договор за прехвърляне
на парични задължения между "***"
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на който задължението по посочения договор за заем е прехвърлено на въззивното
дружество. Вземането е индивидуализирано в Приложение №1/06.10.2016 г. към
договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.
Приложено е уведомително
писмо от стария кредитор, адресирано до ответника по делото, с което е
уведомен, че вземането е прехвърлено на ищцовото дружество. Видно от
съдържащата се в делото обратна разписка към товарителница №68071840 уведомлението е получено на 07.11.2018 г. от
В. Д..
Видно съдебно-
счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице А. Т. е, че ответникът е изплатил по заема сумата 340 лв. Според
заключението дължимата главница е в размер на 500 лв.; дължимата неустойка е в
размер на 371.41 лв., дължимите разходи
за събиране на просрочени
вземания в размер на 50 лв., дължима лихва за забава върху остатъка на
неплатената главница е в размер на 46.39 лв. или общият размер на дължимата
сума е 967.80 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че е основателно възражението във въззивната жалба, че районен съд
неправилно е приел, че цесията не е произвела действие между длъжника и неговия
кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от
длъжника. В тази връзка следва да се посочи следното:
За да породи договорът за цесията действие по
отношение на длъжника, то на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, следва да му бъде
съобщен от стария кредитор. Посоченото задължение има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, то изискването е
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от стария кредитор.
Цедентът обаче може да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този смисъл е решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК .
В задължителната практика на ВКС се приема също така,
че цесията е надлежно съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Приема
се, че това е факт, който е настъпил в хода на процеса и доколкото има значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал.3 от ГПК. Приема се, че изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл са решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г.
ІІ т.о. В настоящия случай връчването
исковата молба и уведомлението, съдържащо се към нея е извършено не лично на длъжника, а на лице,
чиито имена са посочени в обратната разписка към товарителницата. Няма данни то
да е предало уведомлението на длъжника и по този начин да се приеме, че
уведомлението е надлежно връчено.
Съдът намира, че е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия чрез назначения от съда особен представител. В тази връзка
следва да се посочи следното:
Целта на института на особения представител е да бъдат
гарантирани правата на определен кръг субекти, сред които е и лицето,
неуведомено за започналото срещу него производство. Определянето на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК се осъществява с акт
на съда при наличието на процесуалните предпоставки по чл.47, ал.1, вр. ал.3 ГПК. Фигурата на особения представител цели защита интереса на страна в
процеса, която не може лично да вземе участие в него. В настоящия случай,
необходимостта от назначаване на особен представител на основание чл.47, ал.6
от ГПК е констатирана след проведена процедура по връчване на съобщението с
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника по реда на чл.47,
ал.1, вр. ал.3 ГПК. В Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I
ТО на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да
се приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни
изявления от страна на кредитора. Съобразявайки горното, настоящият съдебен
състав счита, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало с нея до длъжника по гореуказания начин,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД, като уведомлението чрез пълномощник в случая е допустимо
съгласно разпоредбите на чл.9, чл.36 и чл.39 от ЗЗД. Фигурата на особения представител не се
различава от тази на упълномощения такъв, доколкото целта на същите е да се
грижат за интересите на представляваното лице, което обстоятелство води до
извод, че е надлежно връчването на уведомлението за станалата цесия на особения
представител на длъжника.
По отношение на нищожността на клаузи, съдържащи се в
договора за предоставяне на паричен – "***", настоящата инстанция
намира следното:
Съдът намира сключения договор за недействителен, поради противоречието му с
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11, 12 и 20 ЗПК. По делото няма изготвен погасителен план. Посочени са заемната сума, размер на
погасителна вноска, брой вноски, дати на плащане. Липсва информация от какво се
формират вноските, каква е последователността на разпределение на вноските
между различните суми-главница и лихви. В договора липсва информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата, да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Липсва информация и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден. Съгласно 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7-12 е ал.2 договорът за потребителски кредит е
недействителен..
Нищожни като заобикалящи закона са и клаузите на чл.
12, ал. 3 и 4 от договора, според които при забава на плащането на погасителна
вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми от 400 лв. до 1500
лв., заемателят дължи на заемодателя заплащането на 12, 50 лв. на всеки
четвърти и единадесети ден забава, представляващи направените разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания, но не повече от 150 лева,
както и при забава с повече от 57 календарни дни за плащане на която и да е
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми в размер
от 200 лв., до 1500 лв. на петдесет и осмия ден забава, заемателят дължи на
заемодателя еднократно заплащане на 100 лв., представляващи направени разходи
за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира леността по събиране на
вземането. Така посочените вземания по своята същност представляват такса, но
срещу тях не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя, а точно
обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава, без значение дали са извършени посочените
действия. По делото липсват както твърдения, така и доказателства такива
разходи да са били действително извършени. При това положение следва да се
приеме, че тази клауза всъщност прикрива една неустойка за забава, а съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на мораторната лихва..
Нищожна е и уговорката за неустойка в договора. Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Според чл. 11 от процесния договор неустойката в размер на
412.02 лв. се начислява при неизпълнение на задължението и се разсрочва на равни части, като всяка
част е платима на съответната падежна
дата и е посочена дължима вноска в размер на 54.94 лв. Очевидно така
формулирана тази клауза тя съдържа в себе си задължение за заплащане на
допълнителна лихва.. С оглед на това съдът приема, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем
сума и възнаграждение за ползването, кредиторът ще получи обезщетение под
формата на лихва за забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато
се претендира. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените в закона
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Ето защо, съдът счита, че посочената по-горе клауза
противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК и на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост, създават условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, като не държат сметка за реалните вреди от неизпълнението и
причините за тях- Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г.,
IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита.В случая се установява, че ответникът е извършил
плащания в размер на 340 лв., с която сума съдът приема, че е погасил част от
главницата. Следователно искът е основателен за сумата 160 лв. и в този размер
ще се уважи. В останалите части решението е законосъобразно и ще се потвърди.
На въззивното дружество
следва да се присъдят направените от него разноски, които са 20.68 лв. за
заповедното производство и 182 лв. за исковото производство за двете съдебни
инстанции, като сумите са определени по компесация с оглед уважената част от
иска.
Мотивиран от горното,
Кюстендилски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1012/26.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 2428/2018 г. на
Кюстендилския районен съд в частта, в която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, бул."***" № **, етаж *** против Т.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата 160 лв., представляваща главница
по представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № ***/19.01.2016
което вземане е било прехвърлено от „***” ООД, ЕИК: *** на настоящия ищец по
силата на Договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. и описани в
Приложение от 06.10.2016 г., и за която сума в хода на заповедното производство
по ч.гр.д. № 444/2018 г на ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Т.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** , че дължи на основание
чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление :
гр.***, бул."***" № ***, етаж ***сумата 160 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем № ***/19.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане, което вземане е било прехвърлено от „***” ООД,
ЕИК: *** на настоящия ищец по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
22.01.2013 г. и описани в Приложение от 06.10.2016 г. и за която сума в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 444/2018 г на ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.03.2018
г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалите части
ОСЪЖДА Т.Г.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр***, бул."***"
№ ***, етаж *** деловодни разноски както следва: 182
лв. за исковото производство /районен и окръжен съд/ и 20.86 лв. за заповедното
производство
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.