Мотиви по В.Н.О.Х.Д.№1315/2018г. по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен състав
С присъда от 22.03.2017г. по Н.О.Х.Д.№22288/2012г., СРС, НО, 94-ти с-в е признал подсъдимия Н.Н.Р. за невиновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК като на осн. чл.304 от НПК
го е оправдал за това на 27.03.2012г. за времето от 13.30 часа
до 14.10 часа в гр.София, в сградата на ***-то СОУ „Проф. *****.”, в
съблекалнята на физкултурния салон на училището, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да
е отнел чужди движими вещи - 1 /един/ бр. мобилен телефонен апарат марка
„Нокиа”, модел „С2-01” на стойност 127.20лв. /сто двадесет и седем лева и
двадесет стотинки/, 1 /един/ бр. СИМ карта на стойност 6.00лв. /шест лева/, 1
/един/ бр. карта памет 4 GB на стойност 9.00лв. /девет лева/,
или всичко на обща стойност 142.20лв. /сто четиридесет и два лева и двадесет
стотинки/ от владението на Я.А.Д., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Районният
съд е възложил сторените по делото разноски на държавата, предвид извода за
оправдаването на Р..
Срещу присъдата е постъпил бланкетен въззивен
протест от прокурор при СРП. В сезиращия въззивния съд акт се настоява за отмяна присъдата на СРС и постановяване
на нова осъдителна, тъй като подсъдимият е реализирал състава на вмененото му
престъпление. В протеста не се прави искане за събиране на нови доказателства.
След изготвяне на мотивите и по
повод дадени указания от председателя на съдебния състав, прокуратурата е
допълнила протеста като е счела, че приобщените в хода на съдебното следствие
доказателства еднозначно насочват към извод за виновността на подсъдимия Р.. Посочва
се, че в мотивите към съдебния акт първата инстанция един път е определила
показанията на св.М. като „оговор“, а друг път като вътрешно противоречиви. В
този смисъл се настоява за достоверност на показанията на свидетелката от
досъдебното производство, тъй като стоят по-близо до стеклите се събития, към
които същата в с.з. е заявила, че се придържа. Подкрепа в полза на обвинението,
прокурорът вижда и в показанията на св.В.от досъдебното производство. В този
смисъл, се моли за постановяването на нова, осъдителна присъда спрямо
подсъдимия Р..
В съдебно заседание пред въззивния съд упълномощеният защитник на подсъдимия – адв.П. моли за потвърждаване
първоинстанционната присъда. Счита, че по делото не са събрани категорични
доказателства, които да обосновават виновността на подзащитния му. Оценява
показанията на св.М. като непоследователни, израз на защитна версия, при все,
че са налице данни за извършено противоправно деяние от нея.
Представителят на СГП в пледоарията си пред въззивния съд напротив счита, че по безспорен начин е
установено, че с действията си подсъдимият Р. е
осъществил вмененото му престъпление, тъй като показанията на
св.М. кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Поради това
моли за отмяна първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна.
Подсъдимият Р. се явява пред въззивния съд. Възползва
се от правото си по чл.55 от НПК и дава обяснения в хода на въззивното съдебно
следствие. Посочва, че се е видял със св.М. и св.В.пред училище в ж.к.„Младост
1“ на процесната дата като първата е заявила, че й трябва телефон, за да говори
с майка си. Това именно според него е била причината да влезе с М. във
физкултурния салон на училището. Настоява да е чакал М. пред съблекалните, без
да е влизал в тях като дори не е и предполагал за намеренията й, подобно на св.В..
Уточнява, че е чул разговора между приятелката си и друго момиче в женската
съблекалня, след което М. е отишла до мъжката съблекалня, откъдето е излезла
тичайки. Уточнява, че пристигайки в близост до хотел „Плиска“, М. е признала,
че е „взела“ два телефона – един марка „LJ“ и един марка „Нокиа“ с цел да ги
продаде. Не отрича двата мобилни телефона да са отчуждени на непознати за тях
лица, продавали цветя наблизо. Не добавя нищо към защитната реч на процесуалния
си представител. В предоставената му
последна дума отрича съпричастност към вмененото му престъпление.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста и допълнението
към него, изложените в съдебно заседание от страните, след като подложи на анализ доказателствените
материали, събрани по делото, както в рамките на съдебното следствие пред първата
инстанция, така и във въззивното съдебно следствие и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че същата
е постановена при непълно изяснена фактическа обстановка, а отделно от това и
при неправилно приложение на материалния закон на установените по делото факти.
Настоящият въззивен
състав счита, предвид постановената от него присъда, че са налице основания за
ревизиране фактологията, приета от първия съд като намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Н.Н.Р. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, с адрес по местоживеене:***,
с ЕГН:**********, неосъждан към датата на деянието /осъждан понастоящем/. Според
изготвената справка от ДПС, подсъдимият бил известен на институцията, въпреки
че не му били налагани мерки по ЗБППМН, участвал в друго противообществено
деяние в училище, бягал от часове и т.н.
Според съдържанието на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, подсъдимият Р. е психично здрав, като въпреки непълнолетието
си към 27.03.2012г., е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, като липсват основания действията му да са в
резултат на увлечение и/или лекомислие.
Към месец март 2012г.
подсъдимият Р. поддържал приятелски
отношения със св.И.В.и св.И.М.. По отношение на М. били образувани проверки за противообществени
деяния против собствеността, като й били налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.
Същата според обективираното в съдебно-психиатричната и психологична експертиза
била психично здрава, без данни за зависимости към наркотични вещества и
алкохол с налична, въпреки непълнолетието си, свидетелска годност.
Св.И.В.също бил
непълнолетен, без данни според съдържанието на съдебно-психиатричната и
психологична експертиза за психотични разстройства като диагностицираното при
него паническо разстройство не се отразява на този извод, поради което и същият
е със съответна за възрастта си свидетелска годност.
Св.И.В.по това време учел
в ***-то СОУ „Проф. *****.“***. В същото учебно заведение учели св.Я.Д.и св.Н.Н.,
които били в шести клас. Св.Я. Д., въпреки малолетието си, според
съдебно-психиатричната и психологична експертиза бил психично здрав, в
състояние правилно да възприема случващото се и да дава акуратни сведения за
него.
На 27.03.2012г. след
13.30 часа подсъдимият Р., св.В.и св.М.
се видели в двора на ***-то СОУ. Св.В.останал до оградата на двора на
училището, където разговарял със свои съученици, а подсъдимият Р. и св.М. отишли във физкултурния
салон на училището, където се помещавали мъжката и женската съблекалня, които не
били заключени същия ден.
За времето от 13.30
часа до 14.10 часа св.Я.Д.и св.Н.Н. имали час по физическо възпитание.
Учениците се преоблекли в съблекалните, където оставили личните си вещи и
отишли във физкултурния салон за провеждане на учебния час. В джоба на дънките
си св.Я.Д.оставил и мобилния си телефон марка „Нокия“, модел „С2-01“, закупен
му от баща му – св.А.Д.през м.септември 2011г. В телефона имало СИМ карта на
мобилния оператор „Глобул“ и карта памет 4 GB.
Св.Н.Н. също оставила ползвания
от нея мобилен телефон марка “LG” в женската съблекалня по време на
провеждане на учебния час.
Подсъдимият Р. и св.М. отишли в коридорчето пред
двете съблекални, като подсъдимият Р.
влязъл в мъжката съблекалня, а св.М. - в женската, където по това време се
намирала св.Н.. Св.М. й обяснила, че трябва спешно да се обади на майка си като
помолила Н. да й даде мобилния си телефон марка “LG”.
В момент, в който св.Н. се обърнала с гръб към св.М., последната излязла от
съблекалнята, без да й върне телефона.
По това време в мъжката
съблекалня подсъдимият Р. взел от
дънките на св.Я.Д.ползвания от него мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„С2-01“.
След като излязъл от
съблекалнята, подсъдимият Р. се
затичал, като след него тръгнала и св.М.. Двамата се насочили към двора на
училището, където се намирал св.Вечев, който знаел какво било първоначалното
намерение на подсъдимия и приятелката му – св.М.. Подсъдимият заявил на св.М.,
че е влязъл в мъжката съблекалня като е взел оттам мобилен телефон марка
„Нокиа“, който й показал. Тримата решили да отидат заедно до хотел „Плиска“,
качили се на автобус като по време на пътуването подсъдимият Р. и св.М. извадили двата мобилни
телефона всеки от себе си. Св.В.през това време слушал музика на мобилния си
телефон.
Тримата пристигнали на
спирката на хотел „Плиска“, където от страната на хотела се намирали св.Д.А.и св.Н.С.,
които продавали цветя. Подсъдимият Р.
и св.М. предложили да им продадат двата телефона за сумата от общо 80.00лв.
/осемдесет лева/. Подсъдимият държал в себе си мобилния телефон „Нокиа“, а св.М.
– този марка “LG”. Подсъдимият и св.М. обяснили на св.А.и св.С., че
телефоните са техни. Двамата се съгласили да закупят двата телефона за сумата
от 40.00лв. /четиридесет лева/, която сума св.А.предал на подсъдимия. Впоследствие
подсъдимият Р. и св.М. си разделили
получената от продажбата на телефоните сума.
На 06.04.2012г.
мобилният телефон марка „LJ“
бил заложен в заложна къща „М и В къмпани“ ЕООД, находяща се в гр.София, ж.к.“Сухата
река“, на пазара „Герена“ магазин №48, за което бил съставен заложен билет №01052-12/06.04.2012г.
На 07.04.2012г. св.Д.А.заложил
мобилния телефон марка „Нокиа“, модел „С2-01“ в същата заложна къща за сумата
от 50.00лв. /петдесет лева/ като бил съставен заложен билет
№01065-12/07.04.2012г.
На 10.04.2012г. св.С.
завела полицейски органи в заложната къща, където били заложени двата телефона.
С протокол за доброволно предаване служителка на заложната къща предала телефоните
и заложните билети.
На 27.03.2012г. била
заведена преписка ЗМ №718/2012г. по описа на 07 РУ - СДВР за кражба на мобилен
телефон от ***-то СОУ по жалба на бащата на св.Н.Н.. Като извършител на
деянието била установена св.И.М., поради което и преписката била изпратена в
СРП за налагане на възпитателни мерки.
С разписка от
11.04.2012г. мобилният телефон марка „Нокиа“ бил предаден на дядото на св.Я.Д.–
Р.А..
Според заключението на съдебно-оценителната
експертиза, общата стойност на отнетите от владението на св.Я.Д.вещи е 142.20лв.
/сто четиридесет и два лева и двадесет стотинки/.
Така изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателства, приобщени посредством частично кредитираните
обяснения на подсъдимия Р. пред СГС и приобщените на осн. чл.279, ал.1, т.4,
пр.1 от НПК и показанията на св.Я.Д., св.А.Д./вкл. частично прочетени и на
двамата на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК/, на св.И.М., вкл.
прочетените от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК (л.30-32 от
досъдебното производство),
на св.Н.Н., на св.И.В./частично кредитирани/, вкл. приобщени на осн. чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.33 от досъдебното производство), на св.Д.А.и на св.Н.С., вкл.
прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.36 и л.38 от досъдебното производство) и на св.И.А.(л.35 от досъдебното
производство), вкл.
приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК.
На преден
план, както правилно е отбелязъл и първия съд стоят показанията на св.И.М.. СРС
ги е определил като „оговор“ като поради това и ги е дискредитирал, приемайки
ги за вътрешно противоречиви и несъответни на други гласни доказателствени
източници. Отделно от това, мотивиращият присъдата съдия е счел и че са налице
противоречия между заявеното от св.М. пред съда и в хода на досъдебното
производство, приобщено на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, което
на свой ред също е възприел като основание за недостоверност. Тези разсъждения
не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав, поради следните
съображения:
На първо място следва да бъде
отчетено, че процесуалният закон не съдържа забрана обясненията на един
съподсъдим по делото, в които се съдържат доказателства за участието на
друг съподсъдим в извършването на деянието, т.н. „оговор“ да бъдат ползвани при
постановяването на присъдата. От
друга страна не се допуска осъдителната присъда да почива само и единствено на доказателствата,
събрани посредством тези обяснения, а е необходимо същите да бъдат подкрепени
убедително от други доказателства, както и е налице изискване събраните чрез
оговор доказателства да не бъдат превратно тълкувани /р.№52 от 04.04.1997г. по н.д.№ 54/1997г.,
ВК на ВКС, р.№377 от 17.02.2016г. по н.д.№1239/2015г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р.№31 от 21.03.2017г. по н.д.№1305/2016г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р.№92 от 11.04.2017г. по н.д.№1353/2016г., н.к., ІІ н.о. на ВКС/.
В казуса обаче
И.М. не е подсъдима, а свидетелка по делото /р.№345 от 06.10.2009г. по
н.д.№376/2009г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р.№243 от 18.06.2010г. по н.д.№175/2010г., н.к., І н.о. на ВКС/. Последното
не се променя от обстоятелството, че спрямо нея е била образувана преписка в
СРП за налагане на възпитателна мярка, доколкото не е привлечена като
обвиняема. Отделно от това и изложените от нея факти пред СРС и СГС като пряко
доказателство за участието на подсъдимия във вмененото му престъпление
корелират както с показанията й от досъдебеното производсво /с известни
несъществени за участието на подсъдимия нюанси/, така и с показанията на
св.Вълев от досъдебното производство и показанията на св.Я.Д., св.А.Д., св.Н. и
др. В заключение именно поради факта, че св.М. не дава показания само по
отношение на подсъдимия, но и признава своето участие в деянието, независимо от процесуалното й качество, безспорно не
може да се говори за оговор, както настоява защитата, а и приема първата
инстанция в мотивите си.
Съдът, за разлика от първостепенния, не констатира
съществени противоречия в показанията на тази основна за процеса свидетелка.
Напротив. Според приобщените от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на М., стоящи най-близо до инкриминираната
дата, и които същата настоява да поддържа, двамата с подсъдимия са влезли във
физкултурния салон, тъй като Р. не е
имал телефон, и е счел, че чрез кражба може да се снабди с такъв, след което
двамата са влезли в женската съблекалня, откъдето тя е поискала телефона на
непознато момиче /св.Н.Н./. По думите на М. след това подсъдимият е бил видян
от нея да влиза в мъжката съблекалня, откъдето е излязъл бягайки. По-късно,
вече извън територията на училището, според М., Р. й е показал взетия от него мобилен телефон от „панталон в
мъжката съблекалня“. Не може тук да не направи впечатление пълната корелация
между твърденията на М., макар и приобщени на по-слабото процецесуално
основание и показанията на св.Я.Д., който точно посочва къде се е намирал
телефона му – а именно в джоба на панталона му. Няма логика, ако приемем, както
твърди защитата, че М. лъже относно действията на подсъдимия, същата да знае
къде точно се е намирал телефона на св.Я.Д., ако разбира се, не го е взела
лично тя. Версия, за недостоверността на която съдът ще изложи съображения
по-долу. Така наведените през 2012г. факти от М. са еднопосочни в основни линии
с тези, възпроизведени пред СРС /разпита от 26.10.2016г./. Не може да се отрече
категоричността на свидетелката пред първия съд, че подсъдимият е влязъл в
мъжката съблекалня и че впоследствие е разбрала, че Р. се е снабдил именно от там с мобилен телефон, особено като се
наблегне на факта, че подсъдимият е тичал от физкултурния салон. Пълен унисон
се констатира от тази инстанция и относно последващите действия на двамата
непълнолетни – по продажба на телефоните, а не без значение с оглед преценка
достоверността показанията на св.В.са и вижданията на М., че В.е знаел, или
поне е разбрал за извършеното от Р.
и нея. Обстоятелствата имал ли е или не подсъдимият телефон в себе си,
противоречието в детайлите като този дали и Р. е влизал в женската съблекалня, този съдебен състав не намира за
съществени, за разлика от СРС, тъй като констатира еднопосочност в тези факти,
които интересуват процеса и са предмет на делото – а именно участието на
подсъдимия Р. във вмененото му
престъпление.
Не може да се отрече факта, че показанията на М. пред СРС
са дадени почти четири години след случилото се в ***-то училище, поради което
и логично част от фактите са се заличили в съзнанието й. Съдът даде отчасти
кредит на доверие на изложеното от св.М. относно това как точно се е „снабдила“
с телефон от св.Н. като се базира тук на показанията на последната. Дали
пострадалата е била разплакана, дали са сменяли сим карти с Н., дали М. е
възнамерявала да върне телефона на момичето и т.н. не са относими за
деятелността на Р. обстоятелства, но
категорично от показанията на Н. може да се потвърди наведеното от М. пред СРС
и СГС, че подсъдимият не е бил с нея в женската съблекалня. Поради това тази
инстанция отхвърли твърдението на М. като плод на заличаване на спомени и респ.
недостоверност в твърдяната от нея част в досъдебното производство, че Р. е влязъл в дамската съблекалня
първоначално с нея. Въззивният съд се довери на тезата на подсъдимия в тази
насока, че не е влизал в женската съблекалня, но отхвърли по изложените по-долу
съображения тази, че изобщо не е влизал в съблекалня.
Не се различават в основни линии показанията на М. пред СГС
в хода на въззивното съдебно следствие от анализираните по-горе. Няма как да не
се отбележи изключително дългия период между датата на деянието и разпита й
пред този съдебен състав, а също и пред СРС /особено като се има предвид факта,
че св.М. е разпитвана на няколко пъти пред първата инстанция/, което безспорно
проличава в по-общите и ненаситени с конкретика показания пред СГС. Въпреки
това, настоящият съд съзря тези повтарящи се обстоятелства в разпитите й пред
разследващ орган и пред СРС – влизането на Р. в мъжката съблекалня, съвместното тичането след срещата им,
разказа на подсъдимия от къде точно е взел телефона /от дънки/, вида на
телефона /обикновен, без тъчскрийн/,
обстоятелството къде е бил св.И.В., който е знаел или поне тогава вече е
узнал за извършеното от двамата му приятели /„Н. сподели с Иван, че е взел
телефон“/, последващото отчуждаване на телефоните на продавачи на цветя в
подлеза на хотел „Плиска“ и т.н.
Тук е мястото,
показанията на св.М. да бъдат съпоставени с тези на В.и да бъде констатирана
според съда недостоверността съдържанието на последните пред СРС. Според СГС
противоречията в показанията на този свидетел са доста по-очевидни от тези на М.,
както твърди долния съд. На първо място, както на показанията на М., а така
също и на обясненията на Р. противи
твърдението на св.В., че подсъдимият изобщо не е влизал в училището, а да е бил
през цялото време с него, докато е дошла св.М.. Нещо повече, тази му теза,
лансирана за пръв път пред СРС не съответства и на собствените му виждания от
2012г. /показанията са приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК в цялост/, когато твърди подсъдимият и М. да са влезли заедно в училището, в
което е учил по това време. Ако и в хода на съдебното дирене, предвид
процесуалната фигура на подсъдимия и неотричаните приятелски отношения с Р., В.се опитва да „оневени“
деятелността на подсъдимия като заявява, че М. е извадила и двата телефона,
доста по-близо до инкриминираното деяние, този свидетел посочва, че: „Н. и И.
извадиха по един телефон всеки един от тях. Единият от телефоните беше марка
„Нокиа“. Съдът в този му състав кредитира твърденията на свидетеля от
досъдебното производство в тази им част, тъй като, както беше заявено и по-горе
са в пълен унисон с показанията на М.. Не става ясно, ако се кредитират
показанията на В.в насока, че М. е взела и двата телефона, както между впрочем
настоява и подсъдимият в обясненията си, защо двамата са разделили парите от
продажбата им. Нещо повече, според показанията на св.А.и св.С., подсъдимият Р. е бил най-активен в пазаренето на
цената за двата телефона, което трудно може да се обясни, ако не е имал лична
изгода от продажбата им, резултат от неправомерния начин на придобиване на една
от продаваните вещи. Недостоверна е и тезата на св.В., че не е знаел за
намерението на приятелите си. Според кредитираните от този съд показания на М.,
В.е знаел или поне след кражбата е узнал за стореното от приятелите си. Това на
свой ред прави напълно резонна и тезата да се опитва да защити процесуалната
позиция на Р.. Достоверност съдът
видя в цената, на която са продадени двата телефона, тъй като съответства на
посочената от св.А.и св.С..
Що се касае до
показанията на св.А.и св.С., същите макар и да дават сведения за последващ
кражбата етап, според този съд също спомагат за изясняване на единствено
търсената обективна истина по делото поне в две насоки. На първо място относно
вида на предлаганите им за продажба телефони, които съответстват на липсващите
от двамата ученика, а на следващо, че мобилният телефон „Нокиа“ е бил в
подсъдимия, който е и взел сумата за стойността и на двата, при все, че е бил
най-активен в „преговорите“ по отчуждаването им. Обстоятелства, които не се
отричат и от св.В.в досъдебното производство, а също се потвърждават и от св.М..
Съдът, подобно
на първата инстанция, се довери на показанията на свидетелите Я.и А.Д.и, тъй
като допринасят за установяване времето, мястото на изчезване на инкриминираните
вещи, вида им, а и точното местоположение на мобилния телефон „Нокиа“. В такава
насока, след прочитане на показанията им от досъдебното производство на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК, а също и пред предходния съдебен състав,
разглеждал делото /показанията на св.Я.Д./, в процеса са добавени в достатъчен
обем факти, интересуващи процеса – инкриминираната дата, обстоятелството, че
телефона е бил с карта памет, имената на момичето, чийто мобилен телефон също е
бил откраднат него ден. Вярно е, че същите не са свидетели-очевидци на
деянието, но техните показания добре се съотнасят с показанията на св.А., св.А.,
св.С. и най-вече с тези на св.М. и отчасти с обясненията на подсъдимия Р..
Липсват
основания за дискредитиране и показанията на св.И.А., който удостоверява, че процесния
мобилен телефон „Нокиа“, както и мобилния телефон “LG” са били заложени в заложната
къща, в която работи в дните след извършване на инкриминираното деяние -
обстоятелство, което правилно СРС е счел, че се установява и от приложения по
делото заложен билет от 07.04.2012г. и от показанията на св.А.и св.С..
В
действителност подсъдимият Р. не е дал
обяснения в хода на съдебното дирене пред СРС, поради което и правилно първата
инстанция се е възползвала от процесуалния механизъм за приобщаване на
обясненията му на осн. чл.279, ал.1, т.4, пр.1 от НПК, дадени пред друг съдебен
състав. Прочетените на това годно основание обяснения следва внимателно да
бъдат съотнесени с изложената пред СГС версия, а не на последно място и с тази,
лансирана главно от св.М., но и В.за случилото се на 27.03.2012г., за да се
прецени в крайна сметка коя е достоверна.
Според
настоящия съдебен състав в обясненията на подсъдимия прозира двояката им правна
природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова,
чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на
мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите
правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните
правила за оценка на доказателствата. Анализът им съдът извърши особено
внимателно като прецени, че подсъдимият е основна страна в процеса, която е
най-заинтересована от благоприятен за нея изход на делото. Въпреки това, поради особеното
положение на подсъдимото лице в процеса и с
оглед правилата на българския процесуален кодекс, изложеното от
него, не може да бъде възприемано за недостоверно apriori. Първостепенният съд
дава отчасти вяра на обясненията на подсъдимия Р. като в останалата им част ги изключи от доказателствената
съвкупност като ги прие за добре изградена защитна версия, която се опровергава
от приобщения по делото доказателствен материал
Съдът в
настоящия му въззивен състав, за разлика от първата инстанция не се довери на
обясненията на подсъдимия в частта, че не е влизал в съблекалните. СГС не
намира, че в тази им част заявеното корелира с показанията на св.Н., както е
приел СРС. Последната е категорична, че не е виждала подсъдимия в дамската
съблекалня, където се е намирала и св.М., което не се оспорва в показанията на
последната /с изключение на досъдебното производство/. От показанията на св.Н.
обаче не може да се изведат сведения за това Р. да не е бил в мъжката съблекалня. Напротив, категоричност
досежно обратното, съдът съзря във всеки един от трите разпита на св.М.. Съдът
прие за нелогична версията на Р. да
не е знаел каква е причината да иде с М. във физкултурния салон. Така един път
самият той заявява М. да е имала нужда от пари /вж. разпита пред СРС от
16.06.2013г./, друг път – че е имала нужда от телефон /вж. разпита пред СГС/. В
този смисъл много по-логична е версията на св.М., че Р. е нямал телефон по това време, което в по-голяма степен би го
мотивирало да участва в безпричинното според него влизане в училището.
Объркването при даването на повторните обяснения пред СГС се задълбочава при
подсъдимия, който, бидейки само наблюдател на действията й по думите му, твърди
М. да е влязла първо в женската съблекалня, а едва след това в мъжката.
Твърдения, които коренно противят на заявеното от него няколко години по-рано –
когато посочва М. да е влязла първо в мъжката съблекалня при също така настояваната
възможност да види действията на спътницата си, а после в женската. Поради това
и няма как да се приеме и продължаване достоверността на изложеното от
подсъдимия, че имал възможност да възприеме разговора между Н. и М., при все,
че по думите на последната, които съдът прие за реални, Р. е бил в мъжката съблекалня по това време. Дори обаче и да
приемем за вярна развитата още от досъдебното производство теза на М., че
подсъдимият все пак е влязъл в женската съблекалня, незабелязан от св.Н., това
не игнорира възможността след това да се е насочил към мъжката съблекалня.
Всъщност интересуващото процеса обстоятелство е дали подсъдимият е отнел
инкриминираните вещи от мъжката съблекалня, което беше категорично установено
по делото според този съд.
В
действителност, прав е СРС, че не може да се търси недостовеност в обясненията
на привлеченото към наказателна отговорност лице в твърденията му относно
лицата, на които са продадени телефоните и сумата, тъй като е налице
еднопосочност с показанията на св.А., св.С. и св.А..
В заключение и настоящата инстанция не се
дистанцира от заключението на съдебно-оценителната експертиза (л.74-76 от досъдебното производство), според която общата стойност на отнетите вещи от владението на св.Я.Д.е 142.20лв.
/сто четиридесет и два лева и двадесет стотинки/, а също и от заключенията по
четиритте съдебно-психиатрични и психологични експретизи (л.41-45, л.49-53, л.57-61 и л.65-70 от
досъдебното производство),
не констатирали психични недостатъци при подсъдимия и непълнолетните свидетели,
а също и вероятност деянието да е извършено поради лекомислие и/или увлечение
от първия.
Горната
фактология, този съд изведе и посредством приобщените към доказателствения
материал по делото писмени доказателства: справка-характеристика
за подсъдимия (л.83 от
досъдебното производство),
справка за св.И.М. от ИДПС (л.84
от досъдебното производство),
документи за закупуване на мобилния телефон марка „Нокия“, модел „С2-01“ (л.87-88 от досъдебното
производство), заложен
билет №01065-12/07.04.2012г. (л.89
от досъдебното производство),
протокол за доброволно предаване на 2бр. мобилни телефона (л.90 от досъдебното производство), разписка за получаване на
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „С2-01“ (л.91 от досъдебното производство), справка до началника на 07 РУП СДВР
за св.М. (л.91 от
съдебното производство),
справка относно местонахождението на веществени доказателства по делото (л.192 от съдебното
производство).
Констатация за
необремененото съдебно минало на подсъдимия Р. към датата на извършване на деянието,
съдът направи въз основа на приложената и приета по делото, като писмено
доказателство справка за съдимост (л.78 от досъдебното производство), а също и инкорпорирана в
хода на въззивното съдебно следствие.
Извън изчерпателно
изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си
изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и
излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл
неотносими.
На основата на
така изяснената фактическа обстановка, СГС намира от правна страна
следното:
Подсъдимият Н.Н.Р. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК,
в каквато насока му е повдигнато обвинение от СРП.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните
по делото доказателства са достатъчни, за да бъде признат подсъдимия Р. за виновен в това, че на
27.03.2012г. за времето от 13.30 часа до 14.10 часа в гр.София, в сградата на ***-то
СОУ „Проф. *****.”, в съблекалнята на физкултурния салон на училището, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, да е отнел чужди движими вещи - 1 /един/ бр. мобилен
телефонен апарат марка „Нокиа”, модел „С2-01” на стойност 127.20лв. /сто
двадесет и седем лева и двадесет стотинки/, 1 /един/ бр. СИМ карта на стойност
6.00лв. /шест лева/, 1 /един/ бр. карта памет 4 GB на стойност
9.00лв. /девет лева/, или всичко на обща стойност 142.20лв. /сто четиридесет и
два лева и двадесет стотинки/ от владението на Я.А.Д., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Кражбата е
типично престъпление засягащо обществените отношения по необезпокоявано упражняване правото на
собственост на гражданите, изразяващо се в лишаване
собственика/владелеца/държателя на движима вещ с определена стойност от
владението върху нея, без негово съгласие като е налично и намерение у
отнемащия вещта да я присвои. В конкретния казус описаните в обвинителния акт
вещи са чужди движими вещи по заложеното от законодателя определение в чл.110
от ЗС, за отнемането на които подсъдимият Р. не е получил
съгласие или разрешение за вземането им от собственика им /св.А.Д./.
Престъплението
е довършено, тъй като подсъдимият Р. е прекъснал
владението на св.Я.Д.върху инкриминираните вещи, успял е
да установи своя фактическа власт върху тях и да се разпореди с тях. Нещо
повече, като заедно със св.М. и св.В.е отчуждил вещта.
Недоказана
по делото на база на направения по-горе анализ е тезата според въззивния съд
подсъдимият Р. да не е влизал в
мъжката съблекалня и да не е отнел телефона на св.Димитров, тъй като се
опроверга не само на база на частично приобщените показания на св.М. от
досъдебното производство, но и на категоричните й сведения в същата насока,
дадени както пред СРС, така и пред СГС. В този смисъл, след като беше отречена
възможността показанията й да се третират като оговор, при пълната й
категоричност относно деятелността на подсъдимото лице, няма как да се приеме и
приобщени на осн. чл.281, ал.4 от НПК показания от досъдебното производство да
са единствените, покрепящи обвинението. Според този съд е налице стройна и в
достатъчна степен подкрепяща обвинителната теза верига от доказателства, вкл. показанията
на св.В./от досъдебното производство/, на св.Я.Д., на св.С. и на св.А..
От субективна страна, инкриминираното престъпление е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла на
подсъдимия Р. е включвал съзнанието, че отнема
чужди движими вещи по неправомерен начин, прекъсвайки чуждата фактическа власт
и установявайки своя такава, докато волевият момент се е изразил в желанието за
настъване именно на този престъпен резултат. Същият е съзнавал, въпреки
непълнолетието си, че вещта, която отнема, ведно с находящите се в нея други
такива, е чужда, предвид местонахождението й /в джоб на панталон/. Въпреки това
е прекъснал владението върху вещта, без съгласие на собственика/владелеца, като
след като я е отнел, е започнал да тича, с цел да не бъде заловен. Намерението
за своене се извежда и от извършените по-късно с вещта /и тази отнета от св.М./
разпоредителни действия.
Липсва основание за преценка
деянието да е извършено поради лекомислие и/или увлечение от подсъдимия Р., предвид непълнолетието му, въпреки
че понастоящем същият е прехвърлил границата от 18 години. Следва да се отбележи, че увлечението изразява емоционално-волевото
състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се
характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства, т.е.
същото засяга волевите способности на дееца и се отразява на възможността му да
ръководи постъпките си. Лекомислието от друга страна е недообмисляне на
конкретната постъпка, както при
вземане на решението, така и при неговото изпълнение. От тази гледна точка то е
свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност
правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното
деяние, последиците от извършването му и др.
В настоящия
случай, видно от заключението на съдебно-психиатричната и
психологична експертиза, подсъдимият Р. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Изводимо от степента на обществена
опасност на деянието, родовия и
непосредствен му обект на посегателството, формата
на осъществяване му, настъпилите общественоопасни
последици, начинът и средствата за осъществяване, условията на време, място и
обстановка, осъщественото деяние не може да се
приеме като плод на недообмисляне или импулсивна проява от страна на Р.. В този
смисъл, съдебната практика изключва увлечението и лекомислието, когато са израз
на целенасочено поведение, разпределение на ролите и престъпна упоритост /р.396
от 05.10.2009г. по н.д.№382/2009г. н.к., II н.о на
ВКС/. В казуса са налице точно такъв вид особености.
Предвид
изложеното, СГС не споделя съображенията на първата инстанция за признаване на Н.Р. за невиновен като намира, че
престъплението по чл.194, ал.1 от НК е доказано от обективна и субективна страна,
поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК подсъдимият следва да бъде признат
за виновен и осъден по така повдигнатото обвинение, което от своя страна наложи
отмяна на присъдата на СРС на осн. чл.334,
т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК и
постановяване на нова, осъдителна такава.
По
наказанието:
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК законодателят предвижда наказание „Лишаване
от свобода“ до 8 /осем/ години. С
оглед възрастта на подсъдимия Р. към датата на
извършване на престъпното деяние, която е под 18 години, следва да намери
приложение разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, определяща
наказанието на непълнолетни лица, чрез заменянето на така посоченото в
особената част на НК. В конкретния случай наказанието следва да бъде
заменено с наказание „Лишаване от свобода“ до 3 /три/
години.
Към смекчаващи
отговорността обстоятелства този съдебен състав причисли ниската възраст на
непълнолетния в близост до малолетието, невисоката единична и обща стойност на
инкриминираните вещи.
Отговорността на подсъдимия Р. се смекчава обаче главно от изтеклия период от време, който надвишава
независимо от причините, предвид неголямата сложност на престъплението по
чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и разкриването му, границите на разумния срок. Следва
да се има предвид, че деянието, за което беше осъден Р. датира от м.март 2012г., като поради стоящи извън поведението на
подсъдимия причини, съдебното производство е започнало повторно от друг съдебен
състав. Съдът в този му състав, разбира се, отчете и обстоятелството, че
процесът е бил на няколко пъти забавян, поради неявяване на свидетели, но тези
факти, не могат да се противопоставят на горенаведените, довели до забавяне разглеждането
на делото пред първата инстанция.
В такава насока съгласно практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен
срок на продължаване на производство спрямо подсъдимия
представлява смекчаващо
вината обстоятелство, поради което и нарушаване правото на справедлив процес в
разумен срок следва да бъде компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация
се явява съразмерното смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в
този смисъл р.№711 от 22.10.2007г. по н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС,
решение на ЕСПЧ по делото Б.срещу България, решенията по допустимост по делата
Пфайфър срещу България и Хаджийски и Илиев срещу България/.
Към отегчаващите вината обстоятелства съдът причисли дръзкия
начин на извършване на престъплението –
през
деня, на място, от
училище, възполвайки се от факта, че децата
са в час, което не е
възпряло и разколебало подсъдимия.
Съпоставяки гореизброените смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия Р. обстоятелства, СГС намира, че са
налице основания за приложение на чл.55, ал.1 от НК и това е така, защото съдът е задължен да приложи
чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия по-лекото по вид наказание, само когато направи фактическа констатация, че са налице
изключителни/изключително по своя характер смекчаващи/о обстоятелства/о или че
има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не
може да се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание,
предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска
степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид
престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице
едновременно. В конкретния казус настоящата инстанция преценява изтеклия срок от
датата на извършване на престъплението до датата на постановяване на присъдата от
въззивния съд като изключително смекчаващо вината обстоятелтво, поради което и
резонно осъждането на Р. следва да е
при приложение на чл.55 от НК.
Предвид горното,
съдът в този му състав прие, че при наличие на предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.2, алт.1 от НК,
предвиденото в чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК наказание „Лишаване
от свобода” без минимум следва да бъде заменено с по-лекото такова в чл.37,
ал.1, т.2 от НК – „Пробация” със следните пробационни мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес:*** два пъти седмично - за срок от 6 /шест/ месеца – чл.42а, ал.2, т.1,
вр. ал.1, вр. ал.3, т.1, вр. ал.4, вр. чл.42б, ал.1 от НК;
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца - чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. ал.3, т.1, вр.
ал.4, вр. чл.42б, ал.2 от НК.
Предвид задължителния
характер на първите две пробационни мерки по чл.42а, ал. 2, т. 1 и т.2, вр.
ал.4 от НК, настоящият състав е на
становище, че с оглед характера на престъплението, тяхното прилагане за срок от
минималния срок от по 6 /шест/ месеца би изиграло своето
поправително-възпитателно въздействие върху подсъдимия. По отношение на първата
пробационна мярка и на основание чл.42б от НК, градският съд прецени, че Р. следва да се явява и подписва при
съответния пробационен служител най-малко два пъти седмично. Не се налага,
именно с оглед изтеклия период от време, прилогане на някоя от останалите
пробационни мерки спрямо подсъдимото лице.
Въззивната инстанция е на становище, че определеното
по вид наказание на подсъдимия Р. в първата алтернатива на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.2 от НК за престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК
ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху
личността му, но и върху другите склонни да извършват такива престъпления лица,
в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по
чл.36 от НК.
По разноските и веществените
доказателства:
С оглед изхода
на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Н.Н.Р. беше осъден да заплати по сметка на МВР
разноските в досъдебното производство в размер на 360лв.
/триста и шестдесет лева/ и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС разноските по делото
в размер на 560лв. /петстотин и шестдесет лева/, направени в хода на съдебното
производство.
Отделно от
това, на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди
подсъдимия Р. да заплати държавна такса в размер на по
5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
горепосочените суми.
По делото няма приобщени веществени
доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СЪДЪТ
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2...................................