ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата по насрещния иск в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да конкретизира началната
дата, от която претендира издръжката по чл. 149 СК за минал момент, доколкото се
претендира за една година назад от датата на подаване на исковата молба в съда (която е
26.02.2025 г. по отношение насрещния иск), но е посочена различна такава (23.01.2025 г.);
както и в същия срок да конкретизира начална дата на претенцията по чл. 143, ал. 2 СК – от
дата на подаване на насрещния иск, от дата на постановяване на съдебното решение или от
друга дата се претендира. При неизпълнение на указанията в срок, съдът ще върне
насрещната искова молба в частта за предявения иск по чл. 149 СК, а производството в тази
част – ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025 г.
година от 09:30 часа, за когато да се призоват страните, както и ДСП по местоживеене на
родителите и детето.
УКАЗВА на страните да се явят ЛИЧНО в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Подадена е искова молба от Г. Д. Я. срещу В. Н. П., с която е предявена претенция с
правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. вр. с 59, ал. 2 СК, с искане за определяне режим на
лични отношения с ищеца и баща на детето – Й Г Я родена на 14.11.2016 г., като не
възразява родителските права да се упражняват от майката, при която да бъде определено
местоживеенето на детето, както и същият да бъде задължен да плаща издръжка.
Предявен е насрещен иск от В. Н. П. срещу Г. Д. Я. с правна квалификация чл. 127,
ал. 2, във вр. вр. с 59, ал. 2 СК, чл. 143 СК и чл. 149 СК, с искане за възлагане на
родителските права, определяне на местоживеенето при нея, режим на лични отношения с
неотглеждащия родител по отношение на детето на страните – Й Г Я родена на 14.11.2016 г.,
месечна издръжка, дължима от бащата в размер на 400 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума за всяка просрочена месечна вноска.
Първоначалният ищец Г. Д. Я. твърди, че от съвместното си съжителство с
ответницата В. Н. П. страните имат едно дете – Й Г Я. Твърди, че в началото на тяхната
връзка отношенията им били добри, но след раждането на детето станало ясно, че имали
различни възгледи за устройството на семейството, поради което имало напрежение,
пречещо на нормалните взаимоотношения между тях. Това довело до раздялата им през
лятото на 2017 г., а впоследствие ответницата ограничавала контактите му с детето.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от В. Н. П. и е
предявен насрещен иск. Не оспорва, че страните са родители на детето Й Г Я. Оспорва
изложената фактическа обстановка и излага различна такава. Оспорва предложения режим
на лични отношения и предлага различен такъв, както и претендира месечна издръжка в
размер на 400 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва претендирания режим
на лични отношения и размера на издръжката над 300 лева.
1
УКАЗВА на страните, доколкото всеки родител има качеството на ищец досежно
собствената си искова претенция, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) че страните са родители на детето; 2) че страните живеят разделено и
откога; 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от поисканите
конкретни мерки относно родителската отговорност; 4) че има родителски капацитет,
качества и условия да се грижи и отглежда детето; 5) полаганите до образуването на делото
преки и непосредствени грижи върху детето, респ. доставянето на средства за неговата
издръжка, респ. в какъв размер.
УКАЗВА на ищцата по насрещния иск досежно претенцията по чл. 127, ал. 2 СК във
вр. с чл. 143 СК и чл. 149 СК, че в нейна тежест е да докаже нуждите на детето от издръжка
в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период, считан от 26.02.2024 г. до момента на
изготвяне на справката.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания.
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на
родителите и детето, че до датата на съдебното заседание следва да изпрати представител по
делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. УКАЗВА на компетентните Д „СП“, че в социалните
доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите
(след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки
от тях с детето, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост,
работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от
родителите му. Докладът следва да съдържа и становище по чл. 138а, ал. 3 СК във връзка
с ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно
с детето.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
2
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Препис от определението да се връчи на страните, компетентните Дирекции
„Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите и детето, а на ищцата по
насрещния иск - да се връчи и препис от отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3