№ 10162
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110169600 по описа за 2023 година
Ищецът К. А. Т, с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П и настоящ адрес в гр. С...,
чрез адв. Е И е предявил срещу "С", с ЕИК *********, с адрес: гр. С... следните искове:
Да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 11 от договор за кредит № ... от 10.04.2023г.
като противоречаща на принципа на добрите нрави и противоречаща на закона - чл. 19, ал.4
от ЗПК, и чл. 11, т.9 и 10 от ЗПК, както и да се осъди ответника да плати на ищеца сума в
размер на 20 лв., представляваща платена без основание неустойка по договор за кредит,
сключен между страните по делото на 10.04.2023г., за периода от 10.04.2023г. до 10.11.2023г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В съдебно заседание, във връзка с
молба от 21.02.2025г., размера на осъдителния иск е увеличен от 20 лв. на 85, 10 лв.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил исковете по основание и размер.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:
Между ищеца К. А. Т. като кредитополучател и ответното дружество „С“ ООД като
кредитор е сключен договор за потребителски кредит № .../10.04.2023г., по силата на който
на ищеца е отпуснат кредит в размер на 350 лв., при ГПР 56,7% и ФЛП 44,5%, като ищецът
се задължил да върне сума в общ размер на 371,37 лв. на 11 погасителни седмични вноски с
първа дата на плащане 17.04.2023г. и последно плащане на 26.06.2023г. В чл. 11, ал. 1 от
договора е уговорена неустойка в размер на 101,63 лв., която ищецът следва да заплати при
неизпълнение на задължението си да предостави в 3-дневен срок от сключване на договора
на обезпечение по заема, договорено в чл. 5 от същият. Съгласно чл. 5 от посочения договор,
същият е следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за период от сключване на договора за
1
кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната вноска по него, обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, вкл.
главница и лихви или 2. Да осигури поръчителство на едно или две физически лица, по
отношение на които са поставени определени в точки от 2.1. до 2.6 на чл. 5 условия.
Съгласно чл. 11, ал.2 от процесния договор, е уговорено неустойката да бъде заплатена
разсрочено, съгласно погасителния план към, т.е. на 1 погасителни седмични вноски, ведно с
дължимата главница и договорна лихва, като по този начин общият размер на кредита,
съгласно погасителния план, възлиза на 473,00 лв.
При преценка на оспорените клаузи на договора за потребителски кредит №
.../10.04.2023г., регламентиращи заплащането на неустойка, съдът счете предявеният иск за
основателен, поради следното:
Уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустоечна клауза е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, поради противоречието й със закона - на осн. чл. 21, ал. 1, във вр. с
чл. 19, ал. 4 ЗПК и с добрите нрави. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като, от една страна, се
стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, а от друга
страна, поради прекомерност на размера на неустойката /около 1/3 от размера на кредита/,
което противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост. Тази клауза
прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С начина, по
който е уговорена в чл. 11 и чл. 5 от процесния договор, неустойката излиза извън
присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
С тази неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение. По съществото си неустойката представлявала добавък към
възнаградителната лихва, поради което представлявала сигурна печалба за кредитора, която
би увеличила стойността на договора. Така уговорената неустойка довежда до увеличаване
на подлежащата на връщане сума допълнително с още проценти, извън уговорените лихви
върху предоставената главница. Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по
управление на кредита и следва да се включени в годишния процент на разходите, което не е
сторено. По този начин, посоченият в договора годишен процент на разходите не
съответства на действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с
което се заобикаля изискването неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер
2
на законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК. При уговорен фиксиран лихвен процент от 44,5% и
обстоятелството, че годишния процент на разходите включва само договорената между
страните договорна лихва /чл.3, ал.2 от договора/, възможността след включване към ГПР на
размера на неустойката от 101, 63 лв., ГПР да надхвърли посочения в договора процент от
56, 7% /който е над законовия максимум/ е реална, дори неизбежна. Именно по изложените
съображения, клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор за паричен заем, сключен между
страните по делото, е нищожна и съдът трябва да прогласи тази нищожност.
Осъдителният иск е основателен и следва да бъде уважен, тъй като от една страна, от
справката, представена от ответника и приложена на л. 28 от делото се установи, че ищецът
е платил на кредитора по процесния кредит неустойка в размер на 85, 10 лв. От друга
страна, с оглед на обстоятелството, че клаузата, която предвижда заплащането й е нищожна,
тази сума се явява платена без основание и следва да бъде върната от кредиторът.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца.
Той е платил държавна такса от 80 лв. Със списък на разноските пълномощникът му
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС. Представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено правното основание, на което се
претендира възнаграждение - чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, но фактическото такова не е посочено –
дали се отнася за роднина, др. близък или колега. Тъй като фактическото основание, на
което е предоставена безплатна правна помощ е първоопределящо за присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗА, а не посочване на правното
основание, в полза на ищеца следва да се присъди само платена от него държавна такса в
общ размер на 80 лв., а на пълномощника му да не се присъжда възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл. 11, т. 10 от ЗПК и чл. 21, ал.1 от ЗПК, предявени от К. А. Т, с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П и настоящ адрес в гр. С...., чрез адв. Е И срещу "С", с
ЕИК *********, с адрес: гр. С... нищожността на клаузата на чл. 11 от договор за кредит №
... от 10.04.2023г. като противоречаща на закона и на принципа на добрите нрави.
ОСЪЖДА "С", с ЕИК *********, с адрес: гр. С... да плати на К. А. Т, с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. П и настоящ адрес в гр. С... сума в размер на 85, 10 лв.,
представляваща платена без основание неустойка по договор за кредит № ... от 10.04.2023г.,
за периода от 10.04.2023г. до 10.11.2023г., на осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С..., да заплати на К. А. Т, с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П и настоящ адрес в гр. С...., на осн. чл. 78, ал. 1 от
3
ГПК, сумата в размер на 80 лв., представляваща разноски по делото, като в частта относно
заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника за предоставена безплатна
правна помощ по чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА отхвърля искането като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4