РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Трън, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231740100016 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от В. С. В., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, М. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: **, срещу Т.
Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с ЕГН: **********, с адрес: ***, И. Л.
И., ЕГН: **********, с адрес: ***, М. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
В. Н. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и А. Д. Н., с ЕГН: ***, с адрес: ***, с искане на основание чл.124
ал.1 от ГПК вр. с чл.108 от ЗС съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Т. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
***, с ЕГН: **********, с адрес: ***, И. Л. И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
М. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. Н. И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Д. Н., с ЕГН: ***, с
адрес: ***, че В. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М. С. А., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, са изключителни собственици на основание
давностно владение и наследство на следния недвижим имот, а именно:
Дворно място, намиращо се в с. Б., Община Трън, Област Перник,
представляващо урегулиран поземлен имот с площ 790 кв.м., а именно УПИ
ХII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с. Б., община Трън, Област
Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987год., при съседи: от Север:
1
УПИ ХIII-131, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XI-131 и Запад: Улица.
Ищците твърдят, че от 1975г. до настоящият момент необезпокоявано
владеят и ползват като тяхна собственост следния недвижим имот: Дворно
място, намиращо се в с. Б., Община Трън, Област Перник, представляващо
урегулиран поземлен имот с площ 790 кв.м., а именно УПИ ХII-131 квартал 2,
съгласно уличната регулация на с. Б., община Трън, Област Перник,
утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987год., при съседи: от Север: УПИ ХIII-
131, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XI-131 и Запад: Улица.
В разписният лист се води на дядото на ищците Н.Н.Р., ЕГН
**********, починал на 18.04.1981 г. съгласно Удостоверение за наследници
с изх.№ 22/ГРС-3632/08.06.2022г. издадено от община Перник и Акт за смърт
№ 15/18.04.1981 г. на община Перник. Още приживе горепосоченото място
дядо им го определил за дъщеря си и тяхна майка В. А. и искал да и го дари,
защото само тя и леля им М.Ц. се грижели за него. Поради влошеното му
здраве за периода 1975-1981 г. отложили прехвърлянето на собствеността и не
успели да извършат сделката докато бил жив. Дядо им нямал акт за
собственост на въпросното място. От 1975г. до сега майката на ищците и те
ежеседмично, целогодишно се грижат за дворното място, като го
облагородяват, обработват, чистят от бурени, оградили са го с ограда,
прекарали са ток и вода в него. Предпазват го да не се превърне в селското
сметище, тъй като е накрая на с. Б.. През годините заплащали данъците и на
всички останали наследници. От 1975г. до сега другите роднини
(сънаследници) изобщо не проявявали интерес и не полагали никакви грижи
за посоченото място. Не са го посещавали. Не знаят дори в кое село и къде
точно се намира. Освен това по отношение на посочения имот с изключение
на ищеца, всички други негови близки роднини, лели, чичовци и техните деца
получили наследствени имоти още докато дядо им бил жив, без да са се
грижили за него, когато бил в тежко здравословно състояние. Всички деца на
дядо им Н.Р. са починали. Техните деца и внуци не се интересуват от
горепосоченият имот. Някои от тях живеят в чужбина, не са си идвали от
много години и едва ли ще се върнат в България. Въз основа на
гореизложените обстоятелства през 2022г. майката на ищците се опитала да
придобие собствеността на горепосоченото дворно място чрез
обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за
собствеността. Съответно заверила необходимите документи, но процедурата
2
му била отказана от нотариус Р. И. Б. с № 675 по регистъра на НК с район на
действие РС- Трън с мотива, че трябва да водят дело с роднините им.
Нотариус Б. заявила на В. А., че ще и състави констативен нотариален акт,
след като докаже по съдебен ред давностно владеене.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Н. Н.,
чрез особен представител адв.В. Б. от АК-Перник, с който заявява, че иска е
допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло твърденията, наведени в
исковата молба, че от 1975 г. до настоящия момент ищците владеят имота
необезпокоявано като тяхна собственост, като счита, че същите не са
упражнявали фактическа власт върху имота, със съзнанието, че това е техен
собствен имот в продължение на повече от 10 години. Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства, наследодателят на
страните и собственик на имота Н.Н.Р. е починал през 1981 г., като оспорва
обстоятелството, че неговите внуци – ищците са владяли имота като тяхна
собственост от 1975 г., тъй като към този момент наследодателят е бил все
още жив. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и
непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои, като съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. В настоящият случай, счита, че ищците като наследници на общия
наследодател Н.Н.Р., не са могли да придобият по давност притежаваните от
него идеални части от недвижимия имот, тъй като съгласно ТР № 1/2012 г. по
т. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че в отношенията между
сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик,
установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при
наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части,
той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и
недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението
му да владее техните идеални части за себе си с намерение да ги свои, като
тези действия следва да са доведени до знанието на останалите
съсобственици. В този смисъл завладяването на частите на останалите
сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се
манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Като сънаследници, които упражняват фактическата власт
върху определена наследствена вещ ищците имат качеството на държатели на
правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече
придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението
им за своене и отричане правата на останалите сънаследници.
Поради това и счита, че ищците В. С. В. и М. С. А. не са могли да
придобият наследствените идеални части на ответниците, тъй като същите не
са извършили действия, които явно и недвусмислено да покажат намерението
им да владеят техните идеални части за себе си с намерението да ги своят,
като тези действия по никакъв начин не са доведени до знанието на
3
останалите съсобственици. Поради изложеното по-горе, моли съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Н. Н.,
чрез особен представител адв.А. С. от АК-Перник, с който изразява
становище, че иска е допустим и основателен.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Н. И.,
чрез особен представител адв.С. В. от АК-Перник, в който оспорва изцяло
иска. Не са налице условията за придобИ.е по давност на процесния имот.
Ако ищците все пак са установили някакво владение върху имота, то е било
скрито, тъй като по никакъв начин не са уведомили останалите наследници,
че го владеят като свой. Не са демонстрирали пред другите съсобственици
промяната в отношението си към техните идеални части, т.е. от държане във
владение за себе си. Това, че са почиствали и поддържали имота съвсем не
значи, че го владеят за себе си. Последното е задължение на всеки един
съсобственик, който поне частично си служи с вещта. Намерението си да
своят идеалните части на другите съсобственици по никакъв начин не е
доведено до тяхното знание. Правно-ирелевантно е също така дали приживе
общия наследодател е прехвърлил част от имотите си на другите си
наследници, както и факта дали ищците или техни близки са се грижили за
него. Няма данни за прехвърлителна сделка, още повече и ищците признават,
че наследодателят им няма нотариален акт.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Д. Н.,
чрез особен представител адв.Р. З., с който заявява, че иска е допустим.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците Д. Й.
Н., И. Л. И. и М. Н. В..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа
предявените искове.
Ищцата М. С. А. редовно призована се явява лично и с процесуалният
си представител.
Ответниците редовно призовани, не се явяват.
Вместо отв.А. Н. се явява адв.А. С..
Вместо ответникът А. Д. Н. се явява адв.З..
Вместо ответникът Т. Н. Н. се явява адв.Б..
4
Вместо ответникът В. Н. Н. се явява адв.В..
По делото са приложени и приети писмени доказателства по делото, а
именно: У-ние за наследници на Н.Н.Р. с изх.№ 22/ГРС-3632/08.06.2022г.
издадено от община Перник; Скица на името на Н.Н.Р. на парцел XII-131,
кв.2, по плана на с.Б., общ.Трън с № 179/29.09.2020г. на община Трън;
Молба–декларация за признаване на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка от името на В. Н. А. с дата
27.06.2022г.; данъчна декларация изх.№ **********/27.06.2022г. от община
Трън; у-ние за данъчна оценка изх.№ **********/27.06.2022г. на името на В.
Н. А., издадена от Община Трън; Препис-извлечение от акт за смърт на В. Н.
А. издаден въз основа на акт за смърт № 275/17.12.2023г. от Столична
община район Красно село; У-ние за наследници на В. Н. А. с изх.№ УГ01-
11682/19.12.2023г. на Столична община район Красно село;
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели.
Разпитан пред съда свидетелят Т.П.С. обяснява, че е от селото на
страните по делото. Познавал Н.Р., знае къде е живял. Познавал него и
съпругата му от както самия той се помни. Знае имотите на Н.Р.. Н.Р. е
разпределил имотите по следния начин, старата къща е за М. и В.. Мястото е
много голямо, голям двор. Другите имоти, които се намират в местността Л.,
те са за Д. и за Т., двамата братя. Тези имоти не са застроени. За имота, който
е до къщата, се грижела В..Тя плащала на свидетеля Д., за да коси двора. В.,
сина на В. му плащал, за да коси двора. В. и М. са наследници на В.. В. и М.
имат бунгало в имота. Имота го почиства Д., това е един съсед, който се
грижел за двора. Има ограда около имота. В. и М. идват често през лятото в
имота. В имота има дръвчета, но не може да каже колко. Дивите израстъци Д.
ги рязал. Децата на Т. много отдавна не са идвали в селото. Свидетеля и М. са
били близки и той му е казвал, че имота в местността „Л.“ е негов и ако някой
търси имот свидетеля да го свърже с него, за да го продаде. Не знае дали
освен М., Й. има друго дете. М. не му е казвал дали има претенции към
имотите на В.. Само е казвал, че имота в местността Л. е негов. Не е чул
някой друг да е предявявал претенции към имота на В.. Мисли, че от около 10
години се грижат за имота. Когато Н.Р. бил жив, той се грижел за имота. Не е
чул другите наследници да казват, че имота на В. не е неин. Не може да каже
5
В. да е казвала, че къщата е оставена за нея. М. твърдял, че там местото е
оставено за М. и В., а другите места са за другите наследници. М. не е идвал в
къщата, защото знаел, че мястото в местността „Л.“ е за него и за Т. и там си
ходил. В местността „Л.“ има две места, които са за Т. и М.. Там където е
старата къща местото го стопанисват В. и М., които са наследници на В., в
това место те са си сложили фургон. Другото място го стопанисва И., който
също си е сложил фургон. Имало и още една жена – сестра, която се казвала
Р., но тя починала много отдавна.
В показанията си свидетелят Д. Л.А. обяснява, че е втори братовчед с
ищеца. Познава всичките деца на Н.Р. - М., Т., Й., Р. и В.. Навремето така го
правели всички от село, разбирали се кой имот на кое дете ще бъде. На
погребението когато починала Р. си разпределили имотите. Р. починала
отдавна, тъй като била болна, била в КарЛ.о дълги години и там починала.
Н.Р. казвал, че всичко е разпределил на децата, къщата остава за М.. А
имотите единия на Т., единия на Д.. Двата парцела до къщата единия на В.,
единия на М.. Св.А. присъствал, когато двамата- Н.Р. и баща му говорели за
това. Баща му и Н.Р. са втори братовчеди. Имотите им са едни до други, една
ограда ги дели. Имотите са два парцела, по плана на селото, около 700 -800
кв.м. За този имот на В., през цялото време свидетелят се грижил повече от 30
години, той го коси, поддържа оградите. Това било по поръчка на В.. По едно
време имотът бил превърнат в сметище. М. и В. платили да го изчисти. Има
предвид ищцата М., която е дъщеря на В., М. и М. са едно и също лице. В. и
нейните деца идвали да поддържат имота. За къщата нямали претенции,
защото къщата останала за М., а тя е в съседния парцел. В момента в имота на
В. има една каравана. В. се грижила за имота откакто Н.Р. починал, но е
повече от 20 години. Никой от другите наследници не е имал претенции за
този имот, те си знаели кое на кого е определено. Преди за имота най-много
се грижели М. и В., която идвала по-често. Синовете на Н.Р. били по София, а
М. живеела на село и тя се грижела. Децата на Т. са в чужбина повече от 30
години, а на Й. сина живеел в Перник и бил прокурор, той живеел в с. Я..
Наследниците на М. и В. са идвали, а на синовете каза, че не са
идвали.Свидетеля живял през целия си живот в с. Б. и става въпрос за имот в
с. Б.. Сега най-често идвали ищците М. и В., наследниците на В.. В парцела
им няма в момента ток фургона, който е в този парцел е прикачен към къщата
на свидетеля, и той им дава ток, който те заплащат. Имота е ограден с мрежа,
6
има овощни дръвчета, сливи, които са стари. Там имало овощна градина.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д. Л.А. и
Т.П.С., тъй като са логични, последователни и изградени на база техни
непосредствени впечатления. Те не се опровергават от приетите писмени
доказателства по делото, както и от ответниците.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Н.Н.Р. (п.18.04.1981г.) е наследодател на страните по делото. Същият е
имал три дъщери (Р. – починала преди баща си, М. Н. Ц. и В. Н. А.), и двама
сина (Т. Н. Н. и Й. Н. Н.). Към настоящия момент и петте деца на Н.Р. са
покойници, като съответно техни наследници са децата им – страните по
делото И. Л. И., Т. Н. Н., А. Н. Н., В. Н. И., М. Н. В., В. С. В., М. С. А., Д. Й.
Н. и А. Д. Н..
Наследодателят на страните Н.Р. владеел за период повече от 50 години
следния недвижим имот: Дворно място, намиращо се в с. Б., Община Трън,
Област Перник, представляващо урегулиран поземлен имот с площ 720 кв.м.,
а именно УПИ ХIII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с. Б.,
община Трън, Област Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987 год.,
при съседи: от Север: УПИ ХIV-130, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XII-131 и
Запад: Улица. Същият нямал нотариален акт за собственост на имота, но по
разписният лист се води на негово име. Преди смъртта си Н.Р. разпределил
извънсъдебно имотите, които притежавал в това число и процесния имот на
децата си, като определил този имот да бъде на дъщерята М. Н. Ц.
(п.13.09.2001г.), чийто наследник е ищецът И. Л. И., съседен на процесния
имот да остане в собственост на другата дъщеря В. Н. А. п.16.12.2023г.) с
наследници ответниците В. С. В. и М. С. А.. На двамата си сина Т. Н. Н.
(п.03.12.1977г.) с наследници Т. Н. Н. и А. Н. Н., и Й. Н. Н. п.17.04.1997г.) с
наследници Д. Й. Н. и А. Д. Н. оставил два съседни имота в местността „Л.“ в
с.Б.. Процесния имот УПИ ХIII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация
на с. Б., община Трън, Област Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987
год., при съседи: от север: УПИ ХIV-130, изток: УПИ Х-132, юг: УПИ XII-
131 и запад: улица бил определен за майката на ищеца, тъй като тя и нейното
семейство и другата сестра се грижели за Н.Р. през годините преди смъртта
7
му. От 1975г. до сега ищецът и неговите близки целогодишно се грижат за
дворното място, като го облагородяват, обработват, чистят от бурени. През
годините заградили мястото, прекарали ток и вода в него. Предпазвали го да
не се превърне в селското сметище, тъй като е накрая на с. Б.. С лелята на
ищеца В. А., а впоследствие и с нейните деца отв. В. С. В. и М. С. А. заплащат
данъците на имота, включително на всички останали наследници.
Същевременно от 1975г. до сега другите роднини (сънаследници) не
проявяват интерес и не полагат грижи за посоченото място. Освен, че не
посещават селото, те нямат отношение към процесния имот като
сънаследници и съсобственици поради факта, че Н.Р. приживе разпределил
имотите и другите наследници знаят всеки имот на кой е определен.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Безспорно бе установено по делото, че ищците В. С. В. и М. С. А. са
наследници на Н.Н.Р. (п.18.04.1981г.) бивш жител на с. Б., община Трън,
област Перник. Самото упражняване на фактическа власт върху имота не е
достатъчно да обуслови наличието на придобивна давност и свързаните с нея
вещноправни последици относно имота, тъй като е необходима промяна в
намерението на лицето, упражняващо фактическа власт, което да е във връзка
със своенето на вещта и относно частите на останалите съсобственици. Освен
това е необходимо владелецът да демонстрира действия на собственическо
отношение към вещта и то по отношение на останалите съсобственици, като
отрича тяхната собственост, което отношение несъмнено е достигнало до
тяхното знание, за да може да се приеме, че такива действия са станали
начало на давностно владение. Съобразно практиката на ВС и ВКС, намерила
израз в решение № 307 от 18.07.1995 г. по гр. д. № 97/1995 г. на ВС, I г. о. и
решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о.,
след като сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на
собствеността върху сънаследствените имоти, то установеното от този
момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя
началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобИ.е на имота чрез
давностно владение, продължило повече от 10 години.
Настоящият съдебен състав намира, че именно след извънсъдебното
разпределение на наследствените имоти измежду четиримата наследници на
Н.Р. за всеки един от тях е започнала да тече придобивната давност. Видно от
8
свидетелските показания на св. Д. А. останалите сънаследници знаели за
разпределението на имотите от страна на наследодателя им Н.Р. „На Д. сина
също знаеше какво им е разделил той на тях…Последно за Н. се грижеха
доколкото знам М. и В.. Имотите им са в края на селото…Докато беше жив
чух, че ги е разпределил имотите между децата. Преди десет години, в
случаен разговор с М. - един от внуците му, научих, че Н. ги е разпределил
така: На В. и М., долу където е къщата, а имотите в местността „Л.“ на Тимчо
и Д.. М. е син на Д. и той ми предлагаше да намеря хора, на които да продаде
имота.“ Косвено доказателство за извършеното разпределение приживе е и
писмото от община Трън, прието по делото, с което уведомяват, че процесния
имот е записан в разписния лист към плана на село Б. на Н.Н.Р. и М. Н. Ц.
(майка на наследодателя).
Ето защо съдът намира, че в случая се установи, че ищците да са
собственици върху процесния имот, вследствие на давностно владение
започнало от тяхната майка, а впоследствие и от тях след извършената
извъсъдебна делба на четирите имота и последвалото завладяване на същите
от децата на наследодателя Н.Р.. Съдът намира за обективирано намерението
на наследодателя на ищцците упражняваща фактическа власт, което е във
връзка със своенето на вещта и относно частите на останалите съсобственици.
Безспорно е установено и самото упражняване на фактическа власт върху
процесният имоти от ищците. През различни години за един период от повече
от 40 години наследодателката на ищците, а впоследствие и те като владелци
са демонстрирали действия на собственическо отношение към вещта,
включително и по отношение на останалите съсобственици, което отношение
несъмнено е достигнало до тяхното знание вследствие на фактическото
разделяне собствеността на процесните имоти. Визираните признаци на
владението от страна на ищците, които носят тежестта да ги докажат чрез
пълно главно доказване, са установени по делото. Съобразявайки изложеното
съдът счита, че ищците при условията на пълно и главно доказване доказаха
правото си на собственост върху процесния имот, поради което предявения
иск по чл.124 от ГПК вр с. чл.108 от ЗС следва да се уважи.
При този изход на делото предвид липса на претенции по отношение на
присъждане на разноските по водене на делото, съдът не следва да се
произнася по разноските.
9
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Н. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, с ЕГН: **********, с адрес: ***, И. Л. И., ЕГН:
**********, с адрес: ***, М. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. Н. И., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** и А.
Д. Н., с ЕГН: ***, с адрес: ***, че В. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и
М. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, са изключителни собственици на
основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот, а
именно: Дворно място, намиращо се в с. Б., Община Трън, Област Перник,
представляващо урегулиран поземлен имот с площ 790 кв.м., а именно УПИ
ХII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с. Б., община Трън, Област
Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987год., при съседи: от Север:
УПИ ХIII-131, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XI-131 и Запад: Улица.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
10