РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора З. М. М.
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600346 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод жалба от Р.
А. Я. ЕГН ********** от гр.******, ул. „***“ № **, понастоящем в Затвора-Бургас –
подсъдим по НОХД № 64/ 2021г. по описа на Районен съд-Поморие, против присъда № 3 от
26.01.2022 г., постановена по същото дело. С присъдата подс. Я. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за което при условията на чл.54 ал.1 от НК му е наложено
ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, търпимо при първоначален
„строг“ режим, като на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от срока на наказанието е
приспаднато времето от 19.02.2021г. до влизане на присъдата в сила, през което
подсъдимият е бил задържан.
С жалбата подсъдимият Я. оспорва обосноваността и законосъобразността на
първоинстанционната присъда с аргументи, че обвинението не е било доказано, а е бил
признат за виновен само по презумпция от обремененото му криминално минало, както и че
районният съд му наложил несъразмерно тежко с оглед извършеното престъпление,
наказание. Претендира се отмяна на оспорената присъда, не са отправени доказателствени
искания.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
оспорва жалбата и предлага тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. В
подкрепа на становището си излага аргументи, че в първоинстанционното съдебно
1
производство районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила,
ограничаващи правото на защита, постановената присъда е правилна, законосъобразна и
справедлива, както и че при определяне на наказанието на подсъдимия съдът изцяло е
спазил критериите по чл.54 от НПК, като съобразно събраните по делото доказателства и с
оглед характеристичните данни на жалбоподателя, чу е определил съответно на деянието
наказание, което съвпда с установения в закона минимум за извършеното престъпление.
Пледира за потвърждаване на оспорената присъда.
Служебният защитник на подсъдимия настоява за пълна въззивна проверка на
присъдата в частта относно наказанието, като излага съображения, че макар нказанието да е
определено в минималния предвиден в закона за престъплението размер, то е прекомерно
тежко и поради това несправедливо. Моли за решение, с което размерът на наложеното на
Я. наказание да бъде намален.
Подсъдимият –жалбоподател участва в производството лично, поддържа жалбата и в
последната си дума предоставя на съда решението по жалбата.
След цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от
НПК, независимо от сочените от страните основания, Бургаският окръжен съд намери
жалбата на подс. Я. за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319
от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на
въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция възприе за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. А. Я. ЕГН ********** е роден на *****г. в гр.****, с постоянен
адрес в гр.*****, ул. „***“ № **, Той е *******, ***** гражданин, с ***** образование,
*******, ********, понастоящем в Затвора-Бургас.
През м.февруари 2021 г. подсъдимият Р. Я. пребивавал на различни места в
гр.Поморие, но не работел, нито разполагал с имущество, поради което не разполагал с
финансови средства, нито с жилище, а нощувал в случайно избрани помещения на различни
сгради, в които успявал да проникне. Липсата на средства за препитание мотивирала
подсъдимият да върши кражби на чужди вещи и пари, за да оцелява. Вечерта на 07.02.2021г.
подсъдимият проникнал в манастир „Свети Георги“, находящ се в гр.Поморие, ул. „Княз
Борис I" № 108, където пренощувал в таванските помещения на манастира, без да бъде
забелязан от монасите и външни посетители. На 08.02.2021 г. около 20.00 часа подсъдимият
решил да проникне в църквата на манастира, в търсене на вещи и пари. В двора на
манастира Я. намерил парче арматурно желязо, с което се опитал да отвори един от
прозорците на църквата, но не успял, след което взел камък и го хвърлил по дървената
дограма на един от прозорците в източната част на църквата. В резултата от удара бил
счупен заключващия механизъм на прозореца, който се отворил, а стъклото му се пукнало.
Подс. Я. влязъл през този прозорец в църквата на манастира, като най-напред проверил
кутиите за дарения, взломявайки една от тях. Не открил вътре пари, а и останалите кутии за
дарения изглеждали празни, поради което подсъдимият се насочил към помещението за
продажба на свещи и икони, обособено като павилион в помещението на църквата.
Придърпал прозорчето, откъдето се подавали свещите, което не разполагало със собствен
заключващ механизъм, отворил го и през този отвор подсъдимият влязъл в помещението.
Там, чрез натиск с твърд предмет, Я. успял да отвори две от заключените чекмеджета,
където се съхранявали пари, и взел всички намиращи се там суми в общ размер на 890.00
лева, част от които в размер на 460.00 лева – приходи от продажба на свещи, и останалите
430.00 лева – от такси за четени на имена при молитви. След това подсъдимият напуснал
павилиона за продажба на свещи и църквата по обратния път - през взломеният от него
прозорец. Няколко дни пребивавал в различни постройки в гр.Поморие, а след това се
2
придвижил до гр.Бургас, кв. „Рудник“, където се настанил в подпокривното пространство на
необитаема къща на адрес ул. „******“ № **.
Около 05.30 ч. на 09.02.2021 г. свид. Д. Д. - послушник в манастира, отключил
вратата на църквата и след като установил, че е извършена кражба, веднага уведомил
игумена – свид. Й. К., който на сигнализирал органите на РУ на МВР-Поморие. На мястото
по реда на чл. 212 ал.2 от НПК бил извършен оглед на местопроизшествие (протокол,
препис и фотоалбум на л. 4-15 от досъдебното производство), с което действие за
разследване било образувано досъдебното производство.
Във връзка с извършената кражба били предприети оперативно-издирвателни
мероприятия за разкриване на извършителя и отнетите пари. В контекста на тези дествия,
свидетелите В. П. и И. В., служители в РУ на МВР-Поморие, заедно със служители на V РУ
на МВР-Бургас, проверили къщата на споменатия по-горе адрес - кв. „****“, ул. „******“ №
**, в чието подпокривно пространство установили да се укрива подс. Р. Я.. Подсъдимият
бил задържан със заповед на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР (л.32 от досъдебното
производство). След задържането му незабавно му бил извършен личен обиск (протокол на
л.33 от досъдебното производство), при който у подсъдимия била открита парична сума в
размер на 360.00 лева в купюри от 20 лева, 10 лева и 5 лева, както и в монети, подробно
описани в протокола. Впоследствие, Я. предал доброволно с протокол тази сума на свид. В.,
и тя била върната срещу разписка на свид. Й. К. (л.69 от досъдебното производство). Пред
свидетелите П. и В., а впоследствие в обясненията си като обвиняем в присъствие на
назначения му служебен защитник, Я. признал, че е автор на деянието, но заявил, че е отнел
от църквата на манастира само сума в размер на 360.00 лева, колкото били открити у него
при задържането му на 19.02.2021г., като отрекъл да е отнемал повече пари.
За проверка достоверността на обясненията на Я. на 19.02.2021г., в присъствието на
защитника му бил проведен следствен експеримент (протокол, препис и фотоалбум на л. 23-
29 от досъдебното производство), при който подсъдимият демонстрирал последователността
и механизма на извършеното от него престъпление по начин, съответстващ на дадените при
разпита му в качеството на обвиняем обяснения.
Конкретно от показанията на свид. И. Н. бил установен точния размерна отнетата
сума, както и нейния произход и местата, където парите били съхранявани непосредствено
преди кражбата – сума в размер на 450 лева, от която 320 лева от продажба на свещи и 130
лева от четене на имена при молитви, съхранявана в чекмедже в шкаф под тезгяха до
прозорчето за подаване на свещи, и сума в размер на 440 лева, от които 140 лева от
продажба на свещи и 300 лева от такси за четене на имена при молитви, находяща се в
чекмедже в шкаф, разположен до стената срещу прозорчето за подаване на свещи, или
общо сума в размер на 890.00 лева.
Съгласно приложената по делото справка за съдимост, преди настоящото
престъпление спрямо подс.Я. са налице 24 влезли в сила осъдителни присъди за извършени
престъпления от общ характер, голяма част от които са за престъпления, извършени от
подсъдимия като непълнолетен, а конкретно присъдите по НОХД № 165/ 2010г., НОХД №
183/ 2018г. и НОХД № 415/ 2018г., трите по описа на Районен съд-Поморие, и по НОХД №
3160/2015г. по описа на Районен съд-Бургас са извършени в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 от НК. От конкретно значение за разглежданото деяние е определението по
ЧНД № 100/2019 г. на Pайонен съд - Поморие, по което на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23
ал.1 от НК на осъдения Р. Я. е определено общо най - тежко наказание измежду наказанията
по НОХД № 183/ 2018 г. и НОХД № 415/ 2018 г. по описа на Районен съд - Поморие, в
размер на две години и четири месеца „Лишаване от свобода“, търпимо ефективно при
първоначален „строг“ режим, което е изтърпяно от подсъдимия на 21.09.2020 г.
Изложените дотук фактически установявания, почти идентични с изложените от
първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, въззивният съд извлече след
самостоятелен и съвкупен анализ на събраната по делото доказателствена маса - показанията
пред съда на свидетелите В. П., Д. Д., И. Н. (включително и от приобщените по реда на
3
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство), И. В., и от
показанията, дадени в досъдебното производство от свид. Й. К., приобщени със съгласието
на подсъдимия и неговия защитник чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5
от НПК), частично от показанията на подс. Я. пред съда, от писмените доказателстваи
доказателствени средства: справка за съдимост на подс. Я., протоколи за оглед на
местопроизшествие, за следствен експеримент, за личен обиск и за доброволно предаване,
заповед за полицейско задържане, разписки и други, приобщени в хода на досъдебното
производство.
Извършеният от първостепенния съд доказателствен анализ на отделните
доказателствени източници в преобладаващата си част съответства на изискванията на
закона – осъществен е при спазване правилата на формалната логика, доказателствата са
обсъдени поотделно и в цялост, без да се извращава, подценява или надценява тяхното
собствено съдържание и значение. Обосновано и правилно, районният съд кредитирал
изцяло показанията на свидетелите В. П., Д. Д., И. Н., И. В., и Й. К., оценявайки ги като
добросъвестни, достоверни и незаинтересовани, включително в частите, в които свидетелите
П. и В.възпроизвеждат изявления на подс. Я. за факта и начина на извършване на
разследваното престъпление. При извършения задълбочен анализ на гласните доказателства,
съдът вярно е приел за установено, че именно подс. Я., бидейки в дефицит на финансови
средства и възможност да осигури физическото си оцеляване, е осъществил процесното
деяние, като взломявайки здрави прегради, направени за защита на имот – рамката на
прозорец в източната част на църквата при манастир „Свети Георги“ в гр.Поморие, отнел
принадлежащи на манастира пари в размер на 890.00 лева от владението на неговия игумен
Й. К., без съгласието на последния и с намерение противозаконно да ги присвои.
Обосновано и в съгласие с доказателствата и закона, районният съд отказал да
сподели защитната теза, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, в какъвто смисъл са обясненията на Я. в съдебното следствие. При
съобразяване, че обясненията на обвиняемия/ подсъдимия, освен източник на фактически
данни, във всички случаи са и средство за неговата защита, първата инстанция не е
кредитирала обясненията на Я. в съдебното следствие, включително в частта, че след
залавянето му Я. бил тормозен от полицаите и затова признал да е автор на настоящото
престъпление, за какъвто тормоз впрочем липсват каквито и да е данни, или дори индиции.
Районният съд е пропуснал да приобщи обясненията на подсъдимия от досъдебното
производство по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК, поради което не е имал право да се позовава
на досъдебните му показания, но въпреки това от показанията на свидетелите П. и В.,
професионално ангажирани като полицейски служители с опазване на обществения ред,
предотвратяване и разследване на престъпления в района на РУ на МВР-Поморие, ясно се
установява, че те отдавна познават подсъдимия по служба, и поради многото извършени от
него еднотипни престъпления, са установили неговия характерен способ за извършване на
кражби, точно описан от свид. П. – чупи с камък прозореца, възползвайки се от ниския си
ръст и слабо телосложение, се промъква през малки отвори, и най-често отнема храна и
пари. Освен досъдебните му обяснения, в присъствие на своя защитник подсъдимият приел
да участва в следствен експеримент, при който показал както мястото, където в нощта преди
деянието нощувал в манастира, но и конкретната последователност на действията си по
отнемане на инкриминираната сума, които обстоятелства изцяло съответстват на
обвинителната теза. В допълнение свид. В. в показанията си изрично сочи, че след като Я.
бил установен и задържан като обвиняем за процесната кражба, в района на РУ на МВР-
Поморие престанали кражбите с аналогичен почерк, което е допълнително косвено
потвърждание на тезата за авторството на подсъдимия на настоящото престъпление. Наред с
това, в показанията си свид. Н., работеща като продавач на свещи в манастира, конкретно и
изчерпателно установява произхода, мястото на съхранение и конкретния размер на
отнетата сума, предвид факта, че е показанията й касаят данни за продадените от манастира
свещи и получените пари за споменаване имена на миряни при молитви към деня,
непосредствено предхождащ датата на кражбата – 08.02.2021г. Най-после, кражбата е
извършена в нощта на 08 срещу 09.02.2021г., а подс. Я. е установен сутринта на
4
19.02.2021г., като не съобщава как и с какви средства е осигурил физическото си
съществуване на период от 10 дни. Поради това настоящият съд счита, че оцеляването на
подсъдимия в разглеждания период е могло да стане само с част от отнетата от манастира
парична сума, и при това положение изглежда съвсем естествено и обяснимо при задържане
на Я. у него да се намира значително по-малко от отнетата сума.
С оглед установените факти, въззивният съд изцяло споделя заключението на
първата инстанция, че с описаното по-горе поведение подс. Р. Я. действително е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, като за времето между 20.00 часа на
08.02.2021г. до 05.30 часа на 09.02.2021г., в гр.Поморие, от манастир „Свети Георги“,
находящ се на адрес - гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ № 118, чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот - взломяване чрез натиск на прозорец от дървена
дограма на помещението на църквата в манастира, отнел чужди движими вещи - пари в
размер на 890.00 лева, собственост на манастира, от владението на Й. С. К. - игумен на
манастира без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
От обективна страна, подс. Я. отнел от владението на игумена парична сума,
собственост на манастира, като за целта осъществил квалифициращото обстоятелство по
смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НК – разрушил здрава преграда за защита на имот, счупвайки
заключващия механизъм и стъклото на прозорец в източната част на манастирската църква.
Още прокурорът е пропуснал да инкриминира взломяването на чекмеджетата в
помещението за продажба на свещи и икони, за което обстоятелство са налице ясни и
категорични данни в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.02.2021г., както и за
евентуалното използване на техническо средство за това, тъй като е очевидно, че
пораженията по прозореца и шкафовете не е възможно да са причинени с голи ръце.
Липсата на инкриминиране на тези факти не позволява произнасяне по тях с присъдата или
въззивното решение. Отнета е парична сума в размер на 890.00 лева, соственостна
манастира, а подс. Я. е сторил това в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1
б. „а“ от НК, тъй като с определение от 21.05.2019г. по ЧНД № 100/2019 г. на Pайонен съд -
Поморие, в сила от 05.06.2019г., на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения Р.
Я. е определено общо най - тежко наказание измежду наказанията по НОХД № 183/ 2018 г. и
НОХД № 415/ 2018 г. по описа на Районен съд - Поморие, в размер на две години и четири
месеца „Лишаване от свобода“, търпимо ефективно при първоначален „строг“ режим, което
е изтърпяно от подсъдимия на 21.09.2020 г.
В случая не се установява да са налице условията на чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, тъй като
посоченият текст изисква деецът да извърши престъплението, след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, и поне
за едно от тях изпълнението да не е било отложено по чл.66 от НК, но тези обстоятелства
следва да са били реализирани в установени в чл.30 ал.1 от НК 5-годишен срок от
изтърпяване на наказанията по предходните присъди. В разглеждания казус, по НОХД №
183/ 2018 г. и НОХД № 415/ 2018 г. по описа на Районен съд - Поморие, на осъдения е
определено общо наказание в размер на две години и четири месеца „Лишаване от свобода“,
което законът третира като едно осъждане, тъй като деянията по тези дела са били
извършени в реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК. Предходното осъждане на
Я. по НОХД №3160/2015г. по описа на Районен съд-Бургас е в сила от 21.08.2015г.,
наложеното му по това дело общо наказание в размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“ е
изтърпяно на 23.10.2015г., а престъплението по настоящото дело е извършено на 08-
09.02.2021г., т.е. след повече от 5 години от изтърпяване на наказанието по НОХД
№3160/2015г. С оглед казаното, квалификацията на престъплението като проява на
рецидивна престъпност по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б“ от НК е незаконосъобразно и налага
изменение на присъдата в тази част, чрез оправдаване на подсъдимия само в тази част на
обвинението.
Доказателствата не оставят място за съмнение, че престъплението е извършено
5
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК като форма на
умишлена вина. Подс. Я. ясно е съзнавал, че пребивава в манастира без разрешение, че
църквата е заключена и че вътре е вероятно да се намират парични средства от продадените
през деня свещи и извършени религиозни услуги, отнеманите на които е била неговата
конкретна цел. Я. при извършване на престъплението е бил напълно наясно, че средствата са
„чужди“, тъй като принадлежат на манастира и липсва съгласие той да ги получи и
придобие, но независимо от това подсъдимият отнел наличните в църквата пари, като ясно
предвиждал и искал настъпването точно на този престъпен резултат.
За престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
„а“ от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. При
индивидуализация на наказанието, обосновано и правилно районният съд е отчел като
смекчаващо обстоятелство частичното самопризнание и оказаното от подсъдимия на
досъдебното производство съдействие за разкриване на обективната истина. Неотчетени
като смекчаващи обстоятелства са останали относително ниския размер на отнетата сума,
при условие, че за периода 01.01.2021 ‑ 31.03.2022г. установената за страната минимална
работна заплата е била в размер на 650.00 лева (съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г.), че
базисната мотивация на дееца е била формирана от липсата на средства за физическо
оцеляване през зимния период, както и възстановяването на част от отнетата сума в размер
на 360 лева.
Районият съд е формулирал извод за липса на отегчаващи обстоятелства, с който
въззивната инстанция не може да се съгласи. Извън съставомерните признаци на
престъплението, настоящият съд отчита като отегчаващи обстоятелства множеството
предходни осъждания на подсъдимия извън тези, меродавни за наличието на рецидив, за
които той не е реабилитиран, и очевидното наличие на трайна, утвърдена и задълбочаваща
се криминализация на личността на дееца, за която свидетелстват не само детайлите от
справката му за съдимост, но и показанията на свидетелите П. и В.. Независимо от
множеството осъждания и изтърпените до момента наказания, включително ефективно
лишаване от свобода, не личи Я. да е преосмислил манталитета и поведението си в насока
спазване на законите и правилата на общежитието, а тъкмо напротив – изградил е отчетлив
и разпознаваем престъпен почерк да извършва умишлени посегателства срещу чужда
собственост, винаги с оправдание за осигуряване на съществуването и оцеляването си, но
без да предприеме каквато и да е стъпка да постигне тази цел със средства, различни от
престъпните.
Независимо от пропуските на районния съд да отчете и съобрази допълнително
упоменатите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, не се налага изменение на присъдата
по отношение на вида, срока и начина на изтърпяване на наложеното наказание, тъй като то
в крайна сметка е отмерено в съответствие с доказателствата и целите по чл.36 от НК.
Обосновано и законосъобразно районният съд е индивидуализирал следващата се на
подсъдимия наказателна санкция в минималния установен за престъплението по чл.196 ал.1
т.2 от НК размер – 3 години „Лишаване от свобода“. Неоснователни са възраженията в
жалбата, че срокът на наложеното наказание е прекомерен, и поради това несправедлив.
Тъкмо напротив – срокът на наказанието, освен че съответства на минимума за извършеното
престъпление, отчита в пълна степен обществената опасност на конкретното престъпление,
отрицателните характеристични данни и високата степен на криминализация на личността
на подсъдимия, като определеният от първата инстанция срок на наказанието е от естество
да способства за постигане на всички посочени в закона цели на специалната и общата
превенция.
С оглед факта, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, и
преди неговото извършване подсъдимият е многократно осъждан на лишаване от свобода, в
случая изобщо не стои въпросът за приложение на чл.66 от НК, тъй като Я. не отговаря на
условието да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Правилно, с оглед съдимостта на подсъдимия и срока на наказанието, районният съд е
постановил то да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57
6
ал.1 т.2, б.”б” от ЗИНЗС, както и и при изпълнението му на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от
НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от
19.02.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, освен изрично посоченото по-горе основание за изменение относно
квалификацията на деянието по чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, въззивният съд не констатира
допуснати от първата инстанция или в досъдебното производство други нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна или изменение,
което изисква тя да бъде потвърдена в останалата й част.
Така мотивиран, на основание чл.334, т.3 и т.6, във връзка с чл.337 ал.1 т.2 и чл.338
от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3 от 26.01.2022 г., постановена по НОХД № 64/ 2021г. по описа
на Районен съд-Поморие, като я ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимият Р. А. Я. ЕГН
********** е признат за виновен да е извършил престъплението при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, и на основание чл.304 предл. първо от НПК
го признава за НЕВИНЕН по тази част на обвинението.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 26.01.2022 г., постановена по НОХД № 64/ 2021г.
по описа на Районен съд-Поморие, в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7