№ 125
гр. гр.Несебър, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100514 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на КР. Т. ТР., ЕГН
**********, против ИВ. СТ. ТР., ЕГН ******, „******“ ЕООД, ЕИК ****, АТ. Г. М., ЕГН
**********. Твърди се, че ищцата /преживяла съпруга/ и първата ответница /дъщеря от
прекратен първи брак/ са наследници по закон на починалия на 09.05.2012г. общ
наследодател С.К.Т., б.ж. на гр.Несебър. наследници по закон на същият наследодател били
и родените от брака общи деца- К.С.Т. и З.С. Т., както и още един син на наследодателя-
С.С.Т.. Сочи се, че през 2013 г. първата наследница завела дело за делба на имотите,
останали в наследство, за което било образувано гр.дело № 291/2013г. по описа на НРС,
приключило на втора фаза с решение, което впоследствие било обезсилено и
производството по делото- прекратено на осн. чл. 249 ГПК. Заявява се, че с договор за
доброволна делба от **.05.2016 г., вписан под № 2795 акт №47 т.2 от **.05.2016г., и още
преди влизането в сила на посоченото решение на НРС, всички наследници се споразумели
да отправят съвместно искане за обезсилване на постановеното по делото и все още
невлязло в сила решение по посоченото дело по описа на НРС и за прекратяване на
производството по делото, тъй като видно от сключения на **.05.2016г. договор за
доброволна делба, доброволно поделили помежду си съсобствените им недвижимите имоти
и вещи. Твърди се, че в дял на ищцата били поставени изброените в раздел I от договор за
доброволна делба недвижими имоти и движими вещи, а първата ответница получила 1/2
идеална част от недвижим имот, а другата ½ ид.ч. от същия имот първата ответница
придобила по силата на замяна, обективирана в нотариален акт № 101 том 3 рег.№ 2128
дело № 354/2016г. Заявява се, че по силата на договора за делба и договорената в него
замяна, ищцата станала изключителен собственик на ПИ с идентификатор ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-46/18.08.2006г.
на ИД на АК с адрес на поземления имот в гр.Несебър, курортен комплекс „Слънчев бряг-
запад“, на площ от 1081 кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана, и начин на трайно
ползване: незастроен, за курортно- рекреационен обект при съседи: *******, *****, *******
, ********* и ******. Наред с това било договорено, че срещу заплащане на дължимите от
1
първата ответница данъци за дела и от съсобствени по наследство имоти, в общ размер на
4302.98 лв. от К.С.Т., първата ответница следвало да се откаже от други претенции към
останалите съделители, в това число и от вземанията си към тях, за които притежава
изпълнителен лист по гр.№ 291/2013г. по описа на НРС. Твърди се, че преди сключване на
договора за делба ищцата вече била узнала, че по изпълнително дело № 20158040400652 от
ЧСИ Д.Н., с район на действие Окръжен съд- Бургас, тъй като първата ответница не била
платила адвокатския хонорар на един от адвокатите си по делото за делба, същият поискал
обезпечение на вземането си към настоящата ответница до размера на сумата от 7600 лв.,
като за обезпечение на вземането му е вписана възбрана върху два от съсобствени към
момента на възбраната с първата ответница имоти, в размера на дела й, а именно на
недвижими имоти, както следва: 1/10 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: ******* по КК и КР за гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, ул."*****, както и
на 1/10 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ********** по КК и КР за
гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, ул."Хан Крум", № 22, ет.3, които обекти, по силата на
договора на доброволна делба, получила в изключителна собственост ищцата. Когато след
делбата последната направила справка в Служба по вписванията, във връзка с тази възбрана
и получения в изключителна собственост от първата ответница недвижим имот с
идентификатор ********, констатирала, че още на 31.05.2016г. първата ответница, знаейки
за претенциите към нея на предствляващия по делото първоначално адв. Б.К., била
побързала да се освободи и от имота, който получила в изкючителна собственост, а именно
поземлен имот с идентификатор ********, като го била прехвърлила срещу парично
задължение на своята баба по майчина линия Л.И.З.. В нотариалният акт, в който била
обективирана сделката, били цитирани няколко неизвестни частни документа- договори за
заем от 02.12.2015г. за 3000 лв., договор за заем от 24.09.2015 г. за 2000 лв., договор за заем
от 21.04.2016г. за 5000 лв., и договор за цесия от 25.05.2016г. в размер на 12000 лв., каквато
цесия никога не била съобщавана. Заявява се, че след сключения договор за доброволна
делба всички съделители по делбата с изключение на първата ответница, били уведомени,
че на основание договор за вземания /цесия / от 25.05.2016г., Л.И.З., която не е била страна
по делбата и не е имала вземане към никой от съделителите, е прехвърлила на ИВ. СТ. ТР.
вземанията си към съдебителите по изпълнителен лист от **.06.2014г., издаден на Т. за
присъдено и месечно обезщетение в размер на 9990.40 лв., ведно с мораторната лихва върху
главницата за периода от 12.02.2014 до 19.01.2016г., както и законната лихва до
окончателното плащане на главницата, за които се сочи, че са придобити от цедента на
основание цесия от 19.01.2016г., каквато не била съобщавана. На страните било изпратено
уведомление за цесията и потвърждение на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД от цедента Л.И.З..
Заявява се, че ищцата получила уведомление по образуваното изпълнително дело, че се
насочва изпълнението върху по 1/10 от имоти с идентификатори ******* и **********,
които били нейна собственост, като разбрала и че задължението на И.Т. е в размер на 10
168.41 лв. тогава. Твърди се, че К.Т., за да охрани интересите си, била принудена да заплати
обезпеченото задължение на първата ответница, до размера на вписаното с възбраната
обезпечение за сумата от 7600 лв., както следва 30 % от обезпечената сума в размер на 2280
лв. в 3- дневен срок от подаване на молбата, и по 10 % от остатъка на обезпечената сума,
плащайки до 20-то число на всеки следващ месец, до изплащане на цялата обезпечена сума,
като било поискано да се спре изпълнение относно тази сума срещу имотите като трето
лице. К.Т. осъществила контакт и с взискателя по изпълнителното дело, с който на
08.02.2016 г. сключили възмезден договор за цесия с поемане на ангажимента цедента да
уведоми длъжника за извършеното частично прехвърляне на вземането в 7- дневен срок от
подписване на договора за цесия.
Сочи се, че при извършването на делбата останал неподелен един недвижим имот, а
именно поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Тънково, придобит в замяна
от общия на страните наследодател с неговата сестра. Този имот бил даден под наем на
2
третия ответник, който още през 2019 г. заявил, че платил наема на първата ответница. През
2020г. платил по-малко от договореното. Твърди се, че първата ответница била дарила
своята 1/5 ид.ч. от имота на „******" ЕООД, ЕИК ****, чийто представител, управител и
едноличен собственик на капитала е И.Т., което дружество впоследствие дарило ид.ч. на
третия ответник .
Заявява се, че заплащайки задължението на първата ответница по изп. дело
495/2016г., ищцата придобила вземане към същата в размер на 7600 лв. към 07.12.2017 г.
Сочи се, че вземането било възникнало преди първата ответница да се освободи от
собствеността на 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****, чрез дарение, като
целта е била да затрудни кредиторите си и направи невъзможно тяхното удовлетворяване от
имуществото й. С оглед на изложеното се моли да бъдат обявени за относително
недействителни по отношение на ищцата извършеното дарение, обективирано в нотариален
акт № *** т.15 per. № 18701 дело №2738 от 19.12.2017г., както и на дарение, обективирано в
с нот. акт № ** т.14 peг. № 16316 дело № 2529/14.11.2019г.
В срокът по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор само от ответницата
И.Т.. Заявява се, че ответницата не била уведомена за постановеното решение, с което Б.К.
придобил спрямо нея вземане по гр.д.№ 5448/2015 год. на Районен съд- Бургас, нито била
уведомена за извършената цесия за това вземане. За договорът за цесия разбрала след
получаване на исковата молба по настоящото дело доколкото договорът за целия е
приложен като доказателство към нея. Направено по този начин съобщаването за цесия не
било направено от Б. К., както изисква чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което не се счита за
уведомена и цесията нямала сила по отношение на нея. Твърди се, и че сделките, предмет на
иска, били през м.декември 2017г. и м.януари 2019г., т.е. преди съобщаването на
ответницата за прехвърляне на вземането, поради което следвало да се приеме, че
задължението на ответницата към ищцата ще е валидно от 23.06.2021г., от които момент
следвало да се счита за длъжник. В този смисъл не било налице субективното условие на
иска- знанието за това увреждане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените към делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Павловият иск подведен под
цитираната норма има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и
е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането,
както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на
вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.
Основателността на иска е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав,
визирани в чл. 135, ал. 1 ЗЗД- ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил
конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за
увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е
договарял за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно.
По делото не се спори, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5448/2015 г., РС- Бургас
е осъдил ИВ. СТ. ТР. да заплати на Б.К. К., ЕГН **********, сумата от 3**7.69 лв.,
представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 291/2013 г. по описа на
РС- Несебър. Безспорно се установява и че въз основа на нарочен изпълнителен лист, на
12.07.2016 г. е било образувано изп.д.№ 20168040400495 по описа на ЧСИ Д.Н. с район на
3
действие ОС- Бургас. От приложеното по делото копие от изп.д. е видно, че към това
вземане е присъединено и задължение по изпълнителен лист от 25.10.2016 г., издаден от
ОС- Бургас по гр.д. № 1166/2016 г., за сумата от 3832.31 лв., както и задължение по
изпълнителен лист от 29.12.2016 г., издаден отново от РС- Бургас, за сумата от 460 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Налице е искане от
ищцата по настоящото производство, с което, позовавайки се на нормата на чл.454 от ГПК, е
пожелала и съответно на 07.12.2017 г. е внесла последната вноска, заплащайки като дълг на
И.Т. по изпълнителното дело сумата от 7600 лв. По делото е представен договор за цесия от
08.02.2016 г., с който Б.К., в качеството си на цедент, прехвърля на К.Т.- цесионер,
вземането си по образуваното изпълнително дело /в общ размер от 10168.41 лв., като
размера на прехвърленото вземане възлиза на сумата от 7600 лв. За всички тези
обстоятелства спор по делото няма между страните.
Не се спори и относно това, че с н.а.№ *** т.XV, peг. № 18701, н.д.№2738 от
19.12.2017г., И.Т. дарила на втория ответник собствената си 1/5 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор *****, находящ се в с. Тънково, който имот втория ответник дарил на третия
с н.а. № ** т. XIV, рег. № 16316, н.д. № 2529/14.11.2019г.
С оглед на изложеното по- горе следва да се приеме, че качеството длъжник на
ответницата не е спорно. Това изхожда и от факта, че от приложеното изпълнително дело е
видно, че К.Т. е заплатила част от дълга на И.Т.. Само това, само по себе си, поражда
наличието на дълг на последната в полза на ищцата, която става неин кредитор. Следва да
се посочи, че видно от исковата молба именно от този момент К.Т. твърди, че И.Т. е
придобила качеството длъжник спрямо нея. В тази връзка всички възражения на
ответницата досежно действителността и противопоставимостта на извършената цесия, са
ирелевантни. Настъпилата впоследствие цесия е ново самостоятелно основание, въз основа
на което ищцата е придобила качеството кредитор спрямо длъжника, така че дори и същата
да не е била съобщена на последния, то към датата на сключването на цесионния договор,
И.Т. вече е била длъжник на К.Т. и то от момента още на първата вноска по погасяването на
дълга. Само за пълнота следва да се посочи, че въпросът дали цесията е съобщена на
длъжника или не, не е от значение относно действието на прехвърлянето на вземането,
респективно придобиването на качеството кредитор. Договорите за цесия пораждат
действие за страните по тях от момента на сключването им, като съобщаването на цесията
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД има значение единствено за противопоставимостта й на
длъжника, но не и за действието на самия договор между цедента и цесионера. Иначе казано
ако до съобщаването на длъжника той плати на стария кредитор, не дължи плащане и на
новия. Ето защо ответницата Т. е имала качеството длъжник спрямо К.Т. на две основания,
които макар и да почиват на един и същи факт /заплащането на част от дълга/, са
самостоятелни такива.
По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, а именно
длъжникът да е извършил конкретно увреждащо действие спрямо кредитора, съдът намира,
че и тя е налице. От представеният по делото н.а.№ *** т.XV, peг. № 18701, н.д.№2738 от
19.12.2017г., е видно, че собствените на ответницата Т. 1/5 ид.ч. са били дарени от нея на
втория ответник- ЕООД, чийто единствен собственик и управител е И.Т.. Това безвъзмездно
прехвърляне е извършено след възникване на вземането. Доколкото увреждане е налице при
осъществена прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото на
последния се намалява, още повече, че се касае за безвъзмездна сделка, по която срещу
отчуждената вещ не се получава насрещна престация. Не без значение и обстоятелството, че
прехвърлянето на собствеността е извършено по време на вече постановен влязъл в сила
съдебен акт и вече образувано изпълнително дело.
4
Що се касае до знанието за увреждане, то с факта на придобиване на качеството
длъжник и отчуждаване на имот след това, е налице основание да се приеме, че е налице
знание за увреждане спрямо кредитора, като по този начин се намалява имуществената
сфера на длъжника, от която кредитора би могъл да удовлетвори вземането си. Касае се за
съзнателно волево действие, насочено към правни последици, увреждащи кредитора и за
това предпоставящо извод за знание на длъжника относно тези последици и увреждащия им
характер. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане, както е в случая. Предвид
безвъзмездността на сделката не е необходимо да се доказва знание за увреждане и от
страна на приобретателя. Не следва да се пренебрегва и факта, че дружеството- купувач е с
единствен собственик на капитала физическото лице И.Т.. От страна на последната се
наведе довод, че същата не е знаела, че е водено производството срещу нея, по което е била
осъдена, както и че спрямо нея се води изпълнително дело. Съдът намира, че
обстоятелството, че ответницата Т. не е намерена както от съответния съдебен връчител,
така и от връчител по изп.д., е било изцяло предпоставено от действията или бездействия на
самата страна. Видно от изготвената от съдебният изпълнител справка за адрес в
Национална база данни „Население“, заявеният от същата постоянен и настоящ адрес още
през 2015 г., е в гр. *******, на който адрес е била търсена през цялото време и не е била
намерена. Налице са и данни, че на 02.12.2016 г., И.Т. е отказала да получи книжа от ЧСИ
по образуваното изпълнително дело, при опит същите да й бъдат предоставени от куриер на
Спиди. Всички тези действия и бездействия /несъобщаване на новия адрес/ от страна на
ответницата, са довели до призоваването на същата по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване
на уведомление и назначаването на особен представител на основание ал.6 от сочената
разпоредба. Наред с това нормата на чл.47 от ГПК, в хипотезата на неоткрита страна на
адресите, които самата тя е съобщила на административните органи, е приравнено на
редовно уведомяване. ПК ,ГПК и
Предвид на така изложеното съдът намира претенцията по чл.135, ал.1 от ЗЗД
досежно сделката, обективирана в н.а.№ *** т.XV, peг. № 18701, н.д.№2738 от 19.12.2017г.,
за основателна и като такава следва да бъде уважена.
Не така обаче стои въпроса по отношение на втората сделка, извършена с н.а. № ** т.
XIV, рег. № 16316, н.д. № 2529/14.11.2019г. Спрямо същата не са налице предпоставките на
чл.135 от ЗЗД, предвид на това, че нито ищцата е кредитор на прехвърлителя по нея, нито
пък последния е длъжник на К.Т.. Обстоятелството, че праводателят на продавача по
първата сделка е длъжник на ищцата, не води автоматично до извода за относително
недействителност и на тази сделка, нито пък следва да се счита, че след като продавача е
придобил от длъжника на ищцата, то и той автоматично придобива качеството длъжник.
Физическото лице И.Т. и „******“ ЕООД, представлявано от И.Т., са два самостоятелни
правни субекта и само заради това, че физическото лице представлява дружеството, не може
да се отрече този факт. Ето защо претенцията по отношение на второто дарение не може да
бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищцата за
присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената
част, като видно от приложените по делото доказателства в тази насока, на К.Т. следва да
бъде присъдена сумата от 800 лв., от които 50 лв.- държавна такса, и 750 лв.- адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата И.Т. следва да бъде присъдена
сумата от 752.50 лв. съобразно отхвърлената част, от които 750 лв.- адвокатско
възнаграждение, и 2.50 лв.- съдебно удостоверение.
5
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо КР. Т. ТР., ЕГН
**********, договор, обективиран в н.а. № № *** т.15 per. № 18701 дело №2738 от
19.12.2017г. на нотариус Стоян Ангелов, с който ИВ. СТ. ТР., ЕГН ******, е дарила на
„******“ ЕООД 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с.
*********, трайно предназначение- земеделска, начин на трайно ползване- нива, целият на
площ от 6503 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска на КР. Т. ТР., ЕГН **********, против „******“
ЕООД, ЕИК ****, и АТ. Г. М., ЕГН **********, за обявяване относителната
недействителност на договор, обективиран в нот. акт № ** т.14 peг. № 16316 дело №
2529/14.11.2019г. на нотариус Стоян Ангелов, с който „******“ ЕООД, ЕИК ****, дарява на
АТ. Г. М., ЕГН **********, 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в
с. *********, трайно предназначение- земеделска, начин на трайно ползване- нива, целият
на площ от 6503 кв.м.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ТР., ЕГН ******, да заплати на КР. Т. ТР., ЕГН **********,
сумата от 800 лв., представляващи сторени разноски съобразно уважената част.
ОСЪЖДА КР. Т. ТР., ЕГН **********, да заплати на ИВ. СТ. ТР., ЕГН ******,
сумата от 752.50 лв., представляващи сторени разноски съобразно отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6