Р Е Ш Е Н И Е
№ 571
гр. Враца, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 20.02.2024 г.
/двадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Даниела
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора Веселин
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 691 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.
Образувано
е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД ***, депозирана чрез адв. М.М. против
Решение № 301 от 20.10.2023 г. постановено по АНД № 723 по описа на Районен съд
– Враца за 2023 г., с което е изменено
издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите
Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на
пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление
/НП/ № 002814/06.07.2023г., с наложената имуществена санкция в размер на 35 000 лв., намалена на 7 000 лв. от
съда.
В
касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че няма
спор по фактическата обстановка, но не се споделят аргументите на РС-Враца, тъй
като разпоредбата на чл.68ж т.5 от ЗЗП не изисква от търговците да проявяват
пророчески способности и да прогнозират потребителското търсене, а и артикула е
бил наличен в други филиали на дружеството в страната. Неоснователно бил
отхвърлен довода, че средния потребител няма да бъде повлиян в своето пазарно
поведение от предупреждението в брошурата, че промоционалният артикул може да
се изчерпи още в първия ден на търговската акция. Твърди се, че забраната за
прилагане на търговска практика сочена в НП не е относима към процесната
търговска практика. Иска се отмяна на решението и отмяна изцяло на НП.
Претендират се разноски. Пред съда не се явява представител.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител
ст.юрисконсулт С.Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата
с доводи, че обжалваното решение не
страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са
били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред
въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната
неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за
неоснователност на жалбата, тъй като съдът правилно е установил фактите и е
приел, че е налице нелоялна търговска практика, както изисква закона. Отправя
искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище, доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения
срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на касационна
проверка е Решение № 301 от 20.10.2023 г. постановено по АНД № 723 по описа на
Районен съд – Враца за 2023 г., с което съдът е изменил НП № 002814/06.07.2023 г.,
издадено от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с наложената
имуществена санкция от 35000 лева, като я е намалил на 7 000 лв. В
оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на последното. По
същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, е безспорно установено, че на
15.02.2023 г. в гр. Враца, търговецът „Л.Б.
ЕООД Е.К.“ КД в стопанисван от него обект – магазин „Лидл Враца 821“ в гр.
Враца, ул.“Стоян Даскалов“ № 3, не е изпълнил Заповед № 226/23.02.2016 г. на
Председателя на КЗП, влязла в сила с решение № 9839/24.07.2017 г. на ВАС, с
която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е забранено на дружеството да прилага
нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68ж т.5 вр. чл. 68г, ал. 4, вр. с
чл. 68в от ЗЗП, изразяваща се в отправянето на покана за покупка за стоки, като
не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да
достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките и услугите, или
на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време
и в разумно количество, съобразно стоката или услугата, обема на направената
реклама за стоката или услугата и предложената цена. Установено е, че към
момента на проверката 15.02.2023г., артикул „Зъбен душ“ на цена 44.99 лв.
рекламиран в седмична брошура за периода 13.02.2023г. до 19.02.2023г. не е
наличен в търговския обект и никъде не е поставена информация за него, както и
за очаквана доставка.Доставени са били 16 бр.от артикула, като първите 10 са
продадени на 13.02.2023г., а останалите 6 на 14.02.2023г. След тази дата няма
доставени. В гр.Враца са били разпро-странени общо 10 700 брошури по
пощенските кутии на потребители и други 900 бр. в магазина. Повлиян и привлечен
от рекламната брошура потребителят взема решение да посети търговския обект за
закупуване на рекламираната стока, но установява, че желаният артикул не е
наличен. Упражнената търговска практика цели да насърчи продажбите и на другите
стоки в обекта и може да доведе до заблуда средния потребител и вземането на
търговско решение, което не би взел без използване на тази практика. С това
поведение дружеството касатор е осъществило състава на административно
нарушение по чл. 210в от ЗЗП, вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.
Решението на
районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в
касационната жалба нарушения на съдопроизвод-ствените правила.
Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са
налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата
обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани
изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от
настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
2 от АПК
не следва да бъдат повтаряни.
Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната
страна на нарушението, доколкото отговорността на юридичес-кото лице е
обективна и безвиновна. Съдът
е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като
се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които
изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в
производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл.
27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието
за което е ангажирана отговорността на дружеството не е наложената санкционната
норма в размер на 35 000 лв., а в размер на 7 000 лева.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно,
допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия
материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законо-съобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрис-консултско
възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал.3 от ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 /сто/ лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
301 от 20.10.2023 г., постановено по АНД № 723/2023г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „Л.Б.
ЕООД Е.К.“ КД ***, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на
потребителите, разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.