Решение по дело №691/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 571
Дата: 19 март 2024 г. (в сила от 19 март 2024 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20237080700691
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 571

 

гр. Враца, 19.03.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 20.02.2024 г. /двадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година/, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 691 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

                      

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

            Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД ***, депозирана чрез адв. М.М. против Решение № 301 от 20.10.2023 г. постановено по АНД № 723 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което е  изменено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 002814/06.07.2023г., с наложената имуществена санкция в размер на  35 000 лв., намалена на 7 000 лв. от съда.

            В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че  няма спор по фактическата обстановка, но не се споделят аргументите на РС-Враца, тъй като разпоредбата на чл.68ж т.5 от ЗЗП не изисква от търговците да проявяват пророчески способности и да прогнозират потребителското търсене, а и артикула е бил наличен в други филиали на дружеството в страната. Неоснователно бил отхвърлен довода, че средния потребител няма да бъде повлиян в своето пазарно поведение от предупреждението в брошурата, че промоционалният артикул може да се изчерпи още в първия ден на търговската акция. Твърди се, че забраната за прилагане на търговска практика сочена в НП не е относима към процесната търговска практика. Иска се отмяна на решението и отмяна изцяло на НП. Претендират се разноски. Пред съда не се явява представител.

          Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С.Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че  обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът правилно е установил фактите и е приел, че е налице нелоялна търговска практика, както изисква закона. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в  писменото становище, доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок, против валиден и  допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            Предмет на касационна проверка е Решение № 301 от 20.10.2023 г. постановено по АНД № 723 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което съдът е изменил НП № 002814/06.07.2023 г., издадено от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към  ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с наложената имуществена санкция от 35000 лева, като я е намалил на 7 000 лв. В оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, е безспорно установено, че на 15.02.2023 г. в гр. Враца, търговецът  „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД в стопанисван от него обект – магазин „Лидл Враца 821“ в гр. Враца, ул.“Стоян Даскалов“ № 3, не е изпълнил Заповед № 226/23.02.2016 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила с решение № 9839/24.07.2017 г. на ВАС, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е забранено на дружеството да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68ж т.5 вр. чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от ЗЗП, изразяваща се в отправянето на покана за покупка за стоки, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките и услугите, или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество, съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена. Установено е, че към момента на проверката 15.02.2023г., артикул „Зъбен душ“ на цена 44.99 лв. рекламиран в седмична брошура за периода 13.02.2023г. до 19.02.2023г. не е наличен в търговския обект и никъде не е поставена информация за него, както и за очаквана доставка.Доставени са били 16 бр.от артикула, като първите 10 са продадени на 13.02.2023г., а останалите 6 на 14.02.2023г. След тази дата няма доставени. В гр.Враца са били разпро-странени общо 10 700 брошури по пощенските кутии на потребители и други 900 бр. в магазина. Повлиян и привлечен от рекламната брошура потребителят взема решение да посети търговския обект за закупуване на рекламираната стока, но установява, че желаният артикул не е наличен. Упражнената търговска практика цели да насърчи продажбите и на другите стоки в обекта и може да доведе до заблуда средния потребител и вземането на търговско решение, което не би взел без използване на тази практика. С това поведение дружеството касатор е осъществило състава на административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП, вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизвод-ствените правила.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридичес-кото лице е обективна и безвиновна. Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието за което е ангажирана отговорността на дружеството не е наложената санкционната норма в размер на 35 000 лв., а в размер на 7 000 лева.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законо-съобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрис-консултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал.3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 /сто/ лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 301 от 20.10.2023 г., постановено по АНД № 723/2023г.  по описа на Районен съд – Враца.

 

ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.