№ 242
гр. София , 26.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504233 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. К., чрез адв. Ф. срещу определение № 265218 от
26.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2925/20 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 14
състав с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от
разноски по делото. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно и се иска отмяната
му и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК досежно дължими разноски в
производството.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени
данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Освобождаването от разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК цели да отстрани съществуваща
обективна пречка за разглеждане на възникналия между страните спор. С него се цели да се
даде възможност на лицата, които са лишени от средства да заплатят държавна такса и
разноските за производството не по тяхна вина, да получат защита на правата си.
В случая от представената от молителя декларация за материално и гражданско състояние е
видно, че същата е млад, здрав човек /не са ангажирани доказателства за налични
заболявания/, работещ и получаващ месечно възнаграждение в размер на 610 лева.
1
Молителя притежава два недвижими имота в гр.***.
Молбата за освобождаване от разноски е направена бланкетно, с отговора на исковата
молба, без изобщо ответника да знае какви биха били дължимите разноски в
производството.
Настоящият съд приема, че имущественото състояние на молителя й позволява да заплати
определената към момента сума в размер на 100 лева, представляващи възнаграждение за
вещо лице по допусната експертиза. Законодателят е предвидил възможността по
производството да не се заплащат разноски от физически лица, които обаче са в
изключително затруднено материално положение, в не добро здравословно състояние, във
възраст, в която не са в състояние да полагат труд, не притежават имущество и др..
Настоящия случай, очевидно не е такъв. Буди недоумение и факта, при твърдяната
финансова невъзможност за заплащане на разноски от 100 лева, заплатения изцяло
адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева /л.108/.
Предвид изложеното въззивният състав приема молбата за освобождаване от разноски като
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящият състав с тези на
първоинстанциотнният съд, то обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265218 от 26.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2925/20
г. по описа на Софийски градски съд, I-14 състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
съобщението до жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2