№ 56
гр. гр. Лом, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200062 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ЦВ. В. Р. от с. Игнатово, ******, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № 21-0294-002087 от 21.01.2022 г., с което на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за
срок от 6 /шест/ месеца и обжалва същото.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. В.И. от
МАК, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено. Подробни съображения излага в писмена защита.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 21-0294-002087 от 21.01.2022 г. на
1
жалбоподателя Ц.Р. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ от 200,00 лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца за това, че управлява лек автомобил
******, собственост на ****** от гр. Лом, като при направена справка с ОДЧ
се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация и не е регистрирано по
надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат
следната фактическа обстановка:
На 16.08.2021 г. св. Д****** /син на жалбоподателя/ закупил лек
автомобил „Нисан Алмера“, който бил регистриран с № ****** Поради
неспазване на изискването за пререгистрация на автомобила в двумесечен
срок след покупко-продажбата, регистрацията му била служебно прекратена
на 18.10.2021 г. На 22.10.2021 г. жалбоподателят Ц.Р. взел от сина си
въпросния автомобил и отишъл до гр. Лом да закупи лекарства. Около 15:00
ч. в гр. Лом, на ул. „Пристанищна“ служителите на РУ - Лом – З.З. и М.Г.
спрели за проверка лекия автомобил ******, с водач Ц.Р.. При направена
справка с ОДЧ установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. На Р.
е съставен АУАН от св. З. за това, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежният ред. Материалите са изпратени на РП –
Монтана, като на 12.01.2022 г. с Постановление на мл. прокурор при МРП е
отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на
Началника на РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз
основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е
издал атакуваното НП № 21-0294-002087/21.01.2022 г., с което наложил
съответните административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че Ц.Р. не е
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
2
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или
бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе
жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е
безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е
регистриран, но въпреки това го е управлявал. Безспорно е, че Р. е управлявал
въпросният лек автомобил. Безспорно е, видно от събраните по делото
писмени доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание
свидетели, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството,
че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на
контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води
автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Въпросният лек
автомобил не е негова собственост, а е бил закупен от сина му. Затова Р. е бил
с представата, че МПС-то е с редовна регистрация, тъй като е било с
поставени регистрационни табели и той е разполагал и със съответните
документи за регистрация. Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“. За това служебно прекратяване на
регистрацията собственикът не се уведомява. А собственик на автомобила,
както беше посочено, не е жалбоподателят. Както се установява от писмените
доказателства по делото /а и от разпита на св. Димитър Р. в съдебно
заседание/, автомобилът е закупен от сина на жалбоподателя – Димитър
Цветанов Р.. Същият е имал задължението по чл. 143, ал. 15 ЗДвП да
пререгистрира автомобила, но е пропуснал да го направи. МПС-то е било с
поставени на съответните места регистрационни табели и с изрядни
документи за собственост. При това положение, няма как жалбоподателят да
знае, че автомобилът, който е използвал, е с прекратена регистрация, след
като е с редовни регистрационни табели. Ц.Р. е бил само водач на МПС-то, за
него няма задължение нито да регистрира превозното средство, нито да следи
дали не е прекратена регистрацията му. Следователно Р. не е предвидил, но не
е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно
отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН:
3
„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява
състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният
елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но
също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите .
Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на
общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги
предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно
приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от
чл. 11 от ЗАНН. Подобна теза и заета и от прокурора в постановлението, с
което е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по
чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Преписката е изпратена на АНО с оглед
преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало
да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички
обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при
безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде
НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е
извършено от Р. виновно. Затова и не е следвало да се издава НП, а
производството да бъде прекратено. Вместо това на Р. са наложени
административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо
същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0294-002087 от
21.01.2022 г. на Началника на РУ - Лом, с което на ЦВ. В. Р. от с. Игнатово,
******, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00
/двеста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца като
4
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН РУ - ЛОМ да плати на ЦВ. В. Р.
ЕГН ********** разноските, направени за съдебното производство в размер
на 300,00 лв. /триста лева/, съгласно представеното пълномощно и договор за
правна защита и съдействие
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5