Решение по дело №12845/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  ………

30.03.2020 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12845 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В.Н.К. с ЕГН: ********** срещу З. „Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление:***30788, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, с която е предявен иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на ищеца В.Н.К., ЕГН: ********** сумата от 5 000лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, вследствие на смъртта на баба му В. Г. Т., ЕГН **********, настъпила на **** г., вследствие на претърпяно ПТП на 16.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът излага следното:

На 16.09.2014г., около 19:00 часа, бабата на ищеца В. Г. Т., ЕГН ********** отишла при майка му С. М. К., ЕГН **********, в дома ѝ, находящ се в гр. В., за да ѝ бие инжекция, тъй като последната била болна и лежала на легло. След като тръгнала да се прибира към дома си пеш около 20:00 ч., находящ в гр. В., на баба му ѝ се е наложило да пресече бул. „Цар Освободител“ в близост до кръстовището му с ул. „Иван Драсов“. Тя тръгнала от разделителния остров да прекосява платното, по което се движил и лекият автомобил „Рено Меган“, с ДК№ В 5172 РН, собственост на „***“ ООД, управляван от А. А. И.,***. Баба му успяла да стигне до средата на пътното платно, където настъпил удар с предната лява част на таксиметровия лек автомобил, в дясната страна на пешеходката. В следствие на нанесения удар в тялото, В. Т. се завъртяла, а тялото ѝ се преметнало върху предния капак на автомобила, като било носено на известно разстояние. Шофьорът А. А. И. веднага натиснал педала на спирачката на лекия автомобил, като от това действие автомобилът започнал спиране, а тялото на баба му паднало пред него. Към момента на настъпване на ПТП, пътната настилка била суха и имало добра видимост, тъй като работело уличното осветление. Малко след удара пристигнала линейка, която откарала пострадалата в МБАЛ „Св.Анна“ АД град Варна, а на местопроизшествието пристигнал полицейски екип на Сектор „ПП“ - гр. Варна. В болничното заведение на пострадалата Т. били извършени намествания на фрактурите, а впоследствие била хоспитализирана в клиника по коремна хирургия. Въпреки проведеното лечение, баба на ищеца В. Г. Т. починала на 20.11.2014г. в болницата. Видно от протокола за химическа експертиза №1309/17.09.2014 година - загиналата Т. преди ПТП не е употребила алкохол.

За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2957 от пол. Н. И.Х. - дежурен ПТП при ОД на МВР към дата 16.09.2014г.

Управляваното от А. А. И., ЕГН **********,***, МПС - л.а. „***“, с ДК№ **, собственост на „**“ ООД било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *** от З. „Л.И.“ АД, със срок на действие от 17.07.2014 год. до 17.07.2015 год., която полица била действаща към датата на ПТП.

С Решение по НОХД № 1175/2015 год. - на Апелативен съд - Варна била потвърдена присъдата на Окръжен съд - Варна на подсъдимия А. А. И., ЕГН **********,*** като е бил признат за виновен в това, че на 16.09.2014г., в гр. Варна на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Иван Драсов“, в посока „Летен театър“, при управление на МПС - л.а. „**“, с ДК№ ****, собственост на „***“ ООД, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“; чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ и чл. 102 от ППЗДвП - „При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване“ и е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.343а, ал.1, буква „Б“, вр. чл.343, ал.1, буква „В“ от НК, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда /видно от приобщената съдебномедицинска експертиза №****, изготвена от д-р В. С. - лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД/ на баба ми В. Г. Т., ЕГН **********, изразяваща се в: 1. Многофрагментно счупване на дясната хълбочна кост на таза в областта на тазобедрената ямка /обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за период от около 12 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес/;2. Счупване на горния клон на дясната срамна кост на таза /самостоятелно обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за около 1,5-2 месеца при правилно протичане на оздравителния процес/; 3. Счупване на горния край на големия пищял на дясната подбедрица /самостоятелно обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за около 5-6 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес/; 4. Счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза /обуславя трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за около 1,5-2 месеца при липса на усложнения/; 5. Счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка /обуславя трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за период от около 3-4 месеца при правилно протичане на оздравителния процес/. Описаните травматични увреждания са резултати от удари, изразени със значителна сила, с или върху твърди предмети и биха могли да се получат по време и начин съобщени в материалите по ДП №313/2014г., а именно при ПТП като пешеходец, блъскане от лек автомобил и последващо падане върху пътната настилка, вследствие на които при неблагоприятни стечения на обстоятелствата е настъпила смъртта на баба му В. Т. на ****г.

Ищецът сочи, че видно от приобщеното заключение по назначената съдебномедицинска експертиза за аутопсия №224/2014 година /изготвена от д-р С. М. - лекар Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД/, смъртта на баба му В. Т. е настъпила вследствие на разкъсване на лявата сърдечна камера с изливане на значително количество кръв в перикардната торбичка /сърдечна тампонада/, като усложнение на остро настъпилия миокарден инфаркт. Същият се е развил на основата на установена миокардиосклероза, коронаросклероза-облитериращ вид, контузионни промени в сърдечния мускул, довели в съвкупност до остро настъпила сърдечна недостатъчност и смъртен изход. Облагоприятстващо значение за развитието на руптурата на миокарда била комбинирана травма на гръден кош, гръбначен стълб, представена от тежка контузия на белите дробове, счупване на 4,5,6-то и 10-то леви ребра, 11-ти гръден прешлен, която травма в хода на своята еволюция се е усложнила с развитието на двустранна гнойна хипостатична бронхопневмония, гноен бронхит, гноен плеврит, които в съвкупност са обусловили дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. В този смисъл е налице причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртния изход. Описаните травматични увреждания са пряк резултат от получени удари от твърди, тъпи предмети-детайли от предната част на МПС, КАТО за извършеното от подсъдимия А. И. престъпление по смисъла на чл. 343а, ал. 1 буква“Б“ от НК във връзка с чл. 343, ал. 1, буква“В“ от НК и във връзка с чл. 54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е било редуцирано до „Лишаване от свобода“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата Присъда на основание член 343 „г“ от НК подсъдимият И. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, като е било зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Деянието било извършено от подсъдимия виновно при форма на вината непредпазливост.

Ищецът излага още в исковата молба, че съгласно приобщеното заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза, изхождайки от извършения анализ на механизма на поведение на тялото на пешеходеца по време и след удара и конструктивните особености на автомобила и повредите, настъпили по него, скоростта па движение на л.а. „***“ с per. № *** в момента на удара е била в рамките на около 40 километра в час. Скоростта на движение на л.а. „****“ не е превишавала допустимата скорост за движение на МПС в населено място - до 50 километра в час. Скоростта на движение на пешеходката е била в рамките на около 3,2 километра в час. Съответно: разстоянието, което е необходимо на водача на автомобила да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното си спиране /опасна зона/ при спиране, в конкретната пътна обстановка е било в рамките на около 28,34 метра. Съществувала е техническа възможност водачът на л.а. „**“ да предотврати настъпването на произшествието, чрез спиране на управляваното от него превозно средство, защото разстоянието, което му е било необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното си спиране, при конкретната пътна обстановка, е било в рамките на около 28-34 метра, а водачът е разполагал с разстояние, от момента на възприемане на опасността до мястото на настъпване на ПТП, в рамките на около 43,62 метра. Заключението на назначеното за вещо лице по „Съдебна авто-техническа експертиза“ към ШОС, по дознание 313/2014г., по описа на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР - град Варна, експерт В. И. Т. -изхождайки от обективната фактическа обстановка, безусловно и недвусмислено допринася за предположението, че щом не е налице нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на л.а. „***“с per. № *** /не е превишавал допустимата скорост за движение на МПС в населено място - до 50 километра в час/, то последният явно е бил разсеян и не е бил достатъчно бдителен на пътя, за да предотврати фаталния контакт между управлявания от него лек автомобил и загиналата в последствие В. Т.

Ищецът твърди, че приживе с баба му имали и ги свързвала изключително здрава семейна връзка. Не живеели заедно, но били изключително задружно семейство, изцяло отдадени един на друг. Чували се всеки ден по телефона. Баба му осмисляла  ежедневието му и се грижела постоянно за семейството им, включително и за баща му, независимо от какво имали нужда - тя винаги била насреща. В отношенията им винаги царяло разбирателство, любов и хармония. Баба му била добър, трудолюбив и жизнен човек. Била  пример за подражание на роднини, приятели, съседи, като те се гордеели с нея. Тя посветила целия си живот на семейството. В резултат на произшествието, семейството загубило най-скъпия човек - човек, който бил не просто упора в трудни за тях моменти, но и човек, който ги оценявал, така че те били всичко за нея. Смъртта ѝ сложила край на надеждите им тя да се възстанови, отново да бъде пълноценен човек и да продължи по същия изцяло отдаден начин да се грижи за всички им. В живота им настъпила една огромна празнота, която с всеки изминал ден ищецът чувства все по-осезателно. Излага, че никога няма да приеме, че баба му си е отишла така изведнъж, по този толкова нелеп начин. Никога няма да приеме, че тя не е между живите, че няма да вижда нейния лъчезарен поглед, че са останали сами. От нейната кончина досега, често прекарват дните си на гробището. Чрезмерно тъжат за нея, скръбта и мъката си определя като огромни, а загубата- непрежалима. Болките и страданията от загубата сочи като безпределни. От фаталния ден досега ежедневието на ищеца се променило коренно, също както и настроението му. Обикновения му навик да ѝ звъни, за да я чуе как е и има ли от нещо нужда, всекидневно указвал, и ще продължава да указва тежест, както върху неговия, така и върху нормалния начин на живот на майка му.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В отговора ответникът излага, че намира предявеният иска за допустим, но неоснователен, като излага следните доводи: На първо място оспорва обстоятелството, че пътно - транспортното произшествие е настъпило единствено с оглед виновно и противоправно поведение на водача А. А. И., като сочи, че влязлата в сила срещу него присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства - дали е извършено деянието, противоправно ли е и относно вината на дееца. Излага, че тъй като съпричиняването не е елемент от състава на престъплението, не е предмет на разглеждане и установяване в наказателното производство, поради което въпросът за съпричиняването подлежи на разглеждане в гражданското производство.

Твърди, че процесното ПТП е настъпило при условията на съпричиняване от пострадалата. Счита, че пострадалата е имала обективна възможност да възприеме движещия се автомобил, още повече, че с оглед твърденията, водачът на автомобила не е бил с превишена скорост, не се е задал изневиделица. Поради това счита, че пострадалата е имала възможност да спре, да забави или забърза движението си, за да избегне настъпването на ГГП. Счита, че макар и пресичайки на установеното за това място, пешеходците са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата и не се освобождават от това свое задължение само поради факта, че се намират на пешеходната пътека. Поради което твърди, че пострадалата не е положила необходимата грижа за предотвратяване на ПТП като е нарушила чл.113 ал.2, във вр.ал.1 от ЗДвП, като не е спазила определените правилата: преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение. Сочи, че с нарушаване на посочената разпоредби страдалата е допринесла за настъпване на ПТП.

Излага, че в случай че се установи, че е налице съпричиняване, то същото е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение съгласно чл.51, предл. 2 - ро от ЗЗД.

На второ място излага, че пряката причинно-следствена връзка между деянието и твърдените последици от него също не е предмет на разглеждане и изясняване в наказателното производство. Сочи, че същата следва да бъде доказана в гражданското производство. Оспорва наличието на пряка и причинно - следствена връзка между настъпилото пътно - транспортно произшествие и смъртта на пострадалата - баба на ищеца. Счита, че не се доказва по категоричен начин, че смъртта е резултат единствено и само от уврежданията от претърпяното ПТП, тъй като починалата е изписана от болницата след ПТП без усложнения, с подобряващо се състояние.

Оспорва исковете и по размер. Оспорва всички направени твърдения от ищеца за характера, интензитета, и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че са предявени в завишен размер и не отговарят на действително претърпените вреди, като претендираните размери не кореспондират с установената трайна съдебна практика по сходни съдебни казуси, както и със социално - икономическата обстановка в страната.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва за забава от деня на настъпване на ПТП като неоснователен. Такава лихва би  следвало да се дължи от деня на смъртта на пострадалата. Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковете за лихви до 12.08.2016 г.

Оспорва представените Съдебно-медицинска експертиза, Съдебно-автотехническа експертиза и Съдебно-медицинска експертиза за аутопсия. Възразява срещу приемането на същите, доколкото са изготвени за целите на друго производство.

            Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 16.09.2014г., около 19:00 часа, бабата на ищеца В. Г. Т., ЕГН ********** отишла при майка му С. М. К., ЕГН **********, в дома ѝ, находящ се в гр. В., за да ѝ бие инжекция, тъй като последната била болна и лежала на легло. След като тръгнала да се прибира към дома си пеш /около 20:00ч./, находящ в гр. В., на баба му ѝ се е наложило да пресече бул. „Цар Освободител“ в близост до кръстовището му с ул. „Иван Драсов“. Тя тръгнала от разделителния остров да прекосява платното, по което се движил и лекият автомобил „**“, с ДК № **, собственост на „***“ ООД, управляван от А. А. И.,***. Баба му успяла да стигне до средата на пътното платно, където настъпил удар с предната лява част на таксиметровия лек автомобил, в дясната страна на пешеходката. В следствие от нанесения удар в  тялото, В. Т. се завъртяла, а тялото ѝ се преметнало върху предния капак на автомобила, като било носено на известно разстояние. Шофьорът А. А. И. веднага натиснал педала на спирачката на лекия автомобил, като от това действие автомобилът започнал спиране, а тялото на баба му паднало пред него. Към момента на настъпване на ПТП, пътната настилка била суха и имало добра видимост, тъй като работело уличното осветление. Малко след удара пристигнала линейка, която откарала пострадалата в МБАЛ „Св.Анна“ АД град Варна, а на местопроизшествието пристигнал полицейски екип на Сектор „ПП“ - гр. Варна. В болничното заведение на пострадалата Трънова били извършени намествания на фрактурите, а впоследствие била хоспитализирана в клиника по коремна хирургия. Въпреки проведеното лечение, бабата на ищеца В. Г. Т. почина на **** г. в болницата. Видно от протокола за химическа експертиза №1309/17.09.2014 година - загиналата Т. преди ПТП не е употребила алкохол.

За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2957 от пол. Н. И.Х. - дежурен ПТП при ОД на МВР към дата 16.09.2014г.

Управляваното от А. А. И., ЕГН ***,***, МПС - л.а. „***“, с ДК№****, собственост на „**“ ООД е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22114001888716 от З. „Л.И.“ АД, със срок на действие от 17.07.2014 год. до 17.07.2015 год., която полица е била действаща към датата на ПТП.

С Решение по НОХД № 1175/2015 год. - на Апелативен съд - Варна била потвърдена присъдата на Окръжен съд - Варна на подсъдимия А. А. И., ЕГН **********,*** и е бил признат за виновен в това, че на 16.09.2014г., в гр. Варна на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Иван Драсов“, в посока „Летен театър“, при управление на МПС - л.а. „**“, с ДК№***, собственост на „**“ ООД, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“; чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ и чл. 102 от ППЗДвП - „При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване“ и е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.343а, ал.1, буква „Б“, вр. чл.343, ал.1, буква „В“ от НК, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда  на баба му В. Г. Т., ЕГН **********, изразяваща се в: 1. Многофрагментно счупване на дясната хълбочна кост на таза в областта на тазобедрената ямка /обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за период от около 12 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес/; 2. Счупване на горния клон на дясната срамна кост на таза /самостоятелно обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за около 1,5-2 месеца при правилно протичане на оздравителния процес/; 3. Счупване на горния край на големия пищял на дясната подбедрица /самостоятелно обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за около 5-6 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес/; 4. Счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза /обуславя трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за около 1,5-2 месеца при липса на усложнения/; 5. Счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка /обуславя трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за период от около 3-4 месеца при правилно протичане на оздравителния процес/. Описаните травматични увреждания са резултати от удари, изразени със значителна сила, с или върху твърди предмети и биха могли да се получат по време и начин съобщени в материалите по ДП №313/2014г., а именно при ПТП като пешеходец, блъскане от лек автомобил и последващо падане върху пътната настилка.

            Гороното се потвърждава и от приобщените към доказателствения материал по делото НОХД № 1175/2015 год. - на Апелативен съд – Варна и НОХД №1175/2015 г. на Окръжен съд - Варна, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №**** г., Епикриза от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, Съдебно-медицинска експертиза №*** г. на д-р В. С., съдебно-медицинска експертиза за аутопсия №***г. на д-р С. М. и разпечатка от сайта на Гаранционен вонд за наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „**“, с ДК№***, собственост на „***“ ООД, сключена с ответинка З. „Л.И.” АД, валидна към 16.09.2014 г.

От представените Удостоверение за наследници № ** г. на В. Г. Т. и Удостоверение за съпруга и родствени връзки на С. М. К., ЕГН ********** се установя, че последната е майка на ищеца и дъщеря на починалата, или починалата е баба на ищеца.

По делото е изслушана и приета комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза на вещите лица А. Х.В. и д-р Д.И.Г., от която се установява, че на 16.09.2014 г., около 20:00 часа лек автомобил „***" с ДК №****, с водач А. А. И. *** в посока от Северзапад към Югоизток (от Окръжна болница към Центъра на гр. Варна). На кръстовището на бул. „Цар Освободител" с ул. „Иван Драсов" В. Г. Т. предприема пресичане на бул. „Цар Освободител" в посока от Североизток към Югозапад. След като пресича платното за движение в посока от Югоизток към Северозапад (от Центъра на гр. Варна към Окръжна болница), достига разделителната преграда между платната на бул. „Цар Освободител", където са били налице успоредно паркирани на платното за движение автомобили и предприема пресичане на платното за движение на бул. „Цар Освободител" в посока от Северозапад към Югоизток. Пешеходката се е движила със скорост от 3.2 км/ч и когато достига до средната на пътното платно в района на маркировката, разделяща двете ленти за движение е ударена от идващия и от дясно лек автомобил „**" с ДК №***. Първоначалният удар е с дясната странична част на тялото, десен долен крайник и лявата предна част на автомобила, броня предна, капак преден и други детайли в тази част на лекия автомобил, при което в тази част на капака се получава деформация, след това тялото се качва на капак преден, достига до стъкло челно, което се чупи в лявата му половина, непосредствено пред водача. След удара водачът на автомобила отклонява автомобила в дясно по посока на първоначалното му движение и предприема аварийно спиране, при което тялото изпада от автомобила през предна лява част на автомобила, като оставя следа от кръв, завършваща в предния край на калник преден ляв, непосредствено над фар ляв. Тялото на пешеходката изпада на пътната настилка и се установява в покой на 3.5 м. пред позицията, в която се установява автомобила в покой. Вследствие на удара настъпват материални щети по превозното средство и телесни увреждания на пешеходката, които са довели до смъртта и впоследствие.

Мястото на удара е в платното за движение на бул. „Цар Освободител" в посока от Северозапад към Югоизток, в кръстовището с ул. „Иван Драсов", на около 10 м. в посока Северозапад от Ориентир 1 и на около 3.40 м. в посока Североизток от Ориентир 1.

Скоростта на движение на лекия автомобил „***" с ДК № ** в момента на удара е 28.58 км/ч. Поради факта, че водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца в момента на удара и не е реагирал преди удара, то скоростта на движение преди удара и в момента на удара е равна. Водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието при своевременна реакция от негова страна и предприемане на аварийно спиране при навлизането на пешеходеца на платното за движение. Процесният пътен участък е прав, не са налице данни за други превозни средства, движещи се преди процесното, които да са ограничавали видимостта към него. В случая не са налице обективни данни, по които експертизата да установи възможностите на пешеходеца за преценяване на ситуацията и скоростта на движещи се автомобили. Обичайно пешеходците притежават „опит", по който съдят за скоростта на автомобилите и възможностите им да пресичат безопасно. В конкретния случай ако автомобилът се е намирал на 31.20 м. от мястото на удара и се е движил със скорост от 28.58 км/ч и липсват други превозни средства на платното за движение, като двете ленти за движение са свободни, пешеходецът е възможно да е преценил правилно ниската скорост на движение на лекият автомобил и след като лекият автомобил се е движил в средата на платното за движение, пешеходецът да е очаквал лекият автомобил да премине зад него. Не са налице точни данни за точната траектория на движение на пешеходеца. Пешеходецът предприема пресичане на платното за движение на бул. „Цар Освободител" в посока от Северозапад към Югоизток (от Окръжна болница към Центъра на гр. Варна), като се е движила в посока от Североизток към Югозапад. Движението е пресичане на траекторията на движение на лекия автомобил в посока от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил.Установени са следните хронични заболявания: хипертонична болест -хипертрофия на миокарда, артериолосклеротична нефросклероза /дребнозърнеста повърхност на бъбреците/, атеросклероза изразена в значителна степен по венечните съдове, миокардиосклероза /заместване на функциониращата сърдечна мускулатура със съединителна тъкан/, стар миокарден инфаркт, белодробен емфизем, плеврални сраствания, генерализирала атеросклероза по мозъчни съдове, аортата и коронарните, карцином на дебело черво в областта на сигмата, сраствания в коремната кухина, подагра. Касае се за хронични, в напреднала степен на развитие заболявания на сърдечносъдовата система, дихателната система и други.

Описаните заболявания са имали облагоприятстващо значение за развитието на описаните, в причинна връзка с травматичните увреждания, усложнения - гноен бронхит, двустранна бронхопневмония, миокарден инфаркт, сърдечна тампонада. Развилата се чревна непроходимост е в причинна връзка със стари сраствания в коремната кухина и няма отношение към установените травматични увреждания.

В резултат на ПТП В. Т. е получила следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош, счупване на 4,5,6,10 леви ребра, контузия на сърце, контузия на белите дробове, счупване на 11 гръден прешлен, левостранен хемоторакс /излив на 900 мл. кръв в лявата плеврална кухина/ установен на 03.11.2014 год., многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост в областта на дясната тазобедрена ямка, непълно счупване на шийката на дясно бедро, счупване на горните клонове на двете срамни кости, кръвонасядания около описаните счупвания, счупване на големия пищял на дясна подбедрица в горна 1/3-та, кръвонасядания в дясна хълбочна област на 93см. от ръба на петата, кръвонасядане по страничната повърхност на дясното бедро на 55см. от ръба на петата, по страничната повърхност на дясното коляно и дясната подбедрица съответно на 37см. и  30 см. от ръба на петата, разкъсно контузна рана по страничната повърхност на дясната подбедрица на 30 см. от ръба на петата, счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка.

Оздравителният процес на описаните множество травматични увреждания се е усложнил с развитието на гноен бронхит, двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония, пролежи, инфектиране на оперативната рана, които от своя страна, вкл. контузията на сърцето, са създали условия за развитие на остър миокарден инфаркт и сърдечна тампонада. В този смисъл е налице причинно следствена връзка между травматичните увреждания получени в резултат на пътнотранспортното произшествие и настъпилия смъртен изход. За развитието на описаните усложнения облагоприятстващо значение са имали съществуващите хронични заболявания на сърдечносъдовата система –к оронаросклероза, миокардиосклероза, стар миокарден инфаркт, хипертонична болест и други.

По делото са изслушани и показанията на С. М. К. -майка на ищеца, ценени при условията на чл. 175 от ГПК, се установява, че  връзката на ищеца с баба му била сдилна , защото тя го отгледала, като той дори я наричал: „Мамо В.“. Ищецът е кръстен на баба си, която го отгледала, тъй като свидетелката била постоянно в командировки: В. Т. го вземала от училище и полагала ежедневните гриж и за ищеца. Ищецът и починалата били почти като майка и син. Ищецът много тежко го изживял смъртта на бабаси, тъй като тя била здрава жена, била стълбът на семейството, винаги ги събираше, с удоволствие гледала внуците, връзката на всички от семаството с починалта била  много дълбока. Ищецът, след нейната смърт, не могъл да се окопити, защото станало изведнъж и все още не може да се оправи от загубата. След смъртта искал да си вземе шест месеца неплатен отпуск, но му позволили. Нямал сили за фоди на работа.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл. 477, ал. 2 от ГПК по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние, виновно причинено от водача на застрахования автомобил, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищеца в претендирания размер.

Ответникът, за отхвърляне на предявения иск, следва да докаже изпълнение на задължението за възстановяне на претърпените вреди, както и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Съгласно чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, като в тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

По делото безспорно се устови, че вследствие на процесното ПТП на бабата на ищеца – В. Г. Т., ЕГН ********** са причинени, описаните в заключението на вещото лице травматчини увреждания. Оздравителният процес на описаните множество травматични увреждания се е усложнил с развитието на гноен бронхит, двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония, пролежи, инфектиране на оперативната рана, които от своя страна, вкл. контузията на сърцето, са създали условия за развитие на остър миокарден инфаркт и сърдечна тампонада. В този смисъл е налице причинно-следствена връзка между травматичните увреждания получени в резултат на пътнотранспортното произшествие и настъпилия смъртен изход. Според съда е ирелевантно дали предходни заболяванията на ищцата са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, тъй като състоянието и преди ПТП не може да се квалифицара нито като съпричиняване, нито да изключи доказаната в настоящото произвдство причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на пострадалата.

Настъпилата смърт на бабата на ищеца му причинява душевни страдания с голям интензитет, на първо място поради силната емоционална връзка на ищеца с починалата, която го е отгледала от малък и на второ място поради внезапността на смъртта.

При определяне размера на реално дължимото обезщетение следва да се извърши преценка на възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредите, от своя страна, е също сложен юридически факт, който съдържа елементите противоправност – вина – във всичките и проявни форми: умисъл, непредпазливост – небрежност и самонадеяност; причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.51 от ЗЗД, чиято ал.1 урежда кои вреди подлежат на обезщетение, а ал.2, предвижда възможност за намаление на обезщетението, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Или съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД и е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно, а съгласно заключенията от гореописаните експертизи, такова поведение от страна на пострадалия не е налице. В този смисъл възражението на ответника за наличието на съпричиняване, относимо към размера на претенциите, се явява неоснователно, доколкото по делото не бяха събрани доказателства, които да водят до този извод. В отговора ответното дружество твърди, че ищацата е нарушила правилата за движение по пътищата като не е проявила необходимата грижа да се увери, че може да пресече безопасно. Наличието на правила обаче в контекста на претърпяното ПТП не означва априори, че тези правила са били нарушени от пострадалата, без което не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат.

             Съгласно ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По делото безспорно се установи, че ищецът е внук на пострадалата и е имал трайна емоционална връзка с нея, поради което му се следва изплащането на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Същото се потвърждава и от в последствие приетата разпоредба на чл.  чл. 493а, ал.1 от КЗ, в която изрично е уредено, че  в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. Съгласно чл. 493а, ал.4 от КЗ, когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, като размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. Доколкото до момента не е приета Методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, то съдът следва да определи претърпените вреди по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. В светлината на изложеното, за да достигне до извод за справедлив размер на обезщетение, което да репарира причинените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява настъпилата смърт на В. Т. и тежките емоционални последици на това събитие за ищеца, като определя претърпените от него вреди на 5000 лв.

От ответника е направено възражение за частично погасяване на претенцията за присъждане на лихва, което съдът намира за основателно, поради следните съображения: Съгласно чл. 111, т.3 от ЗЗД с изтичането на три години се погасяват вземанията за лихви. Исковата молба е депозирана от ищеца в деловодстовто на съда на 13.08.2019 г., или лихва върху присъдената сумата от 5000,00 лв. се дължи от 13.08.2016 г.

            Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК за ищеца се поражда  право на разноски. Съгласно представените доказателства за извършени разноски ищеца, последният е извършил разноски в размер на 1000,00 лв.

            Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Тъй като в настоящия случай се търсят вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, е приложима разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК, съгласно която такси и разноски по производството не се внасят от от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Така в полза на съда следва да се присъдят за сметка на ответника всички такси и разноски, напарвени за сметка на съда от името на ищеца. Такива разноски в настоящото производство са: дължимата държавна такса в размер на 200,00 лв. и депизта за проведена комплекна съдебна експертиза в размер на 50,00 лв., или общо 250,00 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.К. с ЕГН: ********** сумата от 5000,00 (пет хиляди) лв.,  представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, вследствие на смъртта на баба му В. Г. Т., ЕГН **********, настъпила на *** г., вследствие на претърпяно ПТП на 16.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва върху сумата от 5000,00 лв. за периода от 16.09.2014 г. – датата на смърта до 12.08.2016 г. – денят преди завеждане на исковата молба, на осн. чл. 111, т.3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.К. с ЕГН: **********, сумата 1 000 (хиляда) лв., представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – гр. Варна сумата 250,00 (двеста и петдесет) лв., представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Дължимите суми от ответника на ищеца могат да бъдат преведени по следната банкова сметка: *** В.Н.К. с ЕГН: **********, IBAN ***, BIC *** „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД.

Дължимите суми от ответника към ВРС могат да бъдат преведени по следната банкова сметка: ***  - в „Първа Инвестиционана Банка”АД – клон Варна, банков код:  FINVBGSF.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните след обявяването му.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: