№ 9754
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110148282 по описа за 2021 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника Г.
СТ. СТ. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в общинско жилище на
адрес в гр.София, ж.к.Дружба, бл.15, вх.Д, ап.82 през периода май 2016 -
ноември 2016 г. и че е извършвал услугата "дялово разпределение" да
периода август 2016 - ноември 2016 г. Ответникът се е задължил да плаща
цената й, не е платил, изпаднал е в забава и дължи главниците и обезщетение
за забава. Сочи, че с третото лице помагач НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ ООД, са
сключили договори, а то от своя страна е сключило договор с етажната
собственост в сградата на ответника, и се е задължило към ищеца и към
етажната собственост да отчита показателите на измервателните уреди за
потребените количества топлинна енергия и да води топлинно счетоводство.
Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответникът е
възразил, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за
установяване на осн. чл.422, ал.1 ГПК на вземанията си – по чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в 482,75 лв. – цена на доставена топринна
енергия за периода май 2016 - ноември 2016 г. и по чл.79, ал.1 ЗЗД - 4,52 лв. -
възнаграждение за услугата "дялово разпределение" да периода август 2016 -
ноември 2016 г. и по свързаните с тях два иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер
на 98,05 лв.– обезщетение за забава за периода 1.10.2016 - 20.9.2019 г. и 1,26
лв. – за периода 1.10.2016 – 20.9.2019 г. Претендира и разноските по дело.
Ответникът Г. СТ. СТ. оспорва исковете по основание и размер.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ ООД– дружеството не взема отношение
по исковете.
1
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на твърденията
му, че с ответницата са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, по силата на който се е задължил и е доставял такава в жилището й
през исковия период, цената й.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК
съсобствениците, съответно бившите съпрузи като съсобственици или
титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия в хипотезата при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор да продажба на топлинна
енергия за битови нужди да същия имот, през времето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
В настоящия случай не се спори, че процесният имот е общинска
собственост и че ответницата не е нито собственик нито ползвател на имота.
Тоест хипотезата по чл.153, ал.1 ЗЕ е неприложима спрямо нея. Не се доказа и
изрично да е сключвала договор за продажба на топлинна енергия с ищеца.
Ето защо отговорен за цената на потребената топлинна енергия е
собственикът на имота, който следва да уреди вътрешните си отношения с
действителния потребител на топлинната енергия – лицето на което е
предоставено ползването на общинския имот под наем. Дори това да е
ищцата, то отново тя не е отговорна към Топлофикация София ЕАД с който
доставчик няма договорни отношения във връзка с процесния имот.
Ето защо, съдът приема че искът следва да се отхвърли изцяло. Така
следва да се постъпи и с останалите искове, които са обусловени от главния
иск по чл.150, ал.1, вр чл.153, ал.1 ЗЕ.
Следва да се подчертае, че в по делото е отразено и протоколирано
изявлението на ищцата за в открито съдебно заседание за признанието на
иска. Това признание обаче е дадено в нарушение на правото й на защита, тъй
като, от една страна, тя не се ориентира коректно в казуса, от друга страна, е
представила възражение по чл.414 ГПК в противовес на признанието й, от
трета страна, преди признанието на ищцата съдът не й разясни последиците
от него, а ответницата очевидно имаше нужда от правна помощ по делото без
да разполага със средства да сия осигури сама, която сама поиска и доказа
предпоставките по чл.83 ГПК. Ето защо, възраженията й следваше да се
2
вземат предвид и казусът да се реши по посочения начин, независимо от
формално даденото признание на иска.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за
признаване ответникът Г. СТ. СТ. с ЕГН ********** и адрес в гр.София,
ж.к.Дружба, бл.15, вх.Д, ап.82 да е задължена да му плати следните суми:
на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 482,75 лв.,
претендирана като цена по договор за продажба на топлинна енергия за
собственика на апартамент в гр.София, ж.к.Дружба, бл.15, вх.Д, ап.82 за
периода май 2016 - ноември 2016 г., ведно със законната лихва, считано от
27.9.2019 г. до плащането на сумата;
на осн. чл.79, ал.1 ГПК - 4,52 лв. - възнаграждение за услугата "дялово
разпределение" за собственика на апартамент в гр.София, ж.к.Дружба, бл.15,
вх.Д, ап.82 за периода август 2016 - ноември 2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.9.2019г. до плащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 98,05 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
1.10.2016 - 20.9.2019 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1,26 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 1.10.2016 -
20.9.2019 г.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3