Определение по дело №4617/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 92
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20191100204617
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

  гр. София,  09.01.2020 г.

 

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 7-ми състав в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

Председател:

     МИЛЕН МИХАЙЛОВ

Член съдия:

     мл.съдия Симона УГЛЯРОВА

 

 

Съдебни заседатели:

1.    А.П.

 

2.    М.Д.Е.К.

 

Секретар:

ИРЕН ИВАНОВА

Прокурор:

В.И.

сложи за разглеждане докладваното от съдия Милен МИХАЙЛОВ НЧД  № 4617 по описа за 2019 г.

 

        На именното повикване в 10.00 часа се явиха

 

ОСЪДЕНИЯТ  С.М.С. - редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.

 

ЯВЯВА СЕ ПРЕВОДАЧ от и на македонски И.Д.В..

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам български език, но съм македонски гражданин и предпочитам да ми бъде назначен преводач.

 

СЪДЪТ снема самоличността на преводача на явилия се преводач:

 

И.Д.В. - **., без дела и родство със страните, неосъждан.

 

ПРЕВОДАЧЪТ предупреден за отговорността по чл.290, ал.2 от НК, обеща да даде верен превод.

 

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

СЪДЪТ след съвещание намира, че са налице основанията за назначаване на преводач от и на македонски език на осъденото лице, с оглед на това, че същият е македонски гражданин и не владее в достатъчна степен писмено и говоримо български език.

Водим от горното,

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАЗНАЧАВА за преводач от и на македонски език И.Д.В. на осъденото лице С.М.С..

 

ЯВЯВА СЕ адв. Б.Н.Х. от САК, определен за служебен защитник на осъдения С.М.С.,  по искане на съда.

 

Адв.Х.: Запознат съм  с материалите по делото. Мога да поема защитата на осъдения.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм да бъда защитаван от адв.Х. от САК.

 

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

Съдът, след съвещание, с оглед изявлението на осъдения, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 от Закона за правна помощ и чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАЗНАЧАВА адв. Б.Н.Х. от САК, вписан под № 4915 в Националния регистър за правна помощ, за служебен защитник на осъдения С.М.С. в настоящото наказателно производство.

 

За НАЧАЛНИКА на СЦЗ СЕ ЯВЯВА инспектор М.М.с представено пълномощно.

 

СГП се представлява от прокурор В.И..

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ като намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СНЕМА самоличността на осъдения по представеното по делото досие.

С.М.С. – роден на  ***г. в гр.С., М., с., македонски гражданин, осъждан, разведен.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на осъдения в настоящето производство, както и същността на настоящата процедура.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си и разясненото ми от съда. Няма да правя отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.

 

Адв.Х.: Няма да правим отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на осъденото лице С.М.С. по реда на чл.449 от НПК за замяна на наложеното му наказание „доживотен затвор” с „лишаване от свобода”.  

Прочете се.

 

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата.

Адв.Х.: Поддържам молбата.

ИНСПЕКТОР М.: Поддържам молбата.

 

ПРОКУРОРЪТ: На този етап няма да изразявам становище по основателността на молбата доколкото моля да допуснете до разпит свидетел – ИСДВР, изготвил доклада, след което ще изразя становище. Всъщност не е доклад, а справка, изготвена от НС СДВР Д.Г.и ИСДВР Ц.. Молбата ми е да призовете и допуснете до разпит инспектор .Ц.. Искането ми е свързано със следното:

В материалите по преписката, в СГП, е постъпил протокол от проведено заседание на 06.10.2017г., със същия предмет пред друг състав от СГС, в него са отразени данни относно поведението на осъдения С. на територията на СЦЗ и степента на постигнатите корекции към онзи момент. Видно от наличните материали по делото към настоящия момент са отразени положителни помени в неговото поведение, които сочат на възможност да бъде заменено наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“. Считам, че доколкото в изготвената справка липсват данни от кога се наблюдават тези промени и доколко те ас устойчиви, а и липсват други данни, от които може да бъде направени извод за тях, би било уместно да бъде разпитан като свидетел изготвилия справката ИСДВР, за да може да посочи какви са наблюденията му свързани с поведението на осъдения и от кога датират, както и доколко изразената тенденция в това поведение е устойчива като цяло.

 

ИНСПЕКТОР М.: Поддържам казаното от представителя на СГП.

 

Адв.Х.: Моля да не допускате такъв разпит. Все пак цитиран е протокол от преди повече от две години, така че изготвилите справката, поне от две години, имат такова наблюдение. Плюс това изготвили са я и са се подписали.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Аз получих едно решение от инспектора и го подписах. Направи се справка за моето отношение. Не съм против да се уважи искането на прокурора.

 

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

След съвещание съдът намира искането на представителя на СГП за допустимо, но неоснователно, доколкото в изготвената справка от Ц., същият е посочил обстоятелствата за които прокурорът желае неговият разпит. Посочил е, че е фиксирана трайна тенденция за подобряване поведението на осъденото лице. Отделно от това действително по делото е налице и произнасяне от друг състав, при което на осъденото лице му е отказано замяна на наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“, поради което с оглед наличната справка, която е положителна към настоящия момент, може да се направи извод, че тези промени и тази тенденция е наблюдавана през последните две години, като същата е в достатъчна степен устойчива.

Водим от горното,

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на СГП  за допускане до разпит на свидетеля Ц..

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания

 

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на осъденото лице.

 

ОСЪДЕНИЯТ:  Просто искам да Ви кажа, че съжалявам за стореното. Никога не съм отричал, че съм извършител на това дело. Знам, че много бързо стана това нещо. Още не мога да си простя, че съм го извършил. Не съм виновен до тази част, където ме обвиниха в присъдите на апелативен и градски съд, защото нямах възможност да докажа своята невинност по частта, в която съм обвинен, защото срещу мен се изпречиха влиятелни хора и ми попречиха. Няма умисъл в извършване на деянието. Бях нападнат не само аз, но и трима приятели, които бяха малтретирани и ограбени. Никога не бих допуснал такова нещо да се случи. Бяха ми взели телефона и принадлежностите. Съжалявам, че стана така и никога повече няма да сторя такова нещо.

Собственикът на заведението беше съдружник на И.К.. Съдът прецени по вътрешното си убеждение, че аз съм виновен за извършеното престъпление. Съжалявам много за извършеното.

Бях нападнат и пребит същата вечер. След това излязох и се върнах. Сетих се, че ми изчезнаха вещите – телефонът, документите бяха извадени преди месец и половина, имах син паспорт. Имах приятелка и син на 7 години. Откраднаха ми документите. Малко пари имах - около 170лв. Те скочиха повече от 20 човека, а не ги провокирах с абсолютно нищо. Ние просто излезнахме от заведението и те ни нападната - не само аз, а и приятелите ми, които са свидетели по делото.

Отново ме нападнаха, а аз отидох човешки на бара. За това застрелях охранителя. Исках само да ми се върнах вещите и телефона. Те ми скочиха 20 човека и повече. Тогава извадих пистолета  и стрелях. Не е имало повече никаква разправия.

 

Адв.Х.: Нямам въпроси към осъдения.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към осъдения.

 

ИНСПЕКТОР М.: Нямам въпроси.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме  искания за събиране на нови доказателства.

 

 СЪДЪТ на основание чл. 283 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

 

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

Адв.Х.: Моля да уважите жалбата на подзащитния ми С.С.. Считам, че отговаря на изискванията на закона. Изтърпял е повече от 20 години от определеното му наказание „доживотен затвор“, така че подлежи на изменение тази присъда. По делото са представени становищата на началника на затвора и ИСДВР, като те са положителни. същите изразяват мнението, че С. е подобрил поведението си, изразява критичност. В становищата същите твърдят, че освен че е подобрил поведението си има и награди в последните години, поради което моля да бъде уважена тази молба и да се измени наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата на С.С. следва да бъде оставена без уважение. Видно от наличните материали при него липсва промяна в оценката на риска от рецидив. Това е константна величина отразена и в предходни негови справки, изготвени по същия повод. За периода на престой в затвора той е показал положителни тенденции в своето поведение отразени в становищата на ИСДВР, както и на началника на затвора София и които същевременно сочат, че молбата следва да бъде уважена. Като цяло формалните предпоставки, за да бъде уважена една такава молба, са налице, но при преценката си съдът считам, че за това дали следва да замени наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ следва да отчете до каква степен това наказание е постигнало своите цели. Една от тези цели, според мен, е приемането у осъдения наложеното му наказание с присъдата. Това което чух от него днес той все още не рпиема тази присъда, не е съгласен с фактите установени от съда и от там би следвало, че и това наказание, което търпи, е несправедливо. По тази причина считам, че следва да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“, поне към настоящия момент.

 

ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора по отношение на молбата на осъдения С. е, че същата е основателна. Налице е формалната предпоставка – изтърпяно е ефективно повече от 20 години „лишаване от свобода“. По отношение на поправянето на лицето се отчита положителна тенденция в неговото поведение, рисковете от рецидив са намалени от  първоначално установените, както и рискът от вреди към обществото. Режимът му е променен от „специален“ на „строг“, има преодоляване на установените в началото на изпълнение на наказанието актуални проблемни зони, включва се активно в предлаганите общи мероприятия, доколкото му позволява здравословното състояние.

С оглед изложеното моля да уважите молбата на осъдения.

 

ОСЪДЕНИЯТ С. /лично в своя защита/: Осъзнавам вината си ако мога да върна нещо щях да го върна, но не мога да направя нищо. Трябва просто да стана нормален. Не съм искал да го направя. Така е станало на момента, моментно решение. Не съм искал да го извърша това деяние, за огромно мое съжаление така стана. Ако мога да върна нещо в живота си е точно този момент когато извърших това деяние, но така се случи.

 

 

СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденото лице С..

 

ПОСЛЕДНА ДУМА на ОСЪДЕНИЯ С.: Моля да уважите молбата ми и ако може да измените присъдата ми. За напред няма да сгрешите, а и да имам възможност да докажа, ако измените присъдата.

 

 

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание, за да се произнесе, намери следното:

 

         С.М.С., роден на ***г. в гр. С., Р.С.М., е осъден с присъда по НОХД № 835/2002г. на СГС, НО, 19-ти състав на „доживотен затвор“ за извършено от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и 10 от НК. С присъда по НОХД № 2374/2000г. на СГС, НО, 6-ти състав, същият е осъден на 2 години „лишаване от свобода“ за деяние по чл. 195, ал. 1 от НК, като с Определение по НОХД 2374/2000г. на СГС, НО, 6-ти състав му е определено едно общо най-тежко наказание, а именно „доживотен затвор“.

         Към 29.11.2019г. същият е изтърпял 22 години, 5 месеца и 4 дни от така определеното му наказание. От събраните по делото доказателства при престоя му в Затвора се установява, че С. се характеризира като личност със среден интелект за общността, съответстващ на образованието му. Автономен, предпазлив и социално трудно адаптивен. Самооценката  му е леко завишена, но в определена степен реалистична. Стреми се да реализира набелязаните цели и преследва интересите си. Без дискриминационни нагласи. Притежава добър емоционален самоконтрол и уравновесеност. Същият е ангажиран с различни дейности - посещение на клуба за занимания по интереси, редовно спортува.

 

         Поведението му в местата за лишаване от свобода се подобрява прогресивно. За допуснати дисциплинарни нарушения същият е наказван няколко пъти, като за последно това е станало през 2011г. Към момента няма действащи наказания и поведението му е стабилно. В хода на изпълнение на наказанието е награждаван за добро поведение и режимът е променен от „специален“ на „строг“. Към настоящия момент е толерантен с останалите затворници, проявява лидерски качества. Самоконтролът му е повишен, емоционално устойчив, без агресивни и импулсивни прояви.

 

         При постъпване на С. в местата за лишаване от свобода, първоначалната оценка на риска от рецидив е 88 точки и са установени проблемни зони по отношение на нагласата към престъплението, междуличностни проблеми, начина на живот и обкръжение и умението за мислене.

 

         След проведена корекционна дейност са отчетени позитивни промени и оценката на риска от рецидив е намалена до 68 точки. Постигнати са положителни резултати в следните зони : отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни умения, умения за мислене, както следва :

 

         -        Отношение към правонарушението 2 точки — снижена е враждебността му към правната и съдебна система; наблюдава се промяна към зачитане правата на другите ;

         -        Начин на живот и обкръжение 11 точки — проявява желание да участва в организираните дейности в затвора; отнася се добре с останалите затворници; не са регистрирани модели на неприемливо поведение в затвора - например хазарт, упражняване на тормоз по отношение на останалите и др.

          -       Междуличностни умения, 4 точки - наблюдава се снижаване на враждебността и агресивността, старае се да овладява гнева си;

         -        Умения за мислене, 4 точки - старае се да взима адекватни решения при възникналите проблеми, както и да предвижда последствията от действията си; проявява емпатия; снижена е неговата импулсивност.

 

         Следва да се отбележи, че настоящият състав намира за основателни възраженията на СГП относно това, че при осъдения С. продължават да са налице проблеми във връзка с отношението към правонарушението, доколкото същият и пред настоящия състав не декларира ясно и еднозначно, че приема присъдата по която е осъден и осъзнава в пълна степен вината си. В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от процедурата на условно предсрочното освобождаване, където превъзпитаването на дееца трябва да е завършило напълно и същият да се е поправил и превъзпитал, то днешната процедура има съвсем различен предмет, а именно преценка дали наказанието „доживотен затвор“ следва да бъде изменено на „лишаване от свобода“ за срок от 30 години. В тази връзка съдът следва да прецени доколко целите на наказанието, а именно пълното превъзпитаване на дееца могат да бъдат постигнати с това по-леко наказание. Следва да се отбележи, че компетентните органи в местата за лишаване от свобода ще имат възможност да постигнат тези цели в следващите 8 години в случай, че наказанието на осъдения С. бъде заменено от „доживотен затвор“ в „лишаване от свобода“ за срок от 30 години. Съдът дава вяра на приложените по делото становища, че към настоящия момент отношението на лишения от свобода С. към заложените цели и задачи в плана на присъдата е положително и мотивирано. Същият е открит към позитивни и корекционни въздействия, като се отчитат и реални резултати в насока преценка на минало поведение, способност за проява на емпатия, изграждане на способност за решаване на проблеми и умения за мислене. Фиксирана е тенденция за осъществяване на добър самоконтрол върху проявите на импулсивност, която според настоящия състав е и в основата на извършеното от него престъпление. Повишена е социалната компетентност, като същият полага старание да дефинира причините, които са го довели до правонарушението. Оценката на риска от вреди за персонала, останалите лишени от свобода и самия него е с ниски стойности, а за обществото е със средни стойности. С Решението на Комисията по изпълнение на наказанията в заседание от 02.12.2010г. режимът му е изменен от „специален“ на „строг“.

 

         Описаната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от писмените доказателства, съдържащи се в досието на С., представено от СЦЗ.

         При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

 

         Предложението е направено от лице посочено в чл. 449 от НПК. От доказателствата по делото се установява, че такава процедура по отношение на лицето е провеждана, като с Определение на СГС, НО, 20-ти състав, постановено на 06.10.2017г. молбата му за замяна е оставена без уважение, като настоящата му молба е подадена 08.11.2019г., т.е. след изтичане на срока, посочен в разпоредбата на чл. 450, ал. 4 от НПК, поради което молбата му се явява допустима.

         Разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 НК предвижда възможност наложеното наказание „доживотен затвор“ да бъде заменено с „лишаване от свобода“ за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години от наложеното му наказание, какъвто е и настоящия случай. Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка за да може да бъде направено такова предложение, респективно искане. От друга страна обаче в цитираната норма липсват обективни критерии за това как трябва да се направи тази преценка. Това поставя изискване решаващият съд да направи комплексна оценка и да даде аргументирани отговори за това дали изминалият период от време и извършената в затвора възпитателна дейност са снижили и то значително риска от повторяемост на противоправното поведение от страна на осъдения.

 

         С въвеждането на института на замяна на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“, законодателят е изразил виждането си, че колкото и да е тежко престъплението извършено от лицето, осъдено на доживотен затвор, то след изминаването на продължителен период от време минимум 20 години, осъденият следва да получи възможност да даде доказателства, че в рамките на замяната на това тежко наказание с по-леко, каквото е лишаването от свобода, той се е поправил в значителна степен.

 

         Поради липсата на изрично предвидените предпоставки в закона за допускане на замяната на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“, настоящата инстанция прие, че преценката следва да се направи въз основа на данните съдържащи се в досието и цялостното поведение на осъдения през времето, през което той се е намирал в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид и заключенията на психологическите изследвания в Затвора, оценката на риска, които съпътстват изпълнението на наказанието.

 

         При преценка на комплекса от обстоятелства, сочещи на това, че осъденият след продължителната изолация от обществото е осмислил поведението си и дава убедителни доказателства, че изтърпяното наказание до тук е повлияло на личността му съдът отдели специално място на данните съдържащи се в досието. От тях се установява, че подсъдимият пребивава в затвора повече от 20 години, като последното констатирано провинение е от 2011г., което сочи на трайна тенденция и полагане на системни усилия за поправянето му. Това са положителни нагласи към определените правила, от страна на осъдения С., които не могат да не бъдат отчетени от съда.

 

         Оценката на риска, която е била правена в затвора, с стечение на времето, през което С. е престоял в затвора, е снижавана постепенно от 88 точки на 68 точки, като това е в средните стойности. Провежданата с него корекционно-възпитателна работа от плана в присъдата, която според експертите е дала положителни промени, изразили се в частично дефиниране на причините довели до извършване на престъплението, до трайни нагласи за прояви на законосъобразно поведение и спазване на правилата, като е отчетена трайна тенденция за осъществяване на добър самоконтрол.

 

         Комплексната оценка на всички фактори води до извод за положителни личностови промени при лишения от свобода С.М.С. в посока снижаване на мнителността към системата и служителите, повишаване на социалната компетентност, уменията за мислене и междуличностните взаимоотношения. Постигнат е напредък в личностовата му зрялост и нивата на самоконтрол, обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи модели на поведение.

 

         Действително, както бе отбелязано по-горе и както правилно изтъкна представителя на СГП, превъзпитаването на лицето не е завършило и следва да бъдат положение специални и целенасочени усилия към промяна на отношението към правонарушението, като в резултат на това следва да се постигне състояние в което осъденият С. изцяло осъзнава тежестта на извършеното, последиците от това и приема наложената му присъда и с това наложеното му наказание като правилни и справедливи. Според настоящия състав този процес ще може да бъде изпълнен в достатъчна степен през следващите 8 години.

 

         С оглед на изложеното съдът счита, че на осъдения следва да бъде дадена възможност да докаже, че се поправил и че целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието „доживотен затвор“ се замени с „лишаване от свобода“ за срок от тридесет години.

         На основание чл. 38 а, ал. 5 от НК изтърпяното наказание „доживотен затвор“ следва да се зачита за „лишаване от свобода“, тъй като макар и различни по вид двете наказания са еднородни и съотносими. И двете по същество представляват „лишаване от свобода“ само, че едното е фиксирано в брой календарни дни, години и месеци, а другото е до края на живота.

 

         Режимът, при който следва да се изтърпи така замененото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 30 години е СТРОГ РЕЖИМ в ЗАТВОР.

 

         ВОДИМ ОТ ГОРНОТО,

         СГС, НО, 7-ми състав

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

         ЗАМЕНЯ на основание чл. 38 а, ал. 3 от НК наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, определено на осъдения С. М. С. с Определение по НОХД 2374/2000г. по описа на СГС, НО, 6 ти с-в с което са кумулирани наказанията ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР по НОХД № 835/2002г. на СГС, за деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6 и 10 от НК и ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по НОХД № 2374/2000г. за деяние по чл. 195, ал. 1 от НК.

 

         ЗАЧИТА на основание чл. 38а ал. 5 от НК изтърпяното наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР за ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

         ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНС първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест  по реда на Глава XXII НПК .

 

          Препис от протокола да се издаде на служебния защитник адвокат Б.Н.Х. от САК, който да му послужи пред НБПП.

 

         На преводача И.Д.В. да се изплати възнаграждение в размер на 120 лв. за извършения превод в днешното съдебно заседание, от бюджета на съда, за което да се издаде един брой РКО.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което  приключи в 11.20 часа.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                       2.

 

                                                                                                       3.                                                                                          

                                                                  СЕКРЕТАР: