РЕШЕНИЕ № 12
гр.Исперих, 25.03.2013г.
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На двадесет и втори януари през две
хиляди и тринадесета година,
в открито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-Г.
при секретаря Й.Т.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.д.№ 255 по описа за 2012 година
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.108 от ЗС.
Постъпила е искова
молба от М.Ф.Х. *** против Ю.Х.С. и Ю.К.С.,***, с която моли съда да постанови
решение по силата на което да приеме за установено по отношение на ответниците,
че процесният имот – поземлен имот с идентификатор 10015.111.578 в село Вазово,
община Исперих, област Разград, по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-20/11.06.2007г. на ИД на АК, с адрес на имота:
с.Вазово, ул.Средна гора с площ от 956 кв м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м/,
при граници и съседи: 10015.111.505, 10015.111.577, 10015.111.328,
10015.111.325, 10015.111.579 е негова собственост и да осъди ответниците да му
предадат владението на този имот. Моли на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът
да отмени издадения НА № 49, том ІІІ, нот.дело № 397/18.09.2002г. на Нотариус
№330 – Радослав Георгиев, за собственост по давностно владение на процесния
имот в полза на ответника Ю.Х.С. , както и да осъди ответниците да му заплатят
направените по делото разноски. Ищецът разказва, че на 07.03.1994г. е сключил
договор с лицето Пена Димитрова Стоянова, по силата на който закупил от нея
следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в с.Вазово, област Разград,
съставляващо парцел ІV-191 от квартал 53 по плана на селото заедно с
постройките в него за сумата от 10 000 лева. Тази сума той й заплатил
изцяло и веднага влязъл във владение на имота. Пена Стоянова била вдовица и е
била съпруга на Димитър Стоянов Тодоров, който пък бил син на Х. Халилов
Шабанов /Х. Кара Халилов/. Заявява, че за този имот нямало съставен нотариален
акт, но в разписния лист, придружаващ плана на селото е бил записан на името на
Х. Кара Халилов. Тъй като познавал имота, продавачите и техните наследници,
ищецът нямал притеснения по отношение на собствеността му. Твърди, че от
момента на придобиване на имота до настоящия момент упражнявал непрекъснато
владение спрямо него. В същия имот бил засял овошки, всяка година сеел картофи,
лук, домати и прибирал плодовете от тях. В това място имало стара жилищна
сграда и стопански постройки, които той съборил и изчистил строителните
отпадъци. От 2004г. започнал да пътува в чужбина, като никога не е отсъствал за
повече от три месеца. От края на 2010г. престанал да пътува и постоянно
пребивавал в този имот. Разказва, че на 06.03.2011г. в имота отишъл ответника Ю.С.
с някакви непознати лица, като му заявил, че това място е негово, след което му
показал нотариален акт за собственост по давностно владение на имота на негово
име, издаден през 2002г. Представи едното от лицата като инженер, който бил
дошъл да забие колчета, тъй като възнамерявал да постави ограда на имота.
Ищецът заявява, че веднага отишъл да намери
Фикрет Хамид Сюлейман – син на Пена Стоянова, за да разбере дали той не
знае нещо. От своя страна Фикрет Сюлейман също се учудил и му заявил, че нито
той, нито майка му са продавали имота на друго лице освен на него. На същия и
на следващия ден ответникът и негови близки забили циментови колове и опънали
бодлива тел на част от границите на имота. Заявява, че ответниците в момента
владеят имота без правно основание и няма как Ю.Х.С. да е станал негов
собственик нито по давностно владение, нито го е придобил по друг допустим от
закона способ.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Ю.Х.С. е постъпил писмен отговор, в който заявява, че
предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Твърди, че процесното дворно
място е било собственост на неговите наследодатели баща му и дядо му. В същия
имот имало застроена жилищна сграда, в който той е живял като дете. Тъй като са
владеели имота без документ за собственост, именно заради това през 2002г. се
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Заявява, че до датата на
съставянето на този нотариален акт и след това той е ползвал имота и е плащал
данъци за това дворно място, като ищецът не се е противопоставял на това
ползване по никакъв начин. Сочи, че представеният от ищеца договор не го
легитимира като собственик. Същият не можело да бъде възприеман като документ
за собственост, чрез който ищецът да е собственик на годно правно основание,
още повече, че той е сключен с лице, което от своя страна не се легитимирало по
никакъв начин като собственик. В този смисъл липсвало годно основание, на което
ищецът да се позове, за да е налице една от предпоставките на ревандикационния
иск.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата Ю.К.С. не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание
ищецът чрез своя процесуален представител адвокат Косев заявява, че поддържа
исковата претенция и моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание
двамата ответници се явяват лично, като Ю.С. чрез своя
процесуален представител адвокат Д.Д., а Ю.С. лично заявяват, че оспорват
исковата молба и молят иска да бъда отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от
фактическа страна следното :
Видно от представен по
делото от ищцовата страна Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имот, на 07.03.1994 година в кметство село Вазово в присъствието на
кмета, лицето Пена Димитрова Стоянова продала на Румен Киров Иванов следния
свой собствен недвижим имот : имот находящ се в парцел ІV – 191 в кв.53 по
плана на село Вазово, ведно със застроените в същия сгради за сумата
10 000.00лв. Договорът носи подписите на продавачът, купувачът и кмета на
селото. Представено удостоверение за наследници № 24/ 23.03.2012г. изд. от
кметство село Вазово установява, че продавачът Пена Димитрова Стоянова е била
съпруга на наследодателя Димитър Стоянов Тодоров, б.ж. на село Вазово, община
Исперих, област Разградска, починал на 22.11.1971г. Последният пък, видно от
удостоверение за наследници № 23/ 21.03.2012г. на кметство село Вазово бил син
на наследодателя Х. ***, починал на 03.01.1918г. Представено удостоверение за
идентичност на лице с различни имена № 14/ 04.04.2012г. изд. от кметство село
Вазово установява, че имената Х. Халилов Шабанов и Х. Кара Халилов, с които
лицето било записано в Скица № 145/ 13.04.1967г. били имена на едно и също
лице.
На
18.09.2002 година ответникът Ю.Х.С. се явил пред нотариус Радослав Георгиев, с
район на действие – Районен съд – Исперих и в негова полза бил съставен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №
49, том ІІІ, рег.№ 1859, дело № 397/ 2002г., с който ответникът С. бил признат
за собственик по давностно владение на следния недвижим имот : Поземлен
недвижим имот № ІV – 191, находящ се в чертите на село Вазово, община Исперих,
област Разградска, ул.”Бели Лом” № 6, целият от 975 кв.м., с неуредени плащания
по регулация за 500.00 кв.м., попадащ в кв.53, съгласно действащия дворищно
регулационен план на село Вазово, област Разградска, одобрен със Заповед №
3016/ 1935г. , с начин на трайно ползване – празно дворно място при съседи :
ул.”Бели Лом”, поземлени недвижими имоти с № ІІІ – 192, V – 190 и VІ – 188,
189, с начин на трайно ползване – дворни места.
Данъчната оценка на имота била 832.60лв.
По
време на съставяне на описаният нотариален акт
Ю.Х.С. е бил в сключен брак с
втората ответница – Ю.К. Сюлейман, видно от представено по делото Удостоверение
за сключен граждански брак на община Исперих от 22.10.2001г.
В
хода на производството по искане на страните са допуснати гласни доказателства.
Разпитани са четирима свидетели доведени от ищеца.
Свидетелката Кадрие
Сюлейман сочи в своите показания, че
процесният имот бил продаден от лице на име Фикрет на ищецът М.Ф., като
последния обработвал понастоящем мястото – сеел в него домати, пипер и фиданки.
Твърди, че никога не била виждала двамата ответници да обработват мястото. На
предявена в съдебно заседание скица върху която фигурира нанесен имота
свидетелката не може да определи неговото местоположение.
Свидетеля Фикрет
Сюлейман сочи, че процесният имот първоначално бил негов. Мястото било около
декар и приживе било стопанисвано от неговата майка – Пена Димитрова. Този имот
родителите на свидетеля го имали от техния наследодател и дядо на свидетеля –
Сюлейман, който пък го имал от Шабан Карахалил. Процесният имот лицето продало
през 1993 година на ищеца, тъй като той и майка му се нуждаели от пари.
Сделката била сключена в кметството на село Вазово, като свидетеля Фикрет
Сюлейман твърди, че той взел парите за продажбата, но в договорът фигурирала
като страна неговата майка. След продажбата имота се обработвал от М.Ф.. В
имота при продажбата нямало постройки.
Впоследствие свидетеля разбрал, че ответникът твърдял право на
собственост над имота. На предявената в съдебно заседание скица на имота свидетеля го определя под номер 578, смята че
местото на бащата на М.Ф. е имот фигуриращ в скицата под номер 579, а под номер
577 бил имот собственост на Кадрие Мехмед. Свидетелят твърди, че в процесният
имот ищецът сеел домати и пипер.
Свидетелката Кадрие
Мехмед в своите показания сочи, че ищецът обработва процесният имот. Местото се
намирало до имот, в който била разположена къщата на М.Ф.. Понастоящем спорното
место било оградено. Ограждането се случило преди година. Свидетелката твърди,
че не е виждала ответниците да обработват имота. Фиданки ищецът бил насадил в
неговото место, а процесното място през изтеклата година било празно, никой не
го обработвал, предвид поставената от ответника Ю.С. ограда. На предявената в съдебно заседание скица на
имота свидетелката го определя под номер
578, като сочи че ищецът живеел в къща находяща се в съседния парцел с номер
579, а в имот номер 577 живеела жена на име Кадрие Сюлейман. Имотът се намирал
на ул.”Лом”.
Свидетелката Емине
Ферахим в своите показания сочи, че процесният имот се намира на ул.”Бели Лом”
№ 2 или 4. Знаела, че ищецът е обработвал имота. Впоследствие един ден ищецът и
Фикрет Хамид посетили кметството и в присъствието на кмета ищецът платил на
Хамид 11000.00лв. след като двамата сключили договор. Страните не представили
документ за собственост по отношение на процесният имот. След сключване на
въпросния договор ищецът продължил да обработва мястото. Към настоящият момент
местото било оградено с телена ограда, но свидетелката не може да посочи кой го
е оградил. Емине Ферахим не била виждала понастоящем и през изтеклото лято М.Ф. да обработва процесният имот.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се
явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Съдът приема,
че ищецът доказва право на собственост над процесният недвижим имот
идентифициран като - поземлен имот с
идентификатор 10015.111.578 в село Вазово, община Исперих, област Разград, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-20/11.06.2007г. на ИД на АК, с адрес на имота: с.Вазово, ул.Средна гора с
площ от 956 кв м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване ниско застрояване /до 10м/, при граници и съседи:
10015.111.505, 10015.111.577, 10015.111.328, 10015.111.325, 10015.111.579
посредством изтекла в негова полза придобивна давност. В тази насока при
анализа на събраните писмени и гласни доказателства съдът кредитира напълно
свидетелските показания, които в своята
съвкупност са непротиворечиви по въпроса, че от 1993 година до момента
преди година, когато ответниците са оградили местото, имотът е владян и
обработван единствено от ищецът М.Ф.. Налага се извод, че по смисъла на чл.79,
ал.1 от ЗС в полза на Ф. е изтекла дългата десет годишна придобивна давност.
Владението, както сочат свидетелите, е било упражнявано от него постоянно – сял
е различни култури в имота, непрекъснато
– по делото липсват данни да е било изгубвано от 1993 година до момента през
2011 година, когато местото е било оградено от ответниците, било е несъмнено –
всички осъществявани от Ф. действия са сочели за разпитаните свидетели, че
лицето упражнява фактическа власт с намерение да свои имота. На следващо място
владението е било спокойно в един продължителен период, от над десет години,
като е било доброволно установено – свидетелските показания и конкретно
заявеното от Фикрет Сюлейман сочат, че ищецът е бил пуснат в имота от
собствениците, като впоследствие са били извършени действия по прехвърлянето на
имота, но липсата на надлежно оформяне на документацията в съответствие с
изискванията на закона е елиминирало вещно-правният ефект на сделката в случая.
Това обаче, не игнорира изтеклата в полза на ищеца придобивна давност по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС на която същият се позовава в процеса.
На следващо място –
понастоящем процесният недвижим имот се владее от двамата ответници.
Действително, всички разпитани по делото свидетели сочат, че Ю.Х.С. и Ю.К.С. не
упражняват фактическа власт над имота – не са ги виждали в него, двамата не са
го обработвали. Факта, обаче, че преди година ответниците са оградили местото с
мрежа, а десет години преди това са се снабдили с нотариален акт по давностно
владение за имота /идентичността се установява от съвпадението на
идентификацията на парцела и квартала според представения от ищеца
предварителен договор и представения от ответниците констативен нотариален акт/
са обстоятелства, които сочат че в случая са налице както обективният признак –
corpus-a на владението, така и
субективния признак – animus-a
на
владението по отношение на тези страни в процеса за конкретния недвижим имот.
Факта на ограждане на имота и ограничаване достъпа на трети лица до него, вкл.
на ищеца - М.Ф. доказват упражняването на фактическата власт, тъй като
предприетите действия са изключили възможността други лица да въздействат над
имота. Относно намерението - animus-a
на владението,
обстоятелството, че още през 2002 година Ю.Х.С. се е снабдил с нотариален акт за
собственост по давностно владение за процесният имот доказва неговото намерение
да държи вещта като своя т.е. че той се смята за собственик отпреди 10 години.
В подкрепа на извода за това негово намерение са и предприетите през миналата
година действия по ограждане на имота и ограничаване достъпа на трети лица до
него. В този смисъл съдът счита, че е изпълнена и втората предпоставка на
ревандикационният иск по чл.108 от ЗС, а именно имотът да се владее от двамата
ответници.
Липсата на валидно
правно основание на упражняваното от Ю.Х.С. и Ю.К.С. владение, съдът счита че
се установи посредством събраните в процеса гласни доказателства. Всички
свидетели безспорно установиха, че двамата ответници никога не са обработвали
имота, не са упражнявали действителна фактическа власт над него – до момента на
ограждането преди година, за да изтече в тяхна полза визираната от закона
кратка или дълга придобивна давност, която пък от своя страна да ги легитимира
като собственици на оригинерно правно основание. По отношение на Ю.С. и съпругата му не е имало и разпоредителни
сделки от страна на предходните собственици на имота, които да ги легитимират
като собственици чрез деривативен способ за придобиване на собствеността . Това
налага извод, че упражняваното от двамата владение над процесния имот към
настоящият момент се явява такова – без наличие на правно основание.
При доказани три
предпоставки на ревандикационният иск по чл.108 от ЗС, съдът счита че следва да
бъде постановено решение по силата на което Ю.Х.С. и Ю.К.С. да бъдат осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението над следния недвижим имот :
поземлен имот с идентификатор 10015.111.578 в село Вазово, община Исперих,
област Разград, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-20/11.06.2007г. на ИД на АК, с адрес на имота: с.Вазово,
ул.Средна гора с площ от 956 кв м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м/, при граници
и съседи: 10015.111.505, 10015.111.577, 10015.111.328, 10015.111.325,
10015.111.579 на собственика – ищецът М.Ф.Х., а на осн. чл.537, ал.2 от ГПК
издаденият Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение № 49, том ІІІ, рег.№ 1859, дело № 397/ 2002г. на нотариус Радослав
Георгиев, с район на действие – Районен съд – Исперих в полза на ответникът Ю.Х.
да бъде отменен.
С оглед изхода на
делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца заплащане на
всички реализирани в процеса съдебни и деловодни разноски – заплатена държавна
такса за завеждане на производството в размер на 50.00лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв.
Воден от изложеното и
на осн. чл.235, ал.1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ю.Х.С., ЕГН - **********
и Ю.К.С., ЕГН – **********,*** ДА ОТСТЪПЯ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО
над следния недвижим имот : Поземлен
имот с идентификатор 10015.111.578 в село Вазово, община Исперих, област
Разград, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-20/11.06.2007г. на ИД на АК, с адрес на имота: с.Вазово, ул.Средна гора с
площ от 956 кв м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване ниско застрояване /до 10м/, при граници и съседи:
10015.111.505, 10015.111.577, 10015.111.328, 10015.111.325, 10015.111.579 на
собственика М.Ф.Х., ЕГН – ********** ***.
ОТМЕНЯ на осн. чл.537,
ал.2 от ГПК издаденият в полза на Ю.Х.С.,
ЕГН - ********** *** Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение № 49, том ІІІ, рег.№ 1859, дело № 397/ 2002г. на нотариус
Радослав Георгиев, с район на действие – Районен съд – Исперих.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК Ю.Х.С., ЕГН - ********** и Ю.К.С., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на М.Ф.Х., ЕГН – ********** за
разноски по делото сумата 550.00 /петстотин и петдесет лева/ - включваща
заплатен държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :