№ 1224
гр. Варна, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20243110202896 по описа за 2024 година
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. Д. А. против Електронен фиш сер. К № 8036715 на ОД МВР-
Варна, с който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП й е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално
легитимиран субект, при наличие на представителна власт и в предвидения от
закона срок.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш. Същият не следвало
да се съставя срещу ползвателя на автомобила, а срещу собственика.
Ползвателят не бил управлявал МПС към момента на нарушението. Не било
описано, че нарушението е повторно.
В съдебно заседание поддържа жалбата, моли ЕФ да бъде отменен. Не
било описано нарушението да е повторно, а било наложено такова наказание.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Изразява писмено
становище НП да бъде потвърдено.
След преценка на доказателствата, от фактическа страна съдът прие за
установено следното:
1
В СРМПС л.а. с рег. № В 3215 КВ В. А. била вписана като ползвател.
Собственик бил Н. М. Н..
На 03.09.23г. в 09.28ч. с автоматизирано техническо средство било
установено, че посоченият л.а. се движи по бул.“Вл.Варненчик“ в гр. Варна, в
посока към центъра, в близост до спирка „ВАМО“, със скорост над 50 км.ч., а
именно – със 72 км.ч. За превишаване на разрешената скорост с 22 км.ч.
срещу, ползвателя на МПС В. Д.а бил съставен електронен фиш. На
собственика Н. М. не е била предоставяна възможност да посочи лицето,
което реално е управлявало МПС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства – материалите по АНП, в т. ч. справка за
собственост, разпечатка от техническото средство, протокол за използване на
АТС, протокол за метрологична проверка и др., както и от приобщените в
съдебно заседание – справка за връчване, справка за нарушител, снимки и
справка от 15.10.24г. Доказателствата са събрани по реда на НПК и са
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения електронен фиш относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Субекти на административното нарушение могат да бъдат само
изрично посочените в закона лица. В общия случай това са лицата, които с
действие, или чрез бездействие са извършили административното нарушение.
По изключение законът предвижда възможност отговорност да носи
собственикът, или посоченият в СРМПС ползвател. Такова изключение
например, е изрично предвидено в чл. 186, ал. 3 /при налагане на глоба са фиш
за неправилно паркиране/ и ал.4 от ЗДвП /при налагане на глоба с фиш за
нарушения, установени с техническо средство/, като е предвидена
отговорност собственика, така и за „ползвателя, посочен в свидетелството за
регистрация на превозното средство“.
Чл.188 ал.1 и 2 определя кръга на наказателно отговорните субекти в
общия случай, а това именно са собственикът, или този на когото е
предоставено превозното средство. Не така обаче стои въпросът при
2
издаване на електронен фиш. Процедулата по издаването на електронен фиш
се регламентира в чл. 189 от ЗДвП. Вярно е, че чл.189 ал. 5 предвижда
възможност ЕФ да бъде връчен не само на собственика, но и на лицето, на
което е предоставено превозното средство. Това обаче не означава, бе ЕФ
може да бъде съставен направо на лицето, посочено като ползвател в
свидетелството за регистрация на МПС. Действително на практика е
възможно лицето, на което е предоставено МПС и лицето, посочено за
ползвател в СР МПС да са едно и също лице. Законът обаче в две различни
норми не напразно е използвал две различни понятия. Според чл. 189 ал.4 от
ЗДвП, ЕФ съдържа данни единствено за „собственика, на когото е
регистрирано превозното средство“ и не се предвижда в него да се включат
данни за лицето, посочено като ползвател в СР на МПС. По нататък в чл. 186
ал.5 от ЗДвП предвижда възможност ЕФ да се връчи на собственика, или на
този на когото е предоставено МПС, но това не променя факта, че
последиците от това връчване са отново само за собственика, но не и за
ползвателя: „ В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението“. Едва ако собственикът предостави данни за
лицето, извършило нарушението, ЕФ може да бъде издаден срещу това лице, а
първоначалният ЕФ, издаден срещу собственика, се анулира. Тук следва да се
подчертае, че от собственика се очаква да посочи не просто лицето, на което е
предоставил автомобила, а конкретно лицето, което е „извършило
нарушението“
Административнонаказателните норми са репресивни и те не могат да
се прилагат по аналогия, когато това води до разширяване на кръга на
субектите на нарушения. Процедурата по издаване на електронен фиш, както
и лицата, от които може да се търси наказателна отговорност чрез налагане на
наказание с електронен фиш, са изчерпателно посочени в чл. 189 от ЗДвП. И
тук законодателят не отстъпва от правилото, че наказанието следва да се
наложи на лицето, извършило нарушението, но с оглед спецификата на
установяването му – а именно, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, е предвидено ЕФ да се състави на собственика, който единствен
има правото да посочи лицето, което е управлявало МПС. Законът не
предвижда лицето, посочено като ползвател в СР МПС да декларира, че друго
3
лице е управлявало автомобила. Това поставя посоченият като ползвател в
талона за регистрация в по-неблагоприятно положение от собственика и е
още един аргумент, че нормата не може да се тълкува разширително и ЕФ не
може да се издава срещу ползвателя, посочен в СР МПС. В съответствие с чл.
189 ал.4 ЕФ следва да бъде издаден на собственика, който единствено има
право да посочи дали друго лице е управлявало МПС. Независимо дали това
друго лице е вписано като ползвател в СР на МПС, или не е вписано, то ще
носи отговорност само бъде посочено от собственика като лицето, извършило
нарушението.
Налага се еднозначният извод, че в отсъствието на контролен орган
конкретната декларация по чл.188 от ЗДвП се подава единствено от
собственика на автомобила, не от друго лице. В конкретния случай на
собственика на автомобила не е била изпращана покана за попълване на
декларация по чл.188 от ЗДвП. В. А. не е собственик на процесния автомобил
и оспорва да го е управлявала към момента на извършване на нарушението.
АНО не представя доказателства за обратното.
Предвид горното съдът намира, че при издаване на ЕФ са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
въззивницата А. и това е достатъчно основание за отмяна на ЕФ. Следвало е
на собственика на МПС да бъде предоставена възможност да посочи чрез
подаване на декларация кое лице е управлявало МПС и наказанието да се
наложи именно на посоченото от собственика лице.
По възражението за липса на описание на нарушението и в частност –
на обстоятелствата относно повторността, следва да се посочи че в чл. 189, ал.
4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях
не фигурират обстоятелствата на извършване нарушението, вкл. и фактите,
относими към квалифициращите признаци на нарушението. Както е по- горе
изложено, в този случай не е изпълнено изискването в ЕФ да се посочи
собственикът на МПС.
Неправилно е приложен и материалният закон. Наказанието е
наложено на В. А. без да е доказано, че именно тя е субектът на нарушението.
Същата нито е собственик на МПС, нито е посочена от собственика като
лице, управлявало МПС. По тези причини на В. А. не би могло да се наложи
наказание с ЕФ преди да е посочена от собственика като лице, на което е
4
предоставено МПС. Следвало е ЕФ да се връчи на собственика на автомобила
и да му бъде дадена възможност в 14 дневен срок от съобщението да плати
глобата, или да посочи лицето, което е извършило нарушението.
Предвид горното, следва ЕФ да бъде отменен, а искането на адв. А. за
присъждане на разноски, да бъде уважено. На съда са представени
доказателства –договор за правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Доколкото настоящото производство не се
отличава с фактическа и правна сложност и е продължило в две съдебни
заседания, в едно от които адв. А. не е присъствал, съдът намира, че следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер
от 400 лв., определен съгласно Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид предоставената безплатна помощ,
разноските следва да бъдат заплатени в полза на адв. А..
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 8036715 на ОД МВР-Варна, с
който на В. Д. А. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 100 лева на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на адв. А. А. от ВАК
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5