№ 2264
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110201113 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), на ЕТ „НИКИ-НИКЛАЙ КОЛЕВ – СТЕФКА КОЛЕВА“, ЕИК
ХХХХ, за това, че:
На 26.06.2021 г., в 12:12 часа, било установено нарушение №
C675C2B8F1E5388BE053021F160A8931, с ППС влекач „СКАНИЯ Р 420 ЛА 4Х2 МНА“ с
рег. № ХХХХ, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 0, в община Столична, за движение по път А-6 км 50+427, с
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването. Собственик на горепосоченото ППС бил ЕТ „НИКИ-НИКЛАЙ КОЛЕВ –
СТЕФКА КОЛЕВА“.
С горното била нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на ЕТ „НИКИ-НИКЛАЙ КОЛЕВ –
СТЕФКА КОЛЕВА“ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева, като нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
намиращо се на път А-6 км 50+427.
1
Горепосоченият ЕФ е обжалван от ЕТ „НИКИ-НИКЛАЙ КОЛЕВ – СТЕФКА
КОЛЕВА“, посредством процесуален представител, който моли същият да бъде отменен
като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата и последващи писмени бележки,
депозирани за с. з., се изтъкват допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
правно предвидена възможност за санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с
издаване на ЕФ. Такава възможност съществувала единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП. Нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б имали различно съдържание. Липсвало
конкретно описание на нарушението и в какво се изразявало – дали в липса на валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. Липсвали данни и за вида на
използваното техническо средство № 10182 и неговата изправност. Неясно било посочено и
мястото на извършване на нарушението, като в тази връзка се твърди, че към месец
септември 2022 г. на път А-6 „Европа“ нямало километър 50+427. Прави се възражение за
изтекла по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН погасителна давност, като се уточнява, че по делото
липсвали данни кога бил издаден обжалвания ЕФ. Подчертава се също, че санкцията по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП била абсолютно определена и фиксирана, което било в противоречие с
изискването за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62. Споменават се новите
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., в унисон и с Регламент
2020/204, съгласно които ЕТ не е следвало да бъде допълнително санкциониран, а да му се
даде възможност да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който в с. з. и чрез
допълнително представени бележки моли атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен. Същият съдържал всички реквизити в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като се
подчертава,че от текста на чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 от ЗДвП следвало, че всички събрани от
електронната система за събиране на пътни такси доказателства се считали за верни до
доказване на противното. Жалбоподателят бил монтирал оборудване в ППС за електронно
заплащане на пътни такси, но съгласно сключения за това договор е бил длъжен да полага
грижи за изправността на така монтираното устройство, за да можело то да отчита
изминатото разстояние и заплаща съответните такси. В писменото становище се изтъква, че
съгласно доклад изх. № 66-СФ-232/17.02.2023 г. на инж. Р.С., директор на ОПУ-София,
съгласно Решение № 127 от 28.01.2020 г. на МС Северна скоростна тангента от км 0+000 до
16+540 се припокривала с Автомагистрала „Европа“ – А6 Граница Сърбия – София от км
49+500 до км 65+900, поради което местоположението на км 1+050 на Северна скоростна
тангента съответствало на приблизителен км 50+ 427 от път А-6 „Европа“. Техническо
средство № 10182 представлявало стационарна контролна точка за автоматично записване
на пътния трафик, било прието с Протокол за установяване на годността му от 15.08.2019 г.,
и не подлежало на периодичен контрол. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата изхожда от лице, наказано с горепосочения ЕФ № **********, поради което
е допустима. Съобразно известието за доставка, видно от което ЕФ е връчен на 16.10.2023
г., депозираната с пощенско клеймо от 27.10.2023 г. жалба до АПИ е подадена в
законоустановения срок.
2
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания ЕФ № **********, издаден от АПИ, Съдът намира, че
са налице съществени нарушения на процедурата и основанията по издаването му.
Аргументите на Съда са следните:
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. За да наложи имуществена санкция в размер на 2500 лева,
АНО се е позовал на санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща
отговорност за юридическото лице, собственик на пътното превозно средство при
допускане движението му, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, и, по-точно, за нарушение на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП („Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв.“).
Същественият и основен въпрос в случая е дали АНО е имал право да издава ЕФ за
твърдяното нарушение или е следвало да предприеме общия ред по издаване на АУАН и НП
по съответните правила на ЗАНН. Следва да се има предвид, че издаването на ЕФ, като вид
специално улесняващо производство, е допустимо единствено в изрично предвидените
случаи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. Отговор на този
въпрос, който е релевантен въобще за възможността да се издава ЕФ дава чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП (в редакцията му към датата на твърдяното нарушение), съгласно който при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Видно е, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща
възможност за издаване на ЕФ, поради ненадлежно изпълнение на задължението за
заплащане при преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
се отнася единствено до нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, което има коренно различни
субект (водача при нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а не юридическото лице,
собственик) и изпълнително деяние от нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което е
издаден атакувания ЕФ. Този извод не се променя от текста на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП,
визиращ ЕФ за нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, доколкото същата единствено
препраща към чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, но от това не могат да се правят изводи за
възможност от разширяване на приложното поле на ЕФ, при положение, че липсва изрична
законодателна воля в текста на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издават ЕФ за нарушения на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП. Изричната законодателна воля е да се издават ЕФ за нарушения само на
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, каквото нарушение не е процесното. В тази връзка следва да се
добавят два допълнителни аргумента: На първо място, в чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл.
167а, ал. 4 от ЗДвП също не се предвижда изрична възможност за издаване на ЕФ за
нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се говори общо за издаване на ЕФ, както и на АУАН
и НП за нарушения на чл. 179 ал. 3 – 3б от ЗДвП. Освен това, видно от систематичното им
място, тези две разпоредби нямат административно-наказателен характер, а съдържат
задължения на АПИ по изграждане на информационна система. На второ място, едва с
измененията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., е
3
посочено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган. Очевидно е, че законодателят е отчел евентуалната неяснота относно това за кои
нарушения се издават ЕФ и за кои – АУАН и НП. При всички случаи обаче разпоредбата на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията й към датата на твърдяното нарушение (26.04.2021 г.)
не е предвиждала възможност за издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а
всеки опит за разширително корективно тълкуване е недопустимо в санкционните
производства по аргумент от чл. 46, ал. 3 от ЗНА.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
С оглед горните аргументи и липсата на възможност за издаване на ЕФ за твърдяното
нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към датата на осъществяването му (26.06.2021 г.),
обсъждането на правилното приложение на материалния закон се явява напълно
безпредметно.
Като допълнение следва да се посочи новата разпоредба на чл. 10б, ал. 7 от ЗП (ДВ,
бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. ), съгласно която в случай че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден
за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя
възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14
дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока
по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. Посочената
разпоредба се явява по-благоприятна по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
предвижда възможност за отпадане на административното наказание при частично или
пълно недеклариране на тол данни, в случай, че дължимата такса бъде заплатена в
определен срок от получаване на съответното уведомление за това. Тази благоприятна
разпоредба е приложима към конкретния казус, предвид неоспореното обстоятелство
(придружено с писмени доказателства – договор между ЕТ „НИКИ-НИКЛАЙ КОЛЕВ –
СТЕФКА КОЛЕВА“ и „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД), че наказаният ЕТ е
имал действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване.
Предвид отмяната на атакувания ЕФ, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и списък с разноски, с адв. Х. наказаният ЕТ е договорил хонорар
в размер на 550 лева, който се явява справедлив на фона на правната сложност на делото и
изготвените солидни аргументи по същество. Посоченият размер на адвокатското
възнаграждение е в унисон и с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22, свързано с тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), на ЕТ „НИКИ-НИКЛАЙ КОЛЕВ – СТЕФКА КОЛЕВА“, ЕИК
ХХХХ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура”
да заплати на ЕТ „НИКИ-НИКЛАЙ КОЛЕВ – СТЕФКА КОЛЕВА“ сумата от 550 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5