Р Е Ш Е Н И Е
№ 118 , гр. Добрич, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при секретаря Мария Михалева и в присъствието на прокурор Веселин Вичев, като разгледа докладваното от председателя адм. д. №425 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Областен управител на област
Добрич срещу Наредба №3 за определянето и администрирането на местните данъци,
такси и цени на услуги на територията на община Каварна в частта на глава ІІ
„Местни такси“, раздел ІІ“ Такса за битови отпадъци“ – чл.75, ал.1 и чл.78, ал.
1 и в глава ІІІ „Цени на неуредени със закон услуги, оказани или предоставяни
от общината на физически и юридически лица – чл.114, т.44, т.44.1, т.44.2 и
т.44.3, приета с Решение №319, по протокол №32 от заседание на ОбС Каварна,
проведено на 03.08.2021 г.
В
жалбата се твърди, че приетото изменение е незаконосъобразно. Излагат се
аргументи, че същото противоречи на чл.28, ал.3 от ЗНА, тъй като липсват
мотиви. Твърди се и, че решението е прието в нарушение на разпоредбата на
чл.26, ал.3 от ЗНА. Моли се да се отмени същото и се претендират сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, Общински съвет – Каварна не
изразява становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич счита, че оспорването е основателно, поради което и
жалбата следва да бъде уважена.
Административен съд - Добрич, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Докладна записка вх. №1168/21.07.2021 г. в Общински съвет Каварна, Кметът на Община Каварна е предложил на ОбС, да бъде приета Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №3 за определянето и администрирането на местните данъци,
такси и цени на услуги на територията на община Каварна в глава ІІ „Местни
такси“, раздел ІІ „Такса битови отпадъци“ в чл.75, ал.1 и чл.78, ал.1 и в глава
ІІІ „Цени на неуредени със закон услуги, оказвани или предоставяни от общината
на физически и юридически лица в чл.114 се добавят т.44, т.44.1, т.44,2 и
т.44.3. Към докладната записка са и приложени мотиви за изменение и допълнение
на Наредба №3.
Докладна записка, включително проект, заедно с мотивите,
е публикувана на официалната страница на Община Каварна на 17.06.2021 г., видно от приложената разпечатка от същата. Няма данни за
постъпили становища и възражения.
Видно от данните по делото, с Решение №319 по Протокол
№32, взето на заседание на Общински съвет Каварна, проведено на 03.08.2021 г., на основание чл. 21, ал.1,,т.7, ал. 2 от ЗМСМА, чл.71, т.2 и
т.3 от ЗМДТ и чл.26 и чл.28 от ЗНА, чл. 76, ал. и чл.79 от АПК Общински съвет - Каварна е решил следното: І. Глава
ІІ „Месни такси“, раздел ІІ „Такса битови отпадъци“ се правят следните
изменения: 1. в чл.75, ал.1, думата „края“ се заменя с „31 октомври“; 2. В
чл.78, ал.1 думата „края“ се заменя с „31 октомври“. ІІ Глава ІІІ „Цени на
неуредени със закон услуги, оказани или предоставяни от общината на физически и
юридически лица“ се правят следните допълнения. В чл.114 се добавя т.44
Автогарово обслужване, т.44.1 Преминаване през автогара – 3,60 лева; т.44.2
Престой на автобус в автогара – 5 лева/час и т. 44.3 Предоставяне на право за
продажба на билети – 8% от стойността на билета.
В гласуването при приемане на решението са участвали 15 общински
съветници от общо 17, от които 9 общински
съветници са гласували "за", 3 са гласували "против", а 3 общински съветници са гласували "въздържал
се".
По
преписката липсват доказателства, докладната записка на кмета на Община Каварна
да е била разгледана от някоя от постоянните комисия в ОбС /въпреки, че
преписката е била два пъти изисквана/.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо. Предмет на оспорване
са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията
на Община Каварна. На основание чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. Оспорването на подзаконовия
нормативен акт пред съда е частично и касае само посочените разпоредби от Наредба
№3 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Каварна, което е допустимо съгласно чл. 185, ал. 2, вр., ал. 1 от АПК. Освен това
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК изрично предвижда безсрочност на
оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във
времето.
Разгледано по същество, оспорването е частично основателно.
Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност
на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по, ал. 1, да приема
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Изменението на посочената наредба в случая е прието от
компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Общинският съвет е
орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие
на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение,
както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията
си по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), общинският съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение.
По
изменението на глава ІІ „Местни такси“, Раздел ІІ „Такса битови отпадъци“ в
чл.75, ал.1 и в чл.78, ал.1 думата „края“ се заменя с „31 октомври“, съдът
намира следното: В тази си част жалбата е неоснователна. От една страна в жалбата не
се съдържа обосновано изложение на конкретни пороци на
всеки един от приетите текстове. Видно от разпоредбата на чл.71, т.2 от ЗМДТ и т.3
от чл.71 ЗМДТ – „чл. 71. Не се събира такса за: 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на
битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е
незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са
сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по
Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред,
определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на
предходната година в общината по местонахождението на имота“. При така цитираните
от приложимия закон разпоредби и техния анализ съдът намира, че подзаконовия нормативен акт не съдържа
норми, които да противоречат на такива от по-висок по ранг. Напротив с
изменението на наредбата, същата вече съответства и на ЗМДТ.
При приемането на новата разпоредба на чл.114 в Наредбата обаче, съдът констатира съществено нарушение
на процесуалните правила.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНА, проектът на нормативен акт
заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на
въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния
орган. В чл. 28, ал. 2 от ЗНА е предвидено, че мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3.
финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4.
очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ЗНА, проект на нормативен акт,
към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по,
ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект
на закон или кодекс - и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган.
В случая, съдът констатира липсата на конкретни мотиви в
приложената от ответника докладна записка на Кмета на Община Каварна. Именно липсата на мотиви води до нарушение на чл. 28 от
ЗНА. Законът придава важно значение на мотивирането на предложението за
приемане на нормативен акт. Мотивите за изработването на нормативния акт
осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на
заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища преди внасянето му за
обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират посочените
по-горе принципи, които формулират и целите на изискването.
В тази връзка следва да се отбележи, че всеки един от
задължителните реквизити на чл. 28, ал. 2 от ЗНА изисква конкретна обосновка, а
не излагане на общи положения. В представените по делото мотиви в докладната
записка на Кмета на Община Каварна, с която е
направено предложение за допълване
на разпоредбата на чл.114 в Наредбата, посочените обстоятелства по чл. 28, ал. 2
от ЗНА не са налице. В мотивите не са описани причините, които налагат
приемането на посочената конкретна разпоредба, целите, които се поставят,
финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните
резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и
анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Мотивите на съда са, че
всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни
линии, задължително трябва да ползват автогарите срещу заплащане, а
собствениците на автогари - да допускат срещу заплащане всички превозвачи,
извършващи превози по междуселищните автобусни линии (чл. 22 от Закона за
автомобилните превози).
Предложението на Общинска администрация е за определяне
на цена на услуга за автогарово
обслужване, включващо преминаване, престой и предоставяне на право за продажби
на билети.
В чл. 22, ал. 1 от Закон за автомобилните превози е
предвидено, че всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни
автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките
по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място: 1.
с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на
автобусните линии, имащи спирка в това населено място; 2. с повече от една
автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и
крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено
място; 3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са
начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в
това населено място; 4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и
2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни
по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място. В,
ал. 2 е предвидено, че собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу
заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните автобусни
линии, съответно в, ал. 3 е посочено, че собствениците на автогари задължително
прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на
цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на
билети и за извършване на други услуги. Видно от текста на чл. 22, ал. 4 от
Закон за автомобилните превози, начинът на формиране на цените, както и
пределните цени за автогарово обслужване се определят съгласно методика,
утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
на база на категоризиране на автогарите.
Със Заповед №РД-08-357/26.07.2019 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е утвърдена Методика за
формиране на цените за ползване на автогари, както и пределните цени за
автогарово обслужване
/Методиката е обявена за нищожна с Решение № 8320 от 8 юли 2021 г. по адм. д. № 4664 от 2021 г. на ВАС/.
Т.е. към момента на постановяване на решението, методиката е била отменена и
същата е нямало как да послужи за определяне на цените за ползване на автогари.
Дори
и да приемем обратното, то съдът намира следното:
В чл. 4 от Методика за формиране на цените за ползване на
автогари, както и пределните цени за автогарово обслужване, е предвидено, че
методиката определя начина на формиране на цените за следните автогарови
услуги: 1. "Преминаване през автогара"; 2. "Престой на автобус в
автогара"; 3. "Предоставяне на право за продажба на билети".
Освен това, съгласно чл. 5, ал. 1 от същата Методика,
цената за услугата "Преминаване през автогара" (ЦПр А) се определя по
следната формула: ЦПр А=(РПр А+РП): БПр А, където: РПр А са разходите за
дейността по предоставяне на услугата "Преминаване през автогара" за
предходната година; РП е разумната печалба; БПр А е брой преминавания през
автогарата за изтеклата година. В чл. 5, ал. 2 от Методиката се посочва
конкретната формула, по която се определят разходите за дейността по
предоставяне на услугата "Преминаване през автогара" за предходната
година (РПр А), съответно в, ал. 3 се регламентира какво точно се включва в
преките разходи на автогарата (Пр Р), в, ал. 4 - какво точно включват непреките
разходи (НР) и как се определят същите. В, ал. 7 се посочва как се
определя размерът на разумната печалба (РП), а в, ал. 8 - как се определя броят
преминавания през автогарата за изтеклата година (БПр А).
Съгласно чл. 6 от Методиката, цената за услугата
"Престой на автобус в автогара" се определя на база продължителността
на престоя (часове и минути) и необходимата площ (кв. метри), като се отчита
размерът на пазарните цени за отдаване под наем на подобни площи в същия район,
както и действащите цени за платен паркинг в същия район, на чиято територия е
автогарата.
От представената докладна записка не става ясно как точно
е определена цената за услугата "Преминаване през автогара",
съответно за услугата "Престой на автобус в автогара" и дали изобщо
са взети предвид посочените в Методиката формули и указания, въпреки
позоваването на същата. Липсват конкретни мотиви в тази насока и не може да се
разбере на база какво са определени цените за съответните услуги.
В тази връзка следва да се посочи, че отново в
Методиката, в чл. 5, ал. 10 се сочи, че цената за услугата "Преминаване
през автогара" не може да надвишава: 1. за първа категория автогара 16, 00
лв. без ДДС; 2. за втора категория автогара 12, 00 лв. без ДДС; 3. за трета
категория автогара 8, 00 лв. без ДДС. А в настоящия казус липсва
доказателства коя категория е Автогара Каварна, за да се установи дали е
правилно определена цената. Дори и да приеме, че тази цена не е превишена т.е. определената в чл. 114, т.44.1 от Наредбата цена попада в рамките, очертани в Методиката, отново обаче остава неясно как точно е определена
тази цена от 3,60 лв.
По
същият начин е неясно и как е определена цена от 5 лв/час за престой на автобус
в автогарата и 8% от стойността на билета за предоставяне на право за продажба
на билети.
Безспорно, необходимо е да има конкретно изложени
съображения относно ценообразуването на автогаровите услуги, съответно мотиви,
с дефинираното от законодателя съдържание, трябва да са налице преди внасяне на
проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички
заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят правото си на
предложения и становища по проекта. С оглед императивния им характер,
неизпълнението на посочените процедурни правила представлява съществено
нарушение.
Съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на
административния орган е да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в акта и изпълнението на законовите предпоставки за издаването му.
Настоящият състав счита, че допуснатите нарушения са съществени и са
самостоятелно основание за отмяна на оспорения текст в тази си част, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.
При така констатираното съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, настоящата инстанция счита, че
оспорената разпоредба на чл. 114, т.44.1, 44.2 и 44.3 от Наредба №3 за определянето и администрирането
на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна за незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С
оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски от страна на Областен управител на област Добрич,
съдът намира същото за основателно като размера следва да бъде определен с
оглед уважената част на жалбата, т.е. в размер на 34 лева, платими от ответната
страна.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Административен съд Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по оспорване на Областен управител на област Добрич разпоредбата на чл.114, т.44; т.44.1, т.44.2 и т.44.3 от Наредба №3 за определяне и
администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на
община Каварна.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на Областен управител на област Добрич срещу Наредба №3 за определяне и администрирането
на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна в
частта на глава ІІ „Местни такси“, раздел ІІ „Такса битови отпадъци“, чл.75,
ал.1 и чл.78, ал.1 от наредбата, приет с Решение №319 от 03.08.2021.
ОСЪЖДА Общински съвет
Каварна да заплати на Областен управител на област Добрич, сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 34 /Тридесет и четири/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при
неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: