Р Е Ш Е Н И
Е № 131
гр. Сливен, 14.06.2022
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на осемнадесети май
през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя
Георгиева и с участието на прокурора Красимир Маринов като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 132 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Б.К. ***, п.
п. на К.К.М., против Решение № 9 от 14.01.2022 г., постановено по АНД №
20213530200729/2021 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е изменено
на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, предл. 1 от ЗАНН Наказателно постановление №
38-0001815 от 29.10.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, оправомощен от Министъра на МТИТС, в частта
относно размера на наложеното на К.К.М. *** на основание чл. 177, ал. 5, предл.
2 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева, като
намалява размера на това наказание на 2000 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен
съд – Търговище е неправилно и незаконосъобразно в частта му, в която е прието,
че касаторът е извършил посоченото административно нарушение при условията на
повторност. В издаденото от административнонаказващия орган наказателно
постановление от 18.11.2019 г. се сочело различно деяние, а именно - нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, докато в съставения акт за
установяване на административно нарушение нарушението е квалифицирано по чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, без да сочи повторност, което било в
нарушение на правото на защита, тъй като касаторът не можел да разбере за кое
от двете нарушения, които са му вменени, следва да се защитава. Заявява, че се
касае за съвсем различна хипотеза на закона. Твърди, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като с АУАН е повдигнато обвинение по чл. 139, ал.
1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП и то без да е написано изрично, че деянието да е
извършено повторно. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното
решение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от адв. Б.К. ***, който заявява, че поддържа касационната жалба. Моли
съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Търговище
и процесното НП.
Ответникът по касация - Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, редовно призован, не изпраща
представител. В постъпило по делото писмено становище заявява, че подадената
жалба е неоснователна. Счита проведеното административнонаказателно
производство за изцяло законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава
заключение, че са налице условия за отмяна на решението на първоинстанционния
съд. Излага съображения за липса на компетентност на органите съставили АУАН и
НП.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.09.2020г.
около 12.05ч. служители на РД АА гр.Русе извършили проверка в о.Т., на главен
път С. – В., ПП-1-4, км.232+790, на отбивката преди с. В. Л., на К.К.М. - водач
на състав от ППС, състоящ се от влекач Волво ФХ с рег.№ ******* от категория
N3, с прикачено полуремарке Стас ****** с peг. № ********, от категория 04, при
която установили, че същият извършва обществен превоз на товар - царевица, с маршрут
на движение от М. до В. с пътен лист № 664134 от 15.09.2020г. Констатирали
следните нарушения: 1. управляваният от водача състав от пътни превозни
средства, състоящ се от моторно превозно средство-влекач Волво ФХ е рег.№ *******
с две оси, на който задвижващата ос е с пневматично окачване, измерена с
претоварване 12350кг или 12 тона и 350 кг, при допустимо максимално натоварване
от 11.5 тона, като превишаването е с 850 кг, видно от кантарна бележка е № 0030
от 15.09.2020г. в 12.26ч. на ИА „Автомобилна администрация". Измерването е
извършено с техническо средство
електронна мобилна везна тип Eliauto ЕХ 10х. Установено било надвишаване на
установените норми от МРРБ; 2. водачът не представил контролен талон към
свидетелството за управление на МПС № *********.
Въз основа на горепосочената констатация, на водача
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 277793
от 15.09.2020 год. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закон за
движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б."а” от Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ. Второто установено нарушение е квалифицирано по чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата. Актът бил връчен на М. на
същата дата.
Въз основа на съставения АУАН, директорът на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Русе издал
наказателно постановление № 38-0001815 от 29.10.2020 год., с което на К.К.М.,
за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата във
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б."а” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ на
основание чл. 177, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП наложил глоба в размер на 5000 лева
и на основание чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 10 лева
за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В посоченото НП е вписано, че след извършена от АНО проверка
за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН е установено, че
описаното в т. 1 от акта нарушение е извършено в условията на повторност по
смисъла на т. 27 на § 1 от ДР на ЗАвтПр, видно от административнонаказателната
преписка по съставен АУАН №267740 от 18.10.2019 г. на Областен отдел АА -
Търговище, въз основа на който е издадено НП №44-0000505 от 18.11.2019 г., влязло
в законна сила на 25.06.2020 г. Отразил е, че след преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за
извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл.
28 ЗАНН.
Наказателното постановление в частта, с която е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лева на основание
чл. 177, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП, е обжалвано пред Районен съд - Търговище,
който с разпореждане № 86/ 25.01.2021 г. по АНД № 20213530200038/2021 е оставил
жалбата без разглеждане поради недопустимост и е прекратил производството по
делото. В резултат на касационно
обжалване от страна на К.К.М., това
разпореждане е отменено с определение № 5/02.03.2021г. по КАНД № 27/2021 г. на
Административен съд - Търговище, като делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия на Районен съд - Търговище. При разглеждане на
АНД № 20213530200038/2021 г. с решение № 180/10.06.2021 г. Районен съд –
Търговище е отменил процесното НП. В резултат на касационно обжалване от страна
на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе, това решение е отменено с решение №
120/05.10.2021г. по КАНД № 106/2021 г. на Административен съд - Търговище, като
делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Районен съд - Търговище.
При новото разглеждане Районен съд - Търговище установява
посочената по-горе фактическа обстановка, като приема, че актосъставителят е
разполагал с правомощие по закон за състави АУАН, като са спазени реквизитите
по чл. 42 ЗАНН. Направил е извод, че НП е законосъобразно от процесуално-правна
страна; изложени били обстоятелствата, които ясно и в достатъчна степен описвали
установеното нарушение; точно била посочена нарушената законова норма. Приел е,
че АНО е квалифицирал правилно извършеното от жалбоподателя нарушение, като правилно
е преценил, нарушението в условията на повторност. В резултат на преценка на
данните по делото, съдът намерил за прекомерно завишен размера на наложеното
наказание в максималния му предвиден размер, поради което изменил НП, като намалил
размера на наложеното наказание на 2000 лева.
Срещу това решение е подадена касационна жалба, като
с определение № 3483/12.04.2022г. на ВАС
гр.София делото, образувано по нея, е изпратено за разглеждане на настоящия
съд.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния
съд, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съдът констатира, че Актът за установяване на
административно нарушение № 277793/15.09.2020 год. е с. от М. С. М. – Д., з. д.
и. при РД „А. а.“ г. Р. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП
службите за контрол определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността
на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и
маркировка. Общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция
"Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява
контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от
превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Сред длъжностните лица посочени
в чл. 167, ал. 3 изр. второ от ЗДвП,
които осъществяват контрол върху общата маса, осовото натоварване и габаритните
размери на пътните превозни средства не са посочени и. или други служители на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, нито на регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, каквато д. з. а. Д. В теорията и съдебната
практика материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за
установяване на административни нарушения (АУАН) е разграничена по следния
начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична
разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл.37, ал.1, б. „а“ ЗАНН)
и оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на
ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено
приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове
(чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН). В случая изрично с нормативния акт са посочени
длъжностните лица разполагащи с компетентност да установяват нарушения съгласно чл. 167, ал. 3 изр. второ от ЗДвП.
С оглед липсата на материалноправна компетентност на
длъжностното лице да съставя АУАН, наказателното постановление е следвало да
бъде отменено без да бъде разглеждано по същество, поради допусната изначална
порочност на административнонаказателното производство. Такава е налице, с
оглед липсата на материалноправна компетентност на а. Д., произтичаща от
изискването издадените административни актове да отговарят на условията за
законност и целесъобразност. За да бъде законосъобразен АУАН, той трябва да е
съставен от орган, който притежава необходимата за това компетентност. Въпросът
за материалната компетентност е от основно значение, т.к. само материално
компетентно длъжностно лице може да състави валиден акт за установяване на
административно нарушение само в кръга на материята, която му е предоставена
като правомощия. В конкретния случай издаването на АУАН е извън правомощията,
които притежават длъжностните лица в структурите на РД „Автомобилна
администрация“.
От своя страна вместо да констатира наличието на порок
при съставянето на АУАН във фазата на проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе издал наказателно
постановление.
Наред с гореизложеното следва да се посочи, че в Глава
пета от ЗДвП „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“ са
разпределени функциите на контрол на обществените отношения регулирани с този
закон между различни държавни ведомства. Съгласно чл.166 ал.1 от ЗДвП е
определен контролния обхват на Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
в същият обаче не е включен контрол за натоварването на ос. Действително
съгласно чл.166 ал.2 т.8 от ЗДвП тези служби имат право да ползват технически
средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за
проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за
обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Ползването на тези
средства обаче не означава, че на тези служби е предоставен контрол за
установяване на нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, доколкото в същия
закон изрично този контрол е предоставен на други служби, а именно на Агенция "Митници" и на Агенция
"Пътна инфраструктура".
В този смисъл и НП е издадено от некомпетентен орган.
Съгласно чл. чл.47 ал.1 б.а от ЗАНН
административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното
изпълнение. В случая контролът за общата маса, осовото натоварване и
габаритните размери на пътните превозни средства е възложен на Агенция
"Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура", поради което
техните ръководители разполагат с компетентност да наложат административно
наказание за административно нарушение във връзка с тези изисквания за ППС.
Този изначален порок не би могъл да бъде саниран в
хода на проведеното съдебно производство, поради което наказателното
постановление е незаконосъобразно, а констатираното нарушение е самостоятелно
основание за неговата отмяна. Издаденото в хода на такова производство
наказателно постановление е следвало да бъде отменено от първоинстанционния
съд, защото атакуваното НП е било издадено в нарушение на законово
регламентираните изисквания. Само един законосъобразен и обоснован акт,
съставен при спазване на законовите изисквания за спазване на законовата
презумпция за невиновност на нарушителя, може да послужи като основание за
привличането му към административнонаказателна отговорност с налагане на
административно наказание. В конкретния случай тези изисквания не са били
спазени. Тяхното погазване от страна на административните органи винаги води до
съществено опорочаване, до невалидност на съставения АУАН, а от там при
издаване на наказателно постановление и до незаконосъобразност при налагането
на административната санкция.
С оглед на изложеното е налице касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд следва да
бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с което
наказателното постановление се отмени като незаконосъобразно.
В хода на производството по КАНД № 106/2021 г. по описа
на Административен съд – Търговище, п. п. на К.М. е претендирал присъждане на
направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатски
хонорар. Предвид изхода на делото, искането се явява основателно и своевременно,
поради което същото следва да бъде уважено. Направеното от ответника по касация
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно,
т.к. размерът му е съобразен с чл.18, ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във
вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд
гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 9 от 14.01.2022 г., постановено по АНД № 20213530200729/2021 г.
по описа на Районен съд – Търговище, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 38-0001815 от 29.10.2020 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта с която на К.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 177, ал. 5, предл.
2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на К.К.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сума в размер на 300 (триста) лева, представляващи
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.