Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Кюстендил, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова, като разгледа докладваното от
съдия Табакова адм. дело № 133/2022 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на С.В.Х. ***, срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1158-000188 от 26.03.2022 г., издадена от младши
автоконтрольор към ОДМВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, й е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – „прекратяване на регистрацията на
ППС“, за срок от 6 месеца, както и са отнети свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство № ********* и два броя регистрационни табели
КН5230ВХ.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и в несъответствие с целта на закона. Счита, че не е налице съставът на посоченото в оспорената заповед
нарушение по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Сочи, че
в качеството на собственик на лекия автомобил не е предоставяла същия на лицето,
което го е управлявало без СУМПС, а ключът е предмет на кражба. Поддържа, че
този автомобил й е бил отнет без нейно съгласие и въпреки нейното
противопоставяне. Иска от съда да отмени оспорената заповед за прилагане на
ПАМ.
Ответникът - младши автоконтрольор
към ОДМВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“ в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата, като релевира доводи, че оспореният
административен акт е законосъобразен, постановен при правилно приложение на
материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила.
Въз основа
на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа страна на спора:
С оспорената
заповед № 22-1158-000188 от 26.03.2022 г., издадена от младши автоконтрольор
към ОДМВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка, в качеството й на собственик на МПС,
изразяваща се в "прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, неправоспособен водач",
за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 26.03.2022 г. в гр.
Перник на кръстовището с ул. „Стримон“ и ул. „Емануил Васкидович“, лицето Л.Г.Р.
е управлявал лек автомобил ***с рег. ***, като водачът не притежава СУПМС (неправоспособен). Това нарушение е било
установено чрез съставен на Л. Р. акт за установяване на административно
нарушение № 616310/26.03.2022 г. от младши автоконтрольор към ОДМВР – гр. Перник, сектор
„Пътна полиция“, в който едно от описаните деяния е квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП - управлява
ППС без да е правоспособен водач.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната заповед № 22-1158-000188 от
26.03.2022 г., справка за нарушител/водач С.В.Х.,
справка за нарушител/водач Л.Г.Р., справка, съдържаща информация за
документи за самоличност, издавани на Л.Г.Р., от която се установява, че същият
не притежава СУМПС, свидетелство за регистрация на МПС с рег. ***.
По делото е
допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството
на свидетели на лицата Р.Ц.А. и Г.М. В -К. В показанията си свидетелят А
заявява, че на 25 срещу 26 март е бил заедно със жалбоподателката на кафето
пред блока й. Твърди, че Л. Р., бивш съпруг на жалбоподателката, идвайки започнал
за буйства, искал да си вземе вещи от апартамента. Свидетелят бил наблизо,
когато видял как Л. Р. се е качил в колата е и потеглил с нея, като жалбоподателката
била уплашена и е разказала, че е той взел ключа от колата без нейно съгласие.
Свидетелката В -К установява, че на същата дата е била с жалбоподателката,
когато е видяла как в лекия автомобил се качва Л. Р., който се държал лошо и твърди,
че е разбрала за скандал, при който той е взел ключа от лекия автомобил и е
потеглил с него.
Административен
съд – Кюстендил, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, намира
за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена ПАМ и засегнато с
издаването на оспорената заповед, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7
от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на
ОДМВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР
във вр. с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР
– Перник, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. по чл.
171, т. 2а от същия закон, сред които е и младши автоконтрольор към
ОДМВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално-правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственика, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за
управление - неправоспособен водач. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.
22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1158-000188 от 26.03.2022 г., е
издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а“ от ЗДвП, съгласно която
норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една
година. В случая наложената на жалбоподателката принудителна административна
мярка е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно
от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице,
което е неправоспособен водач.
В настоящия случай релевантните факти за налагането на ПАМ - собственост на
автомобила и управление на МПС от лице, което е неправоспособно са доказани от
приобщените към административната преписка документи. Относно собствеността на
автомобила няма спор между страните.
Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП ), са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП
при управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство
за управление (неправоспособен водач),
като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС, съотв. от
неправоспособен водач (в хипотезата на по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП), се свързва с
неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил,
преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н управлението на притежавания от него
автомобил от неправоспособен водач.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
собственият на жалбоподателката автомобил е управляван от друго лице, но без
нейно съгласието и въпреки противопоставянето й. Анализът на тези доказателства
сочи, че на процесната дата, управлявалият чуждо МПС, без съгласието на собственика
е отнел ключовете на автомобила и го е управлявал.
При така установената фактическа обстановка, приложението на посочената
правна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП се явява в
нарушение на материалния закон. Прилагането
на принудителната административна мярка спрямо собственика на моторно превозно
средство в хипотезата, когато собственият му автомобил е управляван от
неправоспособно трето лице по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП, предполага и
виновно поведение на собственика. Вината във формата на умисъл или небрежност,
следва да бъде установена, наред с обективните елементи на нарушението. В
конкретния случай вината предполага знание у собственика за действията по
управление на превозното средство от страна на третото лице. В настоящата хипотеза съдът преценява, че доказателствата
по делото не установяват знание у жалбоподателката за действията по
предприетото управление на лекия й автомобил от трето лице. Липсата на знание у
жалбоподателката за осъщественото управление на лекия автомобил от Л. Р. изключва наличието на виновно поведение като елемент от състава на
нарушението и предпоставка за прилагане на принудителната мярка.
При изложените съображения за недоказаност на вина у собственика на
процесния автомобил, съдът намира оспорената заповед постановена в нарушение на
закона, което налага отмяната й.
С
оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателката за
заплащане на направените по делото разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 10.05.2022 г. От страна на ответника е заявено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът
намира, че направеното възражение на ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е основателно, поради което същото следва да бъде
намалено до минималния предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ
от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000188 от 26.03.2022 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на С.В.Х. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС“, за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Перник да заплати на С.В.Х. ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: