РЕШЕНИЕ
№ 2451
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215330112411 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД срещу С. М. Ф., ЕГН **********, с която, с които се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 568, 53 лева,
представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за
отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. П. ****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК / 28.01.2021 г./ до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 76, 09 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата, дължимо за периода 04.12.2018 г. – 27.01.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 873/ 29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1530 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, VIII- ми гр.с-в.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. П. ****, като съгласно чл.
150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия по отношение на обект, находящ се в гр. П. ****.
1
Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация на обща стойност 568, 53 лева. Доколкото
дължимата сума не е заплатена своевременно, върху нея се дължи и
обезщетение за забава в размер на 76, 09 лв. за периода 04.12.2018 г. –
27.01.2021г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК № 873/ 29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1530 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VIII- ми гр.с-в. Същата била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането
по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената искова
претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника. Оспорва исковете по
основание и размер. Изтъква, че ответницата не притежава качеството на
потребител на услугите, предоставяни от ищеца, тъй като не е собственик или
ползвател на имота. Сочи, че сумите дължими за отдадена топлинна енергия
от сградната инсталация не следва да бъдат претендирани от собственика на
индивидуален обект в сградата, а от самата етажна собственост. Възразява се,
че ищцовото дружество не е изчислило правилно размера на потребената от
ответника топлинна енергия. Поддържа се, че постановеното в абонатната
станция техническо средство за отчет не е преминало първоначална и
последваща метрологична проверка. Прави се възражение за погасяване по
давност на процесните вземания. Предвид изложеното, моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №1530/2021г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК и са допустими.
В тежест на ищеца в настоящото производство е да установи, че
ответникът е титуляр на правото на собственост или носител на правото на
ползване върху посочения в исковата молба обект, за който се твърди да е
доставяна топлинна енергия за процесния период. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост са клиенти на топлинна енергия, които са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
2
заплащат цена за доставената услуга, при условията и по реда, предвидени в
съответната наредба.
По делото е представен договор от 18.05.1994г., сключен между ищеца
и жилищна сграда на бул.***, представлявана от упълномощено от Общото
събрание на етажната собственост лице. Договорът има за предмет доставка
на топлинна енергия за отопление и битова гореща вода на жилищни сгради.
Представени са списъци с обитателите на обектите в етажната собственост и
документи, удосоверяващи извършени дейности по средствата за измерване.
Видно от писмо с вх.№***/13.05.2022г. на Община Пловдив, в Дирекция
„Местни данъци и такси“ липсват данни за подавани декларации по чл.14 от
ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в гр.П. ****, бул.****.
До датата на приключване на съдебното дирене ищецът не ангажира
доказателства относно установяване на факта, че през исковия период именно
ответникът е бил собственик на посочения в исковата молба недвижим имот.
Такива доказателства не са коментираните по-горе, тъй като те доказват само,
че в имота е доставяна топлинна енергия. След като през процесния период
ответникът не е бил собственик на въпросния имот, то той не е имал и
качеството на потребител на предоставяните от дружеството услуги за този
имот, поради което в неговата правна сфера не е възникнало задължение да
заплати цената на доставената топлинна енергия. Ето защо предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Хр.Г.Данов“№37 против С. М. Ф., ЕГН ********** от гр.П. ****,
бул.**** искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. М. Ф., ЕГН
********** дължи на дружеството: сумата от 568, 53 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. П. ****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
28.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 76, 09
3
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата,
дължимо за периода 04.12.2018 г. – 27.01.2021 г., за които вземания
дружеството се е снабдило със със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1530 по описа за 2021 г. на Районен
съд Пловдив, VIII- ми гр.с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/______________________
4