№ 198
гр. Пазарджик, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500600 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят Б. Г. Г. не се явява. За него се явява адвокат К.П. К.,
упълномощен от първата инстанция. Представя се договор, пълномощно и
списък на разноски.
Ответници ИВ. БЛ. М. и СТ. ИВ. Д. не се явяват. За тях се явява адвокат
Т.Р. Б., упълномощен от първата инстанция.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 54 по
описа за 2021 година са отхвърлени предявените от Б. Г. Г., с ЕГН
1
********** от гр.****, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №9,
ет.1, офис 1, адв.К.П. К. против ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.**** и
СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр.**** искове с правно основание чл.439 от
ГПК - за признаване за установено, че Б. Г. Г., с ЕГН ********** - длъжник:
1/ по изпълнително дело№326/2019 год. по описа на ЧСИ Д.Д. не дължи на
взискателя по същото изпълнително дело ИВ. БЛ. М., с ЕГН **********
сумите по издадения на 21.04.2004г. изпълнителен лист по НОХД
№281/2001г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд за: неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законовата лихва, считано от 4.07.2001
год. до окончателно изплащане на сумата, за имуществени вреди в размер на
1 000 лева, ведно със законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до
окончателно изплащане на сумата и за разноски по делото в размер на 90 лв.;
2/ по изпълнително дело №327/2019 год. по описа на ЧСИ Д.Д., присъединено
към изпълнително дело №326/2019г. по описа на ЧСИ Д.Д., не дължи на
взискателите по същото изпълнително дело ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** и
СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** сумите по издадения на 21.04.2004г., в полза на
наследодателката им М. И. М.а, изпълнителен лист по НОХД №281/2001г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд за: неимуществени вреди в размер на 10
000 лв., ведно със законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно
изплащане на сумата, за имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със
законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на
сумата и за разноски по делото в размер на 90 лв.,поради изтекла погасителна
давност, като неоснователни.
Осъден е Б. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.****, със съдебен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №9, ет.1, офис 1, адв.К.П. К. да заплати на
ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.**** и СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** от
гр. Пловдив, ул. “Стефан и Обрейко Обрейкови“ №53, ет.3 разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на по 950 лева на всеки от тях.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Б.Г. ,чрез
пълномощника му адв.К..
За да постанови решение в този смисъл , съдът приел,че исковете са
допустими.
Приел още, че фактическите обстоятелствата, изложени от ищеца в
2
исковата молба, не са спорни между страните по делото.
Съдът , позовавайки се на съдебната практика приел,че давността е
започнала да тече от 26.06.2015г. - датата на постановяване на
ТР№2/26.06.2015г. по тълк д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г.
В този период, обаче, има извършени изпълнителни действия, които
прекъсват погасителния давностен срок .
Всяко едно от горепосочените изпълнителни действия е прекъснало
давността и следователно е започнала да тече нова давност.
При тези данни, съдът приема, че в случая, не е изтекъл срок по-дълъг
от пет години за погасяване на вземанията на взискателите-ответниците по
давност.
Обжалваното решение било незаконосъобразно.
Съдът допуснал нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като превратно е тълкувал
събраните доказателства и фактическата обстановка, отразена в
обстоятелствената част на исковата молба, което се е отразило на правилното
формиране на вътрешното му убеждение, като е налице и необоснованост на
съдебния акт.
Съдът не е взел становище по отношение законовото прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК., което е в
основа на предмета на доказване и на делото, тъй като с оглед на него е
погасителната давност.
От образуване на изп.д.№ 1234/2005 год. по описа на Съдебно-
изпълнителната служба при Районен съд-Пазарджик, до неговото
прекратяване на 2.10.2013 год. не били извършени никакви изпълнителни
действия. Налагането на възбрана върху международния паспорт на длъжника
не представлявала такова действие.
Съдът не е отчел, че с оглед на посоченото, независимо дали възбраната
на международния паспорт, в продължение на повече от две години след
образуване на изп.дело № 1234/2005 год. и по изпълн. дело № 1235/2005 год.
3
до тяхното прекратяване на 2.10.2013 год. взискателите и по двете дела не са
поискали извършването на други изпълнителни действия, поради което е
налице погасителна давност по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради
„перемпция“ и по двете изпълн. дела.
Същата настъпва по силата на закона, независимо от липсата на изрично
прогласяване от съответния съдия изпълнител. Освен това е изтекла и общата
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Наред с гореизложеното, съдът не отчел, че след образуване на изп.
дело № 332/2013 год. и изпълн. дело № 333/2013 год. при ЧСИ Зорница
Добринова до тяхното прекратяване при нея на 6.06.2019 год. също е изтекъл
срок по-голям от две години, без взискателите да посочи изпълнително
действие, като е налице ново погасяване по давност на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК поради „перемпция“. Същата и тук настъпва по силата на закона,
независимо от липсата на изрично прогласяване от съответния съдия
изпълнител. Освен това е изтекла и общата погасителна давност по чл.110 от
ЗЗД.
С оглед на гореизложеното следвало да се приеме, че съдът не се е
произнесъл по основното искане, обусловено от разпоредбата на чл.433 ал.1 т
8 от ГПК, а се е произнесъл по алтернативното по чл.110 от ГПК. Това било
видно от словесното изразяване в обстоятелствената част на исковата молба,
че вземанията се прекратяват поради „перемпция“, като в следващото
изречение е добавено „Освен това е изтекла и общата погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД.“, като последното представлява именно алтернативното
основание с използване на предлога „освен“, местоимението „това“ и съюза
„и“.
В конкретния случай съдът се произнесъл по непредявено фактическо
искане.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК настъпва по силата на закона и е без значение кое
Тъл.решение е действало към този момент. След прекратяването на това
основание извършените последващи изпълнителни действия били без правно
значение.
4
В подкрепа на изложеното е и практиката на различните съдебните
състави на ВКС, че давността върху вземания, предмет на изпълнително дело,
образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно
изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече.
Съгласно тази практика е изоставено разбирането, прието в ППВС № 3/1980
г., че давността не тече във висящия изпълнителен процес, включително по
отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г.
В този смисъл тези съдебни състави застъпват тезата, че отмяната на
ППВС № 3/1980 г. има обратно действие. Позовава се на съдебна практика.
Моли решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.
В срок е постъпил и писмен отговор от С.Д.
Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено.
Всички възражения на ищеца, че правната квалификация на иска не се
основавала на чл.439 ГПК били неоснователни.
Не било налице каквото и да е превратно тълкуване на събраните по
делото доказателства, тъй като страните са признали приетата фактическа
обстановка в исковата молба в първото съдебно заседание. Спорът бил за
право, а не за факти, което личи и от заявленията и на ответника и на ищеца.
Преповтаряйки мотивите на първоинстанционния съд изразява
становището си, че съдебното решение е правилно и законосъобразно.
Също се позовава на съдебна практика.
В срок е постъпил и писмен отговор от И.М. ,в който са изложени
идентични доводи, като се подържа , че съдебното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Адв. К. – Поддържам въззивната жалба. Считам, че може би са налице
основание за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1,
т. 4 с оглед образуваното във ВКС тълкувателно дело, въз основа на
разпореждане от 20.02.2020 г., което Ви е известно и изходът, от което дело,
5
считам, че ще има значение за това дело. Нямам доказателствени искания.
Адв. Б. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
Предоставям на съда да прецени дали да бъде спряно настоящето
производство. Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че искането за спиране на производството е
неоснователно. Изяснено е в съдебната практика, че в случаите на висящо
тълкувателно производство не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 , тъй
като не се касае за висящо производство, целящо разрешаване на друг правен
спор. На основание същността на тълкувателно дело, единствено в
правомощията на състав на Върховен Касационен съд е да спира
производство пред себе си, затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането за спиране.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. К.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба по
съображения изложени в нея и с оглед моето становище в подкрепа на
въвзивната жалба, моля за срок за писмени бележки относно правната
доктрина свързана със съдебната практика по тълкуването на правните норми
като имам предвид монографията на проф. Росен Ташев – „Теория на
тълкуването“. По определени причини не можах да я открия и да развия за
днешното съдебното заседание писмено становище.
Адв. Б. : - Ув. окр. съдии, моля да оставите без уважение въззивната
жалба като неоснователна и потвърдите решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно. Писмени бележки няма да правя.
Преценете дали да дадете възможност на колегата да представи допълнителни
писмени бележки. Представям списък с разноски и моля да бъдат присъдени.
Адв. К. /реплика/ – Моля да обърнете внимание и да направите разлика
между, тъй като, според мен не всички съдебни състави, по отношение на
противоречивата практика по този въпрос, който съществува, разликата
между чл. 14 и чл. 15 от ЗНА, защото чл. 14 касае забраната за обратна сила
на нормативните актове, а чл. 50 регламентира силата на тълкувателните
6
решения, на тълкуването на съответния нормативен акт. Това са две различни
неща.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава възможност на адв. К. да представи писмено становище по делото
в срок до 22.10.2021 г. включително, с копие за другата страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
20.11.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7