Решение по дело №394/2024 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 59
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20243250100394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Тервел , 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20243250100394 по описа за 2024 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗД “БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, ********, представлявано от С.П и К.К., подадена чрез адв.
М. Г. ......., ет.2 срещу Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: *************, с
посочено правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сума в размер 1545,75 лева, представляваща изплатеното
от ЗД “БУЛ ИНС”АД застрахователно обезщетение в размер на 1520,75 лева и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева по щета № **********, ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по
делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение. На ответника
била изпратена регресна покакана с изх.№РГ00640/10.06.2019г. и обратна
разписка
В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.01.2019 г., в град
Тервел, на ул. „Цар Иван Асен“, е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с *******, собственост на Р.
Д. С. и управляван от Д. С. Д., и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с ***********, собственост на Д. П. З. и управляван от В. Д. П..
Ищецът твърди, че причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на водача Д. С. Д., който при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, не се движил на достатъчно
разстояние от намиращия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с ***********, който намалявал скоростта си на движение, при
което лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* го
удрарил отзад. Вследствие на ПТП са нанесени материални щети на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ***********.
1
Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* е бил
застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД “БУЛ ИНС” АД
със застрахователна полица № BG/02/118000484449, с валиден срок на
действие от 06.02.2018 до 05.02.2019 г.
Въз основа на уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС в ЗД „Бул Инс“ АД е заведена щета с № ********** от
водача на увредения лек Д. П. З..
На 10.04.2019 г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е изплатило по банков път на
собственика на увредения автомобил Д. П. З. определеното застрахователно
обезщетение в размер на 1520,75 лева. Представено е по щетата платежно
нареждане за кредитен превод е референция № FT19100523312046 от
10/04/2019 г. за сумата от 1520,75 лева.
Видно от представения протокол за ПТП № 1695081/27.01.2019 г. Д. С.
Д. е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма - над 0,5 промила.
С писмо ищцовото дружество уведомило ответника да им заплати
претендираната сума, но до момента не им е изплатена.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но с молба моли да
бъде разгледано делото в негово отсъствие, като предявеният иск да бъде
уважен изцяло, като допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени
разноските сторени по настоящото производство.
Делото първоначално е било образувано в Софийски районен съд с
постъпила на 17.06.2021г. искова молба. Исковата молба е изпратена на
ответника, като е изпълнена процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК- връчване чрез
залепване на уведомление. Софийски районен съд е предприел действия по
назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца.
Междувременно обаче исковата молба ведно с приложенията е била връчена
лично на ответника Д. С. Д. и въпреки това особен представител на ответника
е бил назначен.
В законоустановения едномесечен срок от особения представител е
депозиран отговор на исковата молба. В отговора подробно и мотивирано е
изразено становище по предявеният иск, като същият се оспорва изцяло както
по основание, така и по размер. Посочва се, че исковата молба е нередовна, а
предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. С
отговора се правят доказателствени искания за задължаване ищецът да
представи в оригинал или четлив препис на протокол от ПТП, в условията на
евентуалност при непредставяне на такъв на осн.чл.193 ГПК оспорва
истинността на същия протокол.
Ответника се явява лично в първото съдебно заседание, като счита, че
искът е неоснователен, сочи, че не е бил виновен за настъпилото
произшествие.
По делото са приети следните писмени доказателства: застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ №BG 02/118000484449; протокол за ПТП
№1695081/27.01.2019г.; уведомление за щета по застраховка „ГО“ на МПС;
свидетелство за управление на МПС; контролен талон; опис на щета №2; опис
заключение; калкулация на щета; доклад по щета №**********; платежен
документ за кредитен превод с референция №FT19100523312046 от
10.04.2019г. за сумата от 1520,75лв.; справка за сключена застраховка „ГО“ от
ИС на Гаранционен фонд; банкова сметка; регресна покакана с изх.
2
№РГ00640/10.06.2019г. и обратна разписка; адм.наказателна преписка по
повод ПТП настъпило в гр.Тервел на 27.01.2019г. съдържаща АУАН серия
Д№0639219 и НП№19-0355-000307 по описа на РУ-Тервел; ДП №10/2019г. по
описа на РУ-Тервел; съдебно автотехническа експертиза.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния
съд, се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по
следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за установяване
дължимост на регресно вземане. Квалификацията на иска и разпределението
на доказателствената тежест в доклада на съда не са оспорени от страните в
хода на процеса.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач, който при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма.
По делото не се спори между страните наличието на сключена в ЗД “БУЛ
ИНС” АД застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователна полица
№ BG/02/118000484449, с валиден срок на действие от 06.02.2018г. до
05.02.2019 г. Според представения протокол за ПТП № 1695081/27.01.2019 г.
съставен от органите на КАТ, и заключението на вещото лице по извършената
автотехническа експертиза, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на водача Д. С. Д., който при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* не се движи на
достатъчно разстояние от намиращия се пред него лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с ***********, който намалява скоростта си на
движение, при което лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с
******* го удря отзад. Вследствие на ПТП са нанесени материални щети на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ***********.
Съгласно заключението на вещото лице по автотехническата експертиза
стойността на нанесената щета по автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с *********** негоден за възстановяване е 1890 лева. Съдът изцяло
въпзприема описанишят в експертизата механизъм на настъпване на
произшествието, като намира, че ответника е станал причина за настъпването
му, поради неспазване правилата за движение по пътищата, а именно
предприел е маневра изпреварване на забранен участък от пътя – кръстовище.
Не се оспори, че ищецът е изпълнил задължението си за възстановяване
на сумата в общ размер 1520,75лв. по заведената щета № ********** на в ЗД
“БУЛ ИНС” АД по застраховка “Гражданска отговорност” за полица №
BG/02/118000484449, за л.а. на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220
ЦДИ“ с *******. Впоследствие е изпратил регресна покана до виновния водач
/настоящият ответник/ изх.№РГ00640/10.06.2019г. с обратна разписка за
сумата от 1545,75 лева, като същият в указания срок не е погасил доброволно
задължението и поради това ищцовото дружество е предприело действия за
събиране на сумата по съдебен ред предявявайки настоящият осъдителен иск.
3
В протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 82/28.01.2019 г. извършена по ДП №10/2019 г. е посочено,
че в кръвта на водача на лекият автомобил „MERCEDES Е 200 CDI” с peг.
****** Д. С. Д. е установено наличието на алкохол с концентрация 1,15%
Доказателствената тежест да докаже размера и основанието за плащане
на дължимите суми съдът е възложил на ищеца, като според съда същият
доказа напълно, както размера, така и основанието за съществуване на
вземането.
За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" спрямо застрахованото лице, то следва да е налице
и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ - застрахованият при
настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В тази
връзка приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, в сила от
26.09.2017 г., съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0, 5 на хиляда. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който
се установява употребата на алкохол, се определя с Наредба издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, а именно Нредба № 1 от 19.07.2017 година за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. От представените писмени
доказателства се установява, че са спазени изскванията на чл. 3 и при
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта е установявена с техническо средство. На осн.чл.3, ал. 2
контролният орган попълнил и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1. Показанията на химическа експертиза са над нормативно
определния предел, а именно 1,15 промила. В случаите, когато е издаден талон
за медицинско изследване по реда на чл. 3 от наредбата, меродавни за
определянето на концентрацията на алкохол са именно резултатите от
извършеното медицинско изследване.
При това положение и след като по аргумент от обратното разпоредбата
на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ визира максимално допустима норма
от 0, 5 промила, то и концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към
момента на реализиране на процесното ПТП е била над 0,5 промила, т.е била е
над допустимата по закон, поради което е налице и тази комулативна
предпоставка за ангажиране на неговата регресна отговорност спрямо
застрахователя.
С оглед на горното се установиха всички кумулативно предпоставки за
уважаване на иска, а именно наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице при
настъпилото ПТП, управление на МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане
от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
Ответникът комуто е възложена доказателствената тежест не доказва
погасяване на задължението.
По тези съображения и съгласно представените доказателства съдът
намира така предявеният иск за изцяло основателен и като такъв следва да го
уважи.
4
Предвид основателността на претенцията относно главното задължение
основателно се явява и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва върху признатото главно
задължение, считано от подаване на исковата молба 01.11.2024 г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноски по настоящото производство, ще следва на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника да бъде възложено заплащането им
в размер на общо 1700,03 лева, включващи внесената държавна такса в размер
на 61,83 лв., 338,20 лева платено възнаграждение за особен представител на
ответника, 700 лева платено възнаграждение на вещо лице и 600 лева
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Тервелският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.500 ал.1 т.1, Д. С. Д., ЕГН **********, адрес:
*********, да заплати на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, ********,
представлявано от С.П и К.К. сума в размер 1545,75 лева, представляваща
изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД застрахователно обезщетение в размер на
1520,75 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева по щета №
**********, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на
исковата молба 01.11.2024 г. до пълното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: *********, да заплати на ЗД
“БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, ********, представлявано от С.П и К.К.,
сторените по настоящото производство разноски в размер на 1700,03 (хиляда
и седемстотин лева и 03ст.) лева, от които държавна такса в размер на 61,83
лева, 338,20 лева платено възнаграждение за особен представител на
ответника, 700 лева платено възнаграждение на вещо лице и 600 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град
Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
5