О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/19.01.2020
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
разгледа
докладваното административно дело № 3 по описа за 2021 г. на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.135, ал.1 и ал.2 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.203 и сл.
от АПК.
Делото
е образувано по искова молба на И.И.В. ***, подадена чрез адв.Ю.М.-***, срещу
Областна дирекция на МВР –Добрич за заплащане на сумата от 1 000 лева за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
13.04.2019г.
С
разпореждане от 05.01.2021г. на ищеца са дадени указания да посочи от кой точно
акт, действие или бездействие е претърпял вреди, в какво се състои
незаконосъобразността на акта, действието на държавен орган, изрично да посочи
дали претенцията е основана на воденото срещу ищеца досъдебно производство или
претенцията му изцяло е основана на принудителното му задържане за 24-часа, да
поясни обжалвал ли е заповедта за задържане и в какво се състои нейната
незаконосъобразност и да представи доказателства.
С
молба от 12.01.2021г. ищецът заявява, че претенцията му е основана на воденото
срещу него досъдебно производство БП 59/2019г. по описа на РУ на МВР-Балчик,
като в рамките на същото производство била и Заповед № 25 от 13.04.2019г.,
издадена от полицейски орган при РУ на МВР-Балчик. До 23.01.2020г., датата, на
която е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство по
пр.пр. № 223/2019г. на Районна прокуратура –Балчик, ищецът нямал основание да
обжалва Заповед № 25 от 13.04.2019г., с която е задържан, но след
прекратяването на наказателното производство, счита, че и задържането му за
срок от 24 часа било незаконно. Затова заявява, че претенцията му включва както
незаконното задържане на 13.04.2019 г. в РУ на МВР, така и всички извършени
спрямо него процесуални действия по БП 59/2019г. Твърди, че неимуществените
вреди са претърпени за периода от задържането му до прекратяването на
наказателното производство или от 13.04.2019г. до 05.02.2020 г. Представя и доказателства за платена държавна
такса от 10 лева.
Съобразявайки
твърденията в исковата молба и уточняващата молба при извършване
на проверката по чл.135, ал.1 от АПК, съдът намира, че исковата претенция не е
по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и делото не му е родово подсъдно.
1. Относно
исковата претенция в частта й за вреди от водено срещу ищеца досъдебно
производство БП 59/2019г. по описа на РУ на МВР-Балчик:
От
обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата молба се установява, че
се претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия при
и по повод водено разследване по досъдебно производство от полицейски служители,
целящо да установи налице ли е извършено престъпление по Наказателния кодекс.
Ищецът изрично твърди и настоява, че с
исковата си претенция претендира неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство по БП 59/2019 г. по описа на РУ на МВР-Балчик и счита,
че незаконосъобразните действия, за които му се дължи обезщетение са причинени
от служители на РУ на МВР-Балчик. Тези твърдения попадат под хипотезата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗОДОВ,
исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския
процесуален кодекс. Това означава, че спорът е подсъден на общия съд, т.е. на
районен съд.
При
извършване на процесуални действия в хода на досъдебно производство
разследващите органи на МВР не действат в качеството си на административни
органи по см. на § 1, т.1 от ДР на АПК, поради това техните действия и актове
не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК от административен съд.
Служителите
на РУ на МВР-Балчик са осъществяват действия по разследване по БП 59/2019 г. в
качеството си на органи на досъдебното производство по см. на чл.193 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Законът им е възложил правомощия по разследване, видно от чл.194,
ал.4 от НПК, съгласно който полицейските органи в Министерството на вътрешните
работи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2, както и действия по
разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ полицай.
Дейността по разследването на престъпления, извършвана от прокурор, следовател
или от разследващ полицай, не е административна, а е правозащитна дейност, която се осъществява по
правилата и реда на НПК. В този смисъл е съдебната практика на смесените
петчленни състави на ВКС и ВАС (Определение № 57 от 22.06.2015 г. по адм.д. №
9/2015 г., Смесен 5 чл. с-в на ВАС;
Определение
№ 34 от 02.05.2017 г. по адм.д. №
13/2017 г на Смесен 5 чл. с-в на ВАС ; Определение № 22 от 05.08.2011 Г. по гр.д. № 17/2011
г., Г. К., 5 чл.с-в на ВКС и др.)
По
тези съображения административният съд приема, че не е компетентен да разгледа
предявения иск за присъждане на обезщетение от 1000 лева за причинени
неимуществени вреди през периода 13.04.2019-05.02.2020г., времето, през което е
водено срещу ищеца досъдебно производство № 59/2019г. по описа на РУ на
МВР-Балчик.
2.
Относно исковата претенция в частта й за вреди от задържане за 24 часа въз
основа на Заповед № 25/14.05.2019г., издадена от полицейски служител в РУ на
МВР-Балчик:
В
уточняващата молба ищецът твърди, че заповедта за задържане е издадена в
рамките на досъдебното производство, както и че не е имал правен интерес да
обжалва заповедта по административен ред, докато срещу него се е водело
досъдебното производство. Твърденията в уточняващата молба, че задържането на
ищеца за 24 часа на 13.04.2020 г. (макар и осъществено чрез издаването на заповед
по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР) е в
пряка причинна връзка с образуваното още тогава досъдебно производство БП
59/2019 г., обосновават извод, че претенциите срещу заповедта са част от предявения
иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и не могат да се разглеждат изолирано от
действията по самото досъдебно производство.
От
значение за определяне на правното основание на предявения иск, по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ или по чл.2 от ЗОДОВ,
са изложените в обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителната
уточняваща молба фактически твърдения, които формират правното основание на
исковата претенция. Тези твърдения в случая сочат, че вредите се претендират не
от административна дейност на органите на РУ на МВР, осъществили задържането на
ищеца за 24 часа чрез издаването на заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а се
претендират от извършената правозащитна
дейност на същите органи по воденото досъдебно производство, за образуването на
което е осъществено и задържането.
В
допълнение към гореизложеното следва да се отбележи, че разпоредбите на чл.204,
ал.1 и ал.2 от АПК изискват като условие за допустимост искът за обезщетение да
се предяви пред административен съд едва след отмяната на административния акт
по съответния ред или заедно с оспорването на административния акт.
В
настоящия случай заповедта за задържане не е отменена по жалба на ищеца, нито
същият е предявил иска за обезщетение в сроковете за оспорване на заповедта,
т.е. в 14-дневен срок. Самата заповед е
била връчена на ищеца срещу подпис, но не е обжалвана, въпреки изричното
указание в нея. Тя е влязла в сила, придобила е стабилитет, не е отменена като
незаконосъобразна, което представлява липса на процесуална предпоставка за
допустимостта на иска за вреди по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Тези
обстоятелства допълнително обосновават извода, че предявената претенция срещу
заповедта за задържане е част от предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
не може да се разглежда изолирано от действията по воденото срещу ищеца
досъдебно производство.
Съгласно
чл.135, ал.2 от АПК, ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на
надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на
завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия
запазват силата си.
Родово
компетентен да се произнесе по иска по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предвид
цената му от 1000 лева, е районният съд.
Съгласно
чл.7, ал.1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, т.е.
подсъдността е изборна и правото на избор е предоставено само на ищеца. С оглед
забраната за отказ от правосъдие, установена в чл.7, ал.2 от Закона за
съдебната власт, производството по делото не следва да се прекратява без
исковата молба да се изпрати на надлежен съд, поради липса на направен избор от
ищеца. Видно от исковата молба е, че адресът на ищеца е в гр.Добрич, поради
което същата следва да се изпрати на Районен съд-Добрич.
С
оглед горното и на основание чл.135, ал.2 от АПК Административен съд Добрич,
трети състав
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на И.И.В. ***, подадена чрез адв.Ю.М.-***, срещу
Областна дирекция на МВР –Добрич за заплащане на сумата от 1 000 лева за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
13.04.2019г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 3/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд-Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се изпрати на ищеца.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :